Източносредиземноморският газов въпрос затъва в мътни геополитически води

Сценарии за прекрояване на морските зони и изненадващи прегрупирания на силите отвориха през март нови фронтове в голямата игра за енергийните ресурси в региона, дипломатическият „флот” на Кипър, Гърция и Турция в бойна готовност за европейската битка

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
3259
article picture alt description

Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3еNews


Възможен двоен газов байпас на Кипър чрез промяна на трасето на газопровода EastMed предизвика политическо цунами в средиземноморската страна през първата седмица на март.

Турция се възползва от суматохата, за да прокара собствения си дневен ред за политически и енергиен контрол върху региона. В характерния си атакуващ стил тя пак предяви претенции към изключителните икономически зони на съседите си и обяви готовност за определяне на морската й граница с Египет, без Гърция и Кипър.

Опасения за сближаване на Кайро и Анкара по въпросите за морските територии в Източното Средиземноморие вдигнаха на крак Атина и Никозия. В светкавична дипломатическа офанзива на високо ниво бяха предприети срещи за изясняване на отношенията между Гърция, Кипър, Египет и Израел.

Под напора на новите обстоятелства само за часове Египет коригира картата си с блокове, обявени през февруари в международния търг за издаване на лицензи за газови проучвания, с която косвено „признава” заявената от Турция морска линия. Кипър и Израел пък след продължила 9 години безизходица постигнаха споразумение за рамка за експлоатацията на съседните си газови находища.

Сценарии за задкулисни решения и тяхното опровергаване заливат от началото на месеца новата архитектура за енергетика и сигурност на Източното Средиземноморие, изграждана през последните години от регионални тристранни партньорства. Според политически и енергийни анализатори в Кипър обаче тези алианси се оказаха неспособни да издържат бурното вълнение, показвайки колко крехък остава балансът на геополитически и икономически интереси в региона. Завихрилата се от началото на март „перфектна буря”, носеща традиционната за района

взривоопасна концентрация на газ и геополитика,

сложи край на временното затишие на източносредиземноморския газов фронт, след постепеното изтегляне на турските кораби в края на 2020 г. от оспорваните морски зони край Гърция и Кипър.

Новата дестабилизация на региона бе предизвикана в критичен за него момент – в навечерието на два важни за развитието му международни форума. Дипломатическият флот на Кипър, Гърция и Турция е в „бойна готовност” за Европейския съвет на 25-26 март. На срещата на върха лидерите на страните-членки ще обсъждат евро-турските отношения и възможно налагане на санкции срещу Анкара заради неразрешените й сондажни дейности в Източното Средиземноморие.

Интензивна дипломатическа подготовка започна от самото начало на март и за неформалната среща месец по-късно, на 27-29 април, която събира във формат „5 + 1” под егидата на ООН лидерите на двете общности в етнически разделения Кипър и външните министри на страните-гаранти Гърция, Турция и Великобритания. Целта й е да се види дали може да се стигне до обща основа за възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос, прекратени през юли 2017 г. Анкара вече обяви, че ще постави на масата енергийния въпрос, превръщайки природния газ в политическа „разменна монета”.

Изключителната мобилност в Източното Средиземноморие от началото на месеца е индикатор, че геополитиката в региона, която ще се отрази и на Европейския съюз, се променя. В същото време „никой от процесите, свързани с новите енергийни сценарии, не е изненада – всичко се основава на отдавна и добре познати визии и геополитически схващания”, коментира за 3e-news д-р Зенонас Дзиарас, експерт по международна политика в Източното Средиземноморие, изследовател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus.

Алтернативната идея за ново трасе на EastMed,

която разлюля още в първия ден на март и без това неспокойните води около Кипър, отново демонстрира, че най-мащабният енергиен инфраструктурен проект в региона е и остава политически проект.

Кипър, Гърция и Израел подписаха междудържавно споразумение за изграждането на тръбопровода EastMed, чрез който да се транспортираа природен газ от Източното Средиземноморие до Европа, на 2 януари 2020 г. Той е признат за „проект от общ интерес” за ЕС, който и финансира част от извършените вече проучвателни дейности.

Разкритието на гръцкия вестник „To Vima”, че Гърция и Египет обсъждат /като са информирали и Израел/ възможността за промяна на планираното трасе и изключват от него Кипър, гръмна като „газова бомба”. Според изданието целта е да се избегнат техническите и политическите препятствия пред проекта, той да стане устойчив и да се осигури икономическата му жизнеспособност.

В последвалата буря Никозия категорично опроверга подобни твърдения. „Графикът или плановете за EastMed не са се променили”, „няма такъв проблем”, „подобно нещо не се прилага”, бе посочено в официалното изявление на правителството в сряда /3 март/.

