В енергийния преход България се опитва 100 процента от проблема да реши с 10 на сто от средствата

За Справедливия енергиен преход разговаряме с координатор “Енергия и климат” на Международния фонд за дивата природа- WWF Георги Стефанов. Колко са важни данните, от които тръгваме, за да направим възможно най-добрия енергиен преход за работещите във въглищните региони на България. Кои да бъдат регионите, колко да бъдат и ще успеем ли да решим въпросите с 1,3 млрд. евро, които ще получим за осъществяване на тази огромна промяна? Трябва да мислим активно как да използваме и останалите 90% , които трябва да бъдат във фокуса на всички заинтересовани страни. Въпрос на желание е и на активна работа в една посока, смята експертът.   Българското правителство, което и да е то след изборите, трябва да започне да насърчава инвестициите, да отприщва възможностите, да търси решаване на проблема. Не механично да разпределя 1,3 млрд. евро и да казва, те са много за Стара Загора, Кюстендил и Перник, чакайте да дадем малко и на Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище, да е „уж” пропорционално за всички. А как ще направим енергийния преход, ще го мислим по нататък? ЕК не подкрепя тази политика. Затова към момента подкрепят политиката за привличане на още региони, но категорично отказват парите за справедливия преход да се пренасочват към други области. Ние сме имали възможността да кажем, че засегнатите региони не са само три, коментира Георги Стефанов.

Г-н Стефанов, защо има толкова огромно разминаване в данните за това колко хора ще бъдат засегнати от енергийния преход от 12 000 пряко до 120 000 непряко свързани с въгледобива във старозагорския регион?

Във времена на пандемия, в която всяка една цифра е превърната в изключително важен елемент, трябва да си припомним защо даннните в енергетиката са основополагащи за вземане на дадени решения.  Според данните на ЕК пряко във въгледобния сектор на Стара Загора са заети 12 000 души, а в цялата страна са 15 000 души. Пряко засегнати ще бъдат и подсекторите, които свързват основната си дейност с въглищата и енергетиката като услуги, ремонти и доставки. Засегнатите се увеличават до 30 000 души. Ако се вземат предвид и семействата на тези хора, които непряко ще бъдат засегнати започва да ставаме свидетели на  интерпретации, които варират от общ брой засегнати между 50 000 до 150 000 души. В момента в енергетиката ставаме свидетели как различните стойности се завишават, с което се цели да се постигнат определени икономически и социални интереси, без значение, че трябва да се фокусираме към пряко засегнатите.

Какво се цели с това?

С данните, че ще бъдат засегнати над 120 000 души, дълги години българското правителство и неговите партньори целеше да каже, че България няма да може да направи успешна енергийната трансформация. С това обясняваше факта, че не можем да се откажем от въглищата в Старозагорския регион, защото този сектор ще засегне стотици хиляди български граждани. Това не е достоверно. Според финансовите отчети на дружествата в сектора реалните цифри са в пъти по-малко. Отделно виждаме, че секторът енергетика е значим за регионалното развитие, но като процент от общия дял е двойно по-малко от другите два въгледобивни региона, където няма толкова разнообразна местна икономка, които да създават икономически алтернативи.

Важно е да кажем, че в целия ЕС официално има 176 000 работни места пряко заети в сектора. В България, често чуваме, че има 120 000 засегнати души. Това е манипулация. Истината е, че въгледобивният и свързаният енергиен сектор представляват около 1/3 от икономическите дейности в област Стара Загора. Броят на служителите във въглищните централи в региона варира около 12 000 души, проблемът с тях разбира се е голям и е наличен, но това не означава, че властите или някой друг трябва да спекулира с тези данни.

Да се върнем през февруари 2020 г, , когато българското правителство отрече всичко, което предвиждаше европейската Зелена сделка и в частност енергийната трансформация. Още тогава посочените данни от България, не отговаряха на данните от ЕК. Стана ясно, че България слага 10 пъти по-завишени данни.

Отказът на България да поеме политика на позеленяване минава през нереалистични анализи.

