Теодора Георгиева: Интерконекторът с Гърция ще даде възможност до България да достигне газ на конкурентни цени

С пускането на LNG терминала край Александруполис интересът към нашия газопровод ще нарасне още повече, обяснява изпълнителният директор на ICGB

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
3438
article picture alt description

Г-жо Георгиева, на какъв етап е строителството на газовия интерконектор с Гърция? Очаквате ли изграждането на ключовия газопровод да бъде завършено в заявените срокове? 

Строителните дейности напредват с добри темпове и към средата на месец май строителят ни уверява, че ще успее да завърши изграждането на газопровода до края на тази година. Това е и актуализираният срок на договора, който се наложи да одобрим заради форсмажорните обстоятелства, които настъпиха с глобалното разпространение на пандемията от коронавирус, както и поради допълнителна процедура по реда на Закона за опазване на околната среда заради преминаването на трасето под язовир „Студен кладенец“. По план след това ще са необходими още няколко месеца преди окончателното пускане в експлоатация – през този период ще се проведе пълно тестване на инфраструктурата за нуждите на издаване на разрешението за ползване, включително и с подаване на количества газ.

Както знаете, всички необходими количества тръби за целите на проекта IGB вече са произведени и доставени, а 182-километровото трасе е разчистено и подготвено за същинските строителни дейности. Над 167 км от тръбите са разнесени, 140 км са вече заварени посредством ръчни и автоматични заваръчни методи, като тази дейност напредва с отлично темпо. Участъци с дължина близо 90 км са вече положени в траншеята, а една голяма част са обратното засипани и подготвени за хидротест. Множеството екипи на обекта изпълняват паралелно и други дейности като полагане на термосвиваеми маншони, провеждане на тестове за непрекъснатост на изолацията, изпълняват се и пресичания под друга съществуваща инфраструктура на територията на двете държави чрез сондиране.

По проект са предвидени и редица наземни съоръжения, които следва да бъдат изградени, което е една от по-трудните и времеемки задачи. Към днешна дата работното проектиране за тях е приключено, което ни позволява да придвижим процеса напред. Финализирани са поръчките на основното оборудване за всички наземни съоръжения – две газоизмервателни станции, седем кранови възела и диспечерски център. За диспечерския център вече имаме изградени временните пътища за достъп до площадката, както и направено геодезично заснемане, а в момента изпълнителят изпълнява строителни дейности по полагане на основите.

Как се отрази пандемията от COVID -19 на всички тези процеси?

Пандемията беше неочаквано събитие за всички и неминуемо оказа влияние върху предварително заложените графици за изграждане на интерконектора. Още в първите дни след въвеждането на извънредно положение в България и Гърция се наложи бърза реорганизация на дейностите на обекта, за да съхраним живота и здравето на всички ангажирани служители, което продължава да е основен приоритет на проектната компания и на изпълнителите по проекта.

Поддържането на равномерно темпо на работа в тази ситуация се оказа невъзможно поради редица фактори – забавяне на доставки и внос на тежка техника поради затворени национални граници, продължителна карантина за болни или контактни работници, невъзможност на екипите от гръцка страна да преминат границата, за да работят на територията на България. Имаше тежки моменти във втория пик на пандемията през късната есен на 2020г., когато компанията, която отговаря за строителството, ни уведоми, че над една трета от работниците са в карантина и не могат да изпълняват служебните си задължения. Персоналът на самата проектна компания също беше засегнат сериозно от пандемията, но въпреки това не имало момент, в който на терен да не се работи или да не е имало представители на инвеститора на място, които да изпълняват инвеститорския контрол върху строителството, да подпомагат управлението, да оказват съдействие, да осъществяват комуникация с местните и централните компетентни органи, да взаимодействат с местните общности. Благодарна съм на всички, ангажирани с работата по реализацията на IGB, тъй като подходиха отговорно и с разбиране към ситуацията и положиха всички усилия наложените мерки да се спазват, за да се пазим взаимно и да преминем през това изпитание. Надявам се скоро да можем да оставим тези трудности зад гърба си.

На какви предизвикателства се натъкна компанията по време на изпълнението на проекта до момента и какво наложи строителството да започне чак през 2019 г.?

Интерконекторът Гърция – България е изключително предизвикателен проект от самото му начало – неговата основна роля е да изгради нов маршрут за доставка на природен газ в България, което ще допринесе значително за конкурентни цени на газовия пазар и страната ни никога повече няма да бъде зависима от доставки от един-единствен източник. Това го прави предизвикателен на първо място в геополитически план, тъй като той ще промени позицията на България на енергийната карта на региона и ще допринесе за енергийна независимост, което неминуемо има отношение към чуждите пазарни интереси и съществуващи конфигурации.

Същинската работа по реализацията на IGB започна през 2015 г. с приемане на окончателното инвестиционно решение за проекта – това реално беше първият сигурен сигнал, който дадохме на международните партньори и търговците на газ, че интерконекторът с Гърция е повече от едно добро пожелание. Следващата голяма стъпка, която трябваше да се предприеме, беше осигуряване на необходимото финансиране, за което българската страна ни подпомогна изключително много, осигурявайки безвъзмездна държавна гаранция за заема от ЕИБ в размер на 110 млн. евро.

