2021 г. не завършва обнадеждаващо за автомобилния пазар в ЕС, у нас нещата са по-добре

От настъпването на COVID-пандемията пазарът на нови автомобили в ЕС е силно разклатен. Традиционно този сектор на икономиката и в частност на търговията, е сред най-големите индикатори за развитието при кризи. Обикновено най-бързо реагира при някакви сривове и е сред първите възстановяващи се след такива. През последните близо 2 години откакто сме в пандемия обаче автопазарът не успява да прояви някои от характерните си черти заради изключително особената ситуация, в която се намира светът, а и самият сектор на автомобилното производство и продажби.

Така, макар през настоящата година икономиката да започна да се възстановява, а в определени периоди и страни с доста бързи темпове, не видяхме стандартният индикатор за това – ръст на продажбите на нови автомобили. Или поне не както обикновено се случва. Още в края на 2020 г. те започнаха да нарастват, а през декември прескочиха отново психологическата граница от 1 млн. продадено нови леки коли. По-конкретно в 27-те държави-членки бяха купени 1 031 070 автомобила. Което бе дори доста близък резултат спрямо последния месец на предкризисната 2019 г. (тогава имаше 1 065 887 закупени бройки), когато за коронавируса се говореше единствено заради случаите в Китай и никой не предполагаше какво ще причини той на света и глобалната икономика. Още през януари 2021 г. обаче отново последва спад, а през следващите 5 месеца автомобилният пазар в ЕС се движеше доста колебливо и разнопосочно. Още по-интересното бе, че ръстовете и спадовете не вървяха съвсем ръка за ръка с локдауните и ограниченията и последващите облекчавания на антикризисните мерки. Например през март бе достигнат пикът на този пазар, след което пак дойдоха спадове. В средата на годината отново имаше подем, последван от нови понижения, след тях колеблив растеж, а в крайна сметка през ноември (последният месец, за който има статистика към момента) бе отбелязано исторически най-ниското ниво на продажби на нови автомобили в Европа от 1993 г. насам.

Причините за разнопосочното поведение на пазара

Естествено в дъното на проблема е коронакризата. От една страна като такава, принуждаваща хората и бизнесите да се замислят повече преди да пристъпят към покупка на нов автомобил, пък било то и планиран преди време, за който е осигурено и финансиране. От друга страна обаче са налице сериозни проблеми с производството. Първо, има накъсвания по веригите за доставки, което в особена сила важи по отношение на микрочиповете, за които дефицит има в цял свят, а те са съществен компонент от съвременните автомобили, без които те не могат да бъдат произведени. Второ, макар и в по-малка степен, са налице забавяния на доставките и на други части и компоненти за автомобилите. Трето, самите заводи нееднократно трябваше да намаляват или дори затварят временно производството си. Понякога причината бе именно в недостига на чипове, части и компоненти, друг път – локдауните и поредните вълни от COVID-19, които заразяваха много хора и лишаваха фабриките от част от персонала им.

Всичко това доведе до забавяне на самите доставки на нови автомобили до бъдещите им собственици. Ако до един момент дилърите в различните държави поддържаха определени количества автомобили с по-търсени нива на оборудване на склад и покупката на такъв бе въпрос на дни, в един момент тези количества бяха изкупени, а складовете им останаха празни заради забавеното производство и доставки. Така дори за базова версия на даден модел купувачите започнаха да чакат с месеци преди да получат новата си кола.

