Велизар Киряков: Отнема повече от година семейство да си сложи слънчеви панели на покрива

Разговаряме с Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия за убийствената административна процедура пред домакинствата да направят слънчеви панели за собствени нужди, за опасностите със субсидиите за такива инсталации да се вдигне главноловно цената на панелите, за притесненията му какво ще бъде качеството на предлаганите панели.

В момента ако семейство реши да продава своята излишна енергия, енергийните дружества ще я изкупят по-евтино отколкото я продават. Обсъдихме възможните решения, сред които да се въведе, както в строителството, принципът на мълчаливото съгласие. За какво още разговаряхме, вижте: 

Г-н Киряков, в Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда субсидия за домакинствата – 50% финансиране или 4000 лева и 100% финансиране или 8000 лева, ако семейството е бедно? Какъв да бъде критерият? От каква изходна точка да тръгнем, за да отворим пазара за малките домакинства?

За да отворим пазара за малките домакинства имаме един голям проблем в България. От момента, в който подадете едно искане за присъединяване на фотоволтаична централа до момента, в който тя влезе в експлоатация, няма значение каква мощност 2,5 или 30 kW минава година и 3-4 месеца. Аз правя такива и макар да знам целия процес, административната процедура е убийствена. В Германия, клиентът извиква фирма, която слага фотоволтаичните панели на покрива, идват от електроразпределителното дружество, което дава определен час за посещение на място, съставя протокол и системата започва да работи. Минимумът за протичане на цялата процедура при нас е една година.

Какво трябва да се промени при инсталацията и при изискванията за експлоатиране на системата?

След като се инсталират фотоволтаиците нямате особени разходи за поддръжка. Проблемът е дългият процес на инсталация. Поставя се друг електромер двупосочен, който измерва това, което потребявате и това, което връщате в мрежата. В края на месеца ще получите протокол от електроразпределителното дружество, в който ще пише колко електрическа енергия сте върнали в мрежата. Освен това ще получите фактура за такса достъп, ще получите една фактура за балансиране, ще получите фактура за такса пренос. Един път в годината трябва да се регистрирате в Агенцията за устойчиво енергийно развитие. В края на годината ще трябва да преведете 5% във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Всеки месец имате по 4-5 фактури, които по принцип трябва да плащате и всяка година трябва да попълвате отчети и да превеждате процент във фонда.

Този процес не е ли твърде тежък за едно домакинство, което има достатъчно други ежедневни ангажименти, за да отговаря и за толкова сложен процес? Какво трябва да се предприеме, за да се облекчи процеса?

Това е безумно. Беля си вкарват хората, които направят подобна инвестиция. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да подготви наредба за присъединяване на малки фотоволтаични централи към мрежата. Вътре да се възприеме принципът на мълчаливото съгласие. Какво значи това? В момента вие си подавате искането, чакате 15 дни и ако не ви го издадат, чакате. Принципът на мълчаливото съгласие казва следното: „В срок от 15 дни, ако не ви отговорят, значи има положително становище“. Както навремето се прие в строителството. Аз бях един от инициаторите с Мартин Димитров за промените преди 10 години. Тогава можехте да чакате 34 месеца за някакъв отговор. Като го променихме и стана принципът на мълчаливото съгласие, нещата тръгнаха изведнъж. Така че и за малките фотоволтаични централи условието е принципът на мълчаливото съгласие, пускате заявление, не получите отговор, значи можете.  Трябва да има специална наредба обща за всички малки и големи централи. Самата административна процедура трябва да бъде изключително опростена.

Иначе щели да направят 4000 или 5000 лева. Някой ще дойде и ще прибере едни пари и пак няма да има никакъв ефект от цялата работа.

Как ще се оцени реално кои семейства ще се подпомагат на 100% и кои частично?

