Богомил Манчев: Страната ни бързо трябва започне строителство на нови ядрени мощности и те да работят съвместно с ВЕИ централи

На 15 октомври София ще бъде домакин на международната конференция "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews. Oсновните въпроси около Европейския зелен пакт, касаят бъдещето на въглищните региони. За да коментира различните сценарии за устойчив преход към нисковъглеродно производство и нови мощности, разговаряме с Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум БУЛАТОМ.

Г-н Манчев как виждате вие развитието на енергетиката у нас с оглед на европейските политики в сферата и предстоящата декарбонизация?

Със или без т. нар. „зелен преход“, трябва да се направи едно обобщение, защото в последните месеци се изявяват предимно политически лица. А при тях ме смайва паметта, която имат. България в последните 15-16 години, откакто сме член на Европейската общност, най-стремително подписва всякакъв вид документи, които касаят нашата страна, както и останалите държави-членки. Подписват се документи по общи параметри и точно такъв параметър е и сектора на енергетиката. Именно преминаването към зелената сделка е такъв пример. Всички наши политици, премиери и парламент са ратифицирали подобни документи в последните 15-16 години, включително и Парижкото споразумение за климата. И са силно изненадани политиците, когато се случват подобни събития.

А като се съберат няколко събития наведнъж се стига до тези ексцесии, което означава, че политическата класа, която се е готвила за зелената сделка, по никакъв начин не е общувала с реални експерти в енергетиката, икономиката и финансите. Това е трябвало да се случи, за да знаят какви са негативните сценарии и докъде те биха могли да ни докарат. Очевидно е, че всички бяха изненадани сега. Малко като нашата изненада как всяка година през декември вали сняг.  Хвърляха се огромни средства в изграждане на вятърни и соларни централи най-вече, и по-малко за геотермална енергия и биомаса.

Но след като се подписват тези документи и не сме направили нищо по повод на зелената сделка, в момента чувам как всевъзможни десни движения обясняват как трябва да преговаряме, за да продължим да използваме въглищните си централи до 2050 г. Реално, само по себе си, това е нон-сенс. Ние членове ли сме на този клуб, наречен Европейска общност, или не сме? Ние искаме да сме членове на ЕО, да сме част от НАТО, но когато имаме някакви общи задължения, ако може някак си да не ги изпълняваме. И се вижда, че само ние като държава в момента се инатим и не даваме яснота за затварянето на въглищните мощности. Това е и една от причините да не е предаден този План за възстановяване на Брюксел.

Тъй като за Европа е определена вече 2035 г. тези централи да спрат да работят, то нека и нашите експерти да напишат тази година. Но е възможно Брюксел да ни върне плана: съседна Гърция е заявила 2023 г. за спиране на въглищните ТЕЦ. А Румъния е заявила 2025 година. И те си получават парите, защото имат конкретни срокове. А ние, естествено ще горим до 2050 г. въглища. Това е меко казано смешно.

Затова задавам въпрос на т. нар. „десни движения“ у нас по повод на декарбонизацията: защо ние едва ли не се обявяваме срещу декарбонизацията и искаме тя да бъде спряна у нас? Защо искаме да продължим „да си пушим“ колкото искаме? Приемам, че няма да увеличаваме производството на въглища и ще си произвеждаме както и сега по 18 млн. мвтч и ни разрешат до 2050 г. да ги ползваме и да си плащаме. Но как ще заплатим това производство? Ние при 18 млн. мвтч производство на ток от въглища излъчваме към 22 млн. тона въглероден диоксид.

Аз затова питам публично: защо смятате, че ще ни разрешат да изхвърлим към 700 млн. тона въглероден диоксид в атмосферата?

Затова първото нещо, което трябва да се направи от правителството е енергийната стратегия. Независимо, че имаме многократни опити за съставяне на правителство. Тази енергийна стратегия трябва да е обвързана с икономиката е да е ясно колко ще струва това. Да е ясно как ще произвеждаме чиста, базова енергия и с какво. Единственото, с което може да увеличим дела на чистата базова енергия е ядрената част. Просто няма с какво друго да е чисто. Затова се изумявам на експертите, които обясняват за проблемите и сеизмичната активност, а друг да обяснява например проекта за АЕЦ „Белене“ да е стар, макар и той да е от най-съвременните. Трети смята, че е добре проекта да бъде на нова площадка в АЕЦ „Козлодуй“, макар че лицензираната и готова площадка се намира край гр. Белене. Така изграждането на даден проект се отдалечава във времето. А това означава да се стигне до момент въобще да нямаме ядрена енергетика у нас. Това прозира зад всички тези опити, нищо друго. И аз не разбирам къде ни е националния интерес.

