„Булгартрансгаз“ залага на изграждане на инфраструктура за пренос на водород
„Булгартрансгаз“ залага на изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България. Това се казва в новият Десетгодишен план за развитие на мрежите на дружеството за периода 2021 – 2030 г. За пръв път се прави и по-нов прочит на развитието на пазарите на съседните страни. На тази база изглеждат доста по-вероятни за осъществяване и намеренията на дружеството. Премерени и в този смисъл като постижими могат да се определят и плановете за развитие на газовата борса (Газов хъб Балкан). Прави впечатление обаче, че развитието на вътрешните преносни газопроводи, които са ключ за увеличаване на газификацията на вътрешния пазар са някак позастояли и там съществен напредък не се очертава. Проектите в тази част на плана са разделени на такива, за които има взето инвестиционно решение и на очакващи такова.
Потребление на природен газ
Потреблението на природен газ в България расте с близо три процента, отчитат от дружеството. През 2020 г. то е в обем от 31337 GWh, което бележи повишение от 2,86%спрямо потреблението през 2019 г. (30465 Gwh).
По данни от Общия енергиен баланс на Националния статистически институт (НСИ) за 2019 г., природният газ има дял от 13.13% в първичното енергийно потребление и 12.96% в крайното потребление на горива и енергия.
В същото време за пореден път се отчита, че делът на природния газ в енергийния баланс на страната продължава да е по-нисък в сравнение със средните стойности за страните от ЕС, но има потенциал за значителен и устойчив ръст, предвид развиващата се газификация и ролята на природния газ като преходно гориво към нисковъглеродна икономика.
В страната ни няма открити значими находища на природен газ, а потреблението се осигурява в най-голяма степен чрез внос и с добив на ограничени количества природен газ от находища „Галата” и газоизмервателна станция (ГИС) „ДолниДъбник”.
Отчита се отпадането на стария маршрут за внос през Украйна през 2019 г. и новото трасе за пренос през компресорна станция „Странджа“ на границата с Турция с капацитет за внос на 577.1 GWh/d, както и увеличаване на капацитетите за пренос съответно от Румъния към България и от Гърция към България.
През 2019 г. над 18% от доставките на газ за България са от алтернативни източници. За 2020 г. делът им в общото потребление на страната е близо 24%, се казва в доклада. Относителният дял на вноса на руски газ през 2020 г. е 76,1 % или 23 602 Gwh. За сравнение през 2019 г. този дял е бил 81,6 % или 24 802 Gwh.
Вносът от други източници през 2019 г. е бил 18,4 % или в обем от 5 588 Gwh, а през 2020 г. расте до 23,9 % или 7 409 Gwh.
Няма промяна в местни добив и той остава на ниво от един процент.
Според прегледа в Десетгодишния план, в края на 2019 г. на територията на България оперират 24 лицензирани дружества, които оперират на 35 лицензирани територии, които обхващат 172 общини. По данни на газоразпределителните предприятия общият брой на клиентите им през 2019 г.е 119 745, като 93,7% от тях са битови абонати. Ръстът им за 2019 г. спрямо предходната година е с 11%. Битовите клиенти са се увеличили с 12%, а небитовите – с 5%
Делът на битовото газоснабдяване в страната все още е по-нисък в сравнение с държавите от ЕС, но е с тенденция към непрекъснато се увеличаване. На национално ниво се изпълняват програми за насърчаване на битовата газификацията и са предприети мерки за подпомагане на крайните потребители. Изгражда се и нова инфраструктура за разпределение на природен газ. В различен стадий на реализация са редица проекти, водещи до повишаване на степента на либерализация и ликвидността и диверсификацията на националния газов пазар, се посочва в плана.
Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е част от концепцията за Газов хъб„Балкан”. Освен подобряване на сигурността на доставките в страната и региона, тя позволява повишаване на степента на либерализация и на ликвидността на националния газов пазар
платформата са регистрирани 42 компании участници. Около 40% от участниците са международни компании с опит в търговията с природен газ на европейските пазари и богато портфолио ,останалите около 60% са местни търговци на природен газ, както и големи индустриални потребители в страната.
Имплементиране на допълнителни продукти и услуги като например въвеждането на клирингови механизми обхващащи цялостната борсова търговия ,са предпоставка за подобряване на ликвидност на българския пазар и оптимизация на броя търговци, търгуващи на борсата, осигурявайки гарантирано конкурентни цени за потребителите.
Съхранение на природен газ ПГХ „Чирен” има основна роля за компенсирането на сезонните неравномерности в потреблението на природен газ и осигуряването на авариен резерв при непредвидени и форсмажорни ситуации. Общо реално нагнетените количества в ПГХ„Чирен”за2020 г. са 3 822 GWh, а виртуално- 378 GWh, добитите количества са 4 369GWh реално и 261 GWh -виртуално. Основният потребител на услугите за съхранение на природен газ е „Булгаргаз” ЕАД. През 2020 г.се наблюдава значителен ръст на количествата, съхранени за нуждите на други търговци, ползващи услугата
Пазарен потенциал и перспективи за развитие
В тази част от Десетгодишния план отново се припомнят стратегическото географско местоположение на страната и добре развитата газова инфраструктура особено с изпълнението на вече реализираните, осъществяващите се и планирани нови проекти.
