Газовият пазар една година след реалния старт на либерализацията

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
2885
article picture alt description

Ефективната либерализация на газовия пазар в България стартира през 2019 г. с приемането на Програма за освобождаване на газ. По-късно процесът продължи и със създаването на платформа за търговия със синьо гориво - Газов хъб Балкан. Експертите отдадоха значимото, но бяха ясни - газовата борса не е панацея и в сектора трябва да се свърши още доста работа. Още повече, че газовият пазар в България е доста по-различен от този в Европа и трябва реално да се оцени докъде е стигнал. Разбира се, и тук пандемията от коронавируса се отрази, но съществени сътресения не бяха допуснати.

Газовият пазар в момента

Либерализацията на газовия пазар в България се осъществява паралелно на две нива - чрез Програмата за освобождаване на газ, както и чрез платформата за търговия - Газов хъб Балкан (газовата борса). На практика платформата осигурява средата за провеждането на търговете по Програмата за освобождаване на газ.

Идеята е да се освободят от обществения доставчик необходимите количества синьо гориво, които да дадат на пазара възможност да се развие. Целта е да се освободи ограниченото предлагане на газовия пазар и да се повиши ликвидността.

Пазарът в България през 2020 г. все още основно се осигуряваше от един основен доставчик, но беше отчетено наличието на значително количество алтернативни доставки, което увеличи възможността за избор. Пазарът припознава тази възможност, а с осигуряването на азерски газ от януари 2021 година се очаква по-голямо оживление.

Пазарни дялове

През 2020 г., според данните, доставката от Русия доскоро по т. нар Балканско направление, а впоследствие и по Балкански поток покрива 80% от потреблението, около 15% са доставките в частност на LNG (втечнен природен газ) от Гърция и по 1 процент от Румъния и от местен добив. На практика, макар и в малка степен страната ни постигна известна диверсификация.

Как ще се намести и в какво съотношение азербайджанския газ предстои да стане ясно през следващите месеци. Определено, обаче, това е стъпка в полза на конкуренцията.

Либерализацията на газовия пазар в България зависи и от това доколко е гъвкава газотранспортната инфраструктура. В това отношение 2020 г. бе доста резултатна. Изграден бе газопроводът "Балкански поток", постъпленията на азерски газ са факт. Ако до края на годината се случат и газовите проекти с Румъния, а впоследствие заработи ефективно и LMG-терминала в Александруполис, пазарът на синьо гориво ще изглежда по съвсем различен начин.

Проблемите

В същото време проблеми има и те засягат развитието на вътрешните газопроводи, без които либерализацията на газовия пазар ще продължи да изглежда частична и недоизкусурена.

Българските газоразпределителни дружества отдавна поставят пред регулатора редица въпроси за преноса по инфраструктурата и собствеността на газопроводите. Според председателя на Българската асоциация Природен газ Светослав Иванов, съществуващ проблем на пазара, който е свързан и с борсовата търговия, са т.нар. газопроводи "гроздове". Както нееднократно е споделял той, "около една трета от газа, който се потребява в България, който респективно се пренася по газопреносната инфраструктура, след като излезе от инфраструктурните точки, влиза в газопроводи, които са с неясна собственост - така наречените "гроздове". Този проблем касае в частност крайните потребители, които биха искали директно или чрез търговец на газ да си купят (природен газ) от който и да е източник.

Друг проблем, който от години се набива в очи, се отнася до голямата разлика между транзита и вътрешното потребление и очертава съществените проблеми пред вътрешния пазар.

Въпреки че през 2020 година благодарение на програма "Дезире" бяха присъединени няколко хиляди нови потребители, търсенето на синьо гориво остава ниско. Според данните, то достига до ниво от порядъка на 3 млрд. и 200 млн. куб м и варира в зависимост от метеорологичните условия (плюс-минус 10%). Вътрешният пазар се характеризира с още две особености - сезонна неравномерност и платежоспособност на населението. Тези особености на вътрешната структура на природния газ и ограничените свързващи газопроводи са от съществено значение и за развитието на газовата борса в България.

Осигуряването на достъп до инфраструктурата, според експертите от бранша, е един от най-сериозните потенциали за развитие на търсенето (а от търсенето зависи ликвидността на борсата). "На практика България може от днешните 3 млрд. и 200 млн. куб. м да повиши търсенето си до 5.5 млрд. куб. м, като постигне средните за ЕС ниво", казва Светослав Иванов.

