Анализ в ЕК: Проблемите на българския електроенергиен пазар - дългосрочни договори, недобър балансиращ пазар и регулирани цени
Освен т.нар. липсавщи пари, ключовият проблем в България е свързан с излагането на инвеститорите на риск във връзка с политиките
Българската страна е представила пред Европейската комисия План за изпълнение на принципите на новия електроенергиен пазар. В него са записани необходимите пазарни реформи и срокове за тях в съответствие с европейските регламенти, необходими за въвеждане на механизъм за капацитет. Това става ясно от публикуваният (от Министерство на енергетиката) за обществено обсъждане План за изпълнение. Той се съпровожда от Анализ на регулаторните и пазарни недостатъци, свързани с функционирането на пазара в България. Също така и с Анализ на необходимите пазари реформи.
За пръв път в официален документ енергийното министерство, макар и през погледа на консултант признава недостатъците на пазара на електроенергия. Анализът на регулаторните и пазарни недостатъци, свързани с функционирането на пазара в България е изготвен от Frontier Economics. Описани са различните пазарни недостатъци, които, както коментира консултантът има вероятност да попречат на ефективното функциониране на пазара на електроенергия в България и на привличането на инвестиции в него.
„Освен традиционно цитираните недостатъци на пазара (надеждността като обществено благо и „липсващите пари“), ключовият проблем в България е свързан с излагането на инвеститорите на риск във връзка с политиките. По-конкретно, възвръщаемостта на капиталовите инвестиции в дългосрочни проекти ще зависи от степента на въздействие на политиките по отношение на екологичните ограничения и регионалната солидарност“, се казва в тази част от документа.
В значителна степен се набляга на необходимостта от премахването на регулирани цени.
Документът предвижда съществени реформи, както на пазара на електроенергия на едро, така и на дребно, а също и на пазара на балансираща енергия. Становище по документа вече бе публикувано от Института за енергиен мениджмънт.
Прочетете: EMI: На България ѝ липсва ясен, дългосрочен, стратегически поглед за развитието на енергийния сектор
Премахването на регулираните цени, както на едро, така и на дребно, трябва да е основен елемент на всеки план за реформи, се казва в документа.
„На пазара на дребно, България трябва или изцяло да премахне регулираното ценообразуване, или да промени приложимите правила за регулираните цени (съгласно които КЕВР определя цени на дребно, които покриват разходите) в такива, при които цените на дребно надхвърлят разходите (т.е. действат като “предпазен механизъм” срещу прекомерното повишение на цените), позволявайки да има конкуренция в един диапазон под цената на дребно. За да направи това, България трябва да обяви пакет от мерки за подобряване на конкуренцията на пазара на дребно (които например да улесняват сравнението на цените и да намаляват пречките пред смяната на търговец на дребно).
В допълнение, на всички потребители по такива цени на дребно трябва да бъдат предложени интелигентни измервателни уреди без допълнително предвидени разходи.
Регулираните цени биха могли да останат за уязвимите и енергийно бедните потребители. България обаче първо трябва да дефинира понятията “енергийна бедност” и “уязвимост”, а също и да гарантира, че разходите за предоставянето на регулирани цени (в сравнение с пазарно базираната цена на дребно) се възстановяват по недискриминационен начин (например чрез държавния бюджет или чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС)).
България трябва поетапно да премахне регулираните цени за производители, а търговците на дребно да купуват от свободния пазар. Постепенно премахване (и съответното увеличаване на покупките на търговците на дребно от пазара) може да е постижимо, макар и да не е ясно доколко законодателството на ЕС позволява преходен период в тази връзка.
Преминаването на производителите от регулирана система към “свободния” пазар следва да подобри конкуренцията и да улесни процеса на отваряне на пазара за резервни услуги, се казва в документа. Това обаче са само част от вижданията“.
Публикуваният План (за изпълнение) съдържа необходимите реформи и сроковете за изпълнение на мерки, предложени от България. Прави впечатление, че в тази си част за пръв път конкретно се признават нередности в търсенето и предлагането на пазара на едро, немалко недостатъци при балансиращия пазар, но също и в много други аспекти, включително и на пазара на дребно. Сега на ход са българските енергийни експерти, които могат в подробности да разискват конкретните виждания.
Пазар на едро
В частта Нередности в търсенето и предлагането на пазара на едро се визира прекратяване на дългосрочните договори с ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Заложеният срок за изпълнение е 30 юни 2021 г.
През 2021 г. „Националната електрическа компания“ ЕАД (НЕК) е сключила два дългосрочни договора за изкупуване на електроенергия, съответно с „Консолидейтед Континентал Комърс Лимитид“ (сега Ей И Ес-3С Марица Изток 1“ ЕООД ) и „Енергийна компания Марица Изток 3“ АД (сега „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД).
Правилата на ЕС за държавните помощи и предвидените промени на пазара на едро във връзка с премахване на регулирането на пазара, налагат прекратяването на съществуващите договори. Прекратяването на двата посочени договора стои в основата на либерализирането на пазара на едро на електрическа енергия е предпоставка за допустимостта на въвеждането на механизъм за капацитет.
Провеждат се преговори с цел уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и двете централи (МИ1 и МИ3) в съответствие с приложимите правила на ЕС за държавните помощи.