Изразява се увереност, че при изпълнението им България има потенциал да се превърне във важен фактор за осигуряване на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за региона.
В тази връзка и с оглед политиката на ЕС за намаляване на вредните емисии в атмосферата от дружеството изразяват и виждане по отношение на преминаването на въглищните централи на газ, но само по отношение на увеличение на потреблението.
Политиката на ЕС е насочена към преустановяване използването на въглища и поетапно увеличение на използването на алтернативни екологосъобразни енергоносители като водорода. В проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост е включено предложение за изграждане във въглищните региони в България на нова газопреносна инфраструктура, пригодна за пренос на водороди нисковъглеродни газообразни горива.
Планира се новата инфраструктура да бъде част от мрежата на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Тя ще бъде достъпна за всички потребители, включително въглищните топлоелектрически централи.
С изграждането на проектите за нова газова инфраструктура в страната и региона и с реализацията на концепцията на Газов хъб „Балкан” се очаква значително повишение на количествата природен газ, които ще бъдат транзитирани през България за страните от региона.
Ключови са проектите за изграждане на междусистемни газови връзки на България със Сърбия и Гърция– интерконекторите България-Сърбия (IBS)и Гърция-България (IGB). Газов хъб „Балкан” има потенциала да свързва всички основни газопроводни проекти на Югоизточна Европа и да гарантира на европейските потребители прозрачен и недискриминационен достъп до широк кръг от източници на доставка, включително от терминалите за втечнен природен газ в Гърция. Концепцията се реализира с подкрепата на Европейската комисия, се посочва в документа.
В тази връзка се коментира и напредъка и очакването за изграждането на LNG терминала в Александруполис. Терминалът ще бъде второто съоръжение за LNG в региона след този в Ревитуса, Гърция, до което България ще има достъп. Проектът допринася за реализиране на цялостната концепция за Газов хъб „Балкан“. Благодарение на терминала страните в региона ще получат възможност пълноценно да се възползват от растящия пазарна втечнен природен газ в света и конкурентните цени, които той предлага. Реализацията на проекта ще засили диверсификацията на източниците на природен газ за региона и ще стимулира конкуренцията в полза на крайните потребители, пише още в Десетгодишния план до 2030 г.
Развитието на газовата инфраструктура в страната и региона и реализирането на концепцията за български газоразпределителен център предопределят потенциала на ПГХ „Чирен” и като търговско хранилище. С предприетите дейности за поетапно увеличаване на обема на хранилището ще се насърчи търговията с природен газ, ще се повиши пазарната конкуренция и ще се допринесе за функционирането на ликвиден газов пазар.
Развитието на пазара на природен газ в региона е свързано с очакванията за ръст на потреблението в съседните на България държави. В този контекст изключително важни са разширението и модернизацията на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз ”ЕАД и разширението на капацитета за съхранение, посочват експертите на дружеството.
В настоящия Десетгодишен план за развитието на мрежата се прави един по-съвременен прочит на съседните пазари, постиженията по големите газови проекти като TANAP, TAP, EastMed, BRUA, Poseidon, Ionian Adriatic Pipeline, TransCaspian Pipeline, Revithoussa LNG Terminal, намерението на газохранилището Sauth Kavala . Както и заложените от България проекти – изграждането на IGB, LNG-терминала в Александруполис, газовата връзка със Сърбия.
Прави впечатление и по-новият прочит за развитието на газовите отношения със Северна Македония.
Предвижда се и увеличение на потреблението на газ от домакинствата. Прогнозите сочат, че търсенето на природен газ в бъдеще би могло да достигне до около 1 млрд. м³/г. Дейността по преносна газ се извършва от компанията „ГА-МА” АД ,която е акционерно дружество с двама акционери, притежаващи равно дялово участие (50%) - македонската държава и македонската компания „Макпетрол” АД.„ГА-МА” АД има сключен дългосрочен договор с ООО„Газпром експорт” с възможност за доставка до 800 млн. м³/г. природен газ до 2030 г.
В рамките на инициативата CESEC в идейна фаза са предложени проекти за интерконектори, свързващи газопреносната система на Северна Македония с тези на България и Гърция. През 2019 г.DESFAS.A .съвместно с MER JSC Skopje потвърдиха намерението си за изграждането на междусистемната газова връзка между Гърция и Северна Македония, по силата на подписания през 2016 г. Меморандум за разбирателство. Този проект има за цел да изгради „енергиен мост” със Северна Македония, чрез строителството на газопровода „Pipeline N. Messimvria-Skopje”. Интерконекторът има статут на „проект от общ интерес“ на Енергийната общности е с капацитет 3 млрд.м³/г .Към момента се очакват резултатите от проучването за въздействието върху околната среда и социалното въздействие на газопровода, а строителството е планирано за 2022 г. Северна Македония кандидатства за финансиране чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF). В бъдеще страната ще има достъп до втечнен природен газ от терминалите в Гърция, чрез съществуващата българска газопреносна система и планираните за изграждане нови интерконектори, са очакванията в предложения за обществена консултация документ.