Седмица след избухналия скандал /в понеделник, 8 март/ последва второ опровержение на най-високо ниво. В телефонен разговор гръцкият премиер Кириакос Мицотакис увери кипърския президент Никос Анастасиадис, че няма промяна в позициите на правителството му и не е повдигнат въпрос за нов маршрут на планирания газопровод.

Предложението, което обаче според гръцкия вестник е в напреднала фаза, предвижда EastMed да тръгне, както първоначално е определено, от израелското находище „Левиатан”, но да продължи не към кипърските газови полета, а да се насочи директно към Египет, където да премине по суша до египетско-либийската граница и оттам да се отправи отново под вода към остров Крит и Пелопонес. С подобен план се преодоляват едновременно

технически и политически препятствия,

коментираха експерти.

„Прескача” се дългият, дълбок и труден за инсталиране на подводна газова инфраструктура морски участък между Кипър и Крит, с което значително се намалява цената на цялото съоръжение и се повишава икономическата му жизнеспособност.

Политическите „плюсове” са, че новото трасе ще премине през египетската и гръцката изключителна икономическа зона, за чиято делимитация двете страни се договориха миналия август. Така се избягва и геополитическото „минно поле“ в региона между Гърция, Турция и Кипър, като по този начин се ограничава или дори предотвратява възможността Анкара да създава пречки при изграждането на тръбопровода. При сегашния си маршрут EastMed трябва да пресече кипърската офшорна зона, 44% от която, в западната и южната й част, според Турция е в нейния континентален шелф. Рискова е и зоната между Кипър и Крит, която попада в границите на оспорваното и непризнато от съседните страни турско-либийско морско споразумение. Още при подписването му през ноември 2019 г. Анкара предупреди, че няма да разреши газопроводът да мине през „нейната зона”.

Според политически анализатори целта на задкулисния процес за заобикаляне на Кипър е да се намери начин да се освободят енергийните ресурси на Източното Средиземноморие, така че Израел, Египет и Гърция да могат да продължат с експлоатацията на своето природно богатство, тъй като сега газът в района е политически „закотвен” поради нерешения Кипърски въпрос.

За Кипър обаче изключването му от пътя на газовата инфраструктура от Израел до Европа е твърде неблагоприятен вариант, защото ще загуби геостратегическото си предимство в региона, особено важно в конфликта му с Турция за бъдещето на разделения остров.

„Ако има такъв план, той е технически осъществим, но все още не е икономически изгоден”, коментира д-р Чарлз Елинас, водещ кипърски и международен енергиен анализатор и консултант, старши сътрудник на Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет. „Проблемът с EastMed винаги е бил неговата техническа осъществимост и цена. Транспортираният до Европа газ дори и по предполагания нов маршрут ще бъде твърде скъп, за да привлече инвеститори и купувачи. Проектът продължава да е търговски нецелесъобразен, поне докато глобалните цени на газа остават ниски”, посочва енергийният експерт. Той отново подчертава, че EastMed е „политически тръбопровод”, както е коментирал нееднократно за 3e-news.

„Газопроводът EastMed остава много амбициозен проект, но с липсващи до момента инвеститори и финансова конкурентоспособност, и изграждането му далеч не е сигурно. Никозия е недоволна от предлаганото ново развитие, така че идеята може да се препъне и в политическите пречки”, смята д-р Зенонас Дзиарас.

Бъдещето на EastMed се усложнява и от развитието на

нова плетеница от тръби, интереси и конкуренция

в региона. В момента три „малки” газопровода са предмет на обсъждане между Египет, Израел, Гърция и Кипър.

През февруари Египет и Израел се договориха за изграждането на подводен тръбопровод за трансфер на природен газ от находището „Левиатан”/същото, от което тръгва и газопроводът EastMed/ до терминалите за втечнен газ в Египет, откъдето той ще се изнася за Европа. Акционерите в „Левиатан” – компаниите Chevron и Delek Drilling, обявиха в края на януари, че ще инвестират 235 млн. долара в нов подводен тръбопровод, разширявайки съществуващите съоръжения, което ще им позволи да увеличат износа на газ за Египет до 7 млрд. кубически метра годишно.

Според коментари в медиите новият маршрут на EastMed, разкрит от гръцкия вестник, е продължение на този газопровод Израел-Египет. „Това са два различни проекта, два различни тръбопровода”, контрира д-р Чарлз Елинас. „Двата тръбопровода обаче не могат да съществуват едновременно поради ограничените запаси от газ в „Левиатан”. Ако този тръбопровод бъде изграден, за EastMed става още по-трудно”, прогнозира той.

Планове за газова връзка имат също така Гърция и Египет. В телефонния си разговор с президента Анастасиадис гръцкият премиер Мицотакис потвърждава, че се водят двустранни разговори между Атина и Кайро, но пояснява, че те засягат не EastMed, а възможността за изграждане на допълнителен тръбопровод за внос на природен газ от Египет за вътрешното потребление в Гърция.

Кипър също е в контакт с Египет за свързващ ги газопровод. Междудържавното споразумение за подводна тръба, която ще транспортира природния газ от кипърското находище „Афродита” до терминалите за втечнен газ в Египет, а оттам към международните пазари, бе подписано през 2018 г.

„Афродита” е първото открито находище в кипърската изключителна икономическа зона – в края на 2011 г., и единственото досега, което е с доказана търговска жизнеспособност. През 2019 г. правителството подписа 25-годишна концесия с Noble Energy, Shell и Delek Drilling за експлоатацията на полето.

До момента обаче работата по находището е в застой. Едва във вторник /9 март/ бе постигнат пробив и пътят за търговското му разработване бе открит, след като енергийните министри на Кипър Наташа Пилиду и на Израел Ювал Щайниц сложиха подписите си под „историческо” споразумение –

преговорите за „Афродита” продължиха... 9 години.

Газовото находище „Афродита” в блок 12 на кипърската изключителна икономическа зона на практика е трансграничен резервоар за природен газ. Много малка част от залежите му – около 10%, се простира в изключителната икономическа зона на Израел, в находището „Ишай”. Продължителният спор между компаниите, притежаващи лицензите за двете находища, за експлоатацията и извличането на природния газ, както и невъзможността въпросът да се реши между двете правителства, блокираха „Афродита”, а с нея - и изграждането на газопровода Кипър-Египет.

Постигнатата договореност двамата енергийни министри обявиха заедно в Никозия във вторник, а същата вечер в Кайро в присъствието на колегата си от Египет подписаха съвместното си писмо до лицензираните компании в „Афродита” и „Ишай”. В него Пилиду и Щайниц посочват насоките, съгласно които енергийните консорциуми да започнат преговори за уреждане на процедурите за експлоатация на съвместния газов комплекс. Те имат 6 месеца, за да постигнат търговски договорености, които след това трябва да бъдат одобрени от двете правителства.

На фона на тези бурни процеси и динамични отношения между страните-съюзнички в региона, Турция, която е извън общото енергийно уравнение, се опита да капитализира възникналото напрежение и да вбие „клин” в египетско-гръцко-кипърското сътрудничество. Поне така политически анализатори коментират

светкавичната покана от Анкара към Кайро

за договаряне на морските граници и морските юрисдикции между двете страни от две посоки – от Кипър и Гърция, отправена „на гребена на вълната”.

„Като две страни с най-големи граници и брегова линия в Източното Средиземноморие, ние можем да договорим въпроса за морските зони и да подпишем споразумение между нас в бъдеще въз основа на хода на нашите отношения”, изрази готовността на Турция за уреждане на проблемните съседски области с Египет външният й министър Мевлют Чавушоглу в сряда /3 март/.

На морската карта на Анкара „справедливо договаряне” на морските юрисдикции означава разделяне на морската зона между Турция и Египет - без намиращия се между тях Кипър. Египет и Кипър имат споразумение за делимитация на изключителните им икономически зони още от 2003 г., което Турция обявява за незаконно. Нейната „оферта” при новото разчертаване на офшорните територии е Египет да получи по-голяма площ от сегашната му, включително и кипърското находище „Афродита”. Идеята не е нова и е фиксирана в официално разпространени преди 2 години от турското Външно министерство карти.

„Теоретично Турция и Египет биха могли да се споразумеят за границата между изключителните си икономически зони без да вземат предвид Кипър. Нещо подобно се случи, когато Турция и Либия пренебрегнаха Гърция и подписаха Меморандума за разбирателство относно морските зони през 2019 г. Въпреки това, предвид лошите отношения между Турция и Египет, както и близките отношения на Египет с Гърция и Кипър, такова решение би било много трудно за Кайро. За да се осъществи правилно и законно споразумение, Кипър трябва да участва в преговорния процес. Тъй като Турция не признава Република Кипър, такава перспектива изглежда малко вероятна в настоящия момент. Всяко

споразумение, което не включва Кипър, няма да има легитимност”,

коментира ситуацията д-р Зенонас Дзиарас.

В газови проучвания Турция откри и нов „аргумент” да въвлече Египет в спора й за морски зони с Гърция. Причина за силното безпокойство на Атина и готовността на Анкара за преговори станаха блоковете в египетската офшорна зона, за които през февруари египетската държавна петролна компания EGAS обяви международен търг за издаване на лицензи за въглеводородни изследвания.

Един от тези участъци, въпреки че е в неделимитирана морска зона, „спира” точно до южната граница на турския континентален шелф, както той е определен от Анкара в устно изявление до ООН след споразумението й с Либия през ноември 2019 г. 

„Виждаме, че Египет зачита и уважава турския континентален шелф в Източното Средиземноморие, който е деклариран пред ООН”, констатира със задоволство Мевлют Чавушоглу.

Във вторник /9 март/, само часове, след като гръцкият външен министър Никос Дендиас бе на спешна визита в Кайро, за да изясни това „косвено признаване” на турските морски претенции в зона, за която настоява и Гърция, Кайро промени картата на блоковете си. Конфликтният газов парцел бе „съкратен” само в границите, определени от гръцко-египетското морско споразумение.

Дипломатически източници в Египет категорично опровергаха миналата седмица твърденията, че са „на път” преговори с Турция за морските зони, и подчертаха ангажимента на Египет към съюза с Гърция и Кипър. Евентуален подобен ход не само ще предизвика сериозна криза с Гърция, но ще хвърли сянка върху намеренията на Египет да стане водеща сила в целия регион и в арабския свят, посочват експерти по международни отношения.

Ключов момент във всички дискусии за развитието на Източното Средиземноморие е „Източносредиземноморски газов форум /Eastern Mediterranean Gas Forum/ -

новата регионална енергийна междуправителствена организация,

която официално започна да действа от 1 март, откогато влезе в сила уставът й. Само седмица по-късно, на 9 март, в Кайро се проведе първото официално заседание на министрите на страните-основателки.

„Източносредиземноморски газов форум” бе учреден като регионален алианс през януари 2019 г. от 7 страни от Европа и Близкия изток - Кипър, Гърция, Египет, Италия, Израел, Йордания и Палестинската автономия. Надграждането му сега и трансформирането му в международна организация му придава ново измерение и сила.

Доказателство за това е и международният интерес към нея. Още на първото й заседание Франция бе приета за пълноправен член, а САЩ се присъединиха със статут на наблюдател, с какъвто от декември са и ОАЕ.

Газовата организация обединява съвместните усилия на страните-членки и насърчава сътрудничеството между тях за експлоатация и монетаризиране на източносредиземноморските природни ресурси. Целта е да отключи пълния енергиен потенциал на региона и да създаде устойчив общ пазар на газ в него, намалявайки техническите, финансовите и политическите рискове.

Според наблюдатели превръщането на „Източносредиземноморски газов форум” в пълноценна международна организация представлява силен удар върху амбициите на президента Реджеп Тайип Ердоган да установи монопол върху енергията в региона.

Турция не участва в новата междуправителствена платформа, въпреки, че тя е отворена за нея, ако спазва международното морско право. С агресивните си действия срещу Кипър и Гърция тя обаче не отговаря на това условие от устава.

Анкара е против новия формат, защото вижда в него още един начин да бъде изтласкана от енергийните сметки в Източното Средиземноморие.

„В нашия регион нямат шанс за успех енергийните планове, които се опитват да изключат Турция заради политически цели”, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу миналата неделя /7 март/, визирайки и двата големи проекта – газопровода EastMed и новата организация.

Започналата мартенска ескалация на напрежението ще достигне кулминацията си на европейската „среща на върха” на 25-26 март. Тя се очаква като критична точка за развитието на евро-турските отношения, в частност и за Кипърския въпрос. Турция имаше

повече от 3 месеца „гратис”,

дадени й от Европейския съвет през декември, за да оправи отношенията си със своите съседи Гърция и Кипър, след като обсъждането за налагане на евентуални санкции срещу нея заради агресивните й действия в Източното Средиземноморие бе отложено за мартенската среща.

Атина и Никозия обаче не виждат трайно подобряване. В дипломатическата офанзива за срещата те се стремят да гарантират, че последните ходове, нарушения и предизвикателства от страна на Турция са отразени в доклада на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел, който ще бъде представен на лидерите на страните-членки на ЕС.

Деескалацията на напрежението в региона и напредъкът по Кипърския въпрос са от ключово значение за развитието на взаимноизгодни отношения между ЕС и Турция, бе европейското послание към Анкара, което Борел отправи по време на посещението си в Никозия преди седмица /5 март/.

Кипърският президент Никос Анастасиадис се надява да види включена в документите на Европейския съвет и позицията, че „положителният дневен ред” в отношенията Турция-ЕС може да продължи напред само, ако Турция се придвижи към договорената рамка за решение на Кипърски проблем. На този етап Анкара се противопоставя на тази рамка.

„Някои държави-членки искат по-строга позиция срещу Турция, но разумните страни от ЕС няма да позволят това”, заяви в понеделник /8 март/ говорителят на турския президент Ибрахим Калън.


 


 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща