Задава ли се война за ваксини срещу COVID-19

Ваксините срещу коронавируса вече се използват в развитите страни, но масовото ваксиниране ще отнеме време. Оказва се, че много развити страни са поръчали повече дози от необходимото. В по-бедните държави ваксинирането ще достигне широко разпространение не по-рано от 2023 г., ако изобщо се случи, предупреждава в редакционна статия британското списание The Economist.

В началото на 2021 г. в развитите страни и държавите-членки на ЕС се използват три ваксини - от Pfizer (САЩ) и BioNTech (Германия), от Moderna (САЩ) и на AstraZeneca с университета в Оксфорд (Великобритания). Междувременно китайските и руските ваксини се прилагат както в техните страни, така и в някои развиващи се страни като Египет след двустранни дипломатически споразумения. Това ще ускори т. нар. „ваксинна дипломация“: Русия и Китай ще се опитат да повишат глобалните си интереси чрез предлагането на ваксини - както тази година, така и след това.

Очаква се страните на върха на опашката, включително Великобритания, САЩ и по-голямата част от ЕС, да ваксинират своите приоритетни групи до края на март, докато останалите богати страни ще наваксат изоставането си до края на юни. Затова от The Economist очакват перспективите за глобалната икономика да се подобрят от средата на 2021 г. и нейното възстановяване през третото и четвъртото тримесечие ще се ускори. По това време, обаче, животът няма да се нормализира, тъй като ваксинирането на голяма част от населението ще продължи до средата на 2022 г.

Русия, която е разработила собствени ваксини, може да следва същия график като по-богатите икономики, и се очаква масовото ваксиниране там да приключи към средата на 2022 г. В други страни от групата на развиващите се, включително Мексико и Бразилия, бяха обещани доставки в замяна на провеждане на клинични изпитвания или изграждане на фабрики за производство ваксини. Това ще им осигури ранен достъп до нужните дози за приоритетни групи от населението, въпреки че способността им да приложат масово ваксиниране ще зависи от други фактори, като финансовия капацитет, числеността на населението, броя на здравните работници, инфраструктурата и политическата воля.

Китай и Индия представляват специални случаи: и двете страни са разработили свои собствени ваксини и вече ги прилагат, но поради голямата численост на населението си, програмите за масова ваксиниране ще продължат до края на 2022 г. - приблизително в съответствие с очакваната времева рамка за повечето развиващи се страни.

И накрая, останалите страни със средни и най-ниски доходи ще трябва да разчитат на COVAX, инициатива, спонсорирана от Световната здравна организация (СЗО) за предоставяне на 6 милиарда дози ваксина за по-бедните страни. Първите два милиарда ще бъдат дарени още през 2021 г. - те ще бъдат приложени предимно на медицински работници (програмата COVAX ще обхване до 20% от населението на всяка държава).

Доставките на по програмата COVAX, обаче, може да се забавят, особено ако се забави производството за по-богатите страни, което ще се отрази на доставката за по-бедните страни. В развиващите се страни масовото ваксиниране ще бъде постигнато едва през 2023 г., ако изобщо се случи.

„Разривът между богатите и бедните страни е огромен. Повечето развиващи се страни няма да имат широк достъп до ваксини до 2023 г. Някои от тях - особено бедните с млад демографски профил - може да загубят мотивация за въвеждане на ваксини, особено ако болестта продължи да се разпространява и броят на заразените постоянно да нараства, а свързаните с нея разходи да станат непосилно високи“, прогнозират от The Economist.

От списанието смятат, друга важна тенденция, за която трябва да се внимава и да се следи, ще бъде „дипломацията на ваксините“. „Както Русия, така и Китай ще предприемат бизнес подход за доставяне на собствените им ваксини, превръщайки коронавирусните ваксини за постигане на своите дългосрочни политически и икономически интереси.

В заключение The Economist отбелязва, че ваксините срещу редица заболявания - като полиомиелит или туберкулоза - съществуват от десетилетия. Въпреки това, много хора в по-бедните страни все още нямат достъп до тях. Коронавирусът, който преди година беше смятан за „нов“, ще бъде с нас дълго време, както много други болести, определящи живота ни от векове.