Моделът на финансиране на IGB - особено наличието на европейско финансиране по линия на ОПИК и на Европейската енергийна програма за възстановяване – налага преминаването на редица задължителни процедури и одити и поставя пред нас изисквания, които отличават интерконектора с Гърция от другите мащабни енергийни проекти в страната. Отстрани това може да изглежда като по-тромав начин на работа, но всъщност това е нашата основна гаранция, че всички дейности се изпълняват законосъобразно, ефективно и професионално, в съответствие с всички европейски правила и добрите бизнес практики при подобен тип международни инфраструктурни проекти. На всеки един етап от работата на ICGB проектната компания подлежи на редица независими одити и проверки от международни институции, които трябва да преминем успешно, преди да ни бъде отпуснат следващият транш от съответното финансиране. Например, проектът подлежи на регулярни независими отиди и проверки за спазване на всички екологични и социални норми от независим екологичен и социален консултант. По време на строителството проверките от независимия консултант се извършват средно на всяко тримесечие, като към момента ICGB представя отлични резултати - 100% съответствие с всички европейски екологични и социални норми. На практика ние постоянно трябва да доказваме, че работим безупречно, за да може работата да напредва.

Процесът по възлагане на основните дейности чрез процедури по ЗОП беше друг предизвикателен момент за проекта. Знаете, че срещнахме неочаквани и неоснователни съдебни обжалвания в хода на някои от процедурите. Делата продължиха с месеци и възлагането на някои от ключовите дейности на изпълнители се забави с повече от година.

Екипът на ICGB положи огромни усилия да оптимизира всички възможни дейности, за да наваксаме поне част от това загубено време, и съм благодарна за енергията, която колегите ми продължават да влагат в работата си всеки ден. Работата по интерконектора е в много напреднала фаза и неговата реализация вече е необратима. До голяма степен това се дължи и на огромната подкрепа, която получаваме през годините от акционерите, националните правителства на България и Гърция, от партньорите ни от ЕК, Азербайджан, САЩ. IGB e международен проект и усилията, които се влагат в неговото изпълнение, също се дължат на международен екип.

Какво още предстои да бъде изпълнено от строителните екипи?

Най-важното в технически план е преминаването на газопровода под коритото на река Марица и под язовир „Студен кладенец“. Това ще се случи по метода на хоризонтално насоченото сондиране – процесът е сложен и не е изпълняван в такъв мащаб досега в България, но е заложен по проект като най-екосъобразен вариант за изпълнение. Дейностите за подготовка на първото пресичане вече са стартирали и очакваме в началото на лятото екипите да започнат сондажните дейности под р. Марица. Всички строителни работи ще бъдат съобразени с изискванията на ОВОС – трябва да спазим много конкретно определен времеви прозорец, за да не нарушим естествения ритъм на животинските видове в региона. Тъй като хоризонтално насоченото сондиране е много специфичен и деликатен процес, дейността е възложена на компания, която има богат опит в сферата и е сред световните лидери в бранша. Разчитам, че сондажите ще бъдат изпълнени професионално и в синхрон с най-високите стандарти.

На какъв етап е изграждането на LNG терминала край гръцкия град Александруполис? Този проект изпълнява ли се в синхрон с интерконектора IGB?

Това е изключително важен проект за нас, тъй като той е планиран в пълна синергия с IGB и неговата реализация ще позволи интерконекторът да достигне пълния си възможен капацитет. IGB има капацитет от 3 млрд. м3/год., с опцията да достигне до 5 млрд. м3/год. при наличие на пазарен интерес. Половината от този капацитет вече е запълнен още с първия пазарен тест и вярвам, че с пускането в експлоатация на LNG терминала в южната ни съседка пазарният интерес към интерконектора ще нарасне още повече. България вижда този потенциал и ясен знак за това е фактът, че българската страна стана пълноправен акционер в компанията, която отговаря за изграждането на терминала.

Газовата връзка с Гърция тепърва ще се докаже като нов, сигурен и много конкурентен маршрут за пренос и доставки на природен газ към други европейски страни – не само поради отличната синергия с този терминал, но и поради свързаността с други мащабни енергийни проекти като TAP, TANAP, EastMed. Страната ни ще има възможност да внася газ от редица нови пазари като САЩ, Израел, Египет и много други.

Отклонението от първоначалния график на строителство има ли пряко отражение върху цената на газа в България? Как финализирането на проекта ще повлияе на цената на газа у нас?

Несъмнено IGB е по-конкурентен и предпочитан в дългосрочен план като маршрут в сравнение със съществуващото в момента алтернативно трасе за пренос на газ. Посредством IGB, договореният азерски газ ще достига до България по най-краткия възможен маршрут, тъй като интерконекторът има директна връзка с Трансадриатическия газопровод. Това дава и конкурентно предимство при използването на IGB за пренос на газ от Азербайджан до България. В допълнение, Тарифният кодекс на IGB, одобрен от регулаторните органи на България и Гърция, предлага изключителна предвидимост на тарифата за пренос за период от 25 години, както и механизъм за разпределяне (споделяне) на печалбата между оператора и ползвателите на газопровода при достигане на предварително заложени параметри.

Доставките на договорените количества азерски газ от „Булгаргаз“, които се предвижда в дългосрочен план да се извършват чрез IGB, и в момента се изпълняват успешно благодарение на вече изградената инфраструктура на националния оператор. Временният маршрут дава възможност договорът да се изпълнява надлежно до пускане в експлоатация на интерконектора. Алтернативният маршрут през преносната мрежа на „Булгартрансгаз“ на вход Кулата позволява технически 1 млрд. кубически метра природен газ да влиза в България благодарение на дейностите по рехабилитация, които националният оператор извърши. Поради разликата в разстоянията до България на двата маршрута за доставка – IGB и алтернативното трасе, има единствено незначително завишение на разходите за пренос. Трябва да е ясно обаче, че разходите за пренос са една малка част от компонентите, които формират крайната цената на газа, която плащат потребителите, тоест не бих могла да се съглася с твърдения, че страната ни търпи „огромни загуби“ до пускане в експлоатация на газопровода.

Това, което мога да подчертая напълно убедено, е че след пускането в експлоатация на IGB българските потребители ще има достъп до природен газ от Каспийския регион и други източници на конкурентни цени и по икономически най-изгодния маршрут. Необходимостта от проекта е безспорна и затова проектната компания работи отдадено с цел завършване на газопровода при оптимални срокове въпреки усложненията, които пандемията наложи, и най-вече в рамките на първоначално заложения бюджет. Важно е да се знае, че всяка промяна на бюджета би довела до увеличаване на тарифата за пренос, което ще се отрази и на крайната цена на природния газ в страната. Затова един от основните фактори в работата ни е и стремежът да се справим в извънредната ситуация по начин, който да не доведе до нови разходи извън планираните капиталови разходи с цел постигане на конкурентна тарифа за пренос в полза на ползвателите на IGB и по-добра интеграция на газовите пазара в региона, допринасяйки за свободна и прозрачна търговия с природен газ.

Какви ползи да очакваме за региона след изграждането на интерконектора?

Реализацията на IGB изцяло ще промени облика на енергийния пазар у нас и ще позиционира по нов и много по-стратегически начин България на картата на региона. На първо място това се дължи на факта, че проектът позволява на много нови търговци на природен газ да стъпят на нашия пазар, което неминуемо ще има положителен ефект върху конкуренцията и цената на газа. Знаете, че от години пазарът в България оперира основно с руски газ, което е и една от основните причини страната ни да работи толкова активно за осигуряване на диверсификация на източниците на природен газ и подобряване на сигурността на доставките. IGB реално e нова входна точка за внос и към момента четири от компаниите, резервирали капацитет в интерконектора, за пръв път стъпват на нашия пазар – те са от Азербайджан, САЩ, Гърция и Италия.

Интерконекторът е от стратегическо значение и за целия регион, тъй като неговият положителен ефект надхвърля значително националните граници на България. Той ще позволи свързаност с Южния газов коридор и с редица мащабни международни енергийни проекти, което ще резултира в много по-добра енергийна свързаност на страните в региона – нещо, което е от полза за целия ЕС и за стабилността в Съюза. България ще има ключова роля за преноса на природен газ от Каспийския регион и втечнен природен газ от терминалите в Гърция до източна и централна Европа. Неслучайно IGB намери място в класацията на приоритетните проекти на ЕС и международните партньори на България и Гърция подкрепят напълно реализацията на тази инициатива. Представете си интерконектора като нов играч на пазара – той ще донесе със себе си засилена конкуренция и нови търговци, което не само ще подобри сигурността на доставките на природен газ, но ще се отрази положително и на тяхната цена. България може само да спечели от тази ситуация.

 

Визитка:

Теодора Георгиева има повече от 20 години опит като стратегически мениджър, водещ значими проекти в различни икономически сектори. В момента г-жа Георгиева е изпълнителен директор от българска страна на “Ай Си Джи Би” и е член на Борда на директорите на проектната компания. “Ай Си Джи Би” отговаря за цялостното управление и развитие на газопровода между Гърция и България.

От 2012 до 2014 г. Теодора Георгиева е управляващ директор на “Набуко България", а преди това работи в OMV България в продължение на 13 години, 8 от които е управляващ директор на компанията, като заема и клъстерни позиции за България, Румъния и Сърбия. Георгиева е била координатор за България на Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT), през 2009 и 2010 г. е отличена като мениджър на годината и е в списъка с най-добрите 10 български мениджъри. Теодора Георгиева е завършила УНСС, има магистърска степен по финанси. Омъжена, с две деца.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща