САЩ напуснаха Афганистан, но оставиха долара да управлява

След 20 годишна война в Афганистан, много жертви и похарчени над 1 трилион долари, на 31 август САЩ официлно напуснаха страната, но оставиха собствената си валута да управлява финансовата система на завладяната страна отново от талибаните, начиращи се сега Групата. И преди това само незначителна част от финансовата система се контролираше от местната власт, докато останалата съществуваше, благодарение на подкрепата извън страната чрез помощи от многостранни неправителствени и правителствени организации, в които преообладаващо политиката им се диктува от САЩ.

Паричните средства от международни институции и донори са подкрепяли финансовата система на Афганистан от десетилетия. „Икономиката на Афганистан се формира от нестабилността и зависимостта от помощите“, се казва в априлския доклад на Световната банка. Според него, развитието и диверсификацията на частния сектор са ограничени от несигурността, политическата нестабилност, слабите институции, неадекватната инфраструктура, широко разпространената корупция и трудната бизнес среда.

Спреният поток от помощи

Още преди талибаните да завладеят Кабул, Международният валутен фонд (МВФ) и Европейският съюз обявиха, че спират финансовата си подкрепа за Афганистан. Агенция „Блумбърг“ припомня, че МВФ, чийто най-голям акционер е САЩ, отказа на талибаните достъп до резервни активи още на 17 август, ден преди да бъде завладян Кабул. Афганистан трябваше да получи 500 милиона долара, а вместо това МВФ зяви, че решението за спиране на средствата отразява липсата на международно признание на талибаните.

Ден преди това, служител на администрацията на президента Джо Байдън потвърди, че САЩ са замразили близо 9.5 млрд. долара, принадлежащи на централната банка на Афганистан Da Afghanistan Bank (DAB), и са спрели пратките с пари в брой за страната. От над 10 години местната афганистанска валута (авган) се подпомага от редовни масови пратки на американски долари от чужбина на всеки няколко седмици до централната банка на Афганистан.

Световната банка също обяви, че замразява подкрепата си за инвестиционни проекти за Кабул, без да посочва точната сума, но в съобщеинето се уточнява, че от 2002 година досега Световната банка е финансирала с над 5.3 млрд. долара проекти за възстановяване и развитие.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, след посещение във временен лагер за настаняване на афганистански бежанци в Испани, че ЕС спира икономическите си помощ за Афганистан в размер на 1 млрд. евро, но обмисля да увеличи хуманитарната с 57 милиона евро.

Така Групата, поемайки управлението на Афганистан, трудно ще се справи без парите от чужбина с ужасната суша, бушуващата пандемия и хуманитарната катастрофа, при икономика с брутен вътрешен продукт от незавидните 19.790 млрд. долара и 1 416 долара на глава от населението по данни на Световната банка за 2020 година.

Правителствата и международните финансови институции се надяват да използват блокирането на помощта като средство за натиск върху талибаните да направят отстъпки и да започнат преговори. Другата гледна точка е, че с пресъхването на международната помощ, има огромен риск за афганистанския народ. Храната в Афганистан може да свърши този месец и това може да се превърне в още едно предизвикателство за новите управници на страната, талибаните, заяви на 1 септември Рамиз Алакбаров, хуманитарният координатор на ООН за Афганистан. По неговите думи, за около една трета от 38-те милиона жители на Афганистан ситуацията с продоволствената сигурност е "извънредна" или "кризисна".

Реалният достъп до финасиране на табиланите

е само около 2% от общите международни резерви на Афганистан, които предимно са в чужбина, или около 400 млн. долара. Одиторски доклад от края на 2020 г. показва, че златни кюлчета и сребърни монети на стойност 159.6 млн. долара са съхранявани в трезора на президентския дворец, който талибаните окупираха в същия ден, в който завзеха Кабул.

„През последните две десетилетия идващите отвън долари са покривали три четвърти от правителствените разходи, които могат да бъдат застрашени сега, тъй като талибаните са обект на множество санкции от САЩ, Европейския съюз и ООН“, пише вестник „Лос Анжелис таймс“. Според изданието, талибаните са изправени пред огромен натиск да покажат на афганистанците и на света, че освен отстояването на принципите на исляма, новият режим може да плаща на държавни служители, да купува гориво, да прибира боклуци, да управлява болници и да развива държавата, която е по-модернизирана и трансформирана от времето, когато предишните талибани за първи път управляваха между 1996 и 2001 г.

Засега, обаче, ясни индикации за подобно нещо липсват, особено след атентата на летището в Кабул, където загинаха над 170 души, сред които 13 американски военнослужещи, и над 200 ранени. Затова пък обещанията на т. нар. говорители, които са упълномощени да говорят пред чуждестанните журналисти, а чрез тях и към международната общност, включително Китай, Русия и други регионални инвеститори, че въпреки войнствените си корени и ислямисткия фундаментализъм, Групата може да води нацията без насилие. Талибаните искат да променят пред света политческия си образ. Новите ислямсти не са това, което бяха преди 20 години, когато на жените беше забранено да работят и бяха принудени да носят бурки, често повтарят говорителите.

Блокираната банкова система

Още преди талибаните да завладеят Кабул, централната банка въведе ограничения за теглене на пари от депозити, а кредите бяха забранени преди това. И въпреки постоянните опашки пред местните банкови клонове, те остават затворени и до днес, както и небанковите офиси за обмяна и трансфер на пари. В противен случай можеше да има масови погроми, казва Анвар-ул-Хак Ахади, бивш финансов министър пред „Блумбърг“.

Освен това, според „Уолстрийт джърнъл“, в края на 2020 г. голямата част от банковите депозити в Афганистан са били в чуждестранна валута, предимно в американски долари, а които не са били в тази валута, при теглене се превалутира през долара. Но по-големият проблем е, че само 10% от възрастното население притежава банкова сметка, според доклад от 2019 г. на Световната банка.

Въпреки усилията на САЩ в продължение на 20 години за стимулиране на икономиката и банковия сектор на Афганистан, той до голяма степен остава в примитивно състояние. По данни на Световната банка близо 74% от населението на страната живее в селски райони, докато по-голямата част от банките са в трите големи града – Кабул, Кандахар и Керат.

Афганистанците имат ограничени възможности за достъп до други източници на долари. Western Union, важна спасителна линия за афганистанците за получаване на пари от чужбина, обяви, че спира услугите до следващо известие. Другият опратор на тази услуга MoneyGram не направи такова съобщение, но без предупреждения спря да работи. За миналата 2020 година паричните преводи в Афганистан възлизат на около 788.9 милиона долара, което е близо 4% от БВП на страната (19.790 млрд. долара), обобщава „Уолстрийт дгърнъл“.

Остава само вековната, базирана на доверие система за парични преводи предимно в долари и много малка част в авгани, наречена Hawala (неформална финансова система, базирана на доверието между различните брокери в нея) и като такава тя е почти невъзможно да бъде проследена или облагана с данъци. Американски правителствени източници твърдят, че някои мрежи на Hawala помагат на терористите да прехвърлят средства.

Финансиране чрез наркотици

Наркотиците допринасят за 11% от брутния вътрешен продукт през 2018 г. След преглед през следващата година МВФ установява, че незаконните наркотици представляват „значителен източник на финансиране за въстаническите сили“ (талибаните – бел. авт.), особено като се има предвид, че Афганистан е най-големият производител на опиум в света, който може да бъде рафиниран за производство на хероин. Въпреки това, цената на наркотиците се срина през 2019 г., а площите за отглеждане на мак спаднаха с 38% до най-ниското ниво от 2013 г., изчислява Световната банка в доклада си от април. В него се подчертава, че подкрепянето на на един нестабилен сектор като търговията с наркотици никога няма да бъде особено препоръчителен.

Дарения и данъци

Годишният доход на новите талибани от 2011 г. насам се изчислява от ООН на около 400 млн. долара, но към края на 2018 г. приходите им е възможно да са се увеличили многокатно и да възлизат на около 1.5 млрд. долара годишно, твърди BBC. Британската медия извърши разследвания в Афганистан и в чужбина, които показват, че Групата управлява и сложна финансова мрежа от дарения и данъчна система - те облагат с данък проекти за развитие и инфраструктура, включително пътища, училища и клиники - финансирани предимно от САЩ, ЕС, Япония, Китай и Русия.

Даренията, които са предимно в долари, идват от Пакистан, Иран и Русия, твърдят източниците на BBC, което се отрича и от трите страни. Частните дарители са граждани от Пакистан и няколко държави от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар.

Анализът е публикуван първо в business.dir.bg.