Новата геополитика на енергетиката ще е с последици за газовия сектор

Тъй като енергийният преход набира скорост, можем да се очаква не само разтърсване на световните енергийни пазари, но и геополитически промени в по-далечно бъдеще. В крайна сметка енергията винаги е била важен компонент в международните отношения и изкопаемите горива играят ключова роля в правителствените политики в целия свят. С появата на възобновяемите енергийни източници и очакването за постепенен спад на изкопаемите горива, настоящият „световен ред“   го очакват фундаментални промени. Това коментира  Karel Beckman в статия за NGW.

Зелената сделка на ЕС ще има дълбоки геополитически последици, пишат изследователите от  Bruegel и European Council on Foreign Relations в нов. Доклад. „Зелената сделка наистина ще формира външната политика“, казва съавторът от Brugel  Simone Tagliapietra в интервю за Gas Transition.

Геополитическите въздействия от енергийния преход вероятно ще се усетят преди всичко от Европа. Понастоящем Зелената сделка на ЕС е най-амбициозната в света. Тя визира пълен отказ от изкопаемите горива, въпреки че САЩ, Китай, Япония и други страни имат същите намерения.

В нов доклад „Геополитиката на зелената сделка“ изследователите от Европейския съвет за външни отношения (ECFR) и мозъчния тръст Bruegel в Брюксел посочват, че климатичният план на ЕС „ще има дълбоки геополитически последици“, на които все още не се обръща достатъчно внимание.

Европейският съюз „трябва да се събуди за последствията от вътрешни решения в чужбина“, пишат те. „Съюзът трябва да се подготви, така че, да подпомага управлението на геополитическите аспекти на европейската зелена сделка.“

Според съавтора Simone Tagliapietra, сътрудник по енергетика и климат в Brugel, “Зелената сделка на ЕС наистина ще формира външната политика на ЕС. Това е един от определящите ключови елементи“. Той обяснява, че анализаторите от Brugel смятат, че „е необходимо спешно да се разбере как в момента енергията влияе върху външните отношения, как ще се промени това и как трябва да се управлява. Ето защо се обърнахме към нашите колеги от ECFR, така че това да бъде разгледано. Мисля, че това е доста ново проучване“. По думите на Tagliapietra, докладът е точно навреме. „Министрите на външните работи на ЕС“, отбелязва той. По-рано през февруари Оксфордския институт за енергийни изследвания също публикува специално издание по темата, но от глобална гледна точка.

В докладът за „Зелената сделка“ се посочват пет причини, поради които тя е ключова за външната политика на ЕС. На първо място се отбелязва, че вносът от ЕС на енергийни продукти е на стойност повече от 320 милиарда евро през 2019 г.

„Мащабното намаляване на този поток ще преструктурира отношенията на ЕС с ключовите доставчици на енергия. Държавите, включително Русия, Алжир и Норвегия, в крайна сметка ще бъдат лишени от основният си пазар за износ. Неизбежно излизането на Европа от зависимостта от изкопаеми горива ще се отрази неблагоприятно на редица регионални партньори и дори може да ги дестабилизира икономически и политически. "

На второ място, на Европа се пада около 20% от световния внос на суров нефт. „Спадът в търсенето на петрол в резултат на прехода на Европа към възобновяеми енергийни източници ще повлияе на световния петролен пазар в посока понижение на цените и спад на доходите на основните износители, дори ако те не търгуват много с ЕС“.

Трето, „по-екологична Европа ще бъде по-зависима от вноса на продукти и стоки, които служат за  суровина за чистата енергия и чистите технологии. Например, редкоземните елементи, в които Китай е най-големият производител, са от съществено значение за производството на батерии. Освен това Европа може да остане основен нетен вносител на енергия, но тази енергия ще трябва да бъде зелена, като зеления водород, произвеждан в такива страни от света, които са богати на слънце“.

Четвърто, „Зелената сделка ще повлияе на международната конкурентоспособност на Европа. Ако европейските фирми поемат такива разходи, които са свързани с регулирането, които техните чуждестранни конкуренти не поемат, те ще станат по-малко конкурентоспособни, както в собствената си страна, така и в чужбина. И ако ЕС се опита да ограничи тази загуба и да избегне изтичането на въглерод, като наложи мита върху вноса на  въглерод, той рискува да бъде обвинен в нарушаване на международната търговия. "

Пето, „изменението на климата е глобален проблем. Преходът от въглерод, ако е съсредоточен само върху Европа, няма да допринесе много за смекчаване на глобалното затопляне, тъй като Европа представлява по-малко от 10 процента от глобалните емисии на парникови газове.  По-лошото е, че ако Зелената сделка просто измести емисиите на парникови газове от Европа към търговските си партньори, това няма да има никакво въздействие върху изменението на климата. Дори само поради тази причина, ЕС вероятно ще настоява силно за амбициозни изпълними многостранни споразумения за ограничаване на глобалното затопляне и ще подчини някои от другите си цели на този приоритет. "

Авторите отбелязват, че „Европейската комисия вече е признала, че или ще трябва да изнася свои стандарти, или да създаде механизъм за [коригиране] на границата, за да поддържа европейската конкурентоспособност и да предотврати изтичането на въглерод.“

Радикална промяна

В доклада „Зелена сделка“ се отбеляза, че в момента „почти три четвърти от енергийната система на ЕС разчита на изкопаеми горива. Нефтът доминира в енергийния микс на ЕС с дял от 34,8 %, следван от природния газ с 23,8 % и въглищата – с 13,6 %. Възобновяемите енергийни източници нарастват, но тяхната роля остава ограничена – 13,9 %, подобно на ядрената енергия – 12,6 % по данни на Euristat от 2019 г.

По-голямата част от промяната, свързана с петрола и газа ще се случи между 2030 – 2050 г. В рамките на този период се очаква петролът да отпадне почти изцяло, докато природният газ ще допринася само за една десета от енергията в ЕС през 2050 г.

В зависимост от това кой сценарий ще се наложи, се очаква вносът на нефт и природен газ да се свие драстично след 2030 г. -  вносът на петрол ще намалее със  78-79 процента, а вносът на природен газ -  с 58-67 процента в сравнение с 2015 г .

През следващото десетилетие търговията на нефт и газ между ЕС и Русия няма да бъде засегната съществено, тъй като Европа ще намали незначително вноса си на нефт и газ до 2030 г. дори при сценарий за намаляване на емисиите с 55% , но ситуацията ще се промени коренно след 2030 г., когато се очаква Европа да намали значително вноса си на нефт и газ.

Tagliapietra отбелязва, че до 2030 г. Русия и други страни износителки за Европа могат да се възползват от енергийния преход благодарение на преминаването от въглища към газ. „След 2030 г. обаче Русия ще се почувства зле“, казва той. „Това ще е в резултат не само заради по-слабия износ на нефт и газ, но и заради намаляването на износа на въглеродно интензивни стоки, като стомана, алуминий и амоняк, които вероятно ще бъдат засегнати от въглеродните гранични данъци.“

Според доклада на Зелената сделка Русия има възможности да се възползва от това развитие. „Руската неефективна енергийна система предполага много възможности за намаляване на въглеродния интензитет в нейната икономика. Има достатъчно възможности за европейско сътрудничество с Русия за увеличаване на използването на възобновяеми източници, намаляване на изтичането на метан и повишаване на енергийната ефективност. "

„Русия ще трябва да реши как да реагира“, казва още Tagliapietra. „Те биха могли да инвестират във възобновяеми източници и зелен водород и да разнообразят икономиката си.“

Как спадът на вноса ще повлияе на пазарните дялове на природния газ не е ясно, но той очаква, че „конкурентоспособността ще стане по-важна. Руският газ е може би най-конкурентният. Доставчиците на LNG ще трябва да намерят други пазари. " Той не смята, че регулирането на въглеродните граници ще третира LNG по различен начин от природния газ. От гледна точка на Европа, нейната отдавнашна зависимост от руския природен газ „ще остане в миналото“.

През последните години сигурността на доставките за внос на природен газ в ЕС беше значително засилена, се отбелязва докладът. Чрез по-нататъшните „изисквания за внос на газ на континента между 2030 и 2050 г. Европейският зелен договор окончателно ще реши опасенията за сигурността на петрола и газа в Европа - и също така ще намали сметките, които Европа плаща за тези горива“. Ще има влияние и върху газовата инфраструктура, отбелязва  Tagliapietra.  

„Вече няма нужда да инвестираме в нова инфраструктура за природен газ в Европа. Част от съществуващата инфраструктура, ако не може да се използва за водород или възобновяеми газове, ще се задържи. Това е нещо неизбежно при преход. "

Новите рискове

Въпреки всичко Европейският зелен договор ще създаде и нови рискове за енергийната сигурност за Европа, се казва в доклада. Те ще са свързани  „най-вече с вноса на минерали и метали, необходими за производството на слънчеви панели, вятърни турбини, литиево-йонни батерии, горивни клетки и електрически превозни средства. Тези минерали и метали имат специфични свойства и са почти без никакви заместители. "

Зеленият водород също ще създаде зависимост от вноса, тъй като Европа все повече ще внася водород от Африка и Близкия изток, казва Tagliapietra. Той вярва, че ще е възможно Европа да развива проекти в тези региони, които ще са от полза както за износителите, така и за вносителите, ако се управляват добре и ако Европа е готова да инвестира.

„Вярно е, че хората в тези страни се нуждаят преди всичко от тези източници за собственото си развити, за себе си. Но в пустините има толкова много земя и толкова слънце, че ще бъде възможно да се създадат експортни индустрии, от които населението да се възползва. “ Като пример той посочва  неотдавнашна сделка между Германия и Мароко за разработване на първия в Африка промишлен завод за зелен водород. ЕС също трябва да бъде готов да субсидира проекти за екологичен водород в чужбина, казва Tagliapietra.

Но не и „сини“ водородни проекти, базирани на природен газ с улавяне и съхранение на въглерод (CCS). „Синият водород ще доведе до блокиране на изкопаемите горива. Тъй като възобновяемата енергия е станала толкова евтина, зеленият водород е технологията на бъдещето. "

Един от най-сложните геополитически въпроси, с който Европейският зелен договор ще трябва да се справи, е идеята за механизъм за регулиране на въглеродните граници (CBAM).

Почти неизбежно е  въвеждането му от ЕС, за да успее Зелената сделка, но това е предложение, което поражда голямо притеснени сред основните европейски търговски партньори, като САЩ.

„Тарифата за въглерод може драматично да повлияе на американския износ на въглища, природен газ и много от произвежданите продукти“, отбелязва докладът. „Изискването за спазване на строги екологични разпоредби като условие за достъп до пазара на ЕС ще бъде служи за насърчаване на екологичността на всички страни“, пишат с надежда изследователите. Tagliapietra се надява, че за ЕС ще бъде възможно „да бъде проведен различен разговор с администрацията на Байдън“, в сравнение с Доналд Тръмп.

Още по темата: Водородът измества петрола. Нови енергийни коридори променят световния ред