Forbes, САЩ: Лоши новини за Русия: газ от Азербайджан вече тече за Западна Европа
Ariel Cohen
На 31 декември дългоочакваният Южен газов коридор започна да работи официално и азербайджанската нефтогазова компания SOCAR съобщи за търговски доставки на първата партида природен газ от азербайджанското находище Шах Дениз до италианския Melendugno на крайбрежието на Адриатическо море. Газопроводът с обща дължина от 3 500 километра се състои от три части – Южнокавказки, Трансанадолски и Трансадриатически газопроводи. Годишно по него ще се доставят 16 милиарда кубически метра газ. От този обем Турция ще получава годишно 6 милиарда кубически метра газ, а Европа 10 милиарда.
От момента, в който през 2013 година азербайджанското правителство анонсира строителството на Южен газов коридор, той бе определен като проект, от който Европа се нуждае остро, за да намали зависимостта от руските доставки на природен газ и нефт. През първото тримесечието на 2020 година почти три четвърти от вноса на природен газ и около една трета от вноса на петрол, потребявани от Европейския съюз са били доставени от Русия.
В частност през Трансадриатическия газопровод над 10 милиарда кубически метра газ ще се доставят по Южен газов коридор за европейските страни през следващите 25 години. От тези 10 милиарда кубически метра ще бъдат експортирани за Италия, а останалите 2 милиарда за Гърция, България и съседните с тях страни.
Бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма на България Асен Василев отбелязва: „Завършването на строителството на Южен газов коридор може да стане важна стъпка в процеса на диверсификация на газовите доставки не само за Югоизточна Европа, но и за Европейския съюз като цяло. В допълнение към традиционните доставки от „Газпром“, газ от Азербайджан вече тече по Трансадиатическия газопровод. Освен това Южен газов коридор притежава потенциал за мащабна диверсификация на газовите доставки за Европейския съюз, тъй като ще даде възможност да се доставя бързо газ от планираните находища на изток от Средиземно море и LNG-терминалите в Гърция и Турция“.
Въпреки че започването на работа на Южния газов коридор предизвика определено въодушевление, промените няма да са на мига. Геополитическата ситуация сочи, че Русия и досега държи в ръцете си ключови политически връзки – такива като споразумението за примирие с Армения и Азербайджан, което може да изтегли всеки момент.
Очаква се, че такива страни в югоизточната част на Европа като Гърция, България и Сърбия ще могат да извлекат огромна изгода. Южен газов коридор, достигайки Европа през Трансадриатическия газопровод изпраща газ по свързващите газопроводи до целия регион – много от тях могат да работят и в реверсивен режим.
На 31 декември 2020 година азербайджанският газ достигна до Гърция през Неа Месембрия, където Трансадриатическия газопровод се свързва с гръцката национална мрежа. България също получи първата партида азербайджански газ през вече съществуващата връзка, която я свързва с Гърция – точката на прием Кулата-Сидирокастро. В неотдавна публикуван доклад се казва, че в бъдеще азербайджанският газ ще се доставя също така и през приемния газопровод между Гърция и България (Interconnector Greece-Bulgaria), когато бъде въведен в експлоатация през юли 2021 година.
Благодарение на мрежата от газопроводи балканските страни може да намалят покупката на обеми от руски газ, което ще им осигури и възможност да намалят и цените, по които купуват руски газ. В настоящия момент България купува от Русия 2,3 млрд. куб м газ (80% от газовия внос), но тя вече подписа с Азербайджан дългосрочно споразумение за преки доставки на 1 милиарда кубически метра газ годишно.
С пускането на Южен газов коридор европейските регионални свързващи газопроводи може да се сдобият с още един източник на диверсификация на газовите доставки за югоизточната част на Европа, а именно втечнения природен газ. Коментирайки пуска на Южен газов коридор, изпълнителният директор на ICGB Теодора Георгиева каза, че старта на Bulgaria-Greece Interconnector не е свързано само с азербайджанския газ. Те очакват, че приемният газопровод ще позволи да се доставя и втечнен природен газ (LNG) от редица източници.
През 2018 година Европейският съюз е внесъл 108 милиарда кубически метра LNG – това е над една четвърт от общия обем от газовите доставки за страните от този блок. През миналата година основни доставчици на LNG за Европа са били Катар (28 %), Русия (20 %), Съединените Щати (16 %). Предвид ръста на LNG в структурата на енергопотреблението Европейският съюз развива инфраструктура за внос на LNG. Първият в Хърватия терминал за прием на LNG - LNG Hrvatska бе пуснат на 1 януари 2021 г. в търговска експлоатация. Гърция също планира да построи LNG-терминал в Александруполис (с капацитет от 6,1 млрд. куб м) и се очаква, че България и Северна Македония ще станат акционери в този проект. Доставките на газ през тези LNG-терминали ще се осъществяват чрез приемни газопроводи.
Сухият и втечнен природен газ от източната част на Средиземноморския регион, в това число от Израел, Кипър и Египет също ще се доставя до Европа и Близкия Изток, така че и тези страни се опитват да извлекат максимума от значителните си запаси. Газа в източната част на Средиземноморския регион ще стане важен фактор на европейския пазар, след като в играта влезе компанията Chevron с покупката на Noble Energy.
Очаква се, че тези LNG-проекти и приемни газопроводи ще работят съвместно, допълвайки газовите доставки по Южен газов коридор. Коридорът също така отваря възможности за „потенциалните допълнителни доставчици на природен газ, така че да използват Южния газов коридор за по-нататъшна диверсификация на доставките на газ за Европа и други страни, както и за иницииране на дискусии относно допълнителни доставки на газ за Европа“, според представители на Съвета на Европейския съюз.
Южният газов коридор се определя като най-важният проект в процеса на диверсификация на газовите доставки. Нашият анализ обаче се ограничава в разглеждането на Италия, Гърция и балканските страни. Засега този проект не предлага някакви съществени перспективи за западноевропейските пазари. От пазарна гледна точка, този проект ще донесе конкурентоспособни цени за Турция и страните от Югоизточна Европа, но не за други държави от Европейския съюз.
Заради цената на тарифите и спада на цени на едно на газа, които се наблюдаваха в Европа през цялата изминала година, проникването на Южния газов коридор до Западна Европа и дори в Италия може да бъде съпроводено с проблеми, което ще позволи на Русия да запази статута си на доминиращ играч в този регион.
Южният газов коридор може да отвори врата за неруския газ за Европейския съюз. Предвид косвените възможности, които съпътстват пускането му – например развитието на инфраструктурата на междусистемните връзки и възможността за присъединяването на други доставчици на газ, този проект е одобрено обнадеждаващ за Югоизточна Европа. Той също така допринася за изпълнението на нови проекти за LNG в региона. Този коридор обаче не достига до такива големи потребители на газ като Германия и Франция, разположени от другата страна на континента.