Цената на тока в повечето страни от ЦИЕ по покупателна способност е над средната за Европа
Синьото гориво за бита в същото време остава най-евтино именно за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)
Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата през месец март 2021 г. представя в поредното си проучване VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).
Проучването на цените на електроенергията и газа в жилищните сгради, обхваща 32 европейски държави. То вече включва всяка държава-членка на ЕС, а също и членовете на Европейската енергийна общност, Великобритания и Швейцария.
В проучването се проследява развитието на цените на електроенергията за бита в разпределението без данъци между януари 2009 г. и март 2021 г. в 15 европейски столици. Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всеки столичен град според съответното национално потребление на електроенергия или газ.
Цените на електроенергията за бита непрекъснато намаляват през първата половина на 2009 г. и достигат най-ниското ниво от 96 индексни пункта през юни 2009 г., тъй като икономическата криза оказва своето влияние върху търсенето и цените на едро рязко спадат.
Цените започнаха да се възстановяват през втората половина на 2009 г. поради общо усещане, че най-лошото от кризата е останало в миналото, констатират авторите. Оттогава те са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна 117 индексни пункта през октомври 2014 г. Оттогава той се колебае и остава около 108 индекса през 2016 и 2017 г. През изминалата година индексът е бил около 117 и 119 пункта. Въпреки това, неотдавнашното развитие на пазарите на едро поради ограниченията на COVID-19 понижи индекса до 113 пункта през 2020 г. През първото тримесечие на 2021 г. индексът показва тенденция на нарастване и в момента е 120 точки, отбелязват в изследването си VaasaETT и двама водещи европейски органа на енергийния пазар - Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).
По отношение на газа, експертите отчитат спад на индекса на цените и то значително през 2009 г., достигайки най-ниската си стойност едва през февруари 2010 г. при 81 индекса (деветмесечия след най-ниската стойност в индекса на цените на електроенергията).
Цените на дребно започнаха да се възстановяват през зимата на 2010 г., заради студеното време. Индексът непрекъснато нарастваше до началото на 2013 г. Оттогава той остава между 105 и 110 индексни пункта, въпреки значителния спад на цените на природния газ на международните пазари през 2015 г. През 2016 г. обаче цените на газа рязко спаднаха, достигайки 6-годишно дъно през септември 2016 г. - до 91 пункта. След слабо покачване до 95 пункта през март 2017 г., последва скок до 102 пункта през ноември 2018 г. След тенденцията за спад през миналата година, индексът на цените на газа сега се увеличава, достигайки 93 индексни пункта, отбелязват още от VaasaETT.
При изследване на средните стойности на цените на крайния потребител както за електричество, така и за газа се наблюдават следните промени: докато в сравнение с месец март миналата година бензинът във всички столици на ЕС остава на същото ценово ниво, сметките за електроенергия са се увеличили с 1% .
Цени на електроенергията за бита
В зависимост от това къде живее в Европа даден потребител, цената, която плаща, може да варира в съотношение 4,2. Ако се включи Киев, цената варира в съотношение 6,9.
За пореден път в изследването се посочва, че Берлин и Копенхаген са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, въпреки че цената на енергията представлява само малка част от общата цена, а най-значителната чест от сметките се падат на данъците.
Жителите на Киев плащат най-евтина електроенергия. Слез тях се нареждат жителите на Белград, Будапеща и Подгорица.
В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са по-ниски от средните. Прага и Варшава са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.
Най-съществените промени на пазара на електроенергия през месец март са, както следва:
Увеличение на цените с 8% в Мадрид, поради повишаване на енергийната компонента;
Повишение на цените с 3% в Рига и Талин, поради скок на енергийната компонента;
С 2 % нарастване на цените в Хелзинки, поради повишение на енергийната компонента;
1% увеличение на цените в Лондон;
1% повишение на цените в Атина и Виена, поради нарастване на компонентите за енергия, както и на енергийните данъци;
1% увеличение на цените в Букурещ, Копенхаген и Прага, поради поскъпване на енергийната компонента;
Намаление на цените с 1% в Брюксел, поради спад на енергийната компонента;
Понижение на цените с 1% в Стокхолм, поради намаляване на енергийната компонента.
Увеличението на цената в Мадрид е свързано със спад на производството от вятър в Испания през месец март, което доведе до повишение на разходите за производство. Цената сега е на същото ниво, каквато е била през февруари 2020 г. и само с 2% по-висока от март 2020 г.
При адаптиране към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка държава, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща валута, която елиминира общите разлики в нивата на цените между държавите. Когато се изразяват в PPS, цените на електроенергията се изясняват по отношение на разходите за други стоки и услуги.
Най-слабо коригираните цени на електроенергията за домакинствата са в Амстердам, Хелзинки, Берн, Стокхолм и Валета, а най-високо - във Варшава, Прага и Берлин.
Повечето страни от ЦИЕ се оказват със стойности на електроенергията, които са относително високи в сравнение с общото ниво на цените в дадена страна и над средната за Европа.
За пореден път в изследването се посочва, че Копенхаген е много необичаен случай - разходите за енергия като стока представляват само 20% от цената на електроенергията за крайния потребител. Тя е най-ниската от всички изследвани градове, докато енергийните данъци представляват шокиращите 39% (около три пъти средно за Европа) и 59%, ако се включи ДДС. Подобен (макар и в по-малка степен) случай е Берлин, където след въвеждането на Energiewende енергийната данъчна компонента представлява 36% от цената на крайния потребител на електроенергия.
Освен това, считано от януари 2020 г., нетипичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава посочения размер на енергийния данък. Потребителите получават възстановяване на надвишаващата сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказът от газ. По отношение на Нидерландия и в частност Амстердам, в изследването припомнят данъчното възстановяване (страната е с доста различна данъчна система б.р.) и разглеждайки то разбивката по сметката на краен потребител изглежда така: енергийна компонента – 56 %, енергийни данъци – минус 32 % и ДДС 17 %.
Цени на природния газ
Изследването на цената на природния газ в 28 европейски столици от 1 март 2021 г. сочи, че най-висока цена плащат от жителите на Стокхолм (такава бе картината и през февруари) - , два пъти, колкото потребителите на втория най-скъп град за синьото гориво - Берн. Това може да се обясни с естеството на шведския пазар на газ, който е малък по размер, само с 95 000 битови клиента в цяла Швеция, от които 61 000 ползват изолирана газова мрежа в Стокхолм.
Както и през февруари, така и през март - в момента Амстердам е третата най-скъпа столица.
Цените в Стокхолм са над 8 пъти по-високи от тези в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и около 12 пъти по-високи, ако бъде включен Киев.
Цената на природния газ за бита отново остава е най-евтин за страните от ЦИЕ.
Най-значителните промени, случили се на пазара на природен газ през месец март са както следва:
4% нарастване на цените в Берлин, Лондон и Париж;
Повишаване на цените с 4% в Атина и Загреб, поради поскъпване на енергийната компонента;
2% увеличение на цените в Копенхаген, поради увеличаване на компонентата за енергийни данъци;
2% нарастване на цените в Рим, поради увеличаване на енергийната компонента;
2% увеличение на цените в Дъблин;
Повишение на цените с 1% в град Люксембург поради по-висока енергийна компонента;
Намаление на цените с 2% в София, поради понижение на енергийната компонента;
Спад на цените с 2% в Мадрид;
Понижение на цените с 1 % в Брюксел и Виена, поради спад на енергийната компонента.
По същия начин, както при електричеството, така и при газа, при адаптиране по покупателна способност (PPS) картината се променя. При адаптиране към PPS например през месец март най-евтини се оказват градовете Люксембург, Брюксел, Лондон и Рига.
Проучването показва, че енергията (който е и най-спорният компонент на цената) представлява 41% от стойността за крайния потребител на природен газ, разпределението - 30%, енергийните данъци - 12% , а ДДС – 17%, което се отнася за европейските столици.
В Холандия енергийните данъци се използват за подтикване на поведението на потребителите към използването не електричество. От януари 2020 г., енергийният данък за битовите потребителите на природен газ обикновено е 42%. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и електроуреди вместо синьо гориво.
Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват само около половината от цената на крайния потребител, както за електричеството, така и за газа, заключават за пореден път авторите на изследването, което се провежда ежемесечно. В същото време националните фискални и регулаторни органи носят отговорност за другата половина от сметките, която е проследима през тарифите за разпределение, енергийните данъци и ДДС. На места, където енергийната компонента е по-ниска, стимулът на потребителите е да търсят и по-конкурентни оферти.