Контрастите във водородната политика на страните от Европа
Водородната политика на различните страни в Европа, оценка на бъдещото търсене и предложения, цените, са тема на доклада „Контрастни европейски водородни пътища: Анализ на различните подходи на ключовите пазари“. Докладът е изготвен от Оксфордския институт за енергийни изследвания (OIES) и Института за икономика и енергетика в Кьолн (EWI). В него се изследва водородната политика на шест европейски страни – Великобритания, Германия, Испания, Италия, Нидерландия и Франция. Става въпрос за нисковъглероден водород в контекста на декарбонизация на икономиката. Обръща се внимание, че въпреки сходните амбиции на страните, подходите са различни и съобразени в зависимост от региона и степента на пазара на природен газ. „Докато и шестте разглеждани европейски държави имат амбиции да увеличат производството и използването на нисковъглероден водород, има ясни разлики между политическите фактори на всяка държава“, се отита още в доклада.
Авторите на документа отбелязват, че „съществува широк диапазон на прогнози за всяка от разглежданите страни“ – не само дългосрочни до 2050 г., но и краткосрочни. На графиката, представена от авторите на двата института се посочват прогнозите за търсенето на чист (син и зелен) водород през 2030 г. и както се вижда те са доста обтекаеми. Тази несигурност се обяснява и с това, че към днешна дата никой не можа да каже с каква скорост един или друг сектор ще преминат към т.нар. „чист водород“. „Също така съществува значителна несигурност по отношение на нивото на търсенето на водород за производство на електроенергия“, отбелязват авторите.
В докладът се отбелязва, че за Германия, Испания и Италия очевиден приоритет е зеленият водород. Великобритания и Холандия са готови да работят със син, тъй като правителствата и обществеността са по-благосклонни към технологията за улавяне и съхранение на въглерод. Франция се отличава – тя планира да произвежда водород с помощта на атомната електроенергия. „В съответствие водородната стратегия ЕС всички страни виждат значителната дългосрочна роля за зеления водород, произведен чрез електролиза на базата на използването на възобновяема електроенергия. Обединеното кралство и в по-малка степен Холандия обмислят използването на син водород чрез природен газ като изходна суровина и с улавяне и съхранение на въглерод, като временна мярка. Германия, Испания и Италия обаче не виждат каквато и да е роля за синия водород, въпреки че остава под въпрос дали тази политическа позиция ще се смекчи, тъй като предизвикателствата на производството на зелен водород в мащаб стават очевидни. Франция е уникална в Европа с това, че силно разчита на производството на ядрена енергия (въпреки че много от нейните атомни централи са към края на живота си)“.
Авторите смятат, че е по-добре мащабните инвестиции в зелен водород да се отложат. Логично би било „в началото усилията да бъдат съсредоточени върху синия водород до около 2030 година, когато трябва да се появят достатъчно мащабна възобновяема енергия, за да се оправдаят значителните инвестиции в електролизата.
„Германия изглежда има най-силен акцент върху технологичното лидерство, докато Франция, Холандия и Великобритания също го виждат като важен елемент в подходите си към нисковъглеродния водород“, пишат още авторите.
„Що се отнася до вноса / износа, Германия е категорична, че не очаква да може да задоволи цялото си търсене на водород от вътрешно производство, така че вносът на нисковъглероден водород ще играе важна роля. В другата крайност е Испания, която е с по-голям потенциал за големи количества евтина слънчева енергия и, която се вижда като потенциален значителен износител на водород. Италия вижда себе си като потенциален център за внос в Европа от Северна Африка, въпреки че на този етап не е ясно до каква степен предвижда, че ще има излишък на водород, така че да има по-нататъшен износ на север в останалата част на Европа. Обединеното кралство, с богат вятърен потенциал в морето и по-благосклонно за въвеждане на CCS, вижда ограничен потенциал за износ на излишен водород за съседни страни“.
В докладът се отбелязва също така, че на основата на сравнението на прогнозите за търсенето и предложенията, в крайна сметка до 2030 година общо предложенията за нисковъглероден водород (син плюс зелен) ще са по-ниски от съществуващото промишлено производство на сив водород. Тоест, предлагането на чист водород все още не се ограничават от търсенето.
“Нашето заключение обаче е, че има ограничена стойност, която може да бъде спечелена чрез излишен акцент върху такива прогнози за търсенето.
По-важно е първо да се декарбонизира съществуващото производство на водород и по този начин да се увеличи мащабът и да се намалят разходите за производство на нисковъглероден водород. Също така е важно да се проучи потенциалът за ново търсене на водород в сектори, в които в близко бъдеще ще се осъществи значителен нов инвестиционен цикъл, например в стоманодобивната промишленост в Германия. Успоредно с това, изследванията и разработките трябва да продължат да оценяват използването на водорода в други сектори, по-специално за оценка на степента и условията, при които водородът може да осигури рентабилен път за декарбонизацията във всеки сектор, в сравнение с алтернативи като електрификация”, смятат авторите на доклада. Те обръщат внимание и от необходимостта от по-ранни индикации при декарбонизация на сградите.
“Също така е важно да се разработят политически мерки за стимулиране на производството на нисковъглероден водород”.
Авторите на доклада са до определена степен и песимистични по отношение на бъдещата стойност (LCOH) на зеления водород. Едва през 2050 г. тя може да спадне и да е от порядъка на 2-3 евро за килограм, поне според цитираните данни на EWI. Има препоръки и по отношение на данъчната политика.
Най-общо яснотата по отношение на по-нататъшното развитие на „водородната икономика“ е все още малка, заключават авторите. Очакването е повече яснота да има през настоящата 2021 г., когато се очакват „допълнителни директиви на ЕС“ и политическите позиции на отделните страни по отношение на въпросите, свързани с водорода.
Още по темата: Новата геополитика на енергетиката ще е с последици за газовия сектор
Производители обещават рязък спад на цената на електролизаторите и зеления водород
Fraunhofer: вносът на зелен водород не е така лесен, както се мисли
Информация по темата и от доклада: https://theicct.org/sites/default/files/publications/final_icct2020_assessment_of%20_hydrogen_production_costs%20v2.pdf