Борбата с горските пожари на Балканите продължава

Борбата с горските пожари на Балканите продължава. Заради горещото време и силните ветрове в Гърция и Турция пламват нови огнища, В България пожарите са почти овладяни. Три големи пожара избухнаха близо до Атина. Хиляди хора бяха принудени да напуснат домовете си. Пожарът прексъна движението на влаковете., електрозахранването на столицата и затвори част от национална магистрала. В Турция огнеборците овладяха 146 пожара. Продължават да бушуват до курортите Мармарис, Анталия и Мерсин. Стихият унищожи стотици декари гори, храсти и къщи. 

В България вече потушен огромният пожар в кюстендилското село Долно село. Огънят погълна стотици декари иглолистна гора, старо училище, 15 вили и стари необитаеми къщи. По първоначална информация пожарът е възникнал от искра на електропровод. От компанията ЧЕЗ заявиха, че посоката на движение на пожара е от гората, където дружеството няма съоръжения. Причините за пожарите тепърва ще се установяват.

През последните години горските пожари нанесоха огромни материални щети се превърнаха в сериозно бедствие за нашата страна. Те се разпространяват бързо на големи площи и на труднодостъпни за пожарната техника места. Сухото време, изсъхналата растителност и вятърът са фактори, които бързо разплават пожарите. Характерно за горските пожари е това, че вследствие на вятъра и турбулентните въздушни течения, фронтът на пожара често променя посоката си и за ликвидирането му се изискват значителни сили и средства.

Само 1 % от възникналите горски пожари се причиняват от природни явления

Пожарната статистика показва, че само 1 % от възникналите горски пожари се причиняват от природни явления (мълнии), а в останалите 99 % основна причина за огнените бедствия е човешка небрежност. Всеки пребиваващ в гора или в близост до залесени площи трябва да спазва мерките за пожарна безопасност.

Възникнал в гора пожар, можем да установим по наличието на пламъци, дим, падащи сажди, мирис на изгоряло, както и по поведението на животните.

Горската покривка от изсъхнали листа и треви е леснозапалима,  което допринася за бързото разпространение на горенето. Дори сравнително слаби източници на запалване с краткотрайно действие, като хвърлена неизгасена кибритена клечка, могат да предизвикат значителни щети в гората.

Какви правила е необходимо да се спазват

Затова е необходимо спазването на определени правила. Да не се допуска изхвърляне на неизгасени фасове и клечки кибрит, включително и от автомобилите, с които се преминава покрай или през горски участъци. Да не се изхвърлят стъклени бутилки – дефекти по тях могат да имат ефекта на лупа и да предизвикат запалване на суха растителност. Всички моторни превозни средства, които навлизат в горите, трябва да са съоръжени с искрогасители. Да се пали огън в гората, единствено на специално обозначените и устроени за целта туристически места. Преди запалване на огъня да се осигури вода за гасене при поява на вятър и при напускане на мястото. Да се подготвят тупалки – от гума или от зелени клони, с които да се действа при възникване на пожар. Никога да не се пали огън при наличие на вятър – той може да разнесе искри и топли частици на големи разстояния. Разчистването от сухи клони и др. в горски участъци трябва да става чрез извозването им на определените за това места. Забранено е унищожаването им чрез изгаряне! При открити признаци на пожар в гората (дим, мирис на изгоряло и пламъци) трябва да се извърши оценка на обстановката – да се определи мястото на възникване на пожара, посоката на придвижване на огъня и скоростта на разпространение. Ако имате информация за хора, пребиваващи до огнището на запалване, но няма признаци да са усетили пожара – уведомете ги и заедно се отдалечете от опасното място.

Ако пожарът е в начална фаза трябва да се предприемат мерки за угасяне чрез: насипване на пръст, пясък, потушаване с тупалки от зелени клони. Да се пазят дрехите от запалване, особено ако са от изкуствена материя (да не се разголва тялото, поради висок риск от изгаряне). Да се предпазват дихателните пътища чрез поставяне на мокри кърпи или други лични предпазни средства. При опасност от бързо усложняване на обстановката потърсете безопасен път за напускане на мястото – в посока, перпендикулярна  на вятъра или покрай водни басейни. Съобщете за възникналия пожар на телефон 112. Ако няма покритие на мобилните мрежи съобщете в най-близкото кметство.