Проблем е, че от една страна "Булгаргаз" е търговец, от друга обществен доставчик. Това съвместяване на двете дейности поставя доста въпроси, свързани от една страна с "диктуване" на цените на газа в регулирания сегмент, и от друга - правото на ценово надмощие по програмата за освобождаване на газ.

Газов хъб Балкан

Неговото създаването преди две години се приемаше едва ли не като авантюристично действие. И до днес има критици, които са и много скептични. Реалистите са пък категорични - нищо, което е направено по отношение на "Газов хъб Балкан", не е излишно.

Въпросът е да се надстроява внимателно, така че да не се потули изграденото досега. Ако в началото търговията на "Газов хъб Балкан" изглеждаше като спорадична, то днес може да се каже, че тя се осъществява успешно. Вярно е, че търгуваните количества все още са ограничени, но с пъти по-високи от година по-рано, но възможностите за развитие са налице, особено с преноса по "Балкански поток", доставките на LNG, които ще станат още по-високи след изграждането на терминала в Александруполис, както и на постъпленията от Азербайджан и Румъния. Не е забравена и възможността за оползотворяване на трасето на Трансбалканския газопровод.

"Газов хъб Балкан" е 100 процента собственост на оператора на преносната мрежа в България "Булгартрансгаз". Само за година се наблюдава двойно увеличение на участниците. Ако към 22 януари 2020 година членове на платформата са 22 компании, част, от които местни, но и с дейност на европейските пазари, то към 5 януари тази година вече са 41. Търгуваните количества са се увеличили в пъти

В момента се осъществява анонимна търговия в 24/7 (двадесет и четири часа, седем дни). В краткосрочния (спот) сегмент на платформата се предлагат стандартизирани продукти "в рамките на деня", "ден напред", както и времеви и локални продукти за нуждите на балансиране на мрежата на оператора на преносната система.

Търговията се осъществява на анонимен принцип. На дългосрочния сегмент на платформата за търговия се предлагат продукти на средносрочна и дългосрочна база - седмични, месечни, тримесечни и годишни.

"Газов хъб Балкан" осигурява възможност и за администриране на двустранни договори и както вече споменахме - сегмент, който покрива Програмата за освобождаване на газ.

Наблюденията на търговията на газовата борса сочат доста по-висока активност на търговията в сегмента "в рамките на деня".

Цените

Пандемията COVID-19 се отрази на цените, както в световен, така и в национален план. Цените на синьото гориво, следвайки европейските тенденции, през месеците април-май спаднаха двойно. Например на анонимния дългосрочен сегмент на платформата за търговия на "Газов Хъб Балкан" през месец май бе предложена оферта с период на доставка месец юни 2020 г., с цена 18.80 лв./MWh, или с 14% по-ниска от прогнозната регулирана цена за месец юни 2020 г.

С настъпването на есенно-зимния сезон на 2020-2021 г. цените постепенно започнаха да се възстановяват и на дългосрочния сегмент тя вече достига 27.78 лв. /MWh. Това е все пак под нивото отпреди пандемията.

Може да се използва и още едно сравнение в сегмент "в рамките на деня", когато средната цена бе около 40.5 лв. за MWh (регулираната по това време бе 44.04 лв. за MWh) и преди предоговарянето на споразумението между "Булгаргаз" и "Газпром". Днес цената в този сегмент варира между 24.6 - 24.7 лв. за MWh.

При "ден напред" търговията е доста по-неравномерна като количества, но те все пак са по-малки от тези "в рамките на деня". Това се обяснява с необходимостта от преценка от страна на търговците на балансовия портфейл.

Либерализацията на електроенергийния пазар в България е с много кратка история, за да бъдат направени генерални изводи. Вероятно предстоящият отчет от дейността ще даде редица обяснения и отговори за търговската през 2020 г., както и за ликвидността. Факт е, че през изминалата година "Булгартрансгаз" увеличи участието си в дългосрочните сегменти, което означава осигуряване на достатъчно количества. И все пак известна несигурност на пазара остава, а тя ще продължи докато не се върне икономическата активност отпреди кризата с коронавируса.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща