Какви са климатичните ангажименти на основните страни емитенти?

Светът отбелязва Международния ден на Земята. За първи път инициативата е чествана в САЩ преди 50 години. Проявите на този ден имат цел да приобщят повече хора към идеята за опазване на околната среда. Представяме ви и какви климатични ангажименти са поели към момента основните емитенти в света на вредни емисии.

През 2015 година почти 200 страни се ангажираха да намалят емисиите на парникови газове. Пет години след Парижкото споразумение ООН критикува поетите обещания, които продължават да не са на висотата на извънредната климатична ситуация, особено при големите емитенти, информира Франс прес.
Целта на Парижкото споразумение за климата е да поддържа затоплянето под 2 градуса по Целзий, а ако е възможно и 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Първата поредица от така наречените национално определени приноси на страните, подписали споразумението, поставиха планетата в траектория между 3 и 4 градуса.

Страните трябваше да депозират преди края на 2020 година коригираните си ангажименти. Повече от половината не го направиха, очаквайки конференцията на ООН за климатичните промени (COP26) в Глазгоу, която бе отложена с една година за есента на 2021 година.

Китай

През 2016 година Китай, който е отговорен за една четвърт от световните емисии на парникови газове, се ангажира да намали въглеродния интензитет (емисиите на въглероден диоксид на човек от населението на единица БВП) с 60 до 65 процента до 2030 година и да достигне пика на емисиите около 2030 година.
Пекин е напът да достигне този пик преди 2030 година, а президентът на Китай Си Цзинпин изненадващо обяви през 2020 година цел за въглеродна неутралност до 2060 година.

В петгодишния план, представен в началото на март, обаче изобщо не се уточнява как Пекин възнамерява да постигне тази цел. Китай е сред страните, които не са депозирали коригирани национално определени приноси.
Аналитичната група, която проследява глобалните климатични действия на правителствата, Клаймит екшън трекър (Climate Action Tracker - CAT) отбелязва, че китайските ангажименти все още не са достатъчни.

САЩ

САЩ, които са вторият най-голям емитент, се ангажираха да намалят емисиите си спрямо 2005 година с от 26 до 28 процента до 2025 година.
Целта, която според аналитичната група в голяма степен е недостатъчна, ще бъде постигната въпреки излизането на Вашингтон от Парижкото споразумение при управлението на бившия президент Доналд Тръмп.
С идването на власт на Джо Байдън американците отново са част от споразумението. Новият президент фиксира цел за въглеродна неутралност за 2050 година.
САЩ трябва да представят коригирани национално определени приноси.

Европейски съюз

ЕС се ангажира през 2015 да намали емисиите въглероден диоксид с поне 40 процента до 2030 година спрямо 1990 година. Целта, обявена през декември, бе за поне 55 процента до 2030 година и тя бе потвърдена в самото навечерие на срещата на върха. Според Клаймит екшън трекър обаче тя не съответства на поставените цели в Парижкото споразумение.
Великобритания, която напусна ЕС, също обяви амбициите си: спад на емисиите с 68 процента до 2030 година спрямо 1990 година.

Индия

Първоначалният ангажимент на Индия се основаваше на намаление на въглеродния интензитет с от 33 до 35 процента до 2030 година спрямо 2005-а. Тази траектория е съвместима с плюс 2 градуса в световен план, според групата, която проследява климатичните действия на правителствата.
Индия не е депозирала новите си национално определени приноси, нито е дала индикации за намеренията си.

Русия

Русия, която официално се присъедини към Парижкото споразумение през 2019 година, депозира първите си национално определени приноси в края на 2020 година.
Тя подновява предишните си ангажименти да достигне през 2030 година до 70 процента от нивото на емисиите от 1990 година (тоест спад от 30 процента за периода). Това е крайно недостатъчно, според Клаймит екшън трекър.

Япония

Япония се ангажира през 2016 година да намали емисиите си с 26 процента до 2030 година спрямо 2013 година.
Новите национално определени приноси, представени през март 2020 година, не промениха тази цифра.
Премиерът на Япония Йошихиде Суга, който дойде на власт след това, обяви през ноември цел за въглеродна неутралност за 2050 година.

А другите страни?

Други страни емитенти, сред които Бразилия, Мексико, Австралия и Южна Корея депозираха коригирани ангажименти, но без да си поставят по-амбициозна цел, според експерти. Според Клаймит екшън трекър новите национални приноси на Мексико и Бразилия са отстъпление.

Индонезия, Канада, Саудитска Арабия и Южна Африка не са депозирали нови ангажименти, въпреки че Кейптаун представи неотдавна по-амбициозен проект.
Общо около 80 страни, които са отговорни за по-малко от 30 процента от световните емисии, са депозирали коригирани национално определени приноси. Според ООН общото им влияние ще допринесе за по-малко от 1 процент от намалението на емисиите до 2030 година (спрямо 2010 година). Това е твърде далеч от необходимите 45 процента, за да се остане под прага от 1,5 градуса по Целзий, както прогнозират учените от Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC).
За да се постигне въглероден неутралитет обаче в краткосрочен план, първо са необходими последователни и надеждни планове, за да се намалят въглеродните емисии с 45 процента до 2030 година, настоява генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

Превод по БТА