Енергийна политика с протоколни решения

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Историята на проекта АЕЦ „Белене“ , особено през последните десет години, е повече печална, отколкото нещо друго, а отношението на правителството към него се люшка от едната до другата крайност и обратно:

- До 2016 г. това е един „гьол“, който за нищо не става, по думите на премиера, като през 2012 г. проектът е прекратен;

- След арбитражното решение срещу НЕК от 2016 г. до 2018 г. проектът се споменава с половин уста и то в контекста на това какво да се прави с двата реактора, закупени в резултат на арбитражното решение;

- До 2020 г. проектът е най-хубавият на света, дори се обмисля да стане балкански, като се привлекат акционери от съседни държави, а неизбежното му строителство се обяснява с това, че „АЕЦ „Козлодуй“ ще работи още десет години“, а електроенергията от въглищните централи ще е скъпа заради цената на въглеродните емисии, по думите на премиера.

 Цялото лъкатушене е съпроводено от гръмки изказвания и громене на политически опоненти и така около десет години. Миналата година обаче в дневния ред на редовно заседание на Министерския съвет в средата на октомври се появява т. 30 „Доклад за одобряване на Доклад на министъра на енергетиката за предприемане на подготвителни действия и проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на одобрената със Заповед № АА-04-30 от 21 февруари 2020 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в Атомна електроцентрала „Козлодуй” в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси“. На първи поглед това е странно по ред причини:

- Става без особени фанфари;

- Свързано е с проект, от който през 2015 г. новото тогава правителство неформално се отказва, като една от причините е, че той е съставен от предходното правителство;

- Това противоречи или на енергийната стратегия и Интегриран план в областта на енергетиката и климата, в които е предвидено строителство на два нови блока от по 1000 МВт, или на мандата за изграждане на „Белене“, който предвижда използване на наличното оборудване.

Освен приемането на доклада обаче Министерският съвет възлага на министъра на енергетиката да „предприеме необходимите действия и да разреши на „Български енергиен холдинг” ЕАД да влезе в преговори с компании от Съединените американски щати, развиващи нови ядрени технологии за граждански цели, включително малки модулни реактори, с цел проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в Атомна електроцентрала „Козлодуй”. Това, плюс клетвите, че няма как да се откажем от „Белене“, навежда на мисълта, че по-скоро се проучват възможности за строеж на над 2000 МВт ядрени мощности, което е в остър разрез с два стратегически документа, приети по-рано същата година.

Новият обрат в сюжета на сагата с продължителност и характеристики на латиноамерикански сериал идва след последното заседание на Министерски съвет, на което се възлага на министъра на енергетиката „да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност - ядрена централа, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“, а заедно с това „ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори“. Тук вече имаме и физичен проблем – няма как с доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“ да се построи едновременно и тази централа (какъвто е предният мандат на министъра), и нова мощност на площадката в „Козлодуй“.

Използването на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“ на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“ е тема, която сме коментирали не веднъж (например тук), но пред нея стоят редица въпроси, които включват:

- Има ли бъдеще проектът „Белене“;

- Какво е бъдещето на въглищната енергетика;

- Какво модели ще се използват за преход към нисковъглеродна енергетика;

- Колко време ще продължат да са в експлоатация блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“;

- Кога най-късно трябва да влезе в експлоатация нов блок в „Козлодуй“ – трябва да се има предвид, че подобни проекти отнемат около 10 години и без изключение са свързани със забавяне от поне две години;

- Как ще бъде структуриран и финансиран проектът – разходите са пряко свързани с периода на строителство и всяко забавяне ги увеличава;

… и куп други, за които няма да ни стигне времето и мястото.

 Историята на проекта „Белене“ може да се използва като анекдотичен пример за енергийната политика като цяло:

гръмки изказвания и основно политическо говорене;

-  липса на каквито и да е обществени обсъждания;

- липса на ясна обосновка за необходимостта и ефекта от дадена политика (това са част от критиките на ЕК за Интегрирания план в областта на енергетиката и климата);

- обяснения как това е единственият възможен подход;

- отлагане на трудните решения до последния момент, когато възможностите вече са силно ограничени;

И когато опре ножът до кокала – обяснения с половин уста, диаметрално противоположни решения (отново без обсъждане и оценка) и замитане на последствията под килима.