Декарборизация до 2030 г. Възможно ли е ?
Декарбонизацията като дума може и да не влезе в класацията за най-търсените думи на годината. Със сигурност обаче след обявяването на новата амбиция за намаляване на въглеродните емисии с 55 % през 2030 г. спрямо нивото от 1990 г. предизвика доста противоречиви очаквания. Програмата, под името Fit for 55 (Адаптиране за 55) изглежда за част от обществото оптимистична с очертания на бъдеще, каквото мечтаем за децата си. Сред друга част от обществото има повече загриженост и твърде малка доза оптимизъм.
За най-големите оптимисти Fit for 55 означава чист, кристален въздух, топли домове, електрически автомобили, летящи коли, светкавичен достъп до данни, никакви административни затруднения при набавянето на документи, повече свободно време и т.н. С една дума - живот като в приказките и изчистена планета, опазена за поколенията.
Оптимизмът свършва дотук
Всъщност, ако се върнем към старите документи ще установим, че членовете на няколко ЕК са работили по сценарии за декарбонизация и всеки нов състав вдига процентите, с които да се намалят емисиите. Но, за да се осъществи декарбонизацията, така, както е заложена в новата визия на настоящата Европейска комисия трябва да се случи електрификацията. В същото време, според изследване по темата на Съюза на електроенергийната индустрия Eurelectric, публикувано преди повече от година, само приблизително 22% от потреблението на енергия в секторите на транспорта, промишлеността и сградите е електрифицирано.
За да достигне ЕС до 95% намаляване на енергийните емисии до 2050 г. електрификацията трябва да осигури близо 60% от крайното потребление на енергия.
Производството на водород и power-to-X ще изисква допълнително производство на електроенергия от 600 TWh до 1200 TWh. Това отговаря на общо крайно търсене на електроенергия от порядъка на 4800 - 6000 TWh до 2050 г. и може да се постигне със среден ръст на електроснабдяване от 2,6% годишно до 2050 г., както и едновременно намаляване на общото потребление на енергия с 1,3% годишно чрез преки мерки за енергийната ефективност. За да се постигне 80% и 90% декарбонизация, средният годишен ръст на доставката на електроенергия ще бъде 1,4% и 2,1%, достигайки пряка степен на електрификация съответно от 38% и 48%.
По този повод експертът Боян Рашев, който дава често и примери до каква степен на електрификация са страните от Европейския съюз, подлага на критики амбициозната програма на Европа. От Eurelectric в своя позиция през месец май напомниха, че електричеството и многобройната му употреба и предимства трябва да бъдат приоритет. В изявление през този месец от организацията отново подчертаха необходимостта от рационални политики.
Първо, електрификацията е гръбнакът на всяка стратегия за устойчива декарбонизация. Следователно е от съществено значение да се рационализират политики, които дават приоритет на пряката и непряката електрификация на сектори с крайно потребление като транспорт, отопление или промишлени приложения. В допълнение, намаляването на данъците и налозите върху електроенергията, като същевременно се дава възможност за гъвкавост на електрифицираните сектори, което ще позволи на потребителите да се възползват от възможностите на съвременните, неутрални към въглерода и ефективни технологии.
Второ, капацитетът от възобновяеми енергийни източници трябва най-малко да се удвои, за да декарбонизира енергийния сектор и да покрие допълнителното търсене на чиста електрическа енергия. Увеличаването на целите за декарбонизация до 2030 г. изисква преразглеждане на целите на ЕС за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници до 2030 г. Подобна съгласуваност на политиката между регулаторните инструменти, съчетана с предсказуеми, стабилни и прозрачни пазарни рамки е необходима, за да стимулира необходимите инвестиции. Надеждната система за търговия с емисии (EU ETS) и ефективното ценообразуване на въглерода са основни инструменти за постигане на засилени климатични амбиции и осигуряване на инвеститорите с дългосрочна предвидимост на инвестициите. Също толкова важно е политическите и регулаторни намеси да бъдат премахнати, тъй като пречат на дългосрочните инвестиции.
Трето, необходими са радикални промени при разрешителните режими, за да се преодолеят най-известните тесни места за разгръщане на чисти производствени мощности, мрежа и инфраструктура за зареждане. За успешното бързо проследяване на декарбонизацията трябва да бъдат приложени по-прости и по-бързи процедури за критични за климата инфраструктури.
Четвърто, намаляващата тенденция на инвестиции в разпределителни мрежи трябва да бъде обърната, за да се оптимизират мрежите към все по-децентрализирана, декарбонизирана и дигитализирана енергийна система.
До 2030 г. са необходими между 375-425 млрд. евро за подкрепа на мрежовите оператори в мащабна трансформация, която включва добавяне на над 500 ГВт възобновяема енергия - което означава около половината от целия европейски енергиен капацитет. Както и осигуряване на електричество за 40-50 милиона термопомпи, и 40-70 милиона електрически превозни средства. Преразглеждането е необходимо и на мрежовите тарифи, така че те да стимулират ефективното използване на мрежата, също е от първостепенно значение.
"Директната електрификация е много ефективно решение за постепенно премахване на изкопаемите горива и намаляване на емисиите на CO2. Политиците трябва спешно да предприемат ясни и решителни стъпки, за да поставят чистото електричество в основата на трансформацията", коментира Жан-Бернар Леви, президент на Eurelectric и главен изпълнителен директор на EDF Group.
В този дух звучат и последните доклади на BloombergNEF. Нещо повече, в New Energy Outlook 2021 (NEO) за пръв път се говори за възможността за участие на ядрена енергия при производството на водород. Напредък по темата, макар и с известни резерви се наблюдават и в скорошните доклади на Международната агенция по енергетика.
Европа обаче залага на друга стратегия. Не само че изключва ядрената енергетика и не се вслушва в мнението на експертите, че декарбонизацията означава повече природен газ, за да се случи електрификацията, но и залага препъникамък с Carbon Border Adjustment Mechanism (CBAM).
Въглероден данък и емисии
Така нареченият Carbon Border Adjustment Mechanism (CBAM) или Механизъм за гранична корекция на въглеродните емисии, или още трансгранично въглеродно регулиране предстои да се въведе поетапно от 2023 година, а през 2026 г. цялостно. Той ще обхваща както преките емисии - отнасящи се до производствените процеси, "които производителят контролира пряко, включително емисиите от отопление и охлаждане, потребявани при производствения процес", така и косвените емисии като "електричеството, потребявано в процеса на производството на стоки".
Вносителите ще трябва да се идентифицират и до 31 май всяка година да подават специална декларация за емисии - (CBAM declaration).
Ще трябва да бъдат предоставяни данни за внасяните стоки, включително "уникален идентификатор, издаден от CBAM", тип и количество.
Вносителите трябва да купуват цифрови сертификати (CBAM certificates),всеки от който представлява сам по себе си тон емисии въглероден двуокис, съдържащ се във внасяните стоки.
Цената на сертификатите ще бъде обвързана с цената на разрешителните на въглеродния пазар в ЕС и ще се базира на средна цена на търговете за въглеродните емисии в ЕС за всяка седмица.
Тоест, фактически вносителите ще станат участници в европейската система за търговията с емисии (EU ETS). Поне това е заложено в предварителния документ.
Крайният вариант все още според информацията на ЕК все още е в етап на разработка.
Какво да се очаква
Декарбонизацията предизвиква страхове особено в по-малко напредналите държави, които бяха изтощени от кризата, предизвикана от COVID. А и както се оказва, здравната криза изобщо не е отминала, а това поставя под въпрос от една страна настоящите и бъдещи кадри, а от друга изправя пред изпитание националните правителства. Тъй като декарбонизацията и въглеродния данък ще вървят ръка за ръка, страните, с които ЕС е в търговски отношение изразиха притеснение. Съответно възниква и въпросът за това необикновено затваряне на ЕС.
На този етап повечето страни или се отнасят негативно или твърде песимистично към предложението на ЕК по проекта за трансгранично въглеродно регулиране, смятат експерти. В същото време допускат, че не е изключено отделни страни да успеят да се договорят с Европа за така наречените "правила на играта".
Вярно е, че ЕС повишава екологичните си стандарти като се стреми да стане климатично неутрален регион като намали емисиите от СО2 през 2030 г. Вярно е, че управляващите в Европа не искат индустриите да се преместят в други държави с по-ниски изисквания за емисиите. В същото време това своеобразно затваряне ако се случи, съвсем не означава, че вредните емисии в глобален мащаб ще бъдат намалени.
По този повод James Whiteside от Wood Mackenzie коментира, че "като първия по рода си механизъм, CBAM се разработва в консултация с индустрията, за да се избегнат нежелани последици". "CBAM, който не покрива значителна част от производствената верига, ще насърчи изтичането на въглерод - изтласкване на емисиите извън границите на ЕС или преместване на конкуренцията между производители от ЕС и държави извън ЕС към следващия етап от веригата на стойността."
Предвижда се ценовите премии в ЕС да бъдат само на ниво, достатъчно за привличане на нисковъглеродно производство в блока, а не за стимулиране на декарбонизацията извън неговите граници. В същото време експертът е на мнение, че това няма да повлияе на глобалните емисии. "Само ако други държави приемат подобни политики като CBAM, това може да повлияе на глобалните емисии. САЩ и Китай се движат в тази посока, въпреки че и двете остават на няколко години от успешното внедряване. В крайна сметка, ако индустрията успешно се декарбонизира, CBAM ще стане излишен."
При тези толкова важни и наболели въпроси в период, в който националните икономики, индустриите се нуждаят от глътка въздух и изглежда, че навлизат в един много сложен период на ново регламентиране. Програмата Fit for 55 изглежда на пръв поглед подредена, но тя ще доведе и до национални спорове, които могат да се решават само в рамките на СТО, за която пък отдавна се говори, че трябва да бъде реформирана. Освен това Fit for 55 дълбоко в себе си, дори и с другия механизъм, на който залага - енергийна ефективност - предполага изменения в правните норми във всички сектори. Най-значителни ще са промените в данъчното законодателство, а предвид необходимостта от мащабни инвестиции, изисквани от новата водородна икономика, на която се залага, това ще е утежнение за бизнеса.
Има и още един елемент, който трябва да се отчита в един такъв дълъг период - устойчивостта на политическата система на Европейския съюз. Особено ако се задълбочат търканията с Полша и Унгария, а към тях се присъединят други страни.
Текстът е публикуван първо в dir.bg
Каква ще е системата за плащане на въглероден данък CBAM: http://ec.europa.eu/info/files/carbon-border-adjustment-mechanism_en
Вижте и другите документи на: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_21_3541