Реализацията на проектите по „Три морета“ носят инвестиции за милиарди на България
Проблемът с недобрите ни транспортни връзки със съседите се оказва и голяма възможност за привличане на капитали и развитие на бизнеси
Инициативата „Три морета“, на която България е активен член и в момента председателства, дава сериозни възможности на страната ни. Перспективата пред страната ни е голяма, тъй като има много какво да се прави и подобрява. Само предвидените проекти за развитие на транспортната, енергийната, дигиталната и др. инфраструктури биха донесли на нашата държава десетки и дрои стотици милиарди евро инвестиции, според различните изчисления. А след осъществяването им България ще стане още по-привлекателно място за нови инвестиции, които ще подобрят качеството на живот у нас, а биха решили и още куп съществуващи към днешна дата проблеми.
Реализират ли се проектите по „Три морета“, това ще бъде огромна крачка напред за целия регион на Източна Европа, която ще му даде възможност да догони икономическото развитие на Западна Европа, както и стандарта на живот там. За да се случи всичко това обаче трябва да бъдат дадени възможности на бизнеса да се развива, да генерира добавена стойност, чрез което да се появят така необходимите финансови потоци както за държавите от Балтийско до Черно и Адриатическо море, така и за населението в тях. Именно по този начин ще може да се вдигне стандарта на живот на тези 112 млн. души, населяващи 12-те държави от инициативата. Това е общият извод, който обедини почти всички участници на провелата се в София международна конференция „Три морета - Единство, Иновации, Свързаност“. Другият е, че Гърция непременно трябва да се присъедини към инициативата, която в момента се явява липсващата държава, за да може да се свърже изцяло от крайната си точка на север до крайната на юг регионът на Източна Европа.
Свързаността на България със съседите й – големи предизвикателства, но и възможности
Всъщност именно свързаността в направление север-юг е основният проблем за региона. Както по отношение на транспорта, така и на енергетиката и дигитализацията. Към момента в региона на инициативата „Три морета“, с редки изключения, е развивана предимно инфраструктура по направление изток-запад, отбеляза по време на конференцията Петър Диков от Института по градско планиране, който бе и дългогодишен главен архитект на София. „Доказателства лесно могат да се намерят дори само при поглеждане на пътните карти – магистралите: Както у нас, така и в региона на „Три морета“, са изградени предимно връзки в посока изток-запад, а тези по направление север-юг са по-скоро изключение. Затова сега е наложително да се обърне сериозно внимание именно на развитието на инфраструктурата в тази посока“, отбеляза той.
И макар това да е очевидно, се оказва и че по направлението изток-запад също има големи пропуски във времето. Една от основните такива е липсата на адекватна транспортна инфраструктура между България и Северна Македония, даже и Албания, отбеляза по време на конференцията бившият посланик на С.Македония в ЕС Андрей Лепавцов. Макар югозападната ни съседка да не е част нито от Евросъюза, нито от „Три морета“ (в инициативата членуват само държави от ЕС), липсващият коридор №8 е от ключово значение както за нашия регион, така и за инициативата, а и за Европа като цяло. За него се говори вече няколко десетилетия, но все още не съществува нито като шосейна, нито като железопътна връзка между Адриатическо и Черно море, а това е сериозен проблем. „Ако решите да пропътувате с влак разстоянието между Скопие и София, ще трябва да отидете първо до Ниш и чак оттам да поемете към българската столица“, дава пример Лепавцов. Според него няма логика между две съседни държави да няма директна железопътна връзка. А паралелно с това липсва и адекватна сухопътна, тъй като съществуващите са връзки през трите ГКПП-та са двулентови. Има и планирани и полуизградени нови гранични пунктове, но първо, до тях няма или са изградени само частично пътищата и от двете страни на границата, и второ, по план те също ще бъдат двулентови. Така че за сериозни възможности за товарен транспорт между България и Северна Македония не може да се говори към днешна дата.
