Славчо Нейков, EMI: Липсата на дългосрочна енергийна стратегия е водещ проблем за България

Представяме на вниманието ви заключения на председателя на Управителния съвет на EMI Славчо Нейков, в качеството му на модератор на панела „Интелигентна индустрия, енергетика и климат“, който беше част от международната конференция „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“.

Макар изготвените заключения да не ангажират нито панелистите, нито които и да са институции или лица, те са базирани на изложените по време на панела тези. Заключенията са изпратени до президента и министър-председателя на Република България, както и до други национални и международни институции.

МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗЕЛЕНИЯТ ПРЕХОД – РЕШЕНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ“
(София, 15.10.2021 – www.greentransition.bg ) 

ПАНЕЛ „ИНТЕЛИГЕНТНА ИНДУСТРИЯ, ЕНЕРГЕТИКА И КЛИМАТ“

ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА МОДЕРАТОРА

А. ОТНОСНО КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

1. При обсъждане на темата за Зеления преход големият отсъстващ всъщност е държавата, която чрез своите институции дължи повече разяснения на бизнеса и гражданите за същността на прехода. Освен другите действия на национално ниво, ефективното структуриране на лансирания Зелен съвет, в рамките на който да се търси консенсус, е наложително (въпреки пропадналия Консултативен съвет по въпросите на Зелената сделка, създаден от Министерския съвет през пролетта на 2020 г.).

2. Доколкото в България към момента Зелената сделка се свързва преди всичко с енергийния сектор, липсата на дългосрочна енергийна стратегия се явява водещ проблем. Паралелно с това е наложително извършване и на ревизия на съответната нормативна рамка на национално ниво. Поради липса на действащ парламент и редовно правителство към момента това не е реално, но целенасочени подготвителни действия в тези насоки вече са необходими.

3. На практика българските политици сведоха темата за Зелената сделка до темата за енергетиката и по-специално до темата за бъдещето на въглищата, а това въобще не е нито обосновано, нито достатъчно. Всъщност, Зелената сделка е свързана с новата европейска стратегия за растеж при максимални усилия за опазване на климата и развитие на екологосъобразна икономика, и енергийният сектор е само един от засегнатите.

4. Концепцията за Зелената сделка е подплатена на европейско ниво и финансово, и нормативно, но ролята на държавите – членки е ключова. Това е особено важно по отношение създаването на ефективните механизми както за насърчаване на инвестициите, така и за обезпечаване на справедливия преход, свързан с въглищните региони. В този контекст разпространяваната теза, че някой извън страната е наложил нещо, срещу което обществото едва ли не трябва да се съпротивлява, е повече от несъстоятелна. Това е така, не само защото България е част от процеса на вземане на решения на ниво „Европейски съюз“, но и защото обективно пазарните механизми вече налагат ефективно принципите на Зелената сделка – при това независимо от желанията на политиците.

Б. ОТНОСНО ПО-НАТАТЪШНОТО ПОЛЗВАНЕ НА ВЪГЛИЩАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

5. Предвид огромното значение на въглищните мини и централи за енергийната сигурност на страната и с оглед социалните аспекти, свързани с функционирането им, следва да бъдат анализирани всякакви възможности за продължаване на тяхната работа.

Това обаче следва да става като се отчитат няколко фактора, а именно:

- Спазване правилата на конкуренцията, което е в основата на ЕС, както и нормативната база, свързана с опазване на околната среда и климата, не могат и не трябва да бъдат нарушавани;

- ЕС обвързва върховенството на правото с финансовото подпомагане на страните-членки;

- ЕС няма да финансира каквито и да са дейности, насочени към продължаване живота на въглищни централи за производство на електроенергия;

Предвид горното, преди да се пристъпи към каквито и да са действия, свързани с прилагането на нови технологии за ползване на въглищата, трябва да е напълно ясна икономическата обосновка на подобни действия.

6. Основната грешка на българските политици е, че смятат едва ли не да спрат чрез административни и политически стъпки обективния ход към закриване на добива на въглища и, респективно, базираните на тях въглищни мощности. Всъщност задачата на политиците е да използват максимално и тенденциите, и предоставените средства в интерес на гражданите, на база на икономически обосновани действия. Производството на електроенергия на база въглища няма да колабира поради липса на политическа поддръжка, а защото без реформи, без иновации и без визия ще бъде пометено много скоро от икономически по-конкурентни технологии и източници на енергия. От такава гледна точка определянето на (макар и индикативни) години, през които ще бъде спряно производството на въглища и респ. използването им за производство на електроенергия, няма нито каквато и да е обективна обосновка, нито някакво конкретно юридическо основание.

7. Липсата на обоснован реалистичен поглед върху бъдещето на въглищата изкривява цялостната картина за националния енергиен микс, включително и от гледна точка на ролята на ядрената енергетика и на природния газ, а това влияе пряко и върху инвестиционния процес в страната както в национален, така и в регионален план.

В. ОТНОСНО ИНВЕСТИЦИИТЕ И ИНВЕСТИТОРИТЕ

8. Привличането на нови инвестиции и инвеститори е в основата на зеления преход. Това обаче може да стане само при ясна стратегическа, нормативна и регулаторна рамка, приета на национално ниво, както и при съответно работещи институции.

