Какви са предложенията на ЕС за реформа при Схемата за търговия с въглеродни емисии?

Проектът на ревизираната схема на ЕС за търговия с емисии потвърждава намерението на Европейската комисия да затегне ограничението върху емисиите на CO2 от промишлеността и да разшири търговията с въглеродни квоти, за да обхване емисиите от корабоплаването, както и автомобилния транспорт и горивата за отопление. Това се вижда от черновата на документа, който бе публикуван от Euractiv днес.

Ревизираната Схема за търговия с емисии (СТЕ) ще бъде в центъра на по-широк пакет от дванадесет закони на ЕС в областта на енергетиката и климата, които Европейската комисия ще внесе на 14 юли. Схемата е основната политика, подкрепяща целта на общността за намаляване на емисиите с поне 55% до 2030 г. - цел, залегнала в наскоро приетия Европейски климатичен закон, припомня изданието.

„СТЕ е основен инструмент за подпомагане на ЕС да постигне увеличената цел за 2030 г.“, се казва в проектопредложението. Шефът на ЕС по въпросите на климата Франс Тимерманс заяви, че политиката за квотите за мръсен въздух е успешна, тъй като поставя цена на въглеродните емисии от енергийния сектор и промишлеността. „Така че това е огромен стимулиращ инструмент и е ясно, че трябва да го разширим“, обяснява той.

Крайъгълният камък на предложената от Комисията реформа е „еднократна корекция в посока надолу“ на общото ограничение на въглеродните емисии в сектори, обхванати от схемата. Предишната СТЕ бе възпирана от развитие заради постоянното преразпределение на разрешителни за замърсяване, разпределени на промишлеността, което понижи цените на въглерода и ги запази под 10 евро на тон в продължение на много години. Последвалите реформи на Схемата оттогава повишиха цената на емисиите, която през последните месеци достигна 50 евро, а това оскъпява промишлеността и им дава стимул да инвестират в нисковъглеродни технологии.

Коефициент на линейно намаляване

Сега Брюксел изглежда решен да избегне повтарянето на същата грешка, като в проекторевизията се казва, че „общото количество квоти („ таван “) ще намалява с нарастващи годишни темпове“ в съответствие с по-амбициозната цел на ЕС за климата до 2030 г.

Този „увеличен линеен коефициент на редукция“ все още не е уточнен, което сигнализира за вероятно засилване на политическия пазарлък в рамките на Европейската комисия, преди изпълнителната власт на ЕС да приеме предложената реформа на 14 юли.

"Страхувам се, че това ще бъде решение в последния момент", каза Агнесе Руджеро от Carbon Market Watch, сдружениие за екологични инициативи, специализирано в ценовите политики за въглеродните емисии.

Линейният коефициент на намаляване определя колко бързо емисиите в СТЕ намаляват всяка година. В периода между 2013 и 2020 г. той беше определен на 1,74%. „Искаме еднократно намаляване с 450 милиона квоти за емисии и увеличаване на линейния коефициент на понижаване до 3,1% на годишна база, считано от 2023 г.“, каза Руджеро. "Това е много важна част от реформата" и ключово искане от екологичните групи, обясни тя.

Разширяване на СТЕ при морския транспорт, сградите и горивата за отопление

В сегашния си вид схемата определя цена за всеки тон CO2, емитиран от електроенергийния сектор, полети в рамките на ЕС, както и при големите енергоемки индустрии, като стоманената и химическата. Сега Комисията иска да разшири схемата, така че да обхване морския и автомобилния транспорт, както и емисиите от сградите, които ще бъдат третирани в „допълнителна система за търговия с емисии“.

„Идеята за новите сектори, които обхващат само сгради и автомобилен транспорт, има ясни ползи по отношение на икономическата ефективност в сравнение с разширяване на изгарянето на всички изкопаеми горива“, се казва в обобщение на анализа на разходите и ползите, придружаващ предложението на ЕК. „Много домове все още се отопляват с остарели системи, които използват замърсяващи изкопаеми горива като въглища и нефт“, пише Комисията, обосновавайки разширяването на схемата при сградите.

Що се отнася до емисиите от корабоплаването, „предпочитаният вариант би бил интегрирането на сектора на морския транспорт в съществуващата СТЕ на ЕС“, се казва в проекта на документ. Според проектопредложението „поне 50%“ от приходите, генерирани от СТЕ за транспорт и сгради, ще трябва да бъдат преразпределени към домакинствата с ниски доходи. Страните от ЕС обаче са свободни да решават как да използват парите, генерирани от схемата, без гаранции, че бедните домакинства ще получат подкрепа както за своите нужди за отопление, така и за транспорт. „Не е необходимо да се стига винаги до саниране например“, каза Брук Райли, лобист при производителя на изолация Rockwool. „Като домакинство с ниски доходи, вие сте сигурни в ценообразуването, но възможността за подкрепа все още не е сигурна“, каза той. „Политически е много рисковано, ако хората се чувстват в капан от по-високите цени. Изводът е, че домакинствата трябва да получат финансова и техническа подкрепа, за да реагират на ценовия сигнал и да обновяват жилищата си“, смята Райли.