Значи ни трябват нови ядрени мощности?

Нужен баланс и трябва да ни е ясно – ако искаме да имаме плавен преход към Зелената сделка, то държавата трябва да бъде собственик на двата ядрени проекта: АЕЦ „Белене“ и 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Така собственикът на АЕЦ „Белене“ – НЕК трябва да напише проект, в който да обяснява на ЕК за ренотификация за проекта. Времето за тази ренотификация е еднакво с това за нотификация – между 8 и 12 месеца.  В документацията на проекта ясно трябва да е обяснено, че ние не сме изменили нищо по него  - нито на ядрения остров, нито при изхвърлените вредни емисии. Но сме сменили собственика – от 51% държава, сега страната ни да бъде на 100% собственик на проекта.  Държавата може да вземе решение да бъде изцяло собственик на проекта. И тогава тези участници кандидат-инвеститори не могат да имат финансови претенции към страната ни. Ако обаче едностранно прекратим търга и заявим, че започваме нов проект на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, то държавата взима друг път и кандидат-инвеститорите за „Белене“ ще имат право да си търсят парите. Аз този път го намирам за лош и не го приветствам.

Няколко пъти вече казвам, че трябва да решим политическия въпрос – този проект не е руски, не е китайски, южнокорейски, а е български проект.  Оставяме доставчиците на различното оборудване да работят по проекта – General Electric да прави машинната зала, Framatomе да прави автоматиката, а с Westinghouse може да се сключи споразумение, че след петата година на експлоатация, може и американската компания да доставя ядрено гориво. Това е разбира се ако подаде най-добра оферта при търговете между доставчиците. Така могат и 55 години напред да доставят гориво. Аз не виждам нищо неясно по такава структура на даден проект.

Но в същия ден, в който се реши да се започне АЕЦ „Белене“, веднага трябва да има и разпореждане към

АЕЦ „Козлодуй“ да започне процедура по одобрение на лиценз за площадка за 8 блок.

Именно за тази площадка ще ни е необходим нов ОВОС за нов ядрен блок, а не само за един блок 7. И там ще отидат пет години за процедурата, и за нея ще е необходима нотификация в ЕК. Ние за този проект нямаме никаква нотификация. Имаме само за площадка „Белене“ за 2000 мвт мощност. За площадка „Козлодуй“ за нови мощности нямаме никаква нотификация. Това реално е нов проект, както за Брюксел, така и за нас. Дори и да вземем проекта „Белене“ и да кажем, че се одобри площадка „Козлодуй“, то трябва да е ясно, че двата проекта се различават коренно. Технологично разликите са големи. Не е вярно и твърдението, че АЕЦ „Козлодуй“ има инфраструктура за нови блокове, трябва да се инвестира и в нея. За проекта за Седми блок вече е извървян известен законодателен път, но за Осми блок нищо не е направено в това отношение. Докато за площадка „Белене“ законодателно е извървян този процес.

Трябва да се отбележи, че развитието на ядрената енергетика не изключва създаването на нови ВЕИ централи. Новите ядрени мощности, с новото ядрено гориво, което е разработено, вече се дава маневреност на ядрените блокове. Те могат да изменят до 70% от мощността си с мегават за минута. Тук говорим за сериозни възможности за маневреност – ПАВЕЦ „Чаира“ например е с по-малка мощност от един ядрен блок. А в случая говорим за четири такива блока.

Не на последно място – на площадките на АЕЦ „Козлодуй“ и на АЕЦ „Белене“, е важно обществото да знае следното: според системният анализ наречен „отказ по обща причина“ е грешно да се правят всички ядрени блокове на една площадка. Абсолютно погрешно е това и не бива. При всяка една по-тежка авария на един от блоковете, трябва да се спират и другите. Докато другата площадка е на 100 км отстояние и може да продължи да си работи. Това е хипотеза наречена „отказ по обща причина“, но има една хубава българска поговорка: „Не слагай всички яйца в една кошница “. Това е принципа.

Трябва да е ясно, че идеята на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ е да продължат работата на блокове 5 и 6. Целта е те да се застъпят да работят определено време заедно. Но и на двете площадки трябва да има изградени инсталации с голяма мощност за производство на водород. Този продукт ние трябва да произвеждаме, съхраняваме, транспортираме, изгаряме и предлагаме на други консуматори. Едно от задълженията по Зелената сделка на Европейската общност е до 2050 г. ние трябва да успеем 30% от природния газ да го заменим с водород.

В случая говорим за т. нар. „бял водород“?

Да, произведеният от АЕЦ водород се води „бял“. А много ВЕИ-та, които искаме да построим, за да могат да се самобалансират, на много от тези площадки ще се появят по-малки инсталации за водород. Това е нужно, защото ако работата на ВЕИ бъде ограничена от диспечерите, то той може да произвежда и съхранява водород.

Другият вариант са батериите за съхранение.

Да, батериите също може да се слагат, стига да станат достъпни като цена. Проблем при батериите е тяхното производство – при създаването им се отделя огромно количество въглероден диоксид.

А това как точно се включва в европейските цели? Как се измерва количеството CO2, което се отделя при производството на батерии?

Сега е изчислено, че една батерия на електромобил и пробега, който тази кола има, всъщност излъчва повече въглероден диоксид, отколкото същия пробег на автомобил, със същата мощност, но работещ на дизел.

Тогава трудно може да говорим за зелени електромобили…

Би трябвало в цената на батериите за електромобилите, да е включена цена за утилизация на тази батерия. Потребителя я купува днес, но след десетилетие например той трябва да плати за утилизацията на тази батерия. Този въпрос не е решен още. Има такъв казус и с утилизацията на соларните и вятърните паркове, който също не е решен. В момента тези отпадъци се погребват и не е решен въпроса колко трябва да се добави към цената на ВЕИ централите, за да се утилизират тези отпадъци. Погребването не е без пари.

В същото време в атомната енергетика има фондове. В тях се отделят по 1,5 евро при всеки произведен мегаватчас и те са точно за извеждане от експлоатация.

В така обрисуваната картина за България остава алтернативата за развитие на атомна енергетика и възобновяеми източници. Друг вариант за развитие има ли?

Няма, защото ние нямаме ресурс. Имаме слънцегреене от порядъка на 1400 часа годишно и около 2200 часа за вятърни централи. Това е ресурса, който ни е даден от Господ. Всичко останало, като премахнем въглищата, ни е атомната енергетика. Тя ще е базовата част. 

А в момента, когато единият блок на АЕЦ „Козлодуй“ е в ремонт, всъщност ние разчитаме основно на въглищните централи?

Около 37% от електроенергията у нас идва от атомната централа, когато работят и двата ядрени блока.  Това са 16 млн. мвтч на година. А ние произвеждаме до около 43 млн. мвтч на година, като тук влизат загубите, износа и вътрешното потребление. А като работи само един блок на „Козлодуй“, той произвежда 8 млн. мвтч. на година. Така имаме 20% чиста енергия, а останалата е от изкопаеми източници.

Докато се чудехме дали ще има пазар за атомната енергетика, се появиха купувачи на тази базова енергия (офтейкъри, бел. ред.). В периода, който се говори против проекта АЕЦ „Белене“, съвсем целенасочено, за да се опетни, че е най-корумпирания проект и не е рентабилен, ние попаднахме сами в капан. С години говорим как тази енергия е регионална и не само наша.

Фатално ли забавихме двата ядрени проекта?

Ние ще си го платим, доста милиарди ще платим. Защото ако държавата вземе решение за строеж на ядрена мощност най-рано 2028 г. ще може да има работещ блок. А 2029 г. ще заработи и втори блок. През тези седем години ние ще трябва да си плащаме този скъп ток.

Това при цена на квотите CO2 от 65 евро на тон на европейските борси?

 Ако приемем, че произвеждаме по 18 млн. мвтч електроенергия от въглища, то ще изхвърляме по 22 млн. тона вредни емисии годишно. Ако тях ги умножим по 65 евро на тон, значи 1,5 млрд. евро всяка година ние ще плащаме за производството на ток от въглища. Това ако продължи осем години напред, означава 12 млрд. евро разходи за нас. И тези разходи ще се запазят на тези нива, само при условие, че започнем да строим АЕЦ „Белене“.

Тоест ако не се бяхме забавили в строежа на АЕЦ „Белене“, то нямаше да хвърлим тези 12 милиарда евро. Или щяхме поне една трета от тези пари да дадем, ако приемем, че се редуцира до минимум производството на енергия от въглища.

В момента обаче не може да се вземе решение за строеж на АЕЦ. Нямаме правителство и Народно събрание.

Да, за съжаление. По решение на Народното събрание енергийното министерство трябва да вземе решение. После в пленарна зала да се обяви това решение и то да бъде подкрепено от депутатите.  Ако обаче не бъде подкрепено си остава causa perduta. Така бе затворена сега процедурата – Комисията по енергетика внесе предложението в Пленарна зала, депутатите го одобриха и правителството започна да работи. Сега обаче правителството трябва да се върне в Пленарната зала и да каже „ние се отказваме от стратегическия инвеститор и поради силно изменената конюнктура покрай зелената сделка, ние започваме да го правим сами“. И тогава ако Пленарната зала каже „да“ правителството може да започне всичките процедури по ренотификация, финансиране и всичко, свързано с проекта.

Можем ли с атомната енергетика да стабилизираме енергийните цени у нас и отчасти в региона?

100% можем да ги стабилизираме. Но ще трябва да се въведе една много странна, изкривена част, че като задоволим вътрешните си потребности на електроенергия, ние ще отнемем част от дохода на атомната електроцентрала. Правителството ще определи нивото, но това е политическа цена. Все пак на борсата ако токът струва 150 евро/мвтч, ще го продаваш на комшиите за тази сума. И с тези 150 евро/мвтч централата ще има огромна печалба.

Друг вариант е да не се пипа енергийния пазар и част от приходите на предприятията да се използват като подкрепа за предприятията. Това е механизъм за отнемане на част от печалбата, но той е забранен от Европейската общност, защото е вид държавна помощ.  Другият вариант е да се ограничи цената на електроенергията, което е доста комунистическо.

Когато имаш достъпна енергия, тогава може да решаваш всякакви проблеми. Когато е на държавата, то тя може да вземе всякакво решение. Смятам, че икономическите решения, които не са най-издържани, но са правилни, е двете централи да си работят на свободния пазар и да получават големите приходи. А понеже и двете централи са под шапката на БЕХ, който е финансов холдинг, държавата ще разпореди на БЕХ как парите да се връщат обратно към бизнеса.

Най-добре е да остави свободния пазар да работи, а дохода да се регулира впоследствие.

Вече сте споменавали, че цената на електроенергията от АЕЦ „Белене“ е 60 евро/мвтч и в нея са включени всички разходи за централата. Тази цена вече изглежда доста ниска, спрямо борсовите нива в момента.

Да, това е защитната цена на електроенергията, при която е финансово устойчив модела за строеж на АЕЦ „Белене“.  При сегашните нива на базовата енергетикя това означава, че много по-бързо ще се изплати АЕЦ „Белене“.

Когато бе създаден финансовия модел, той бе правен по следните съображения: 7 млрд. евро е привлечения капитал за проект, струващ 10 млрд. евро. Другите 3 млрд. евро са собствен капитал. Именно собствения капитал работи при сконтов процент 3, защото 60 г. се очаква да е животът на тази централа. А привлечения капитал се очаква да бъде с лихва между 2 и 3 процента.
В този модел има и т. нар. експортни държавни гаранции. Те се дават на дружеството-собственик, но държавата застава зад този кредит. Те са различни от познатите ни държавни гаранции – да, увеличава се експортния кредит на самата държава с тях, но в случая самото дружество трябва да връща парите. А това е много различен механизъм. Самото дружество реално ще обслужва кредитите си.

При този финансов модел кредита бе за 25 години с 8 годишен гратисен период. Така на практика за 17 години можеше да се върне заема като се предвиждаше за целта да се използва остатъка от тези 37 евро/мвтч (другите 23 евро/мвтч са себестойността на електроенергията на централата, бел. авт.)

Практически при 16 млн. мвтч производство на година, като ги умножиш по 17 години с лихвите се стигаше сумата от 10 млрд. евро. С тази сума ще може да се погаси привлечения капитал и да се изплатиш половината от собствения капитал.

