NEA и IEA: Стойността на електроенергията от ядрени мощности ще намалява
Разходите за производство на електроенергия чрез нисковъглеродни технологии намаляват и стават все по-ниски в сравнение с разходите за производство на ток от традиционните изкопаеми горива. Стойността на електроенергията от новите атомни електроцентрали остава стабилна, а електричеството, получавано от дългосрочно експлоатираните централи е най-евтиният вариант за нисковъглеродно производство. Това се казва в нови доклад на Агенцията за атомна енергия към ОИСР (NEA) и Международната агенция по енергетика (IEA или МАЕ). Според документа, в близко бъдеще се очаква намаляване на разходите за ядрена електроенергия.
Новият доклад „Прогнозируеми разходи за производство на електроенергия“ от настоящата 2020 г. е деветото поред издание на съвместното изследване на IEA и NEA за стандартизираните разходи за производство на електроенергия през целия жизнен цикъл за широк спектър от технологии. В изследването от 2020 г. основно внимание се отделя на очакваната стойност на технологиите, които се създават сега и ще бъдат пуснати в експлоатация през 2025 година.
В перспективното изследване настоящата стойност на електроенергията (LCOE) се изчислява, като се използват дисконтови ставки от 3%, 7% и 10% с използване на комбинация от общи, специфични за държавите, а също така и технологични предположения, договорени от експертна ръководна група за изчисляване на разходите на ниво генериращи инсталации.
Докладът е базиран на данни от 243 електроцентрали в 24 държави, както членки на ОИСР, така и извън нея, включително работещи на изкопаеми горива, ядрена енергия и редица алтернативни технологии, такива като слънчевата и вятърна енергия, хидроенергията и биогоривата.
Изчислението на LCOE е базирано на метода на балансиране на средните разходи за целия срок на работа, чез използването на метода на дисконтиране на паричните потоци. Разходите се изчисляват на ниво на генерираща централа и следователно не включват разходите за пренос и дистрибуция на електроенергия. Изчисленията за LCOE не обхващат също така други системни разходи или външни ефекти, извън емисиите за СО2 на ниво централи.
Независимо от различията в регионалните, националните и местните условия, в доклада се прави извод за това, че нисковъглеродните мощности като цяло стават все по-конкурентоспособни по стойност. Стойността на възобновяемите източници на енергия през последните години продължава да се понижава и в много страни цената на вятърната и слънчева електрическа енергия сега е конкурентоспособна с производството на електроенергия на база на изкопаемите горива.
Казва се също така, че в близко бъдеще се очаква намаляване на разходите за електроенергия от атомните електроцентрали. Във връзка с намаляването на разходите, произтичащо от уроците, извлечени от първите по рода си проекти в няколко страни на ОИСР, новите проекти за производство от ядрени мощности ще останат управляеми нисковъглеродни технологии с най-ниските очаквани разходи през 2025 година.
В докладът се прави извод и за това, че продължаването на срока на експлоатация на съществуващите атомни електроцентрали, известен като дългосрочна експлоатация (LTO) е най-икономичният източник на нисковъглеродна електроенергия. В частност се казва, че „Дори и при по-ниски коефициенти на използване – потенциален сценарий за ядрени блокове в системи с висок дял на приложение на възобновяеми източници на енергия – разходите са по-ниски от нови инвестиции в други нисковъглеродни технологии“.
Коментирайки изводите от доклада, генералният директор на Световната ядрена асоциация Сама Билбао и-Леон отбелязва: „Инвестициите за продължаване на срока на живот на съществуващият парк от АЕЦ не трябва да предизвиква затруднения. Първо, това е най-евтиният вариант за допълнителна електроенергия, второ – той може да даде своя принос за създаване на нови работни места в контекста на възстановяването на икономиката след COVID и трето, което е не по-малко важно – за много страни ще е трудно да постигнат своите цели за декарбонизация без участието на съществуващите в тях атомни централи“.
В докладът се отбелязва, че хидроенергетиката може също да има принос, както и атомната при съпоставими разходи, но тя, както и преди зависи силно от „природните богатства“ на отделните страни.
