Стъпки за плавно премахване на грантовите схеми за енергийнa ефективност

Да се създадат предпоставки за привличане на частен финансов ресурс и постигане на мултипликативен ефект при инвестициите в енергийна ефективност. Това коментират в свои становища различни асоциации по повод Плана за възстановяване и устойчивост, който предвижда влизането на близо 12 млрд. лева инвестиции в икономиката за бързо възстановяване с мисъл за позеленяване на икономиката, енергийна ефективност като първи стъпки за цялостна зелена трансформация.

Средствата в Плана би трябвало да мобилизират поне още толкова частен капитал са препоръките на Европейската комисия, посочват експерти. Но за пореден път финансирането се разглежда единствено като грантови средства, които ще бъдат наляти в българската икономика без правителството да представи ясен план как мерките в тях ще привлекат допълнителен частен ресурс.

През последните години практиката показва, че размерът на безвъзмездния финансов ресурс е крайно недостатъчен спрямо броя желаещи да го усвоят. Добра практика при такава ситуация би било въвеждането на изискване за комбиниране с частен ресурс, което от своя страна би „отключило“ допълнителни капитали, повече инвестиции в енергийна ефективност и възможност за повече български граждани да се възползват от безвъзмездно финансиране и подкрепа, твърдят от Алианс за енергийна ефективност.

ЕСКО бизнес модел- постигане на цели от икономия на енергия

Да се включи ЕСКО механизма като възможност за реализация на енергоспестяващи мерки, наред с грантовите и финансови инструменти в Плана за възстановяване и устойчивост, предлага Кирил Райчев, председател на УС на Алианс за енергийна ефективност. Организацията представлява интересите на ЕСКО компаниите в страната – бизнес модел, при който фирмите-изпълнители привличат финансов ресурс, реализират енергоспестяващи мерки при своите възложители, след което изплащането на направените инвестиции зависи от постигането на заложените по проект икономии на енергия. Справедлив пазарен механизъм, който се подкрепя активно от Европейската комисия като иновативен и надежден подход към енергийната ефективност в Европейския съюз.

Над 100 млн. лв. инвестиции са реализирани под формата на Договори с гарантиран резултат, основно по време на предприсъединителния период, пише в становището на организацията. Демонстрираният коефициент на ефективност на инвестиция към 1 (един) MWh спестена енергия достига стойност 0.5 в сравнение с грантови механизми . Въпреки това ЕСКО механизмът е изключен като възможност при програмиране на грантовите схеми в страната до момента.

ЕСКО механизмът е включен при системите за улично осветление в Плана за възстановяване и устойчивост, бихме желали същата възможност да се предвиди при жилищния и индустриалния сектор, коментира Райчев.

Тенденцията- икономически жизнени проекти да се финансират по грантови схеми

Освен размера на самоучастие, други пазарно дисциплиниращи параметри, които да се заложат като условия за разходване, могат да бъдат реално постигане на заложените икономии на енергия, срок на структуриране и изпълнение на проектите в отделните фази. От първостепенно значение е да се увеличават темповете на изграждане на пазарна финансовата инфраструктура, която да е в съответствие с потребностите за трансформация на българската икономика. Това би било възможно, само ако тя не се конкурира с безвъзмездния ресурс. За съжаление тенденцията към днешна дата е точно обратната – икономически жизнени проекти се финансират по грантови схеми (защото получават повече точки за икономии на енергия / въглеродни емисии). Останалите влизат в безизходица, без достъп до частни капитали поради икономическите си показатели.

Много важни ще са схемите по Фонда за декарбонизация

Намеренията за Декарбонизационен фонд в значителна степен са стъпка в правилната посока, но той би трябвало да бъде последващото развитие за предоставяне на техническа помощ и нисколихвено дългосрочно финансиране след вече установена практика на самоучастие на бенефициентите и създадени минимални пазарни навици в тях. С висок интензитет на грантови механизми (80%-100%) това необходимо предмостие ще отсъства, а мултипликативните ефекти - отложени за пореден път.

През последните години икономиката на страната стана грантово ориентирана – много рядко се предприемат действия от страна на субектите, ако няма грантов компонент, по възможност 100%. Още по-деструктивна е тенденцията за пасивно изчакване на грантови програми, което води до бездействие в рамките на години. Налице са огромен брой проекти, които изчакват програми за безвъзмездна помощ и многократно кандидатстват през различни програмни периоди.

Ползите от инвестиции в енергийна ефективност

Препоръчваме да се разгърне широка кампания за ползите от инвестиции в енергийна ефективност, твърдят от Алианс за енергийна ефективност. Да се стимулира инициативност, предприемчивост и пазарен подход в светлината на намаляващата роля на грантовете и тяхното пълно заместване от специализирания финансови инструменти, в т.ч. и ЕСКО, към 2030 – 2050, настояват от организацията.

Обособяване и даване на приоритет на проекти със самоучастие от страна на бенефициентите. Данните показват, че търсенето на 100% грант от страна на потенциални бенефициенти далеч надхвърля предлагането. Похвално е и включването на допълнителни „технологични“ мерки от вида на слънчеви системи, термопомпи и др. В този смисъл, издържано изглежда да се обособят два пакета при последващата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни и жилищни сгради (НПЕЕМЖС). „Статичен“ пакет, включващ изолация, дограма, аналогично изпълнение според програмата до момента и „технологичен“ пакет, включващ слънчеви системи, термопомпи, промяна на разводка, системи за мониторинг, контрол и управление, вентилация и др. Докато „статичният“ пакет може да изисква минимален и поносим процент самоучастие от страна на собствениците (до 5%-15%), то при проектите, които включват и „технологични“ мерки, процентът самоучастие да се увеличи (до 45%-55%), за да се покрие тяхната нараснала стойност. Във втория вариант има по-голям принос по отношение както на спестени емисии, така и на грантов ресурс, то би следвало той да бъдат с приоритет. Самоучастието може да се покрие чрез ЕСКО и/или финансов инструмент.

Риск от неефективна експлоатация и липсваща поддръжка на технологичните енергоспестяващи мерки

Явен е рискът от неефективна експлоатация и липсваща поддръжка на технологичните енергоспестяващи мерки, в случай че не се предвидят като условие за одобрение на потенциални проекти.

От първостепенна важност е отчитането на постигнатите резултати и предприемането на коригиращи действия в случаите, когато планираните започнат да се разминава с наблюдаваните стойности на енергийно потребление. Включването на такова изискване в програмата би довело до гаранция за работа в оптимален режим на технологичното оборудване и постигане на заложените проектни параметри; натрупване на база данни за анализ и възможност за програмиране на следващо поколение енергоефективни програми; - подобряване на степента на информираност на домакинствата.

Има готови модели за мониторинг в жилищния сектор, разработени по различни програми на ЕС като H2020. Такива могат да бъдат открити в доклада на Ърнст и Янг4 за проекти, които могат през следващите 2 (две) години да създадат значима социална и икономическа стойност, както и такава за околната среда. Един от посочените проекти е FinEERGo-Dom5 , който репликира успешния опит на Латвия и предлага дълбоката реновация на сгради в 5 страни от ЕС, в т.ч. и България.

Съфинансиране на мерките за публичните и индустриални сгради

Още повече важат предложенията и за публичния сграден фонд. От Алианс за енергийна ефективност предлагат самоучастие над 50% от страна на бенефициентите – общини, държавна администрация. Тук от особена важност е даването да добър пример към останалите субекти, собственици на сгради, както е предвидено и в Директивата за енергийна ефективност. И в този случай самоучастието, респ. освобождаването на грантов ресурс, ще даде възможност на повече български граждани да се възползват от Плана за възстановяване и устойчивост, самоучастие, което може да се покрие от достатъчен брой налични механизми като ЕСКО и Наредба 166 , финансови инструменти от Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници, Фонд Флаг, Фонд Север, Фонд Юг и други.

Грижата за публичните сгради е на по-ниско ниво от тази, която собствениците проявяват към своите жилища, което налага въпроса с професионалната експлоатация и поддръжка с още по-голяма сила. Налице е и възможност за програмиране на изискване за организиране на пулове от сгради, което би довело до икономии от мащаба.

ЕСКО механизмът може да бъде допустим вариант при усвояването на ресурс от индустриалния сектор по Плана за възстановяване и устойчивост. За целта бяха създадени в съответствие с добрите практики типови ЕСКО договори, предназначени за МСП, по проект на Агенцията за енергийно устойчиво развитие, които са на всеобщо разположение на нейната уеб страница.

Енергийният сектор е в основата на стратегическия стремеж към възстановяване и устойчивост, защото инвестициите в сектора осигуряват бърз икономически растеж и създаване на работни места, коментират от Националната енергийна камара.  Секторът е в центъра на енергийния преход, действията в областта на климата и политиките за устойчивост на околната среда и изисква огромна цифрова трансформация. Камарата представлява основния дял от частните инвеститори в електроенергийния сектор в България.

