Липсват политики за кръгова икономика в новия план за отпадъците до 2028 г.

В Националния план за управлението на отпадъците 2021- 2028 г. липсват ясни предложения за справяне на проблемите с отпадъците в страната, показват критики към плана, чието обществено обсъждане приключва днес в сайта strategy.bg. Само едно становище виждаме публично в коментар към плана и това е на Жечко Йорданов от неправителствената организация Green Land, консултант към Комисията по околна среда и води в мандата на 44-тото Народно събрание.

В предложения за обществено обсъждане текст на НПУО 2021-2028 г . не може да се открият предложения за преодоляване на негативните оценки на националната ни законодателна база за постигане на целите и задачите, произтичащи от амбициозните стратегии на ЕС за въвеждане на кръгови икономики. Не се предвиждат реални политики за децентрализирано оползотворяване на генерираните отпадъци за постигане на целите за нулеви отпадъци на Европейски зелен пакт.

В плана липсва система от обосновани с необходимата икономическа ефективност за гарантиране на социално приемливи проекти за осьществяване неразривно свързаните стратегически програми на ЕС - приетата по време на Парижката конференция за климата -2015 г. инициатива ”4 за 1000”, подписана и от представителя на България. Тя цели гарантиране изхранването на населението и въвеждане на мерки за смекчаване на причините и последствията от климатичните промени. 

Въпреки нарастващото търсене на екологични продукти, бизнесът се въздържа от инвестиции

Тази оценка е направена в доклад на ЕС за България Преглед на изпълнение на политиките на ЕС в областта на околната среда, февруари, 2017 г.: Към днешна дата в България няма всеобхватна програма за политика за кръгова икономика. Въпреки нарастващото търсене на екологично чисти продукти и услуги, заинтересованите страни все още се въздържат да инвестират в тези области.

Това показват и резултатите от мониторинга на Икономическа комисия на обединените нации за Европа – 2017 г. и препоръка 8.2: Правителството трябва да гарантира, че разработването на програми, свързани с отпадъците е предмет на по-прецизно планиране и реалистични срокове за изпълнение на мерките. Препоръка 8.3 коментира, че новият пакет от мерки на ЕС за крьгова икономика означава по-високи цели за ресурсното оползотворяване на битови отпадъци. Вече е съмнително дали България е в състояние да постигне настоящите си цели, например за рециклиране, да не говорим за по-амбициозните цели в пакета "Крьгова икономика".Препоръка 8.4: Правителството трябва да съгласува своите политики за ресурсно оползотворяване с европейските инициативи. В плана не се вижда ясно посочване на решения и за предлагане на политики в тази сфера, коментира експертът.

Проблемите на настоящия план повтарят проблемите на предишния

Основните проблеми и недостатьци в предложения за публично обсьждане Национален план за управление на отпадьците (НПУО) за периода 2021-2028 г. повтарят тези, които могат да бъдат посочени и в предходния план, коментира Жечко Йорданов. И в настоящия план не може да се намерят обосновани оценки за проблемите в изпълнението на предишния Национален план с очертаване на причините за това и нанесенете социални вреди. Основен недостатък е също, че се повтаря почти сьщата структора на НПУО 2014-2020, като се стига и до буквално преписване на отделни текстове от него ( сравни стр. 200-201 от НПУО 2014-2020 г. сьс стр. 151-152 НПУО 2021-2028 г.).

Липсва ясен финансов анализ по целия жизнен цикъл на отпадъците

Според ескперта в предложения текст на проект на Национален план не може отчетливо да се очертаят задьлжителните, произтичащи от науката ”Теория на управление на процесите в околната среда ” първо анализ за еколичична ефикастност. На второ и на трето място липсват анализ за икономическа ефективност и анализ за социална приемливост.  Не може да бьде открит и прецизен финансов анализ за разпределение на финансовите ресурси, използвани за сметосьбиране, сметоизвозване, оползотворяване и депониране на неоползотворимите отпадьци в национален мащаб.

Този подробен анализ е необходим за оценка на действащата система за управление на отпадъците по целият им жизнен цикьл от една страна и от друга за оценка на необходимостта от въвеждане на необходими мерки и системи за управление с цел постигане на социално приемливи практики. Не са предприети и елементарни усилия за оценка за приложимост в нашите условия, намиращи все по масово приложение в ЕС и света децентрализирани интегрирани системи за ресурсно оползотворяване и вьвеждане на нисковъглеродни практики за смекчаване и преодоляване на последиците от климатичните промени, коментира експертът.

Без ясна обосновка и икономически анализ на бъдещите инвестиционни разходи

Без съществена обосновка и икономически анализ за пореден път са оставени посочените бъдещи инвестиционни разходи в отделните направление. Не са отчетени милионите лева разходи за финансиране на инсталации за компостиране и интегрирани проекти, за които в документите за кандидатстване за финансиране са използвани грубо манимулирани данни за количествата биоотпадъци генерирани от зелените общински системи системи.  Становището посочва и фрапиращи примери. Например от Регионална система Сандански, където за обосноваване необходимостта за финансиране компостираща система с капацитет 2000 т./год е посочено, че от 120 дка зелени площи годишно се добиват между 2000 – 3000 тона зелени отпадьци т.е 16-25 тона от декар ( въпрос зададен на заседание на Комисията по околна среда при НС от 22.03.2018 г.) Сьгласно осьществен проект на община Пловдив и Обществена Академия ”К.Малков” при участие на представители на РИОСВ Пловдив и Аграрен университет Пловдив в рамките на една година са сьбрани от лесопаркове , паркове и градини , улици и булеварди , междублокови пространства или от обща площ – 2966.34 дка общо количество 395 тона зелени отпадьци или средно 0.120 тона от декар.

Прецизност на данните под въпрос- подценяване на страшния проблем с утайките

За постигането на посочените в проценти цели за намаление, оползотворяване и отклоняване от депониране количества отпадъци се разчита на обобщени данни за генерираните количества отпадъци и техния сьстав без да се прилагат приетите и прилагани от десетилетия методики в страните от ЕС за изследване на морфологичния състав на генерираните отпадъци, както и на специфични отпадъци каквито са утайките от пречиствателните станции.

В осъщественото на територията на Централна и Източна Европа проучване на заболеваемостта от ехинококозата (кучешка тения) България е определена като продължаващ повече от десетитие лидер по заболеваемост на 100 000 души население от кучешка тения. У нас тя е над 32 пьти по висока от средната за Европа. У нас годишно се заразяват и умират повече хора от колкото в цяла Европа взети заедно. Една от причините за това състояние е неспазване на строгите изисквания за употреба на утайки, не достатьчното санитаризиране при оползотворяването на зелени отпадъци, заразени от основния приносител на ехинококи кучески екстременти.

Тези структурни недостатъци в плана го правят непълен. Според Жечко Йорданов това е поредният текст за отчитане на дейност без доказана екологична ефикасност , икономическа ефективност и изобщо липсваща оценка за социалната му приемливост на предложените мерки. Това са сериозни и основателни причини предложения документ да не бъде приет, а след преработката и обществено обсьждане на ново качествено задание да бъде вьзложено на нов изпьлнител, коментира експертът.