Българските институции внимателно да следят да нямат експозиции към санкционираните фирми по закона Магнитски

Г-н Стефанов, смятате ли, че наложените на български граждани и юридически лица санкции по силата на глобалния закон „Магнитски“ ще открехнат завесата колко дълбоко се е вкоренила корупцията по високите етажи на властта? Ще помогне ли това за премахване на зависимостите в българската икономика?

По мое мнение тези санкции вече помогнаха в икономиката. Едва ли за някой бяха тайна тези зависимости. Това е и целия проблем на българското противодействие на корупцията, а именно – неспособността на държавните институции да противодействат, дори в много очевидни случаи. Доста факти се знаят и в двата случая за основните фигури, който бяха санкционирани от САЩ. Имаше достатъчно данни и примери, от които българските институции биха могли да се задействат. И това е в продължение на примера с КТБ (и много други преди него), където отново имаше много и различни корупционни схеми. Те излязоха наяве вследствие на работата именно на българските правораздавателни органи. Но в крайна сметка вече седма година не се стига до каквото и да било действие и най-вече до разплитане на схемите, в които тези огромни бизнес потоци са свързани с българската политика и българските регулатори. Спомняте си в случая с КТБ това бяха БНБ, Комисията за финансов надзор. След това бе случаят с Васил Божков беше Комисията по хазарта и Министерство на финансите. В случая с Делян Пеевски, вероятно всички си спомнят обстоятелствата по „загубването“ на тефтера на председателя на Комисията за установяване на конфликт на интереси, основно доказателство за вероятен политически натиск. Списъкът може да се допълва безкрайно.

Това е всъщност проблемът, който и Европейската комисия и американските ни партньори повтарят повече от две десетилетия вече. И едва ли за някой е било изненада, че те взимат такова решение сега. В крайна сметка това е следствие от много дълги разговори, обещания от страна на българските институции и неспособност да се противодейства ефективно. Спомнете си думите на покойния посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю, че българската организирана престъпност е прекалено организирана и прекалено видима.

Възможно ли е в тази ситуация държавни и общински дружества да бъдат засегнати от санкциите? Това няма ли да доведе до финансов крах някои компании, особено ако активите им бъдат блокирани? Няма ли от това да пострада имотния бизнес, хазартния и дори футболните отбори?

Това което със сигурност е разумно да се направи мисля, че служебното правителство го прави. То бе продиктувано от нашите американски партньори, които казаха, че би било добре българските регулатори и правителство да предприемат действия и да ограничат евентуалното попадане под бъдещи санкции на свързани лица с тези, които са санкционирани. Тоест това е нещо, което всяка една финансова или друга институция би трябвало да предприеме. Със сигурност и българските банки ще предприемат подобни действия, макар че те едва ли ще бъдат оповестени публично. Все пак всяка една банка, която прави бизнес със санкционирани лица може да има след това проблем да прави бизнес с американска валута или с американската финансова система. А едва ли има голяма европейска банка, която би искала да попадне под подобни санкции.

От тази гледна точка мисля, че един от разумните начини това да се предотврати и да ограничат подобни възможности е българските институции да започнат внимателно да следят да нямат експозиции към санкционираните фирми, както и към свързани с тях други дружества. Това е напълно във възможностите на нашето финансово разузнаване, Националната агенция по приходите и другите държавни органи, които са призвани да следят тези връзки.

Бих искал да отбележа, че същност българските институции би трябвало да правят подобни прегледи и анализи на риска и независимо, без да бъдат подканяни по този директен начин от американските партньори.

Сега обаче отново ни бе напомнено, че с определени лица не бива да се прави бизнес?

Точно така. Този път американските ни партньори бяха много директни. Европейските ни партньори също са ни споменавали за липсата на разследвания по високите етажи на властта. Тук всичко опира до това как институциите подхождат към всеки случай. Спомняте си, че при КТБ, чиито случай е може би най-добре развит, извън милиардите, които бяха инвестирани по небанков начин, имаше едни над 200 млн. лева, който просто липсваха, нямаше оправдателни документи за тях. Не знам какво друго обяснение може да има за тях, освен, че са дадени за осигуряване на влияние. Някак си очакването е, че поне част от тези 200 млн. лв. българските правораздавателни органи ще могат да проследят къде и как са отишли. Сами разбирате, че за българската икономика това са колосални суми. А това означава сериозно количество конфликти на интереси и престъпни вериги, които е ясно че водят към властовите върхове.

Поне някои от тези брънки трябваше да бъде разплетена в последните седем години. А това не се случва. И подозрението защо не става е, че всички са били на хранилка, грубо казано. Спомнете си само списъка с посетителите в сградата на тази банка. Всичко това говори за една странна импотентност на българските правораздавателни органи, когато се касаят именно подобни политически разследвания.

Според вас, какво трябва да направят онези дружества например банките, които имат бизнес със засегнати от санкциите: как е най-добре да управляват риска в момента и какви мерки могат да предприемат, за да изчистят репутацията си?

Бих казал, че винаги е добър момент за ограничаване на репутационния риск. А в случая става въпрос и за органичаване на потенциални загуби. Имайте предвид, че едва ли има финансова институция у нас, която да няма досег с американската финансова система.  

Тоест всяка една фирма, която има такъв досег, рискува в един момент нейни средства да бъдат замразени или отказани да се прави бизнес в тази система. И то само ако американските власти преценят, че тя има връзка с някои от санкционираните лица или фирми.

За всяка една фирма в България, особено в банковата сфера, е изключително важно внимателно да знае кои са нейните клиенти. А аз съм сигурен, че те знаят много добре това. И в повечето случаи, ако има такива връзки, би било разумно от тяхна страна, не само да си изчистят репутацията, а по-скоро да се намалят риска от финансови загуби.

Едно подобно блокиране в бъдеще на сметки и активи би могло да доведе до много сериозни финансови загуби за съответните институции.

Винаги защитния ход за фирмите е спиране на работа с такива лица. Това е и една от мерките против изпирането на пари. Банките и търговските дружества са длъжни да спазват законодателството и съответно внимателно да проследят кои са техните контрагенти. И в случай, че има риск техни контрагенти да са поставени под санкции да речем, те трябва да предприемат действия и да ограничат експозицията си към тях.  

Редно ли е българската държава да ограничи сключването на договори по Закона за обществените поръчки със санкционираните фирми от списъка?

По принцип всяка една обществена поръчка има изискване фирмата да бъде в добро състояние – да няма санкции срещу нея, да не е осъждана и прочие. Това е нормална практика за всяка една обществена поръчка. И всички подаващи документи за участие в търга подават данни, че не са в конфликт на интереси, няма опасност държавните пари да бъдат изгубени. Смятам, че при едни подобни санкции всеки един възлагащ орган би било разумно да търси начин също да намали експозицията на държавни пари към санкционираните лица.

Смятате ли, че проверките на органите сега ще спомогнат да се възстанови доверието в българските институции?  Какво може да се направи, за да се възстанови това доверието?

Няма как българските институции да получат доверието на гражданите, ако не покажат, че те могат устойчиво и непрекъснато да противодействат на подобни корупционни схеми по ефективен начин. Тоест трябва да има ефективно противодействие не само в конкретните, но и в други случаи.

Едва ли може да се очаква това да стане веднага. Но тези санкции са още една стъпка в тази посока. Те също така обаче показват и колко сериозна е неспособността на институциите да се справят с това, колко сериозно е завладяването на държавата. Корупцията е несъмнено изключително сложно за доказване престъпление, и напредъкът там е доста труден, но не би трябвало да е невъзможен във всички случаи. На България ѝ трябват още реформи и усилия, за да се стигне до ефективно противодействие на случаи на завладяване на държавата или корупция по високите етажи. Но вярваме, че предстои скоро и времето, в което българските институции ще съумяват сами да започват и приключват успешно подобни дела.    

Руслан се присъединява към Центъра за изследване на демокрацията през 2002 г. Той притежава 20-годишен експертен опит, свързан с управлението и изпълнението на проекти, ангажирани с гражданското общество, научни изследвания и консултантска дейност в областите антикорупция, сива икономика, енергетика и иновационно развитие на Европа.

Руслан е съдиректор и съавтор на Кремълския наръчник, съвместен проект на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), с фокус върху икономическия отпечатък и влиянието на Русия в Европа. Той е координатор на Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа (SELDI.net), най-голямата регионална антикорупционна мрежа на гражданското общество в Западните Балкани, Турция и Източна Европа. Съветник е към Европейската платформа за противодействие на недекларираната заетост  и е експерт в сферата на интелигентната специализация към Съвместния изследователски център към Европейската комисия.

Руслан е член на Мрежата за свободно предприемачество и демокрация и на Института за развитие към американския Център за международно частно предприемачество (CIPE), на Консултативния съвет на Клъстера за изследване на неформалния сектор и политиките за противодействие на неформалната икономика към Университета в Шефилд, Великобритания, както и на Международната асоциация по енергийна икономика.