Любен Маринов, "Нови мощности": Ядрената енергетика и ВЕИ не са конкуренти
Ядрената енергетика и ВЕИ не са конкуренти. Те са обречени да бъдат заедно, за да се подкрепят в своите предимства и недостатъци. Освен това новата енергийна парадигма на ЕС за децентрализация на енергийната система прави непрогнозируеми енергийните и парични потоци за големи проекти за АЕЦ. Точно затова тук е мястото на малките модулни реактори (ММР). Това заяви изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ по време на Webinar за българската енергетика на тема „Ядрени технологии и възможности за България“, организиран от сп. „Ютилитис“.
„Намираме се в контекст на променена енергийна парадигма. Европейският съюз , а и България като част от него решиха да променят качеството, структурата на своя енергиен микс, начина , по който се произвежда и доставя енергия и то не само електрическа. Въведе се (аз го наричам така) енергиен бранд, който извежда от енергийния баланс един сигурен източник, каквито са въглищните електроцентрали. В България те са над 45 процента в енергийния микс и този вакуум, следвайки политиките на ЕС трябва да бъде запълнен с нисковъглеродни енергийни източници, заяви изпълнителният директор на „Нови мощности“.
Политиката по думите на Маринов е насочена към силно административно въвеждане на непостоянните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). „От друга страна ЕС постулира в политиката си, че пазарът на електроенергия и въобще на енергия трябва да бъде подчинен единствено само на търсенето и предлагането. В същото време с административни подходи успява да наложи приоритетно диспечиране на възобновяемите източници, с тежки субсидии успява да ги лансира, но това е част от политиката, а ние сме се съгласили с нея, допълни той.
В този аспект Маринов коментира, че „ядрената енергетика и ВЕИ не са конкурент“ . „Те са обречени да бъдат заедно, за да се подкрепят в своите предимства и своите недостатъци“.
„До края на миналия век господстваше схващането за базови енергийни мощности, които са гръбнака на енергийната система“, каза експерта. Днес по думите му се налагат политики на децентрализация, на отказ от възприемане на енергийната система като нещо задължително.“Започва да се мисли за децентрализиран подход за енергийно независими селища и т.н. , които имат своите предимства, но естествено водят до съответните предизвикателства“, заяви той.
„Това, което новият пазар в контекста на енергийната парадигма казва е, че вече отхвърля политиката на ценово регулиране. Тоест, всеки трябва да си намери своето място на един пазар на търсене и предлагане“, заяви още Маринов. С отхвърляне на ценовото регулиране обаче по думите му „капиталово интензивни енергийни проекти, като строеж на атомна централа по предстоящите проекти (в България) стават непрогнозируеми“. Той обоснова това свое виждане с това, че и енергийните, но и паричните потоци с това също стават непрогнозируеми. Това, смята Маринов прави много трудна „възможността да се привлекат инвестиции в един голям проект за АЕЦ. „И ето тук идва мястото на новите, нека да ги наречем алтернатива на досегашните ядрени централи или ядрена централа базирана на концепцията на малки модулни реактори“, каза изпълнителният директор на „Нови мощности“.
По думите на Маринов, доскоро за ядрената индустрия в България едва ли не е било „табу“ да се говори за малки модулни реактори.
Експертът обясни, че в света се развиват над 70 различни проекта – технологични разработки за малки модулни реактори. Най-напреднали в този аспект са Русия и Китай от гледна точка на това, че имат не само вече изградени такива мощности, но са и в процес както на нормална, така и на пробна експлоатация.