Това е аргументът на България да иска повече пари от ЕК за енергийна трансформация. Този номер не може лесно да мине, защото ЕК борави с официални източници и данни от Евростат, подадени от НСИ. Когато се предложат данни, които са 10 пъти по-високи в Брюксел светват всички лампи за несъответствия  и започват да се задават много въпроси.

Тонът в следващата позиция на правителството от ноември 2020 година пак за Зелената сделка беше много по-смирен, но данните останаха същите. Представете си, че манипулираме данните в една такава пандемия, данните за болните, данните за ваксините, данните за цялостната ситуация. Това означава пълен разпад на системата и крах на обществото. Случаят с енергетиката не е много по-различен, защото когато една или друга власт цитира грешни данни, за да извлече погрешни изводи създава фалшиви новини. Истината е, че ще бъдат засегнати десетки хиляди души, а не стотици. Истината е, че заетите в Маришкия басейн са около 12 000 до 14 000 души. Нека обаче да кажем малко и за преките и непреките места. За екстраполация на тези данни се използват различни методологии, които могат да показват различна проекция на това колко са пряко заетите, колко са косвено заетите и колко ще бъдат засегнати, но най-вече в каква степен. Всички тези неща трябва да бъдат обяснявани много внимателно, ясно и опростено на хората. Не на последно място, ЕК на база на официални данни е определила социално-икономическия проблем и колко средства България ще получи като субсидии, както и колко пари ще са необходими за инвестиции.

С такива странни действия лесно може да се правят изводи, че правителството цели да не прави нищо или да подведе европейските институции, но също и българското общество. Това е проблем, защото няма да помогнем на пряко засегнатите и решенията няма да бъдат насочени в правилната посока.

Тези над 3 млрд. лева заедно с националното съфинансиране, за които се казва, че ще влязат във Фонда за справедлив преход на кои данни се базират?

Те са базирани на данните, които са посочени в доклада за напредъка на България за постигане целите на Европейския семестър, който излезе през февруари миналата година. Всички пряко заетите са в въглищния сектор, включително и в централите са малко над 15 000 души. Това са данните, по които България получава средства по Фонда за справедлив преход.

Ако тръгнем от тези данни, да се включат ли още региони във Фонда за справедлив преход? Това ще промени ли ситуацията и в как посока?

Тъжната истина е, че България дълги години неглижираше политиките по климата и околната среда. В доклада на ЕК от февруари миналата година, например, правителството беше посочило само два въглищни региона за подпомагане - Стара Загора и Кюстендил. Бяхме забравили да защитим нуждата и Перник да е идентифициран като такъв регион. След взаимно действие с местните власти и останалите заинтересовани страни, Перник беше добавен.

Впоследствие стана още по-интересно, когато стана ясно, че сумата за въгледобивните региони е значителна, изведнъж правителството се сети, че иска да добави още 8 български области, които да влязат в усвояването на тези пари с мотива, че са въглеродно натоварени. Имайте предвид, че ЕК работи паралелно с българските власти, ЕК не е издала доклад, който да не е съгласувала с ресорните министерства. Как така изведнъж шест месеца по-късно се сетихме, че трябва да влязат още региони? Половината от тях, може да видим резон да бъдат включени към този процес, защото са тези около Стара Загора- Сливен, Ямбол и Хасково. Но региони като Варна, Бургас, Ловеч, Габрово, Търговище не трябва да бъдат включвани. Отделно има такива, които не присъстват в този списък, като Плевен, Русе, Видин и др. Идва въпросът защо правителството реши да отпусне допълнително 2,6 млн. лева за 8 допълнителни териториални плана при условие че има още 5-6 български области, които също са въглеродно интензивни, но тях няма да ги разглеждаме като бенефициенти по този финансов инструмент или като проблемни, защото имат по-високи нива на емисиите от останалите региони в България.

Остава въпросът, който още е без отговор, защо за едни региони ще има средства, а за други не?

