С високите води изплува и тежкият проблем с боклука

С проливните дъждове изплува огромният ни проблем с боклука в цялата страна. Най-показателен е случаят край град Своге, който пое по река Искър всичкия боклук на София, категоричен е и министърът на околната среда и водите Емил Димитров. На Своге има каскада от руслови централи и между всяка от тях дърветата са изчистени, но това не се отнася до отпадъците, които от София, доплуваха в Своге, ще стигнат до Мездра и до Плевенско.

Кметовете твърдят, че не са виновни. Ще цитирам заместник-кметa на Своге Илия Богданов, който каза по БНТ, че нямат право да провеждат каквито и да е укрепителни дейности и мероприятия по дигите на реката, независимо че минава през града.

Никой няма да си признае за боклуците, които тези дни изплуваха на повърхността, а проблемът е много по-дълбок и не е от сега. Повече ми хареса изказването на министъра на околната среда и водите днес в пленарна зала, който каза, че се обсъждат две вероятности или кметовете са виновни, или извънземните, понеже нито един от кметовете на Софийска област не си признава, значи са извънземните.

Но не извънземните са виновни за години бездействие. 

На първо място имаме проблем с прочистването на речните басейни, секат се много дървета по речните корита, които са естествен бент при евентуални наводнения или накратко казано речните корита са в много лошо състояние. Речните корита трябва да се почистват не когато реката е с ниски води, а при високи води, когато има отпадъци и дървета, за да не се затлачват докато някой мост не изпълни ролята на праг и не предизвика приливна вълна и създаде опасност за живота на хората.

Министерството на околната среда и водите също твърди, че не то отговаря за почистването на реките.

Защо отпадъците не са в регионалното сметище, където им е мястото, а отиват в старите сметища или в още по-лошия случай в реката?

Регионалното депо на гр. Своге е над жп линията, ако то изведнъж падне върху нея, БДЖ ли ще носи отговорност, попита екоминистърът.

Припомняме си случая през 2014 г. в квартал Аспарухово, Варна, където вследствие на невиждан потоп от вода и боклуци загинаха 13 души, но през 2018 година разследването приключи с липса на виновни.

Да спрем с изхърлянето на боклука където ни падне

На второ място хората трябва да престанат да си хвърлят боклуците дори телевизори, домашни потреби и мебели на нерегламентирани за това места- на стари сметища или дори покрай реките. Екоминистърът загатна за необходимостта от информационна кампания. Според него дори глобите за изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места трябва да се увеличат. Но рискът тук е заради липсата на ефективен контрол такава мярка да остане единствено и само на хартия, както са и глобите в столицата ако не изхвърляме боклука си разделно. Макар по-ефективното разделно събиране, сме далеч от момента, в който да кажем, че имаме ефективно разделно събиране на боклука от домакинствата. Това е обща отговорност на всеки от нас.

Защо кметовете не хвърлят отпадъка в собствените си депа

На трето място в много случаи дори кметовете вместо на регионалното депо носят отпадъка в старите сметища. Причината е, че в регионалните депа се плаща за всеки тон депониран отпадък, докато на старите сметища не го правят. В един момент излиза, че за хората е по- добре да изхвърлят на нерегламентирани накрая на селото или града сметища, излиза по-евтино и за кметовете, да не плащат такси.

Какво се случи ли?

Държавата плати няколко пъти за едно и също нещо. Всяко населено място преди влизането ни в ЕС имаше сметище, с приемането ни ние трябваше да затворим съществуващите, които не отговарят на изискванията и да направим нови. Но няма да ви учудя като кажа, че не бяхме готови.

В новите регионални депа трябва да се преработват минимални количества отпадъци, тъй като се очаква, че повечето ще бъдат разделно събрани и годни за рециклиране, а за депонирането количество да се плащат отчисления, които ще идват от увеличаване на такса смет. С тази такса от отчисленията идеята е да се финансират следващи клетки на депата, когато се запълнят. Реалността е друга, отпадъкът в регионалните депа не е намалял особено и в тях се изхвърлят всякакви рециклируеми отпадъци – дрехи, пластмаси, мебели, телевизори, торби и всичко това влиза в общия боклук. Да, логично, когато нямаме ефективно разделен боклук, на депата да имаме много повече, затова и трябва да се плащат високи такси. На кметовете излиза скъпо да депонират на собствените си регионални депа. Кметовете вероятно затова трябва да събират по-висока такса смет. Но да, масово такса битови отпадъци не се е вдигала с години, а ако това се случи, дали на следващите избори ще бъде избран същия кмет.

Всичко се случва, защото на хората не им е обяснена важността на разделното събиране. Дори в София такса смет за поредна година няма да има промяна в цената. Да не говорим, че почти никъде не се предприема революционната стъпка за промяна на такса битови отпадъци спрямо изхърленото количество вместо на данъчна оценка.

На четвърто място идва голямата вина на държавата. Липсата на реална държавна политика с години и затлачването на проблема доведе до неговото задълбочаване. В залата присъстваха двама бивши министри на околната среда- Джевдет Чакъров и Ивелина Василева, на които индиректно надвиснаха хилядите въпроси.

Да се върнем на въпроса, че държавата даде няколко пъти пари за закриване на старите сметища и реколтувация- веднъж чрез Държавното предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) от държавния бюджет. Втори път по оперативна програма „Околна среда“ за закриване и за изграждане на регионалните депа. Четири-пет общини обаче отказват и заради тях държавата ще плаща огромни глоби, но нали кметовете няма да плащат глобите от собствените си джобове, коментира екоминистърът.

Ще плащаме солени глоби за липсата на депа

Всъщност обаче дори тези, които имат регионални депа се оказва, че не ги ползват. Какво се случва, дали само 4-5 общини са в неизпълнение? Всяка община в България носи отговорност за боклуците, всеки от нас носи отговорност за боклуците, които генерира, а дори е престъпно, ако не ги изхвърля на подходящите за това места. Като че ли всички участваме в един глобален заговор с извънземните.

Според министъра на околната среда и водите, кметовете събират пари и за депата, където им излиза по-скъпо, но изхвърлят боклука в реката.

Ще имаме ли криза с боклука след 2 години

Вместо депата да се пълнят само с 10-20% от боклука, на тях се изхвърля почти целия боклук, което ще доведе до големия прецедент вместо за 15 години, депата да се запълнят за шест години, подчерта Емил Димитров. В момента много кметове се оплакват от запълването на депата, изградени с европейски средства.

„Не ми се мисли какво правим след две години, когато половината клетки са пълни, а няма празни клетки и механизъм за финансиране на нови“, каза още той.

Целите са забравени, идеята за отчисления, които да финансират следващи клетки е опорочена.

След две-три години ще сме събрали в пленарна зала да решаваме проблема с пълните сметища. Всички клетки в страната ще бъдат пълни, да му мисли следващия министър, каза Емил Димитров.

Това ли е механизмът за управление до следващия министър, който ще бъде следващия бушон за въпроси, на които дълго време не се е обръшало достатъчно внимание и са считани за неприоритетни. Околната среда е един от най-неглижираните проблеми през последните 10 години, той става все по-важен, но достатъчно пари вече се откраднаха без да има отговорни кметове, общини, граждани. А сме отговорни всички.