Малките модулни реактори представляват ядрени централи, базирани на енергийни острови,, до 300 МВт (електрическа мощност или 300 МВт (е). Те могат да се изграждат на модулен принцип в завода производител и да бъдат доставени след това на конкретна площадка с влак, кораб или наземен транспорт. По своята специфика те са значително по-малки по размер и обем на компонентите. Могат да бъдат 4 категории - леководни реактори с вода бод налягане (на наземни или на корабни установки), високотемпературни реактори, реактори на бързи неутрони (със съществена разлика с предишните две категории ) и малки модулни реактори на разтопени соли. Има и една малко по-ниска категория, която се разглежда – това са микрореакторите най-често с инсталирана мощност до 20 МВт (е). Тези реактори най-често са проектирани за специфични пазари и могат да са от решаващо значение за летища, за кораби, за нефтени платформи, за отдалечени местности или други приложения, за които достъпа до мрежа е силно ограничен или практически невъзможен.
Експертът се спря на предизвикателствата пред настоящата ядрена енергетика, такава каквато е сега с мощности от 1000 МВт (е), като според него първата е свързана с трудността за осигуряването на инвестиции. На второ място той посочи и предизвикателствата, касаещи строителството. По думите му това са по-скоро капиталоемки проекти, които отнемат много години и „съответно това се отразява на финансовата тежест на проектния разработчик и всички участници“.
„Как ММР биха отговорили на това предизвикателство?“, постави риторично въпрос изпълнителният директор на „Нови мощности“, като разви идеята, че това „може да се постигне чрез стандартизирането на конструктивни елементи, които трябва да бъдат доставени“. По думите на Маринов това „драстично намалява цялостния размер на капиталовата инвестиция и оттам прави тези проекти значително по-атрактивни, включително и за корпоративно финансиране“.
„Едно от предизвикателства на настоящата ядрена енергетика и случилите се към момента аварии“ ( АЕЦ „Фокушима“, Чернобил) и произтичащите от тези аварии опасения за безопасността на тези централи. ММР могат да отговорят на тези опасения с повишена присъща безопасност. Някои от проектните разработки изолират и въобще отхвърлят възможността за такава авария от типа на стопяване на активната зона или изхвърляне на радиоактивни елементи“, каза Маринов.
По отношение на нисковъглеродната икономика експертът заяви, че ММР може да са много добър балансьор на променливата електроенергия от ВЕИ. По думите му, малките модулни реактори са значително по-гъвкави и могат да следват товара в мрежата. При появата на спад на товар в мрежата от ВЕИ може да се възстанови участието им в нея, като обясни и възможностите на ММР при излишък.
„Едно от основните опасения, които има обществеността от конвенционалната ядрена енергетика е генерирането на радиоактивни отпадъци, които при ММР са значително по-редуцирани, заради по-малката зона и второ – подобрените процеси“, каза още Маринов. „Някои от проектните разработки не само че не генерират ОЯГ, а напротив го използват за суровина за своя енергиен процес“, допълни той.
Сред основните предимства на ММР експертът посочи „по-ниските капиталови разходи за изграждане на ядрена централа, което от своя страна подобрява икономиката“, Той обясни по-малките капиталови разходи с това, че заемат по-малка площ, по-малко са системи за изграждане, по-малко дейности и въобще и по-малко са системите за внедряване. Това съответно намалява периода на изграждане от 7 до 10 и повече години за конвенционални ядрени централи до между 3 и 5 пет години. Също така това рефлектира драстично върху намаляване на оперативните разходи, допълни той. Според Маринов, освен това води и до подобрена приходна част, защото малките модулни реактори „имат възможност да участват на пазара не само като продажба на базова електроенергия, но и на пазарите на вторично, а защо не и третично регулиране на мрежата. Поради тяхната възможност да следват товара на мрежата и чудесно се справят с интегрирането на ВЕИ. Те могат да участват и в клъстерен остров, интегриран с ВЕИ и производство на водород“, заяви той. „Според мен малките модулни реактор са имат потенциала да бъдат новият играч на енергийния пазар“, заяви той като допълни, че все пак „трябва да отговорят на основните надежди, които се възлагат на тях“.
Още по темата: Стефан Солаков, ЕСО: При интегриране на нови ядрени мощности трябва да се има предвид регионалния пазар