Не трябва да подминаваме и фактите, например кой управлява даден регион. Като видим Бургас, Ловеч, Габрово виждаме, че правителството насочва средства  в райони, където частично има нужда, но частично има и техни приближени местни власти и/или бизнеси. Има региони, за които също трябва да се мисли за намаляване на въглеродните емисии, но те просто отсъстват от концепцията за разработка на допълнителни нови планове за справедлив преход, а липсват и от плановете за намаляване на емисии и справяне с замърсяването на атмосферния въздух. Това  всъщност издава основният проблем у нас, а именно как използваме данните и въобще липсата на адекватни и реални данни особено на регионално и местно ниво. Ако имахме такива акуратни данни, на тази база много лесно можем да определим емисиите по сектори и по региони. Но у нас оставаме с впечатлението, че гледаме на нещата, като да имаме едни пари, на която база някой решава, кои региони ще бъдат бенефициенти. А това, че остават региони, извън този обхват, ще го мислим по-натам. Това за ЕК не е приемливо. ЕК вече ясно даде сигнал, че Българи може да добави още 8 региона като въглеродно интензивни, но няма откъде да отпусне повече средства от първоначално идентифицираните.

За съжаление България буквално е бездействала дълги години и изведнъж се е сетила да хване последния влак

За съжаление България буквално е бездействала дълги години и изведнъж се е сетила да хване последния влак, добавяйки едни региони, забравяйки други, създавайки абсолютен хаос. Съвсем отделен факт е, че различните въглеродно натоварени индустрии имат най-общо казано различен срок за намаляване на емисиите. Това се дължи преди всичко на технологичните развитие на алтернативните решения, но също и на това, че въглищата са около 70% от проблема с емисиите. Именно затова трансформирането на този сектор е приоритетно, а и алтернативните енергийни решения са много по-евтини, за разлика от решенията за другите въглеродно натоварени индустрии. 

Тези 3 млрд. лева няма да бъдат достатъчни дори само за тези три региона - Стара Загора, Кюстендил, Перник. Как да направим един ефективен и справедлив преход, ако трябва да говорим конкретно?

Най-голямата слабост на предвиденото по отношение на Фонда за справедлив преход е, че ние обхващаме само 10% от капацитета на Механизма за справедлив преход. 10% от механизма са субсидии, за България са малко над 1,2 млрд. евро. Към тези субсидии ние имаме още два стълба - стълб за заемни средства и стълб за създаване на публично-частни партньорства, за иновативни идеи между бизнес, държава и регионални власти. Т.е., отново не обхващаме всички възможности, за да имаме справедлив и ефективен енергиен преход. 

България се опитва 100% от проблема да реши с 10% от средствата. Това е практически кауза пердута. Няма как това да се случи, ако не създадем шанс за хората и бизнеса сами да подпомогнат този процес, включвайки се активно по всички направления. Управляващите не успяват да превърнат проблема в икономическа и енергийна възможност, нито за региона, нито за страната. Нашият апел е да не разчитаме на това, че енергийният преход ще бъде базиран само на 10% от средствата, а да мислим активно как да използваме и останалите 90%, които трябва да бъдат във фокуса на всички заинтересовани страни.

Въпрос на желание е и на активна работа в една посока. Посоката на устойчивата трансформация на въглищните региони, но и на секторите които са основни за емитирането на парникови газове. Българското правителство, което и да е то след изборите, трябва да започне да насърчава инвестициите, да отприщва възможностите, да търси решаване на проблема. Не механично да разпределя 1,3 млрд. евро и да казва, те са много за Стара Загора, Кюстендил и Перник, чакайте да дадем малко и на Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище, да е „уж” пропорционално за всички. А как ще направим енергийния преход, ще го мислим по нататък? ЕК не подкрепя тази политика и това се вижда писмено. Затова към момента подкрепят политиката за привличане на още региони, но категорично отказват парите за справедливия преход да се пренасочват към други области. Ние сме имали възможността да кажем, че засегнатите региони не са само три, въпрос на данни, които не използваме правилно.