Това е като темата със санирането. Кои блокове ще се санират и кои няма да се санират или на кои ще лепим стиропор и на кои не, защото това не е саниране. Оказа се, че цяла България работи за тези като Люлин, Младост, защото държавата дава 100% парите, но тя ги взема от всички други, които си плащат данъците. Така че няма безплатни обяди. Някой ги плаща, плащаме ги ние с нашите данъци, а не държавата. Тези 2 млрд. лева държавата може да ги инвестира в здравеопазване, а не в лепене на стиропор. Ако искат да стимулират производството, трябва да опростят процедурата. Цената на тока като се повиши, всички потребители много бързо ще могат да си правят сметката и ще си монтират такива централи. Но при условие, че няма безумна процедура. Цялата процедура, носите документи, отговарят ви със становище 7-8 листа, което обикновен човек не може да разчете. Ако нямате понятие, никога не може да „отлепите“ за какво става въпрос. Ще се навъдят фирми както стана при санирането, които ще идват и ще ви кажат, че ще направят всичко. Понеже ще има 50 или 100% финансиране  цените на тези фотоволтаични централи ще литнат до небесата.

Тази работа по консултация не трябва ли електроразпределителните дружества да я свършат или асоциации?

Всяка фирма може да дойде и да ви го направи. Монтира го, вика енергийното дружество, оттам идват и поглеждат инсталацията, казват, че е присъединена към мрежата и точка по въпроса. Цялата отчетност след това се поема от клиента. Трябва да излезе наредба и всички такси, които ви изпраща енергото като фактури, могат да ви ги приспаднат от електрическата енергия. В момента това го няма, пращат ви едни фактури по Закона за счетоводството. Ако сте частно лице не им плащате фактура. Всяка година пращате едни документи в Агенцията за енергийно и устойчиво развитие, с които се отчитате, макар че енергийното дружество знае много добре колко сте произвели.

Къде е границата между потребление за собствени нужди и инвестиция за печалба?

Всеки един човек има възможност да си изгради централа до 30 kW. Но цялата процедура е безумна. Даже, когато си направите за собствени нужди там е по-зле. КЕВР всяка година определя цена, на която се изкупува енергията. Тя е 96 лева за MW, а вие купувате от енергийното дружество за 120-130 лева за MW. Това е България. По принцип е изгодно, защото горе долу за около 6-7 години ще си възвърнете инвестицията. Средната продължителност на живот на панелите е 30 години. Останалите 24-25 години ще имате безплатна енергия. Но цялата система е изключително бюрократична.

Бихте ли дали примери какво се случва в други съседни страни, Гърция, Румъния?

За Гърция  и Румъния не мога да кажа. В Румъния лятото гръмна скандал, всеки, който има външна тоалетна беше решил да си слага панели, защото там до 5 kW щели да ги субсидират на 100%. Ако ви дадат 100% субсидия вас не ви интересува на каква цена ще ви слагат фотоволтаиците. Цените на фотоволтаичните панели ще скочат двойно. 100% или 50% субсидия няма смисъл. Единственият начин е тя да се изкупува на преференциална цена, а не на референтна дори когато е за собствени нужди. В момента се ограбват хората. Енергийните дружества също не са виновни, защото така разпорежда КЕВР.

Сега нали има преференциална цена?

Да, има, но когато има преференциална цена, вие не можете да ползвате електрическата енергия за собствени нужди. Трябва само да я продавате. Но когато я вземете за собствени нужди да потребявате това, което произвеждате и излишъкът ще връщате в мрежата. Към момента този излишък се изкупува за 96 лева за MWh. Това е въвеждането на понятието prosumer-consumer. Това, което ви дават за присъединяване в мрежата е по-малко от цената, на която ви продават електрическата енергия. А търговецът я продава на съседния имот за 120 лева и получава едни хубави пари. Цялата дандания е да усвоим едни пари някъде. Всеки път като се раздават едни пари, които не са изкарани със собствен труд се получава точно така. Опасявам се, че ще бъдат монтирани разни китайски панели. Сега има много хубави китайски панели и много лоши китайски панели. Притеснявам се, че могат да дойдат много панели втора употреба от Германия, защото много фотоволтаични паркове излизат. Вие не може да познаете този панел дали е нов или втора употреба.