Според документа, при предполагаема цена на въглерода от 30 щатски долара за тон СО2 и в очакването на пробив при улавянето и съхранението на въглерод, производството на електроенергия от въглища излиза извън пределите на конкурентния диапазон. Стойността на производството на електроенергия от газ е спаднала, заради по-ниската цена на газа и потвърждава ролята на последния в преходния процес.
IEA и NEA заявяват, че всяко сравняване на разходите за производство днес трябва да отчита също така и бързо променящите се енергийни системи. Както и при предишните издания, и в този отчет LCOE се използва като „утвърдена, уникално прозрачна и интуитивна метрика, широко използвана при разработването на енергийната политика, моделирането и обществения дебат“.
Според доклада, с нарастването на дела на вятърните и слънчевите мощности в енергийните системи, стойността на електроенергията, произведена с помощта на определена технология в конкретна енергийна система също се променя. Така в доклада се въвежда нов допълнителен показател – LCOE с коригиране на стойността при отчитането на тези въздействия. Разходите, свързани със съхранението, горивните клетки и продължаването на живота на атомните електроцентрали също се включват за пръв път в анализа.
Също така в докладът за пръв път се прилага онлайн калкулатор за настоящата цена на електроенергията. Този калкулатор позволява лесно изтеглянето на всички таблици с данни в доклада и дава възможност на потребителите да проучат влиянието на измененията на избрани променливи, такива като процент на дисконтиране, цената на горивата или стойността на въглерода.
Една от петте глави, включени в доклада представлява сама по себе си актуализиран поглед върху потенциалната роля на атомната енергия в декарбонизираните електроенергийни системи. В нея се казва, че ядрената енергетика може да поддържа икономически ефективна декарбонизация с няколко допълнителни метода.
Първо – продължаването на живота на АЕЦ остава един от икономически най-изгодните варианти за производството на електроенергия с ниско ниво на въглеродни емисии в много региони с LCOE в диапазона от 30 до 50 щатски долара за мегаватчас. Второ, благодарение на опита, получен по неотдавнашните първи по своя род проекти, новите ядрени проекти могат във фаза на бързо обучение в западните страни от ОИСР с 20-30 % намаляване на краткосрочните разходи от настоящите нива. Трето, малките модулни реактори предлагат спад на разходите и рисковете чрез фабрично строителство и по-голяма достъпност до проекти. В докладът се казва, че страните, имащи намерение да осъществяват свои ядрено - енергийни програми биха могли да се възползват от мобилизирането на тези три допълнителни решения.
„Електроенергийният сектор е важен за функционирането на съвременното общество, което още веднъж бе демонстрирано от кризата COVID-19 и той играе решаваща роля в намаляването на глобалните емисии“, казва изпълнителният директор на IEA Фатих Бирол. „Инвестициите в достъпни нисковъглеродни генериращи технологии поддържат икономическия ръст, но също така са необходими, ако искаме да намалим глобалните емисии от вредни вещества в атмосферата“.
В докладът се казва, че за декарбонизацията на енергийния сектор „е необходимо да се знае стойността и системната ценност на различните варианти за производство на електроенергия и в частност на нисковъглеродните производства“.
„Постигането на въглеродна неутралност изисква дълбока декарбонизация на сектора за производство на електроенергия“, казва президентът на Световната ядрена асоциация Сама Билбао и-Леон. „Докато електроенергийните системи до голяма степен успяха да посрещнат нарастващия дял на променливата енергия от възобновяеми източници до момента, по-нататъшния ръст на техния дял ще създаде големи предизвикателства по отношение на надеждността, стабилността и устойчивостта на разходите. Производството от ядрени мощности ще продължи да играе жизненоважна роля за осигуряването на стабилна, рентабилна и декарбонизирана енергийна система“.
Докладът е достъпен на страницата на NEA: https://www.oecd-nea.org/jcms/pl_51110/projected-costs-of-generating-electricity-2020-edition