Евгений Дайнов: Нека разговорът за бъдещето започне сега

Задаващата се на 15 октомври международна среща по "Зелената сделка" в София навежда на мисли за бъдещето.

В последните двадесетина години бяхме свикнали, че подобни мисли са, като правило, мрачни. Нямаше как да е иначе, имайки предвид, какво се случваше: финансова криза, дългова криза, мигрантска криза, популисти, пандемия, горски пожари, наводнения... В Европа се заговори за "дефицит на лидерство". Европейските лидери бяха сравнявани с техните титанични предшественици от втората половина на 20-ти век. Сравнението не беше в полза нито на настоящето, нито - на бъдещето. Започнаха да се множат пророчествата за "края на Европа" които, разбира се, помагаха на антиевропейските политици, върлуващи из Стария континент.

Очевидно съществува такова нещо като умора от бездействието, обаче. За всеобща изненада, след като беше притисната от КОВИД-кризата, обединена Европа не реагира по очаквания без-идеен и без-деен начин. Напротив. Нещо се случи "по върховете" и за пръв път от едно поколение видяхме Европейския съюз да реагира по ясен, решителен и - да си го кажем - храбър начин. Изправи "Зелената сделка" срещу всички кризи, подкопаващи смисъла на съюза. И заложи в нея не само тяхното решение, но - решение, отварящо вратата към по-приличен и удобен за живеене свят.

Става дума за - ни повече, ни по-малко - цялостна революция в живота на европейците или, по думите на Европейската комисия, за "трансформация на икономиката и обществото на ЕС за постигане на целите по климата". Това е впечатляващо за всеки, който е следил европейските дела достатъчно дълго време. Доскоро, помним, реакцията на всяка криза беше: "Ще приложим политики, от които вашият живот ще се влоши, но така трябва, за да решим поредната криза". Днес виждаме обратната логика: "За да решим кризата с климата, ще приложим политики, които ще спасят природата и, едновременно с това, ще направят живота на всички по-добър".

Целта на предлагания от ЕС "Зелен преход" е ясна: до 2050 година Европа да стане първия континент, които не замърсява природната среда. Интересен е предлаганият път към тази цел. Вместо обичайното меню, като глоби, орязване на производства и намаляване на доходите се предлага континентът да постигне целта си, като стартира поредната (трета) индустриална революция. Това е революцията, при която производството вече няма да унищожава природната среда, като изпомпва от нея ресурси и после връща в нея отходни продукти. Например: да изземва водите от някоя река за свои нужди, след което да ги връща в същата река, отровени.

Неочакваната решителност на "Зелената сделка" се радва на подкрепата на мнозинството европейци защото, за разлика от предишни политики стъпва върху здравия разум - върху неща, които за средния човек вече са очевидни.

Кое, например, е неразбираемото в плана да се премине на "изцяло електрифицирана промишленост"? Ясно е: става дума за това, необходимата енергия да идва не от мазут, дизел или въглища, а от електрически двигатели. Откъде ще дойде електричеството, за да не замърсява, също е ясно: от слънцето, вятъра и приливите. Половин Европа вече ползва такова "чисто" електричество, включително - на ниво домакинства (слънчеви панели на покрива).

Подобни мерки не само генерират нови работни места, но и по-удобен живот за работещите. Те, за разлика от вече няколко поколения европейци, ще имат чисти води и чист въздух. Ще се хранят с продукти от здрави почви, а техните деца ще могат да растат сред природата, трупайки съпротивителни сили срещу бъдещи пандемии.

Най-впечатляваща намирам амбицията на "Зелената сделка" не само да намали замърсяването, но да го преобърне - да започне в кратки срокове възстановяването на природната и, следователно, на човешката среда за живеене.