Разширяването на СТЕ върху автомобилния транспорт и сградите е противоречиво, като Полша предупреждава за социалното въздействие на потенциалното покачване на горивата за отопление и транспортните горива, което се очаква да засегне непропорционално много бедните. „Изглежда, че Комисията прави избора за данъчно облагане на по-бедните домакинства“, каза Адам Гибурже-Чевертински, полски държавен заместник-секретар по климата и околната среда.

Паскал Канфин, френски евродепутат, който председателства комисията по околна среда на Европейския парламент, също предупреди Комисията срещу този ход, като заяви, че носи огромен политически риск и няма ясноти по отношение на намаляването на емисиите.

„Не правете грешката да разширите пазара на въглерод към горивата за отопление и транспорт. Преживяхме го във Франция, даде ни жълтите жилетки “, предупреди Канфин.

Безплатно разпределяне на квоти и въвеждане на въглеродни граници

На други места реформата в СТЕ предлага постепенно премахване на безплатното разпределяне на въглеродни кредити за индустрии като производството на стомана и енергийния сектор, които се очаква да бъдат защитени от предстоящия за въвеждане налог на ЕС за въглеродни граници.

Граничната мярка, която също трябва да бъде представена на 14 юли, има за цел да постави фирмите от ЕС на равна начала с конкурентите в страни като Китай, които имат по-слаба ценова политика по отношение на въглеродните емисии. Новата гранична схема е насочена към предотвратяване на т. нар. „Изтичане на въглерод“, при което отраслите преместват фабриките си или правят нови инвестиции в чужбина в търсене на по-ниски производствени разходи.

„Механизмът за регулиране на въглеродните граници (CBAM) трябва да бъде алтернатива на безплатното разпределение за справяне с рисковете от изтичане на въглерод“, гласи черновата на предложение за СТЕ. Индустриалните сектори, обхванати от новата мярка, „не трябва да получават безплатни средства“, е записано в документа.

Проектът обаче не казва кога безплатното разпределение трябва да бъде прекратено, оставяйки решението на държавите-членки на ЕС и Европейския парламент, които са съзаконодатели по предложената реформа.

По-рано тази година Парламентът гласува да запази безплатни квоти за CO2 за индустриите, обхванати от предстоящата такса за въглеродни граници на ЕС.

Изменението беше подкрепено от индустриални асоциации, включително стоманената група Eurofer, химическата асоциация CEFIC, циментовата асоциация Cembureau и Fertilizers Europe, които поискаха от законодателите да гарантират, че политиката на ЕС за въглеродните граници „съжителства с настоящата система за безплатно разпределение на квотите“.

Във всеки случай „безплатното разпределение се обуславя от усилията за декарбонизация, за да се стимулира въвеждането на нисковъглеродни технологии“, се казва в предложението на Комисията, като отговарящите на условията инсталации са изискани да предоставят одит за енергийна ефективност, „или да демонстрират прилагането на други мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове. ". Освен това получаването на безплатни квоти ще бъде по-трудно с въвеждането на по-строга система за сравнение, за да се изчисли тяхното ниво. Не са предвидени квоти за безплатно разпределение за отделните СТЕ, обхващащи горивата за транспорт и отопление.

Това оставя енергоемките отрасли като алуминий, химическата индустрия,  циментовата индустрия, производство на стомана, хартия и рафиниране като единствените останали сектори, които все още отговарят на условията за безплатни квоти.

Според Руджеро това означава, че Комисията ефективно предлага да облага горивата за отопление и транспорт на хората, за да финансира декарбонизацията на замърсяващите индустрии.

„Индустриалните сектори ще продължат да получават разрешителните си за замърсяване безплатно, докато Комисията планира например да накара гражданите да плащат повече за отопление на домовете си и за използване на автомобилите си“, каза Руджеро.

„Предложението дори предвижда част от приходите от търгове, генерирани от други сектори - и граждани на ЕС - да бъдат инвестирани в индустриално чисти иновации. Система, която кара всички да плащат за единствения сектор, който вече получава огромни освобождавания, не е социално справедлива система “, смята тя.

Черновата на документа можете да видите тук:

pdfviewer