Дюните в България нарастнаха двойно след нанасянето им в специализираните карти

Служебният екоминистър Асен Личев обеща проверка на всички оценки за съвместимост и ОВОС, издадени по Черноморието и установяване дали има нарушаване на законодателството.

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
1975
article picture alt description

Общата площ на дюните, за които има създадени специализирани карти е 9423,2 дка, което е почти два пъти повече от преди да бъдат нанесени. Информацията е на база обобщена справка за площта на пясъчните дюни, предоставена от Министерството на регионалното разивите и благоустройството (МРРБ) на Dir.bg и 3е-news.net. Данните са от Специализираните карти на морските плажове, в границите на които попадат пясъчни дюни и Специализираните карти на пясъчните дюни, разположени извън морските плажове и от представените в АГКК данни от МОСВ по Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“.

Общо над 9423,2 дка дюни по Черноморието, повечето са в границите на морските плажове

От всички над 9400 дка,  8127,4 дка са разположени в границите на 75 морски плажа и 1295,8 дка извън границите на морските плажове. В границите на морските плажове са включени всички пясъчни дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.

Таблица: Обобщени данни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за Dir.bg и 3eNews.

Всеки може да провери каква част от територията на плажа във всяка община в областите Добрич, Варна и Бургас са дюните. На интернет страницата на АГКК ТУК са публикувани всички специализирани карти на морските плажове и на пясъчните дюни в PDF формат. В отговорите от министерството обаче няма информация каква част от дюните са частни, все още очакваме отговор на този въпрос. 

От справката е видно, че твърдението на екологичните организации, че дюните, за които са създадени специализираните карти, са много по-малко от тези, определени в проекта на МОСВ, не отговаря на истината, коментират от регионалното министерство. Разликата в площите на пясъчните дюни по специализирани карти и тези по проекта на МОСВ се дължи на обстоятелството, че при създаването на специализираните карти границите на дюните са определени чрез геодезически измервания, а в проекта на МОСВ чрез картиране на местообитанията без да са извършвани геодезически измервания, при което точността е значително по-малка. 

Да припомним обаче, че според ексминистъра на регионалното развитие Лиляна Павлова през 2015 г. МРРБ е картирало 4654 декара дюни в България. От тях 3273 дка са терени частна собственост, от които 2600 дка в общо 140 частни имота са в урбанизирани територии.

Законът за устройството на Черноморското крайбрежие определя режимите за строителство на плажовете и върху дюните. Например според чл. 6, ал. 2 и ал. 4, т. 4 пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж, се включват към територията на морския плаж и са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна. С чл. 9 са създадени охранителни зони – зона "А" с режим на особена териториалноустройствена защита и зона "Б" със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси.

Наложените забрани в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие защитават дюните от застрояването в държавните терени, но стои въпросът как тези образувания да бъдат опазвани и стопанисвани в частните, коментира тогава Лиляна Павлова.

По конституция дюните са изключително държавна собственост и в момента, в който бъдат официално узаконени в кадастъра, на тях няма да могат да се извършват никакви дейности, каквито се случват в момента - продажби, заменки, даване под наем, даване на концесия, коментират от Българска фондация „Биоразнообразие“. Досегашното положение благоприятстваше тяхното унищожаване, в защита на инвеститорския интерес, отлагане във времето, за да приключат определени процедури, които са започнали, коментират еколозите.

Отразяването на дюните в специализираната карта на Черноморското крайбрежие е първата стъпка, но би решила проблема с дюните на хартия, смятат специалистите.

Възможният план за отчуждаване на частните дюни

От неправителствения сектор настояват да се добавят всички неотразени дюни от картирането на МОСВ, изготвено през 2012 г. и възможно най-бързо да се изготви план за отчуждаване. Ще са необходими и мерки за опазване на некартираните дюни, защото все още има такива, настояват от Асоциацията на парковете в България и иницитивата “Зелени закони” в писмо до служебния министър на околната среда и водите Асен Личев.

Според Българска фондация “Биоразнообразие” трябва да се спрат всички инвестиционни предложения в дюни, които са на различни етапи. И на последно място държавата да обмисли възможностите за възстановяването им там, където са унищожени през годините.

Възможно е да се изготви план за отчуждаване на приоритетни дюни от държавата с финансиране по оперативна програма "Околна среда", каза за 3eNews Стефан Аврамов от Българска фондация „Биоразнообразие“. Очевидно е, че няма да е възможно всички дюни да бъдат отчуждени, но това трябва да бъде направено поне за заменените, казва той.

Темата за дюните е особено актуална заради последните случаи на нарушения и съмнения за навлизане в дюните на плаж „Смокиня“. Според МРРБ дали са засегнати дюни на плаж „Смокиня“ е в компетентността на община Созопол и Министерството на туризма, но те все още не са се произнесли.

Служебният екоминистър е поискал от басейновите дирекции и РИОС

да се произнесат за незаконните строежи по Черноморието

По повод строителството по Черноморието и последните случаи в Синеморец и Алепу, служебният министър на околната среда и водите Асен Личев каза, че е поискал от Регионалните инспекции по опазване на околната среда и Басейновите дирекции да се произнесат по всички случаи на незаконно застрояване по Черноморието. Националната служба за защита на природата в екоминистерството ще направи оценка къде липсват, а са необходими оценки за съвместимост и Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и има ли умишлено нарушаване на законодателството. Тогава ще има налагане на санкции, коментира той. Министърът не посочи дали ще издаде заповед за временен мораториум на строителството по Черноморието каквото беше желанието на неправителствения сектор и което за своя кратък живот предходния парламент не успя да приеме въпреки внесеното предложение от „Зелено движение“ като част от „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри Вън.“

От отговорите на регионалното министерство е видно, че не се обмислят в момента и законодателни промени за забрана на строителството в зона А и Б на Черноморското крайбрежие, както предлагат представители на екологичните сдружения.

От МРРБ припомнят, че през 2013 г. Агенцията по геодезия, картография и кадастър възложи изработването на специализирани карти и регистри (СпКР) на пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица и извън морските плажове по цялото Черноморско крайбрежие, както и актуализиране на специализираните карти на 41 морски плажа, върху територията на които има разположени пясъчни дюни. За изработването на специализираните карти като изходни данни са използвани данните от Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“, разработен от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) година по-рано. Заснемането на местоположението на пясъчните дюни и определянето на вида им се извърши с прякото участие на експерти  по дюнни местообитания от Българската академия на науките, оторизирани представители на МОСВ. Същите експерти са участвали и в разработването на цитирания по-горе проект, посочват още от регионалното министерство.

Изработените специализирани карти и регистри са приети от междуведомствена приемателна комисия през октомври 2014 година. Но досега не бяха публични.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща