Икономическото възстановяване у нас на обратно - през цените на горивата, тока и парното
Възстановяване на икономиката след кризата, предизвикана от COVID-19. Това е най-честият израз, който обаче звучи повече като оправдание за покачването на цените на стоките и услугите. Обикновено за виновник се сочат цените на енергоносителите. Картината май е доста по-различна. При петрола например, а съответно и при горива като бензин и дизел може да се говори за възстановяване на цените отпреди кризата с коронавируса. Това обаче важи в малка степен за цените на природния газ, но не и за въглеродните емисии, които пък са в основата на поскъпването на електроенергията.
Петрол, бензин, дизел
Петролът, основно сорт Brent стартира началото на тази година при цени от около 52 - 55 долара за барел. През март цените на сорт Brent се позиционираха на ниво от 50 долара за барел, но останаха под нивото от януари 2020 г.
През април цените вече варираха между 63 - 66 долара за барел, а в края на месец май достигнаха 69,6 долара за барел. В началото на юни вече наблюдаваме цени от около 71-72 долара за барел и тенденцията за поскъпване не се изключва. И все пак те са сравними с времето отпреди кризата.
Съответно този скок се отрази на цените на бензина и дизела в България в посока нагоре, но към 11 юни те остават под нивото отпреди кризата.
Статистиката на сайта fuelo.bg показва, че в годината на ковид-кризата бензин А-95 на 11 юни 2020 г. е струвал 1.70 лв. за литър. През същия ден на настоящата 2021 г., когато се смята, че има известен успех с преодоляването на кризата с коронавируса, той се продава за 2.11 лв. за литър.
Ако обаче се вземе за сравнение предкризисната 2019 г. става ясно, че цените на бензин А-95 са под това ниво. Тогава този сорт бензин е струвал 2.25 лв. за литър.
Тоест за една година бензинът сорт А-95 е поскъпнал с 0,43 лв. за литър или с 25.60 %, но в сравнение с преди две години е поевтинял с 0,14 лв. за литър или с 6,22 %.
Иначе за последния месец е поскъпнал с 0,01 лв. за литър.
При това тенденцията е за застой в цената. Както отбелязват експертите от БПГА, при запазване на цената на петрола сорт Brent в настоящия диапазон от 70 долара за барел през следващите месеци може да се очаква, че поскъпване няма да има.
Малко по-различна е картината при дизела, заради очертаващата се тенденция за поскъпване.
За една година, според същата статистика, от 1.73 лв. за литър дизелът се е увеличил до 2,11 лв. за литър или с 0,38 лв. за литър - плюс 21.97 %. Но в сравнение с 2019 г. , когато е струвал 2.31 лв. за литър е поевтинял с 0,20 лв. за литър или с (минус) 8,66 %.
В случая с горивата обаче трябва да се вземат предвид биокомпонентите, които през месец май се увеличиха със 70 процента. Това отражение предстои да се усети и на пазара на горива.
Възстановяването на цените обаче няма да върне загубените позиции от страна на българския бизнес от този сектор, чиито загуби за различните компании през пандемичната 2020 г. са достигали от над 10 % до 30 %. В началото на месец май е имало известни наченки на възстановяване, но ще е необходимо много дълго време за връщане на загубените позиции. На този фон компаниите са изправени пред редица предизвикателства свързани от една страна с реализиране на мерки за енергийна ефективност, от друга - с налагане на по-високи изисквания от банките и дори спиране на кредитиране, заради намерението за забрана на пускането на пазара на коли с двигатели с вътрешно горене. Така че, ако цените на бензиностанциите растат, то факторът банки трябва да се впише в тези повишения.
Цени на природния газ
Пазарът на природен газ в България продължава да не е достатъчно либерализиран, независимо от съществуването на две газови борси и това положение ще се запази до изтичане на споразумението по програмата за освобождаване на газ през 2025 г. Вероятно дотогава ще бъдат променяни дребни детайли, но кардинални решения едва ли ще има. По-скоро ситуацията на пазара на природен газ и цените съответно се промениха след предоговарянето на условията за доставка на газ с "Газпром експорт" и влизането на азербайджанския газ. В момента формулата за образуване на цените на газа от "Газпром" е хибридна и в нея по-голяма тежест има спотовата компонента. Ако през 2019 г. , когато цените на европейските газови хъбове бяха ниски това изглеждаше печеливш ход. От пролетта на 2021 година ситуацията е коренно различна. Промяна в посока нагоре ще има и при цената на азербайджанския газ, базирана на алтернативните горива, които също се повишават след скока на цените на петрола.
Динамиката на фючърсите на газа на TTF започна да се усеща силно още през февруари. Тогава на ICE фючърсите за февруари 2021 г. отбелязаха в първата седмица на януари минимална цена от 17,65 евро за MWh. Впоследствие и то само за седмица скочиха до 26,15 евро за MWh, послед отново спаднаха до 20 евро за MWh.
Регистрираната средна стойност за януари е 20,40 евро за MWh. В сравнение с фючърсите за януари тази година (търгувани през декември 2020 г.) от 16,29 евро за MWh средната стойност се е увеличила с 25 %.
Ако се вземе цената отпреди година, когато фючърсите са били за това време от порядъка на 11,23 евро за MWh, то увеличението е 82 %. Междувременно фючърсите за март спаднаха временно до около 18,38 евро за MWh на 5 февруари.
В края на април цената на газа на TTF се повиши с около 2 процента и те варираха между 20 - 21.5 евро за MWh с възходящата тенденция от четири седмици.
През юни спотовата цена на синьото гориво вече е на ниво от 28,5 евро за MWh. На практика цената от известно време варира на ниво в близост до 360 долара за 1000 куб м.
Накратко, от началото на годината средната цена на договора "ден напред" на TTF вече достига 257 долара за 1000 куб м.
Колкото до България, цената на природния газ, продаван от "Булгаргаз" е скачала средно с 11,5 % на месец. Последната, установена от енергийния регулатор цена е от 45,27 лв. за MWh (без цена за достъп, пренос, акциз и ДДС), по която общественият доставчик "Булгаргаз" трябва да продава синьото гориво на крайните си клиенти. През миналия регулаторен период цената на газа не се отрази в посока на повишение на цените на парното и топлата вода, които бяха определени за срок от 1 година. Това определяне бе при средна цена на газа от 40 евро за MWh. Както личи през юни, в резултат на "резерви" също няма да има повишение. С настъпването на новия регулаторен период и не само заради газа, цените на парното тръгват нагоре. Всъщност обаче ценовите нива на газа се връщат също към времето отпреди кризата, но тенденцията за повишение не отпада.
В резултат обаче парното и топлата вода в страната ще се увеличат между 10,7 до 14,2 процента.
Проблемът е, че потребителите на парно и топла вода в годината на COVID-кризата обедняха. Последната отчетена инфлация на годишна база през април от Националния статистически институт е 2 %, но по джоба си потребителите усещат доста по-висок ръст, а ценовите нива в енергийния сектор, особено при производителите ще се отразят на стоките и услугите.
Цените на електроенергията
По отношение на цените на електроенергията за битовите клиенти вече е ясно, че от 1 юли 2021 г. те ще се повишат средно с 3,02 % . Доста по-високо обаче ще бъде поскъпването на цените за бизнеса, предвид увеличение на някои енергийни компоненти до 40 %. Както коментира Ивайло Найденов от БФИЕК, това е шоково поскъпване особено за малкия бизнес, който тепърва излиза на свободния пазар. Предвид изтичащия срок за излизане на малките компании и опасността, тези, които не са си избрали търговец да купуват ток от доставчик от последна инстанция (ДПИ), който е доста по-скъп, предстои регулаторът да приеме нова методика. Най-общо казано, с нея се цели индиректно да се отнеме възможността на ДПИ да закупуват необходимата им електрическа енергия по произволни цени, а и регулаторът да може да упражнява ефективен контрол.
Вината на СО2
Напоследък всички хвърлят вината за ценовия скок на електроенергията върху въглеродните емисии. Вярно е, че през декември 2020 г. стойността на СО2 достигаше 31,06 евро за тон, а днес е един път и половина пъти по-висока - 53,20 евро за тон (към 11 юни). Още преди две години прогнозата бе за цени на СО2 от 80 евро за тон. Въпросът е какво направиха производителите особено в ТЕЦ "Марица Изток 2", откъдето идват значителните количества за регулирания пазар да смекчат този удар и да потърсят алтернативи. Всъщност въпросът е повече към БЕХ.
По-високите ценови нива ще завихрят спиралата на поскъпването, а на този фон доходите на населението ще продължат да остават недостатъчни. Икономическото възстановяване в България на практика тръгва от обратната посока - от високите ценови нива на енергоносители, а не както е в западните страни - от високата реализация на производството.
Текстът е публикуван първо в dir.bg