Американската електроенергетика при Джо Байдън – много идеализъм, но има ли практичност?
Борислав Боев, експерт
След като официално встъпи в длъжност, 46-ия президент на Съединените американски щати Джо Байдън моментално започна с действията по отмяна на политиките на предшественика си Доналд Тръмп. Голяма част от решенията, които администрацията на Байдън ще вземе, са свързани с качествена промяна в американската енергийна политика.
Безспорно, голямата новина е, че САЩ се завърнаха в Парижкото споразумение. Почти веднага след като встъпи в длъжност, президентът Байдън подписа указ, с който връща САЩ във въпросното споразумение. Не трябва да се забравя, че Парижкото споразумение има изключително идеологически характер, а мерките за постигането на заложените в него цели лежат изцяло на политически аргументи. Може да се очаква, че в името на идеалистичните цели, заложени в Парижкото споразумение (намаляването на въглеродните емисии), е възможно САЩ, под ръководството на Байдън, да осъществяват политически натиск върху държави, които имат собствена визия за енергетиката. В тази светлина, изборът на бившия държавен секретар при Обама – Джон Кери, не е случаен. Кери ще заема поста на „специален представител по въпросите за климата“, което означава, че ще бъде основното дипломатическо острие на САЩ по това направление.
Инвестициите във ВЕИ ще бъдат водещи в електроенергетиката. Плановете на администрацията на Байдън са за масирани инвестиции във ВЕИ сектора. Преформулираната американска „Зелена сделка“ се оценява на 1,7 трлн. долара за следващите 10 години. Електроенергетиката ще заема водещо място в списъка със сектори, които ще бъдат реформирани. Само за тази година се очаква ВЕИ да имат 70%-ов дял при нововъведените електроенергийни мощности. Това на практика означава, че енергийния баланс в страната е застрашен, заради ударното навлизане на енергийни мощности с непостоянен и непредвидим характер. Щедрото държавно подпомагане обаче създава предпоставки не само за дисбаланси в електроенергийната система, но и в пазарните процеси. Така например се получава сериозна неравнопоставеност между различните видове енергийни източници, която не отчита реално техните технико-икономически предимства и недостатъци. Възможността неефективни енергийни източници да „подбият“ пазарните позиции на ефективните такива, възползвайки се от предимствата на последните, е реална и тя е в следствие точно на тези правителствени интервенции.
По време на предизборната кампания имаше сигнали, че екипа на Джо Байдън ще заложи на инвестиции и в ядрената енергия, която е един от най-чистите и устойчиви енергийни източници. Безспорно това беше водещ момент в енергийните планове на Демократическата партия, тъй като демократите не бяха говорили за ядрената енергетика няколко десетилетия. Въпреки това обаче се създава впечатлението, че инвестициите в нови ядрени мощности остават на заден план и не е изключено „подкрепата“ за ядрената енергетика да е била просто предизборен трик, целящ да привлече подкрепа от ядрения сектор. Ядреният сектор в САЩ е в особена позиция – през последните години редица ядрени централи повишиха производствените си показатели (чрез т.нар. power uprates – повишаване на мощността на енергоблоковете), което допълнително оптимизира оперативните им разходи и подобри пазарните позиции. За първи път президентската администрация (в лицето на Доналд Тръмп) прие конкретни законодателни инициативи в подкрепа възраждането на американската ядрена индустрия. Въпреки това обаче се запазиха някои негативни тенденции в американския ядрен сектор. В момента в САЩ се строят само два нови енергоблока – 3 и 4 реактор на АЕЦ „Вогъл“, но заради пандемичната обстановка и организационни проблеми се очаква забавяне при въвеждането им в експлоатация. На макроравнище се очаква само за тази година, 2021 г., САЩ да загуби 5% от ядрения си парк – пет ядрени енергоблока ще бъдат затворени. За сметка на това инвестициите във вятърни паркове и слънчеви централи се очаква да бъдат щедро подпомагани по всяка една линия – административна, финансова и политическа.
Политиката на министерството на енергетиката (Department of Energy – DOE) също трябва да се следи изкъсо. Изборът на Джо Байдън за енергиен министър, е бившият губернатор на Мичиган Дженифър Гранхолм. Тя олицетворява типичния мироглед на Демократическата партия за енергийната политика, който се вписва в концепцията, че „хората трябва да спрат климатичните“. Като губернатор на Мичиган, Гранхолм водеше политика, съсредоточена в мащабно финансиране на привилегированите енергийни източници в лицето най-вече на ВЕИ. Други амбициозни програми бяха насочени в предоставянето на сериозни административни и данъчни облекчения, свързани с електрификацията на транспорта и инвестициите в съхранение на електроенергията. Впоследствие обаче се оказва, че нейната основна икономическа програма „Michigan Economic Growth Authority", съобразно която се предоставят данъчни кредити на 434 проекта, е претърпяла пълно фиаско. Анализ на центъра "Mackinac" показва, че само 10 проекта (2,3%) от всички проекти са изпълнили първоначалната цел за създаване на нови работни места. Не се знае какво ще бъде отношението на новия енергиен министър към петролната и газовата индустрия, които бяха най-потърпевши от икономическата ковид криза. Но пък именно тези индустрии са водещи в американската икономика, създават милиони работни места и направиха САЩ световен енергиен лидер. Така например Дженифър Гранхолм е била голям опонент на ключови енергийни проекти като петролопровода Keystone XL, който свързва Канада с Мексиканския залив. Администрацията на Байдън ще блокира всеки един голям петролен и газов инфраструктурен проект, разрешен от предишната администрация на Тръмп, и това се потвърди след вчерашния указ на новия президент, който практически блокира работата именно по петролопровода Keystone XL.
Не трябва да се пропуска и значението на друга политическа фигура - Джина Маккарти, която ще отговаря за координацията на климатичните политики между различните правителствени агенции и Конгреса. като началник на Агенцията по опазване на околната среда, Маккарти е участвала активно в плана на Обама за „Чиста енергия“, като част от мащабния законодателен пакет „Clean Air Act“. В същината си този план бе съсредоточен върху елиминирането на въглищната индустрия и замяната ѝ с ВЕИ. Планът за „Чиста енергия“ на Обама бе отменен от Доналд Тръмп в края на 2017 г.
Има много неизвестни в енергийната политика на Байдън. На практика се наблюдава една своеобразна ротация на кадрите от времената на Обама. Ако администрацията влезе в някаква форма на студена война с петролната и газовата индустрия, това не вещае нищо добро не само за икономиката, но и за позициите на САЩ като глобален играч на енергийните пазари. Неяснотата относно бъдещето на ядрената енергетика внася допълнителна несигурност и недоверие в изпълнението на плановете за нулеви емисии. Съдбоносните решения за бъдещето на енергетиката изглежда ще се взимат изключително под диктата на политиката и идеологията. А както е известно политиците рядко взимат стратегически ориентирани решения.