Тоест след 17 години работа централата напълно ще се изплати и ще е на печалба.

Тя и преди това може да осигурява дивиденти на държавата, но е разумно да се изплаща привлечения капитал първо. Затова и защитната цена бе 60 евро/мвтч. Сега не смятам, че базовата електроенергия ще падне на цена под 80 евро/мвтч като гледам цените към днешна дата. Това още повече благоприятства финансовия модел за нови ядрени мощности, като визирам и 7 и 8 блок на площадка „Козлодуй“.

А в момента базовата цена върви дори по-близо до 100 евро/мвтч. Но ние разсъждаваме над тази цена, и то среднопретеглено във времето. Вече виждаме обаче какво се случва с цените по борсите в Европа.

Бизнесът проявява интерес да закупува енергия на такива цени и да инвестира в него?

Абсолютно да и ние в България, след като започнем да строим блоковете, можем да пуснем за продажба т. нар. енергийни бонове. Това са вид акции, които централата ще продаде. На базата на тях се провеждат сделки: например аз искам да закупя 1000 мвтч базова енергия, при цена от 70 евро/мвтч. Сключва се договор, че след завършване на централата предприятието ще получава ток на тази цена. Това може да се случи още в началото на строителството. Така бизнесът си гарантира, че ще получава ток на 70 евро/мвтч и този механизъм за финансиране е абсолютно допустим.

Така може да се пресметне, че би могло нашия бизнес да изкупи 20-30% от електроенегрията предварително, което не е никак малко. И така ако за 10 години те закупят 30 на сто от енергията, това са около 50 млн. мвтч. И това е фиксирана цена занапред в годините.  Не знам обаче колко от бизнес моделите в България имат възможност да отделят пари за това.

Според вас докога могат да работят въглищните централи у нас?

За мен 2030 г. е химерна като дата. Аз знам, че в момента ЕК ни натиска да спрем въглищните централи през 2028 г. Румънският парламент например е решил, че до 2025 г. ще затвори въглищната индустрия там. А дали ще го спазят това е друга тема, но поне има решение.

А в България откъде ще идва електроенергията през 2025 г.?

Не знам, трагедия е. В страните около нас никъде няма излишък от електроенергия – нито в Румъния, Турция, Гърция, Сърбия. От Унгария също не може да се очакват доставки и дефицитът става страхотен в нашия регион. Няма значение колко пари има предприятието. Тогава ще се окаже, че цена от 150 евро/мвтч всъщност е евтин ток.

Това звучи доста страшно.

Това ни очаква заради недотам балансираните решения. Непострояването на нови ядрени мощности е изцяло политически проблем. Ние плащаме данък за някаква битка между Москва и Вашингтон. И не разбирам защо го плащаме това?

А възможно ли е например половината от енергийния микс у нас да идва от зелени централи след няколко години?

Тоест 20 млн. мвтч електроенергия да идва от зелени източници? Няма проблем, обаче трябва да се направят 15 000 мвт. ВЕИ централи и да ги има из цялата страна. Но как ще се балансира тази енергия? Нали искаме да правим и зелен водород? Сметките показват че с 20 млн. мвтч. ВЕИ енергия можем да произведем около 16 млн. мвтч водород. А това е само за да сменим 30% от природния газ, който се използва в страната.

Така излиза, че ние трябва да произвеждаме по 40 млн. мвтч електроенергия от ВЕИ, което са около 30 000 мвт. Аз това не мога да си представя как ще се случи. А трябва да се знае, че тези централи са със срок на експлоатация не повече от 20 години.

Важно е да се мисли и за производството на водород. Той може да се използва в транспорта, защото не всички коли ще бъдат на ток в бъдеще. Не изключвам по никакъв начин батериите и електромобилите. В близко бъдеще като нов конструктивен елемент при батериите ще влезе графена. А колко той ще бъде успешен не мога да кажа сега.

За да развиваш бурно ВЕИ, трябва и ударно да се инвестира в мрежата на 110 KV и на 400 KV. Това ще е гърбът на преноса на електроенергия в бъдеще. Именно чрез мрежата ще се регулира на местно ниво товара на енергосистемата. Отделно са нужни и сериозни инвестиции в електроразпредлителната мрежа у нас.

"Първото издание на събитието "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България" ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg

Събитието има за цел да събере европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.

За дигитално присъствие може да се регистрирате ТУК.