Ако сте блокирани от огъня, потърсете естествени препятствия – просеки, пътища, поляни, сечища или други голи места. Използвайте водата, ако има наблизо река – намокрете дрехите и тялото си или се потопете в нея, съветват специалистите. Покрийте откритите части на тялото, пред устата и носа си поставете намокрена кърпа или плат. Ако горящата площ е малка, опитайте се сами да изгасите пожара, като използвате връхна дреха или сноп набързо начупени клони, с които удряйте пламъците. Ограничете пожара, като съберете сухите клони и листа по пътя на разпространение на горенето. Дрехите не се свалят – те поемат част от топлината. При действията си изхождайте от обстоятелството, че пожарът се разпространява по-бързо по посока на вятъра и по склон – от ниските части към върха.

Горските пожари са едно от най-страшните природни бедствия за климата

Те често са неконтролируеми, тъй като започват в диви и отдалечени местности. Макар че у нас е прието наименованието „горски пожари“, в чуждоезични източници можете да видите, че те най-често са наричани „диви пожари“ или wild fires, като имат и много поднаименования от типа на пожари сред храсти или полета. Без значение как точно ги наричаме всички видове горски пожари са еднакво опасни. Независимо от това, че те могат да бъдат различни по мащаб, трудно е да се каже понякога дали един или друг пожар е навредил повече на климата, тъй като понякога и малък пожар може да унищожи съществени за съответната екосистема зони. Горските пожари са изключително опасни поради своята необятност. Понякога стотици пожарникари не успяват с дни да се преборят със стихията. В историята има много случаи, в които националният набор от противопожарни специалисти не е достатъчен и се налага намесата на международни организации или съседни държави и съюзници както това е се налага в момента в Македония, Гърция и Турция.

Горските пожари могат да са много бързи, както и да прескачат от една област в друга. Това ще рече, че дори и да достигне до озеленена зона с негорящи растения, огънят има свойството да я заобиколи или прескочи, насочвайки се в нова посока. Горските пожари могат да възникнат в абсолютно всяка точка на света, на всички континенти по без Антарктика. Изключително често явление са в Австралия, части на Южна Азия, щата Калифорния в САЩ и други. Дългото и сухо лято е основна предпоставка за избухването на такива пожари, но това съвсем не означава, че страните с по-влажен климат са защитени.

Горските пожари са едно от най-страшните природни бедствия за екоклимата. Освен че застрашава човешки животи, този вид стихия е опасна за околната среда и имуществото на хората. Горски пожари се наблюдават през цялата година, но особено често през пролетта и лятото.

Специалистите са дефинирали четирите най-чести причинители на горски пожари. Най-типичният от които, са светкавиците. Други често срещани причини са – спонтанно възпламеняване, искри, породени от падащи камъни или скали, както и изригване на вулкани в някои части на света. Макар че всички тези опасности ни изглеждат много хипотетични и те не са ежедневно явление, последиците, които могат да предизвикат често са катастрофални.

Много от пожарите, предизвикани от човешка ръка, са неумишлено причинени, от изхвърлен фас, стъкло, пластмаси или от недобре загасено огнище. В много страни обаче зачестяват случаите, в които подпалвачи се подвизават напълно съзнателно, тъй като имат инвестиционен интерес да използват дървесината. Това важи само за страни, в които гористите местности са защитени и недосегаеми.

Статистически повечето горски пожари са причинени от човешки фактор. Разбира се, това се случва с помощта на редица природни условия – топлина, суша и др. Понякога дори само слънчевата светлина е достатъчна, за да се възпламенят остатъци от човешко присъствие.

Освен това при изсъхването на почвата има определени култури, които се превръщат в гориво. Вятърът разпръсква пламъците и високите температури улесняват възпламеняването на зоната. Друга честа причина за започването на горски пожар са електрическите инсталации. Често прекъснати жици или недотам добре изолирани трафопостове са източници на искра. Може да се каже, че в известна степен е по-добре, ако горският пожар избухне в близост до населено място, тъй като така има по-голяма вероятност той да бъде забелязан. В противен случай погасяването му може да отнеме седмици и мащабът на огъня прави дори и най-ефективните пожарогасители и пожарогасителни платформи безполезни.

Съществуват много методи горския пожар да бъде спрян от разрастване. Някои пожарникари се опитват да заличат потенциалното гориво на пожара, като покриват повърхностите със смес от вода и почва. Това обикновено само забавя огъня, а в същото време е тежък физически труд за десетки пожарникари.

Друг  по-иновативен, но парадоксален метод, е умишленото провокиране на контролирани пожари в околността. По-този начин потенциалният горивен материал бива заличен. Самият изкуствено създаден огън бива контролиран от пожарникари, снабдени с ефективни пожарогасители и маркучи. Най-често при мащабни горски пожари се използват хеликоптери, които пръскат вода и други вещества с цел да задушат пламъците.