В продължение на две поколения се смяташе, че признакът за богато общество е пилеенето на ресурси. Ако връщаш в бакалията стъклени бутилки - значи живееш в бедно общество. Ако не ги връщаш - значи си богат. Нарушаването на принципите на "кръговата" (разумната) икономика доведе до откровени абсурди, застрашаващи живота точно на хората, които мислят за себе си като за обитатели на богато общество. Какво, например, става с планините биологични отпадъци, оставяни от милионните стада домашни животни? В кръговото земеделие, което днес ЕС иска да възстанови, след съответното "прегаряне" тези планини се превръщаха в тор за земеделските култури. В последните десетилетия, обаче, тези отпадъци просто се изхвърлят в природата, тровейки всичко наоколо. Вместо органична тор се използва химическа, при производството на която отново се трови природната среда и водите. При прилагането на тази тор се изтощават почвите и унищожават пчелите, което поставя под риск бъдещи реколти.

Къде е логиката в подобно пилеене? Има две логики: финансова (по-евтино е, или поне така изглежда) и статусна - по-"богатски" изглежда.

Хората постепенно свикнаха, че статусната логика не е никаква логика. Те вече приемат логиката на "Зеления преход". При индустриалците положението е по-сложно, но именно тук се намесва ЕС, като им предлага огромни средства, за да могат да преминат към кръгово производство, без пилеене и замърсяване.

Всичко това е здрав разум, оформен от институциите на ЕС в напълно разбираеми политики с ясна цел: по-добър живот в здрава природна среда. Този път, тъй като не става дума за паническа реакция на криза, а на премислена стратегия на промяна, Европейската комисия декларира принцип, пронизващ всички политики: "Никой няма да бъде изоставен". Няма да има, както прекалено дълго имаше, жертви и печеливши. Този път иде реч за същинска политика - за обслужване на общото благо, благото на всички.

Духът на Европа се възражда от смелостта да не се крием от кризите, а да ги ползваме като възможности.

Къде сме ние, българите? Засега гледаме на всичко това с боязън. Макар, например, вече хиляди домакинства и фирми да минават към собствено производство на електрически ток от фотоволтаици, на национално ниво вилнее някакъв хленч по запазването на въглищните централи. За "Зеления преход" се говори като задаваща се опасност, като дебнеща бедност, вместо да се видят възможностите за системно подобряване на качеството на живота. Сипят се дори призиви да бойкотираме "Зеления преход", за да останем прегърнати с въглищата под бълващите отрова комини, характерни за 19-ти век.

В началото на 20-ти век по този начин са реагирали производителите на файтони срещу появата на автомобила. Протестирали са. Бойкотирали са. Публикували са възвания и манифести. Днес обаче караме не файтони, а автомобили. Все повече от тях са с електрически двигатели.

Интересното е, че на базисно ниво, т.е. преди да се намеси политическото говорене, българите имат готовността да участват в "Зеления преход". В последното десетилетие и половина, изследване след изследване демонстрира това. На въпроса: "Подкрепяте ли опазването на българската природа дори това да е за сметка на икономическия растеж?" с "Да" отговарят между 70 и 85 на сто. Ще рече: масата хора иска "зелени" политики, дори ако те доведат до влошаване на живота им. А в случая дори не става дума за това, а за точно обратното: за едновременно възстановяване на природната среда и подобряване на живота на хората.

Тази базисна "зелена" нагласа на българите трябва да бъде мобилизирана при представянето и, впоследствие, прилагането на политиките на "Зелената сделка". Това, че българските политици, държавници, общественици и медии още не са го сторили е тежка безотговорност.

Нека този разговор - разговорът за по-доброто бъдеще на нас, на нашите деца и на децата на нашите деца - започне сега.

Първото издание на събитието "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България" ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg

То има за цел да събере европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.

Партньори на събитието са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Събитието се реализира с подкрепата на "Филип Морис Интернешънъл", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", Dundee Precious Metals, "Холсим", AES България, "ПроКредит Банк", "Контракс", ЧЕЗ.