Според Лепавцов има ясни исторически причини за това състояние на свързаността между двете държави. По времето на Югославия транспортната политика се е водила от Белград, а не от Скопие. И естествено в сръбската и югославска тогава столица не е имало воля да се изгради адекватна свързаност между България и Македония. Освен това в първите години на независима Македония също не е било съвсем ясно на властите дали трябва да има добра транспортна свързаност с България, обяснява още Лепавцов. Според когото нещата вече се променят.
Не много по-различно стоят нещата за България по отношение на свързаността ни с Румъния, която е от ключово значение за реализацията не само на транспортните проекти в рамките на инициативата „Три морета“. Да, имаме два моста през Дунав, чрез които се осъществява сухопътна и железопътна свързаност, но те категорично са недостатъчни, а и състоянието на пътищата и подстъпите към съоръженията и от двете страни на границата не са в особено цветущо състояние. И български, и румънски експерти споделят мнението, че между двете държави трябва да бъдат изградени още мостове, за да може да се развият търговията и бизнесът както между двете държави, така и по цялото направление север-юг в рамките на „Три морета“. Както Петър Диков, така и президентът на Двустранната българо-румънска търговска камара Дору Драгомир отбелязват, че мостовете над Дунав между нашите две страни са непонятно малко. Диков дава пример как само във Виена има 7 моста над реката. Драгомир подчертава, че по цялото й продължение те са общо 350, а по 450-километровата част между България и Румъния – само два.
Макар и по-добра от тази със северната ни съседка, свързаността с Гърция също не е на необходимото ниво. За присъединяването й към инициативата „Три морета“ вече има индикации, а и всички – и политици, и експерти, са на мнение, че това задължително трябва да се случи, за да има завършеност свързаността в Източна Европа по направлението север-юг. Да, вярно е, че в последните години се отвориха няколко нови ГКПП-та, но и при тях, както и при тези със Северна Македония, водят двулентови пътища, които са предназначени да обслужват по-скоро трафика от леки автомобили. Единствено „Кулата-Промахон“ вече разполага с по-широк път, но всеки знае какви колони от коли и задръствания има там лятото, а и доста често през уикендите. Затова експертите от конференцията в София, както и политиците, подчертават дебело, че транспортната инфраструктура на България и към север, и към юг, трябва да се развива сериозно. Това включва довършването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, магистрално-скоростният път от София до Видин, разширяването на пътя от Русе през Велико Търново, Стара Загора, който да осъществи адекватна връзка с голямото пристанище в Александруполис. Успоредно с тези проекти трябва да се изградят и скоростни железопътни линии, които да поемат част от товарите и особено транзита. Но паралелно е наложително и да довършим свързаността си и по направление изток-запад. Към момента единствено автомагистрала „Тракия“ е цяла, макар и да има отсечки със сериозни проблеми. Все още липсва железопътната магистрала „Тракия“. Липсва и автомагистрала „Хемус“, както и скоростна ж.п. линия вървяща успоредно на нея. Развитието на пристанищата във Варна, Бургас и някои от дунавските също е от ключово значение. Както и модернизацията на ж.п. линията Русе-Варна, която е най-старата на балканите и най-прекият път от Дунав до Черно море по суша. Всичко това, както и други проекти за изграждане и разширяване на съществуващата транспортна, а и не само, инфраструктура не наложително да се случи, за да се развият регионите и да се отърват от бедността, е всеобщото мнение.
Проекти за стотици милиарди чакат реализация
България може да привлече, буквално, милиарди евро инвестиции в тази посока. Но нещата не свършват дотук. Вследствие на тези инвестиции в развитието на инфраструктурата в регионите, през които преминава тя ще се създадат нови бизнеси, ще се изградят нови предприятия, ще има нужда от много работна ръка. А всичко това ще донесе повече средства както за фирмите, така и за държавата и населението.