Българската страна е изготвила необходимата методология и изчисления във връзка с установяването на невъзстановените разходи. Изчисленията за МИ3 са предоставени на ЕК. Очаква се да бъдат проведени разговори със съдействието на ЕК за прекратяване на договорите, се казва в документа. Отговорните страни за изпълнение са Министерство на финансите и Министерство на енергетиката.
Вторият проблем на пазара на едро, посочен в този документ касае премахването на съществуващите квоти и ролята на обществения доставчик. В България към настоящия момент има два пазарни сегмента – регулиран и свободен. Регулираният пазар е свързан със закупуването на електрическа енергия за задоволяване на нуждите на потребителите на регулирани цени, се казва в документа, като се обяснява настоящата ситуация. В частност задължението на всички производители над 1 МВт да продават произведената от тях електроенергия на БНЕБ. Това обаче не включва от една страна централите с дългосрочни договори и от друга централите с определени годишни квоти от регулатора (КЕВР) за количествата електрическа енергия, определени за продажба на обществения доставчик за регулирания пазар. Това законодателство не забранява износа на електроенергия.
В процеса на либерализация на пазара българската страна предвижда премахване на ролята на обществения доставчик, както и съществуващите квоти. След предвидената пълна либерализация на пазара, всички производители ще продават електрическата енергия, произведена от тях на свободния пазар, се казва в тази част на документа.
Тук срокът за изпълнение е обвързан с прекратяването на дългосрочните договори с Ей И Ес-3С Марица Изток 1“ ЕООД ) и „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД и едновременното въвеждане на механизъм за капацитет.
Отговорната страна за осъществяване на тази част от ангажимента е Министерство на енергетиката.
Недостатъци в балансиращия пазар и пазара на спомагателни услуги
В действие от началото на ноември 2020 г. е в действие предквалификационна фаза за доставчиците на балансиращи услуги. Тези, които кандидатстват и преминат тази фаза ще бъдат включени в публичен регистър, който им дава права за участие в търгове, се казва в документа, като се допълва, че първият месечен търг е организиран в края на декември миналата година.
България възнамерява, считано от 1 юли 2021 г. минимум 40 % от всички балансиращи капацитети да бъдат закупувани на дневна база. За останалата част, чрез предоставянето на дерогация се предвижда балансиращият капацитет да се купува най-много един месец преди предоставянето му, като продължителността на договора не трябва да надвишава 1 месец.
Като срок 31 декември 2021 година е заложена цялостна промяна на механизма за организация на балансиращия пазар. Като отговорната страна за посочените реформи е посочен ЕСО. На участниците на пазара се позволява да оферират възможно най-близо до реално време и часовете за затваряне на пазара за балансираща енергия не са преди часовете за затваряне на пазара за сделки с междузонов преносен капацитет в рамките на деня.
До 1 юли 2022 г. се предвижда премахване на ценовите ограничения за задействане на балансираща енергия и цените за недостиг и излишък.
На практика ЕСО е отговорен за цялостната реформа на пазара на балансираща енергия, включително и въвеждането на период за уреждане на дисбаланса от 15 минути. Цялостната реформа ще трябва да се осъществи в периода до 31 декември 2022 година.
По отношение на дългосрочния пазар, пазари ден напред и в рамките на деня няма посочени срокове, но тук реформите касаят пазарните обединения със съседните пазари.
Пазарното обединение в сегмента „ден напред“ с Румъния се очаква да стартира до месец август 2021 г.
Пазарното обединение на българо-гръцката граница се очаква да се реализира през април 2021 година. По отношение на пазарното обединение в този сегмент със Северна Македония се очаква да се осъществи през първото тримесечие на 2022 г. Заложеният срок за пазарното обединение със Сърбия се очаква във времевия хоризонт след 2021 г.
В сегмента пазар в рамките на деня пазарното обединение на българо-гръцка граница вероятно ще е в края на 2021 година.
Пазарът на дребно
Либерализацията на небитовите потребители влезе в сила от 1 октомври 2020 година чрез допълнение и изменение в Закона за енергетиката. От тази дата всички небитови потребители, включително микропредприятията вече не се снабдяват при условията на регулирани цени, а сключват договори с търговци по свободно договорени цени. С цел избягване на стресови ситуации преходът към либерализирания пазар на небитови потребители е плавен, се казва в документа, като се описват и законодателните възможности.
Либерализацията на домакинствата е заложена като срок до 31 декември 2024 година. При либерализацията ще се прилагат мерки, които да гарантират плавен и поетапен преход за битовите клиенти, ангажира се отговорното за изпълнение на тази част от плана Министерство на енергетиката.
В същото време се посочва и необходимостта от въвеждане на механизъм за защита на уязвимите клиенти. В тази връзка енергийното министерство като отговорна страна се ангажира с критерии. България планира да определи критерии за идентифициране на домакинствата в положение на енергийна бедност, като вземе предвид критериите предвидени в Директивата като ниски доходи, високи енергийни разходи като дял от разполагаемия доход и ниска енергийна ефективност. Това ще позволи изготвянето на оценка на броя на домакинствата в енергийна бедност. Към настоящия момент България не планира въвеждането на публични интервенции, се казва в плана, а като срок на изпълнение е посочена датата 31 декември 2021 година.