9. Бизнесът, в това число и капитало – и енергоинтензивната индустрии, очаква зеленият преход да се превърне в мощен двигател за модернизация и дигитализация, за търговия и инвестиции, иновации и развитие. Индустрията очаква енергийните ѝ доставки да останат достъпни, да бъдат предвидими, да са сигурни и щадящи околната среда. Бизнесът обаче също така добре разбира своята отговорност относно осъществяване на зелени инвестиции. В това отношение партньорството с държавните институции е наложително, включително и с оглед на това да не се компрометира конкурентоспособността.

10. При подхода на национално ниво от страна на държавните институции следва да се полагат адекватни и целенасочени усилия за привличане на инвестиции и нови инвеститори за всички региони. Това е особено валидно за въглищните региони, независимо от икономическите, социалните и демографските разлики между тях.

11. В този контекст е много важна и ролята на местната власт, която към момента не е достатъчно въвлечена в работата по създаване на необходимите в това направление условия. Проблемът е особено видим и чувствителен във въглищните региони.

12. Паралелно с привличането на нови инвеститори, е необходим и ясен подход към утвърдените вече частни инвеститори в енергийния сектор. Този подход следва да се базира на върховенството на закона, стриктното изпълнение на договорите и на предвидимост и стабилност относно лицензионната политика на държавата.Така напр. е абсолютно наложително на държавно ниво вече да бъде изработена ясна визия какъв ще е подходът към т.нар. „американски централи“ (AES БЪЛГАРИЯ и КОНТУРГЛОБАЛ МАРИЦА-ИЗТОК 3) след изтичане на дългосрочните им договори (съответно 2026 и 2024). Към момента тези централи обезпечават около 18% от произвежданата в страната електроенергия, което ги прави важен фактор за националната енергийна сигурност. В тази връзка следва изрично да се подчертае и фактът, че производствената им дейност отговаря на всички европейски стандарти от гледна точка на опазване на околната среда. Паралелно с това, предвид обезпечаваната от тях пряка и непряка заетост, както и в контекста на специфични социални програми на местно ниво, те се явяват и важен фактор в социален план.Специално внимание следва да бъде обърнато и на частните инвеститори в областта на електроразпределението, чиито функции и в контекста на Зеления преход ще стават все по-важни. Последното е свързано както с развитието и поддържането на електроразпределителните мрежи, така и с цялостния обем от дейности, за които те са лицензирани.

13. Необходимо е да се предприемат всички стъпки за бързо стартиране на европейския Модернизационен фонд, който е предвиден да подпомогне няколко държави, в т.ч. и България, по пътя към климатична неутралност с акцент върху модернизация на енергийните системи и подобряване на енергийната ефективност.

14. Освен възможностите за инвестиции, които се предоставят чрез различни национални и европейски механизми, е необходимо спешно да се обърне специално внимание на възможностите, които се предоставят целево за въглищните региони чрез Фонда за справедлив преход. В това отношение е наложително изрично да се подчертае, че подготовката на конкретни териториални планове за трансформацията на тези региони в рамките на Механизма за справедлив преход е отговорност на държавата. В този контекст държавните институции на национално ниво следва да търсят и активното участие на местната власт, както и на други местни структури от засегнатите региони. Финансираният от ЕК консултант има за задача да подготви социално-икономически анализи, които да подпомогнат подготовката на конкретните планове.

Г. ОТНОСНО КОМУНИКАЦИЯТА НА ПРОБЛЕМИТЕ В ОБЩЕСТВОТО

15. Обявеното по повод на конференцията социологическо проучване (Агенция „ТРЕНД“-https://rctrend.bg/project/209718/) ясно показва особено сериозната липса на информираност дори за общата рамка на Зелената сделка. Това предполага бързи стъпки както от страна на държавните институции, така и от страна на бизнеса, НПО и др. за преодоляване на тази липса на информация. Основна роля в това отношение следва да играят и медиите.

16. Въпреки липсата на пряка връзка със Зелената сделка, предвид рязкото повишаване на цените на електроенергията и притесненията на хората в това отношение, следва ясно да се акцентира върху темата за енергийната бедност (вкл. и за т.нар. „работещи бедни“), въпреки че това е социален, а не енергиен въпрос.

17. Липсата на адекватно представяне на същността на Зелената сделка в национален план има особено сериозни измерения и респ. последствия на местно ниво. Това е особено валидно в пряко засегнатите региони (преди всичко въглищните). Ето защо комуникацията с обществото в такъв план следва да е приоритетна, за да могат да се представят както аспекти на общата рамка, така и в информационен план да се реагира конкретно според нуждите на местната общност.

18. Един от аспектите, свързан със Зелената сделка, който има нужда от много повече и по-ясна комуникация на обществено ниво, е свързан с разходването на финансовите средства.При наложилите се през последните години сериозни обществени съмнения за корупционни практики, това в пълна сила се отнася както до вече разходваните в енергийната сфера милиарди левове – пари на българския данъкоплатец, така и за ясни механизми за контрол и отчетност по отношение на предвидените чрез различни механизми европейски средства.