Близо 550 млрд. евро ще са нужни за осъществяването на транспортните проекти в рамките на инициативата „Три морета“, изчислява Ян Стилински – председател на Управителния съвет на Полската асоциация на работодателите в строителната индустрия. И то само в рамките на настоящото десетилетие. Според неговите изчисления 12-те държави-членки на „Три морета“ имат проекти на стойност 165 млрд. евро само за сухопътна инфраструктура. Отделно във водния транспорт до 2030 г. се планират инвестиции от 15 млрд. евро. Други 100 млрд. евро трябва да бъдат вложени в изграждане, развитие и модернизация на съществуваща ж.п. инфраструктура. Още 12 млрд. евро ще бъдат необходими за осъществяването на проектите във въздушния транспорт. Развитието на електроенергийната свързаност ще коства 75 млрд. евро, а газовата – други 20 млрд. За последното трябва да се отбележи, че съществена част от тази сума касае пряко България, тъй като проектите са основно за изграждането на интерконектори, които да свържат България, Румъния, Унгария и Австрия. Изграждането на 5G мрежите и останалите проекти за цифрова свързаност между страните от „Три морета“ ще изискват около 130 млрд. евро инвестиции, показват още изчисленията на Ян Стилински. А заедно с развитието на сухопътния транспорт вече се налага и активно се върви към електрификацията му. Затова изграждането на зарядни станции за автомобили и камиони по съществуващите и бъдещите магистрали и основни пътища в региона ще са необходими още 30 млрд. евро.
Почти всички тези планирани инвестиции се отнасят и до проекти в България. Което ясно показва, че осъществяването им ще донесе наистина десетки милиарди евро у нас. А благодарение на тях страната ни ще се развие сериозно. Вярно е и че към момента инвестиционният фонд на инициативата „Три морета“, част от акционерите на който е и Българската банка за развитие (ББР), не разполага с кой знае какви средства, макар и да са налице първите проекти, включително у нас, в които е инвестирал. Но привличането на още капитали към фонда ще продължи, а както отбеляза президентът Румен Радев по време на конференцията „Интересът към инициативата вече излиза извън границите на региона, като към нея интерес вече проявяват Япония, Великобритания, Южна Корея, Катар“.
От съществено значение на само за Източна, но и за Западна Европа
Реализацията на проектите по инициативата „Три морета“ са от съществено значение на Източна Европа, а не само за 12-те държави в нея. Но също така това е в сила и за Западна, която също ще може да се възползва от развитието на инфраструктурата в нашия регион. Всъщност „Три морета“ представлява продължение на създаването на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) през 90-те години на миналия век, чиято цел бе именно Източна Европа, след падането на „желязната завеса“, да се интегрира по-бързо към западния свят и присъединявайки се към Европейския съюз, държавите от бившия източен блок да догонят по-бързо онези 15 страни, които тогава наброяваше ЕС, казва главният икономист на ББР Илия Лингорски. Според него в близките 5 години проектите по инициативата ще бъдат най-важната програма за 12-те държави от нея. А в рамките на следващите 10 години изпълнението й ще бъде от значение не само за нашия регион, но и за цяла Европа. Погледнато още по-далеч в бъдещето, до 2035-2050 г. чрез реализацията на проектите по „Три морета“, но и на други, ЕС и европейската икономика в номинално изражение ще бъде най-голямата икономика в света, по-голяма от Китай и от САЩ поотделно“, казва експертът.
По отношение на възможностите за осъществяване на инвестиции у нас, Лингорски отбелязва, че само за покриването на 50% от изоставането на България и Румъния по отношение на транспортните си инфраструктури ще има нужда от 550-600 млрд. евро инвестиции. Ако към това се прибави и дигитализацията, сумата нараства още повече. Хубавото е, че по Плана за възстановяване на ЕС от пандемията за държавите от „Три морета“, с изключение на Австрия, са предвидени 205 млрд. евро, което не е малка сума и ще може да покрие част от необходимите средства за реализацията на проектите. Далеч няма да стигне за осъществяването на всичко планирано, но възможности за привличане на нови капитал има по много други линии.