„Подкрепяме предвидените инвестиции в инфраструктура, оборудване и цифрови компоненти, свързани с преносната мрежа“, твърди в становището на организацията Робърт Дик, съпредседател на Националната енергийна камара. Но за съжаление не се предвиждат инвестиции в интелигентни, цифровизирани и цифрово управлявани разпределителни мрежи, топлофикационни мрежи и съоръженния, коментира становището. Необходимо е насърчаване на инвестициите в инсталации за съхранение на енергия и интелигентни измервателни уреди. Важно е да се улесни пазарното интегриране на нови ВЕИ централи и модернизация на съществуващите, осигуряващи необходимата гъвкавост за балансиране на електроенергийната система.

Планът за възстанпвяване трябва да насочи средства за рехабилитация и увеличаване на капацитета на преносната и електроразпределителни мрежи в райони с висок ресурсен потенциал за производство на електроенергия от вятър и слънце, за да се привлекат инвестиции в тези райони. Административната процедура за насочване на инвестиции в мрежата в рамите на 10-годишния план за инвестиции на ЕСО следва да бъде преразгледан с оглед темповете на енергийния преход и подходящ проактивен подход да бъде разработен.

Фактът, че около 70% от новите ВЕИ мощности в Европа ще бъдат присъединени към разпределителната мрежа и че все по-увеличаващата се електрификация на транспорта и отоплението на помещения засяга предимно това ниво на мрежата, не е взето предвид от Плана.

За да се постигнат целите, свързани с енергийното производство без емисии, енергийната ефективност и декарбонизацията, както и да се изпълнят задължения като киберсигурност, с които България е поела ангажимент, са необходими огромни инвестиции в електроразпределителната мрежа.

Всеки милион инвестиции в електроцентрали изисква още толкова инвестиции в мрежи

Всеки милион инвестиции в електроцентрали за производство на електроенергия от ВЕИ изискват същото количество инвестиции и в разпределителната мрежа. Екстраполирано за Европа, това означава около 40 милиарда евро инвестиции в разпределителната мрежата годишно, според анализа на Еurelectric. Финансовата тежест за постигането на тези цели ще трябва да бъде поета от крайните клиенти, много от тях в затруднено финансово положение в резултат на кризата, причинена от COVID-19, или дори преди това. Пропусната възможност ще е Планът да не използва финансови ресурси за облекчаване на тези клиенти, а напротив - да поставя допълнителна тежест върху тях, като подкрепя привилегирована категория клиенти в индустриалните паркове.

Приветстваме 3-те милиарда лева резервирани за програмата за енергийна ефективност за обновяване на сградния фонд, тъй като принципно подкрепяме постигането на цели за енергоспестяване чрез алтернативни мерки за енергийна ефективност в България, твърдят от Националната енергойна камара. Но парите могат да бъдат по-добре насочени към домакинствата с ниски доходи и неравенството в дългосрочен план ефективно да намалее, докато удобствата и благосъстоянието значително биха се увеличили. От друга страна, предвиденото саниране на обществени и промишлени сгради носи социалноикономически и конкурентни ползи. Един координиран и системен подход обаче ще бъде от изключително значение за успеха на тези мерки.

Смисълът на „дълбоко“ саниране

Най-добрите дългосрочни резултати се получават от така нареченото “дълбоко” саниране. Където има съществуващa топлофикационна мрежа, следва да се използва възможността за присъединяване на сгради към мрежата и замяна на вертикални с хоризонтални инсталации в тези сгради. В пилотен проект в Пловдив например чрез замяна на тези инсталации се постигна 86% икономия на енергия от загуби по отоплителните инсталации и 36% намаление на цената на енергията за 1 м3 гореща вода. Освен това в тези сгради следва да се предвидят зарядни устройства за електромобили, както и бъдеща цифрова и интелигентна инфраструктура.

Липсват мерки за насърчаване на нови инвестиции в енергийния сектор

Камарата подчертава, че проектът на плана не предвижда мерки за насърчаване на нови инвестиции в енергийния сектор. Междувременно не съществуват подкрепящи мерки за съществуващите инвестиции, въпреки ефективността на всички компании, ангажирани в сектора, и усилията им да осигурят непрекъснатостта на енергийната система по време на пандемията COVID-19. Неразривна е връзката между възстановяването, устойчивото развитие и правилното функциониране на енергийния сектор. Затова Камaрата счита, че целите и свързаните с тях мерки и реформи в енергийния сектор трябва да бъдат подробно описани в стълба "Зелена България". Основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата се очертават в другите стратегически документи – Интегриран национален план Енергетика и Климат и Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030г. с хоризонт до 2050г. Липсва необходимата последователност и логическа обвързаност между трите документа.

Оптимизиране на преносния капацитет на електропреносната мрежа

Българската ветроенергийна асоциация настоява за оптимизиране на управлението на преносния капацитет на електропреносната мрежа, с оглед на преодоляване на тесните места и интегриране на нарастващите ВЕИ мощности. Асоциацията предлага намаляване на разходите за допълнителна разполагаемост за вятърна и слънчева енергия, заплащана през „цена за достъп“. Съгласно Решение на КЕВР №Ц-29/ 01.07.2020г. цената за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с динамично променяща се генерация – от слънчева и вятърна енергия е определена на 5,28 лв./MWh, без ДДС. Такава цена е въведена единствено за вятърни и фотоволтаични централи. Наложеният допълнителен разход поставя производителите в тези две категории в неравностойно положение спрямо всички останали.

Модернизиране и усъвършенстване на балансиращ пазар

Според асоциацията в Плана трябва да се включат и мерки за модернизиране и усъвършенстване на балансиращия пазар в посока предоставяне на повече прозрачност за работата на балансиращия пазар, което е и европейско изискване.  В момента е невъзможно пазарните участници да направят своите изводи за възникналите небаланси в системата и за разходите, извършени от ЕСО за балансиране, съответно и за цените на балансираща енергия.

Асоциацията предлага да се заделят средства за рехабилитация и разширяване на преносния капацитет на електроенергийната мрежа в райони с подчертан ресурсен потенциал за развитие на ВЕИ. ЕСО и електроразпределителни дружества разполагат с информация на база на постъпилите през предходните периоди инвестиционни намерения за районите, които са с значим ВЕИ ресурсен потенциал. Тези инвестиции са необходими с оглед подготвеността на мрежата да интегрира нови ВЕИ мощности и избягване на забавяния при присъединяване на енергийните проекти.

Оценка на ветровия ресурс в Черно море 

Асоциацията предлага в Плана да се предвиди проект за оценка на ветровия ресурс в Черно море.  В Доклад на Световната банка за потенциала на развитие на офшорна вятърна енергия в Черно море оценката за възможността за инсталиране на вятърни централи в българското Черно море е за 26 ГВт (2 ГВт фиксирани и 24 ГВт плаващи).

Предвид нарастващото значение на офшорната вятърна енергия в европейски мащаб и понижаващите се глобални средни цени на технологията, считаме че в стълб „Зелена България” от Плана трябва да бъде очертан и финансиран проект за обследване и анализ на ветровия ресурс в Черно море. Да се оценят техническите параметри за инсталацията и присъединяването на офшорни вятърни централи към мрежата, както и необходими регулаторни и насърчителни мерки.

Поради своите специфики офшорната вятърна енергия има потенциала да повлияе положително върху икономиката с необходимостта от изграждане на заводи за производство на вятърни турбини на сушата в близост до парковете и съответно да създаде множество работни места за висококвалифицирани специалисти. България трябва да заложи на 4 конкурентните си предимства и да се възползва от тази възможност за икономическо развитие в крайбрежните райони.

Развитието и интеграцията в електроенергийната система на нови ВЕИ мощности изисква обезпечаването на достатъчно мощности за съхранение на електроенергия. Планът трябва да разработи анализ на необходимите стъпки за развитието на такива мощности, съобразно изграждането на нови ВЕИ централи, да се предвидят необходимите законодателни изменения, които да регламентират тяхната роля, и не на последно място, да се предвидят механизми и средства за тяхното насърчаване. Това са мерки, които ще привлекат инвеститорски интерес, и респективно разработването на нови вятърни проекти в страната, коментират от асоциацията.

За Стълб Зелена България в Плана за възстановяване и устойчивост се предвиждат 37% от инвестициите. Центърът за енергийна ефективност критикува, че основният стълб “Зелена България” е представен с най-малко конкретни проекти и е най-беден по отношение на предлаганите реформи.

Да се посочи ясно ролята на всички участници в реформите

Съществено значение е отделено на енергийната ефективност, но по нищо не проличава, че бъдещите енергийни баланси ще разчитат и на спестените енергийни ресурси в резултат на повишаването на енергийната ефективност. При такъв подход енергийната ефективност ще продължава да има “допълваща”, по-скоро социална и незадължителна функция по отношение на енергийния сектор. Много по-категорично би трябвало да се акцентира върху капацитета и готовността на основните участници в процеса, както и на частния сектор, които могат решително да умножат планираните публични ресурси за енергийна ефективност.