ИЕМ за Плана за възстановяване: Нужни са ни инвестиции в умни мрежи, притеснения буди намерението за държавна газова централа

В хода на разработване и представяне на различните варианти на ПВУ не става ясна каква е цялостната визия за формиране на енергийния микс и как предвидените действия по Плана ще допринесат в това отношение. В тази връзка е особено показателен фактът, че в различните варианти на плана ролята на природния газ като заместващо гориво се променя, но не е пояснено на каква база са правени съответните изчисления, какви презумпции отразяват и какъв реално ще бъде ефектът от съответните проекти.  В този контекст напр. не е ясно как е определено, че предвидената за изграждане високоефективна газова централа с комбиниран цикъл ще замени  посочените 1 GW от въглищните мощности в ТЕЦ „Марица Изток - 2“ и др.

Оценяваме като положителен факта, че в последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост от 20.07.2021 г. е заложено увеличаване на предвидения ресурс за реформи и инвестиции в сектор „Енергетика“ в размер на около 8,3 млрд. лв., в сравнение с 3,8 млрд. лв., предвидени в предходната му версия.

ИЕМ приветстват идеята за изграждане на газова централа, но отново се притесняват, че всичко се концентрира първо в държавната въглищна енергетика, а след това се мисли за целите въглищни региони и частните инвестиции там. „Изразяваме силно притеснение, че това мислене се ограничава единствено до държавни компании и е твърде късогледо по отношение на вълните от ефекти, които ще последват от него. Те ще се усетят най-силно във въглищните региони, но ще достигнат и останалата част от икономиката, засягайки нейната конкурентоспособност и покупателната способност на домакинствата“ уточняват експертите.

В заключение и като препоръка по отношение на инвестиционните проекти от Института предлагат да се прецени включването на проекти относно като тези:

- Разработване на график с ясни параметри за подмяна с интелигентни измервателни уреди (България е една от малкото държави членки, които нямат такъв);

- Изграждане на съоръжения за съхранение на енергия към разпределителните мрежи (т.нар. utility scale storage);

- Дигитализация/интелигентни разпределителни мрежи;

- Управление/реакция на потреблението.

Представяме ви и пълния текст на становището на Института за енергиен мениджмънт:

Уважаеми господин вицепремиер,

Представям на Вашето внимание коментарите на Института за енергиен мениджмънт по обявения на 20.07.2021 година вариант 1.3 на Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ)[1].

Както знаете, Институтът за енергиен мениджмънт (ИЕМ) е неправителствена организация, която от десет години работи в изпълнение на уставните си принципи, а именно - в полза на устойчивото развитие на българската енергетика и интеграцията й по отношение на политиките, стратегическите насоки и механизми за насърчаване на енергийната трансформация на Европейския съюз. В качеството на институт за публична политика винаги сме се стремили да предлагаме работещи за енергийния сектор и обществото решения и да насърчаваме участието на българските институции и компании в процеса на вземане на решения от институциите на ЕС въз основа на безупречна аналитична експертиза, утвърдена партньорска мрежа и членство в най-голямата браншова асоциация на електроенергийната индустрия в Европа – EURELECTRIC, в която Институтът е единственият представител за България.

Използвам възможността да Ви уведомя, че досега ИЕМ е представял свои официални позиции както по първоначалния вариант на ПВУ[2], така и по същностните документи, дефиниращи развитието на енергийния отрасъл на национално ниво, на които ПВУ също се позовава, напр. Интегриран план Енергетика и климат[3], План за реформи на електроенергийния пазар[4], Проект на енергийна стратегия на Република България[5]. Тези становища са публични и са представяни нееднократно в официална комуникация с ресорните български институции, като са анонсирани от представители на ИЕМ и в различни медийни формати. 

Две принципни позиции

В настоящото писмо ще намерите нашата позиция по последния предложен от правителството вариант на ПВУ, която надгражда на база вече изразеното, без да повтаряме принципните ни коментари. Има обаче две принципни позиции, които бихме искали да подчертаем изрично – те са свързани с върховенството на закона и със стратегическия поглед при определяне на заместващите мощности.

