Перспективите пред водорода в енергийната картина на бъдещето
Публикувано в блога на AES България
В енергийния сектор по цял свят се увеличават усилията за превръщането на водородните технологии в горивото на бъдещето. Държавите отбелязаха значителен напредък към превръщането на водорода в надежден инструмент за постигане на целите в областта на климата през 2050. Скорошно изследване, проведено от Световния енергиен съвет, установи, че 20 държави вече са въвели национални стратегии за водорода.
Водородната стратегия на ЕК за климатично-неутрална Европа, оповестена през юли 2020, предвижда инсталирането на до 40 гигавата (GW) европейски капацитет за електролизьори за производството на зелен водород до 2030. Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс определи зеления водород като „ключов“ за успешното изпълнение на Зелената сделка на ЕС, особено на целта за нулеви емисии до 2050. В съответствие с това, няколко европейски страни публикуваха водородни стратегии и нови финансиращи програми в контекста на зеленото възстановяване от кризата от COVID-19, сред които Германия и Нидерландия.
Понастоящем по-малко от 1% от източниците на водород са зелени, това е водород, произвеждан от ВЕИ в процес с клонящи към нулата парникови емисии. Въпреки това, в следващите години има широки очаквания за увеличено усвояване на зеления водород. Иначе, индустриално водородът се произвежда от природен газ в комбинация с технология за улавяне и складиране на въглерод (CCS) (син водород). С увеличаващата се финансова подкрепа и многото проекти, които се разработват за безвъглеродни водородни проекти, глобалното търсене за електролизьори, използвани за разделяне на водата на водород и кислород, се увеличава бързо.
Основно препятствие, което в бъдеще трябва да бъде преодоляно, е транспортирането и съхранението на водорода – защото складирането на газообразния водород изисква резервоари с високо налягане до 70 мегапаскала (MPa), докато складирането на течния водород изисква нискотемпературни резервоари, поддържани на -253°C и втечняването може да представлява една трета от използваемата енергия на водорода. Ние в AES проучваме как да използваме амоняка като преносител на водорода в някои случаи, особено при превози и товари, защото амонякът може да се складира като течност на температура 25°C при относително ниско налягане от 1MPa (или при -33°C на атмосферно налягане) и или да се превърне обратно във водород за употреба, или да се изгори без отделяне на въглероден двуокис.
В този контекст неотдавна AES подписа в Южна Америка Меморандум за разбирателство с международно доказан производител на водород за реализирането на предпроектно проучване за първия мащабен проект за базиран на амоняк зелен водород в Чили. AES участва и в технически обсъждания, свързани с Националната водородна стратегия на Чили и е в процес на консултации с публични и частни партньори, за да спомогне да се определи регулаторната рамка на технологията.
Чили е отличен пример за водородни проекти, защото в страната слънчевата и вятърната енергия представляват почти всички нови производствени мощности, което означава, че ще има достатъчни запаси от зелено електричество, което може да бъде използвано за производството на зелен водород. Това може да бъде силно преобразяващо за страна, която е била много зависима от вноса на енергия. „До 2050 г. Чили може да изнася зелен водород за 30 милиарда долара“, казва енергийният министър на страната Хуан Карлос Хобет.
Използването на пълния потенциал на водорода в енергийната картина на бъдещето ще зависи от пълното включване на частния сектор, имайки предвид нуждата от координирана стратегия за публично-частни инвестиции за постигане на пълния потенциал на този ресурс на всички нива на веригата на стойността. Няма съмнение, че водородът може да ни помогне да придвижим енергийната революция напред. В съответствие с ангажимента на AES за чисто енергийно бъдеще и нашата амбициозна стратегия за глобално намаляване на въглеродните емисии, водородът е отлична възможност за осъществяване на пълна декарбонизация на икономиката.