Текущо състояние, пазарен потенциал и перспективи за развитие
Сред инициативите за развитие на газовата инфраструктура и диверсификация, като приоритет се посочва реализирането на проектите от газов хъб „Балкан”. На него се приписва потенциала да свърже основните газови проекти в Югоизточна Европа, гарантирайки прозрачен и недискриминационен достъп на всички потенциални участници на пазара. В тази връзка се посочва и ускореното изграждане на необходимата инфраструктура за реализацията на концепцията: Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската до българо-сръбската граница, изграждане на междусистемни връзки с Гърция и Сърбия, разширение, рехабилитация и модернизация на съществуващата мрежа.
В период до 2024 г. дружеството планира поетапно разширение на ПГХ „Чирен“. Не може да се отрече, че и досега по този проект са свършени доста дейности, но с развитието на мрежата този път се осъзнава и голямото значение на Чирен, а и необходимостта от ново газохранилище. За него обаче няма подробности.
Осигуряването на допълнителен обем за съхранение ще насърчи търговията с природен газ, ще повиши пазарната конкуренция и ще допринесе за функционирането на ликвиден газов пазар. Разширението на ПГХ „Чирен“ е в синергия и с проекта за LNG терминал край Александруполис и ще даде възможност на търговците и потребителите на газ в региона да се възползват в пълна степен от динамичното развитие и конкурентните предимства, осигурявани от пазара на втечнен природен газ. В последните години България направи значителни инвестиции в рехабилитацията, модернизацията и повишаването на капацитета на съществуващата газова инфраструктура. В контекста на Пътната карта за водород в Европа и в съответствие със стратегическите цели и приоритети в областта на енергетиката и климата на България,
Проектът за модернизация на ПХГ „Чирен” в краткосрочен план ще позволи повишаване на дневните дебити. Във връзка с планираната модернизация през 2016-2017 г. бяха прокарани и въведени в експлоатация два нови наклонено–насочени експлоатационни сондажа Е-72 и Е-73, което считано от 2019 г. води до увеличаване на дневната производителност на газохранилището до 40,4 GWh/d, (49,70 GWh/d при аварийни ситуации). Проектът за разширение на ПГХ„Чирен” се явява първа стъпка от концепцията за разширение на капацитета за съхранение на газ в региона, определена като „проект от общ интерес ”на ЕС. За осъществяване на цялостния проект 2020 г. са проведени 3D сеизмични изследвания за локализиране на зони, в които с по-голяма точност да се определи местоположението на нови експлоатационни и наблюдателни сондажи. Предвидено е включително да бъде подменена част от наземните съоръжения и изградени нови модули от наземната инфраструктура. Планира се по този начин обемът на активния газ в газохранилището да нарасне от 5814 GWhдо 10 570 GWh и дневният добив да бъде увеличен до 85-106,4GWh/d.През 2019 г. са нагнетени 4348 GWh природен газ и са добити 3795 GWh., а през 2020 г. са нагнетени 3822 GWh природен газ и са добити 4369 GWh
Водородна мрежа
„Булгартрансгаз” ЕАД предвижда изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България, заявяват експертите от дружеството, изготвили плана.
Така, развивайки газопреносната си инфраструктура и капацитета за съхранение, и осигурявайки нови маршрути за доставка и трансграничен пренос на природен газ, „Булгартрансгаз“ ЕАД е адекватен на тенденцията за увеличаващ се внос и диверсифициране на източниците на доставка, а така също и по отношение на общоевропейските приоритети в областите климат и енергетика. Реализирането на планираните в страната и региона инфраструктурни проекти ще доведе до стабилна интеграция на газовия пазар, ще осигури свързаност с газовите хъбове в Централна и Източна Европа, както и ще улеснени достъпа до нови източници. Ще бъдат създадени благоприятни условия за диверсификация и съответно намаляване на енергийната зависимост, което ще доведе и до увеличаване на обемите газ, търгувани на газовата борса. Дейностите, свързани с развитието на газопреносната система, ще продължат и през периода на настоящия Десетгодишен план, се казва още в документа.
Прави впечатление, че в настоящия документ не се планират нови вътрешни преносни газопроводи, въпреки че те са от значение за развитието и на вътрешния газов пазар. Все още остават старите проекти.
Десетгодишният план на „Булгартрансгаз“ е публикуван на:https://www.bulgartransgaz.bg/files/useruploads/files/amd/TYNDP%202021/Draft%20BTG%20TYNDP%2021-30%20BG.pdf