За върховенството на закона и ролята на държавата

На първо място е важно да си припомним ясно ролята на държавата и на бизнеса в процеса на реализация на плана. За нас върховенството на закона, спазването на договорите и еднаквото третиране на държавния и частния бизнес от страна на държавата продължават да бъдат водещи ценности, нарушаването на които ще има негативно влияние и върху изпълнението на заложените в плана цели. Към това припомняме и принципното положение, че проектите не се реализират от държавните институции, а от бизнеса, който трябва да бъде поощряван и насърчаван чрез държавните механизми.

За стратегическия поглед и енергийния микс

В хода на разработване и представяне на различните варианти на ПВУ не става ясна каква е цялостната визия за формиране на енергийния микс и как предвидените действия по Плана ще допринесат в това отношение. В тази връзка е особено показателен фактът, че в различните варианти на плана ролята на природния газ като заместващо гориво се променя, но не е пояснено на каква база са правени съответните изчисления, какви презумпции отразяват и какъв реално ще бъде ефектът от съответните проекти.  В този контекст напр. не е ясно как е определено, че предвидената за изграждане високоефективна газова централа с комбиниран цикъл ще замени  посочените 1 GW от въглищните мощности в ТЕЦ „Марица Изток - 2“ и др.

За нас обосновката на подобен тип проекти (които по принцип подкрепяме като подход) е изключително важна и следва да бъде ясно изразена. Това е свързано и с с факта, че решенията за осъществяване на енергийния преход следва да се определят с най-малки разходи за обществото и гарантиращи енергийната сигурност – и това трябва да стане на базата на задълбочен технологично неутрален анализ. 

За променените акценти в ПВУ 

Оценяваме като положителен факта, че в последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост от 20.07.2021 г. е заложено увеличаване на предвидения ресурс за реформи и инвестиции в сектор „Енергетика“ в размер на около 8,3 млрд. лв., в сравнение с 3,8 млрд. лв., предвидени в предходната му версия от 16.04.2021 г.

Предвижда се увеличаване на средствата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост от около 3,6 млрд. лв. до около 4,3 млрд. лв. Това се дължи изцяло на две нови инвестиционни предложения, които не са обсъждани в периода от октомври 2020 г. досега:

- Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1.7 GW ВЕИ и батерии и

- Схема за подпомагане на процеса на декарбонизация чрез изграждане на високоефективна газова централа с комбиниран цикъл, заместваща минимум 1.0 GW от въглищните мощности в ТЕЦ „Марица Изток - 2“.

В същото време се намаляват предвидените средства за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България, енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление, енергийна ефективност в сграден фонд и др.

Заедно с това се предвижда сериозно увеличение на националното съфинансиране, особено частно такова, от 216,3 млн. лв. на малко над 4 млрд. лв. Близо 90% от тези средства се предвиждат за Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1.7 GW ВЕИ и батерии, Схема за подпомагане на процеса на декарбонизация чрез изграждане на високоефективна газова централа с комбиниран цикъл, заместваща минимум 1.0 GW от въглищните мощности в ТЕЦ „Марица Изток - 2“ и Енергийна ефективност в сграден фонд.

Докато енергийната ефективност в сграден фонд е тема, която се обсъжда отдавна и присъства във всички стратегически документи на страната, касаещи сектор „Енергетика“, другите два големи инвестиционни проекта са по-скоро изненада.

Дори и подобни въпроси да са обсъждани в общественото пространство през последните години, те не са подложени на обществено обсъждане. Това пряко се отнася до процедурата по изготвяне и съгласуване с Европейската комисия на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Допълнително, такива въпроси не са разглеждани и в Проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., която беше анонсирана неотдавна, макар и все още да е далече от формалното й приемане съобразно закона.

Подчертаваме горното, тъй като нашето разбиране е, че националните планове за възстановяване и устойчивост не представляват нови стратегически документи. Реално те следва да бъдат разглеждани единствено като разписани ангажименти за реформи и планове за инвестиции, чрез които да се постигнат цели, които вече са приети в съответните стратегически рамки. Това се отнася до действия, насочени към намаляване на въглеродните емисии, дигитализиране на икономиката и нейната трансформация, подобряване на бизнес средата, социално включване и др.

На този фон ИЕМ приветства направените предложения, тъй като те засягат някои пропуски и противоречия в ИНПЕК, но счита, че те също следва да са обект на обществено обсъждане, да се търси максимална ефективност и ефикасност при разходване на средствата. Това предполага и представяне на оценка на социално-икономическите ефекти от реализирането им, особено в контекста на въглищните региони в преход. 

За някои конкретни проекти

Предвид изложеното, представяме на Вашето внимание и кратки коментари по отношение на някои проекти, заложени в ПВУ.

Схема за подпомагане на процеса на декарбонизация чрез изграждане на високоефективна газова централа с комбиниран цикъл, заместваща минимум 1.0 GW от въглищните мощности в ТЕЦ „Марица Изток - 2“

Предложеният проект изглежда като естествено продължение на друг инвестиционен проект в рамките на ПВУ - Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България. Предвиденото финансиране е 30% от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), 30% от финансов инструмент по линия на Модернизационен фонд и 40% частно финансиране.

На първо място бихме искали да отбележим разбирането си, че това представлява държавна помощ по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз предвид следното:

- Налице е предоставяне на публични средства – близо 2/3 от инвестицията се финансира от МВУ и Модернизационния фонд;

- Инвестицията представлява предимство за една централа, тъй като дружеството само не може да осигури необходимите средства;

- Предимството е селективно – не само че предимството се предоставя само на един подсектор в енергетиката, но и е ограничено до конкретна централа;

- Изкривяване на конкуренцията - произведената електрическа енергия, в резултат на инвестицията, ще има значително по-ниска цена поради рязко намаляване на разходите за квоти въглеродни емисии и заради грантовия характер на близо 2/3 от инвестицията, което намалява бъдещите финансови разходи за изплащането ѝ;

- Влияние върху търговията между страни членки – по-ниската цена на произведената електрическа енергия може да повлияе както на износа ѝ към съседни страни, така и на вноса от тях.

Всичко това трябва да се има предвид в предвидения индикативен график за започване на проекта през първото тримесечие на 2021[6] г. и включването на централата в паралел през второто тримесечие на 2025 г. Видно е, че този график вече е нарушен, а към това трябва да се прибави още необходимостта от нотификация за допустима държавна помощ. В допълнение, в настоящия индикативен график провеждането на оценка на въздействието върху околната среда се предвижда след приключване на тръжната процедура, докато ние считаме, че ОВОС трябва да я предхожда. Всичко това е в контекста на задължението 70% от предвидените разходи по МВУ да се договорят до края на следващата година, което поставя под въпрос изпълнението на проекта в срок с всички произтичащи от това усложнения.

Погледнато по-общо, това решение за пореден път поставя на различни начала държавните и частните производители на електрическа енергия – търси се спешно, необсъждано и непрозрачно одобрено решение за държавна компания, докато частните компании са принудени да изчакат държавната визия за развитието на въглищния сектор. Нещо повече – това решение не спира до самите производители, а има значително по-широкомащабно влияние върху добивните компании и всички останали компании по веригата на добавената стойност, които са свързани с тях. Не на последно място държавната политика по отношение на бъдещето на въглищата ще има и пряко отражение върху цените на електрическата енергия, а оттам – и разливен ефект върху цялата икономика. Тъй като въглищните индустрии са концентрирани в определени региони на страната, именно там ще се усетят най-силно социалните и икономическите ефекти от тази политика. С други думи, инвестиционното решение за промяна на горивната база на една топлоелектрическа централа следва да бъде съпроводено с редица други решения за намаляване на очакваните негативни ефекти върху отделните региони.

Независимо от горното, ИЕМ приветства посоката на мислене на представената последна версия на плана, която съвпада с изразеното в предходното ни становище по неговата по-ранна версия, а именно - „да се изработи съответен график за тяхното [ТЕЦ на въглища] планирано заместване със съвременни диспечируеми мощности с ниски въглеродни емисии, при запазване на системната адекватност и сигурността на електроснабдяването“. Въпреки това, изразяваме силно притеснение, че това мислене се ограничава единствено до държавни компании и е твърде късогледо по отношение на вълните от ефекти, които ще последват от него. Те ще се усетят най-силно във въглищните региони, но ще достигнат и останалата част от икономиката, засягайки нейната конкурентоспособност и покупателната способност на домакинствата. 

Развитие на електроенергийната мрежа

Както в ИНПЕК, така и в посочения по-горе проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие, е отделено недостатъчно внимание на разпределителните мрежи. Кратка аргументация в това отношение е изложена по-долу през призмата на предвидените в ПВУ инвестиции за ЕСО.

По принцип ИЕМ приветства проекта за Дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите реално време на ЕСО в условията на нисковъглеродна икономика. Кратката аргументация за необходимостта му е следната:

„Целта на проекта е цялостно модернизиране на дейностите по планиране, управление и поддръжка на електропреносната мрежа на страната чрез въвеждането на съвременни цифрови средства и методи, които да осигурят необходимата маневреност, сигурност, надеждност и бързо действие при управлението на електроенергийната система в условията на нисковъглеродно производство, все по-голямо проникване на възобновяеми източници и непостоянна генерация, повишаване гъвкавостта на оперативното управление и мониторинга на електроенергийната система.“

От Доклада за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2020 г. се вижда[7], че към преносната мрежа са присъединени 358 МВт вятърни и 300 МВт фотоволтаични мощности, докато към разпределителната мрежа са присъединени 360 МВт вятърни и 822 МВт фотоволтаични мощности.  В ИНПЕК до 2030 г. се предвиждат нови 249 МВт вятърни и 2174 МВт фотоволтаични мощности.

В този контекст отбелязваме факта, че настоящата версия на ПВУ предвижда Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1.7 GW ВЕИ и батерии до края на 2023 г.  Така, ако се запазят пропорциите на присъединяване на новите мощности съответно към преносната и разпределителната мрежи, това означава 50% от новите вятърни и 27% от новите фотоволтаични мощности да се присъединят към преносната мрежа на ЕСО. На този фон, ако системният оператор има необходимост от допълнителни инвестиции, то същото се отнася в още по-голяма степен за разпределителните мрежи, към които се очаква да се присъединят около 50% от новите вятърни и 73% от новите фотоволтаични мощности. Това е така, защото „въвеждането на съвременни цифрови средства и методи, които да осигурят необходимата маневреност, сигурност, надеждност и бързо действие при управлението на електроенергийната система в условията на нисковъглеродно производство, все по-голямо проникване на възобновяеми източници и непостоянна генерация, повишаване гъвкавостта на оперативното управление и мониторинга на електроенергийната система“, което е заложено като аргумент в ПВУ, е еднакво съотносимо и към преносната, и към разпределителните мрежи.

Нещо повече – философията за енергиен преход, нисковъглеродна икономика, децентрализирано производство, т.нар. потребители-производители (prosumers), навлизане на електромобили и др. се базира на надеждни и устойчиви мрежи на средно и ниско напрежение, от една страна, и на непрестанната им трансформация, от друга. Със съжаление отбелязваме, че подобни въпроси не са предмет на внимание и не фигурират не само в законодателните и регулаторни практики, но дори не се споменават в стратегическите документи на национално ниво, включително и в настоящата версия на ПВУ. Това е поредният пример за мислене, което се ограничава единствено до държавни компании и пренебрегва ключови сектори от веригата на добавена стойност при производство и доставка на електрическа енергия, които не просто са жизненоважни за безпроблемната работа на системата, но и са инструментални в процеса на енергийна трансформация.

Подобно пренебрегване на нарастващото значение на разпределителната мрежа, респективно на ролята на операторите на разпределителните мрежи в предстоящия енергиен преход, може да постави пред риск изпълнението на набелязаните цели и промени, а именно (но не само):

- развитието на децентрализирано и собствено производство;

- активното потребление (управление на потреблението);

- електромобилността;

- съхранението на енергия;

- модернизирането на отоплението/охлаждането.

Същевременно, не бива да се забравя, че мрежите са естествени монополи и тяхното развитие в една или в друга посока ще се предопределя от визията и решенията на националния регулатор, в частност от одобрените инвестиции и създадените регулаторни стимули за иновации. Позовавайки се (макар и неофициално) на сравнително ниската покупателна способност в България, регулаторът има традиция да потиска регулаторните приходи на операторите на разпределителните мрежи, за да ограничи ръста на регулираните цени. Този подход не стимулира увеличаването на инвестициите в мрежите и не създава регулаторни стимули за действия, насочени към безпрепятствено изпълнение на националните ангажименти във връзка със „зеления преход“. Това затруднява и отлага енергийната трансформация, както и води до редица други усложнения, като отлагането на пълната либерализация на пазара на дребно.

Един преглед на посочените в ИНПЕК инвестиции показва, че за развитие на разпределителната мрежа през следващото десетилетие са предвидени инвестиции, съпоставими и по-ниски от фактически одобряваните от КЕВР през последните години. Тези инвестиции в най-добрия случай ще са достатъчни за поддържане на мрежата в сегашното ѝ състояние, но не и за посрещане на неизбежните промени предвид енергийния преход. 

Уважаеми господин вицепремиер,

Предвид изложеното, моля да отчетете следните препоръки на ИЕМ за по-нататъшна работа по темата, които по Ваша преценка да намерят и съответно изражение в окончателния вариант на ПВУ, както и в подхода на държавните институции към развитието на енергийния сектор по-нататък.

По отношение на реформите, предлагаме действия, насочени към прилагане на съвременни подходи при ценовото регулиране, използване на инструментите на динамичното регулиране с цел адаптиране към бързо променящата се среда и т.н.

По отношение на инвестиционните проекти, моля да отчетете направените по-горе коментари, както и да прецените включването на проекти относно:

- Разработване на график с ясни параметри за подмяна с интелигентни измервателни уреди (България е една от малкото държави членки, които нямат такъв);

- Изграждане на съоръжения за съхранение на енергия към разпределителните мрежи (т.нар. utility scale storage);

- Дигитализация/интелигентни разпределителни мрежи;

- Управление/реакция на потреблението.

Позволете ми в заключение да изразя надеждата си, че цялостната нормативна, регулаторна и инвестиционна среда в България ще способстват страната ни да преодолее съществени изоставания в областта на енергийния сектор. Със сигурност, цялостната промяна в посочените направления, както и ПВУ и ефективната му реализация могат много да спомогнат в това отношение. Това ще даде реална възможност за развиване на съществуващите инвестиции и привличане на нови такива. За съжаление, външните оценки на страната ни в тези направления все още не са много положителни (вж. напр. Оценката на България в областта на електроенергетиката, направена от Държавния департамент на САЩ[8], съгласно която страната ни е на 151 място по отношение достъп до електроенергия). И – безспорно – тази ситуация трябва да бъде променена.

Като искрено се надяваме становището на Института да бъде полезно за отговорните по темата институции, оставаме на Ваше разположение за допълнителна информация и оперативни контакти.

С уважение

СЛАВЧО НЕЙКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС

ИНСТИТУТ ЗА ЕНЕРГИЕН МЕНИДЖМЪНТ

[1] https://nextgeneration.bg/#modal-one

[2] Позиция на Института за енергиен мениджмънт по Проект на План за възстановяване и устойчивост, 03.11.2020 г.

[3] Вж. напр. Заключенията от Международна конференция „Европейската Зелена сделка след COVID-19 и българският енергиен преход“  и  Как ЕК оцени българския ИНПЕК

[4] Становище на Института за енергиен мениджмънт в рамките на Консултацията на ЕК по Българския план за реформи на енергийния пазар, 10.02.2021 г.

[5] Позиция на EMI по проекта на Енергийна стратегия на България, 09.03.2021 г.

[6] Проект Н1, стр. 4, Времеви график за изпълнение на проекта, вкл. дейности, етапи

[7] Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2020 г., стр. 37-38 - https://www.dker.bg/uploads/2021/god_doklad_2020.pdf

[8] https://www.state.gov/reports/2021-investment-climate-statements/bulgaria/