Такива обяснения дават в анализите си от Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА), които и водят статистиката за продажбите и регистрациите на нови коли в ЕС и някои държави извън Общността. Потвърждава го и разказ на българин, предприел покупката на два нови автомобила през настоящата година в различни периоди. И в двата случая става дума за коли от марки от средния клас, без да са поръчвани допълнителни екстри и без да става въпрос за скъпи версии и луксозни нива на оборудване, за каквито по принцип се чака повече. Поръчката на първия автомобил става през февруари 2021 г. От официалния представител на марката за България му обясняват, че по всяка вероятност колата ще пристигне в рамките на 4-5 месеца. Купувачът обаче има късмет, тъй като тя е доставена у нас в последните дни на април, а той си я получава преди средата на май, като закъснението се дължи на струпването на повече почивни дни около Великден и Гергьовден. При втората кола обаче щастието не е толкова на негова страна. Автомобилът е поръчан и капариран в началото на юли. Проблемите с веригите на доставки вече са по-сериозни, поради което става ясно, че колата ще бъде при него, по-конкретно при жена му, през ноември или декември. Към момента обаче тя все още не е пристигнала, очаква се това да се случи през януари, но не е изключено да има и допълнително забавяне до февруари. Обяснението е, че заради недостигът на чипове, части и компоненти, заводът, намиращ се в Германия, междувременно на няколко пъти е спирал производството, поради което доставките на поръчаните такива автомобили в цяла Европа, а и на други места, се бавят допълнително.

Развитието на общия пазара в ЕС

Както вече стана ясно, 2021 г. стартира със спад на продажбите на нови коли в ЕС спрямо декември 2020 г. Регистрираните нови возила бяха с цели 24% по-малко от тези в предходния месец и то месец от най-лошата година за сектора в Европа. Което никак не бе добър сигнал. Освен това броят на закупените нови коли отново падна под 1 млн. и то доста – до 726 491. Последваха два месеца на ръст, макар и не особено значителен през първия, но доста по-обещаващ през втория. Все пак през март и милионната граница отново бе прескочена – 1 062 446, което бе дори по-добър резултат от декември 2020 г. Но автомобилните производители и техните дилъри не успяха дори да помечтаят. С настъпването на пролетта дойде поредната нова вълна на коронавируса, която отново срина продажбите. Така спрямо март регистрираните нови коли в 27-те държави-членки през април отчетоха спад от над 200 000 броя. Последва нов месец на ръст, но твърде незначителен. Юни беше по-обнадеждаващ, тъй като продажбите отново дръпнаха по-сериозно напред и дори пак прескочиха 1 млн. броя. Това обаче бе последният месец с толкова висок резултат до края на 2021 г. Вярно е, че все още не са налични данните за декември, които ще станат ясни през втората половина на януари 2022 г., но едва ли декември ще бъде кой знае колко по-добър за автопазара от антирекордния ноември на фона на новите локдауни и ограничения, въведени в редица европейски страни заради новия щам омикрон.

През юли пазарът отново се сви драстично с над 200 000 автомобила, а и през август нещата се повториха. През най-отпускарския месец също така европейският пазар на нови коли отчете най-малкия брой продажби за цялата година – под 623 хил. бройки. Септември донесе много лек ръст, който обаче бе последван от спад през октомври. Макар и емблематично слаб в исторически план, поне за последните 28 години, ноември бе малко по-добър месец за пазара на нови коли в ЕС с около 48-те си хиляди продадени автомобила повече в сравнение с октомври. Така очакванията за цялата отиваща си само след няколко дни 2021 г. не са особено оптимистични за автомобилния сектор в Евросъюза. Макар и годината все пак да се очертава като поне малко по-добра от по-кризисната 2020-а.

Големите пазари

Най-големите пазари на нови автомобили в ЕС – Германия, Франция, Италия и Испания, винаги са били и движещата сила както на автоиндустрията, така и на автопазара в Общността, но и в континентална Европа. А освен най-големите пазари, са и най-големите производители. Състоянието при тях е показателно и за това в целия Евросъюз. А през 2021 г. то никак не беше добро. Пазар и производител №1 – Германия, стартира годината с под 170 хил. закупени нови автомобила при традиционните около и често над милион на месец в годините преди кризата. През всичките следващи месеци тя така и не успя да прехвърли дори 300 000 броя, като най-близо до тази граница бе през март – 292 349 нови автомобила. Този месец бе и най-силният изобщо за ЕС през 2021 г. Следващият добър на фона на кризата месец бе юни, когато продажбите на германския пазар с малко прескочиха 274 хил. А от август нататък в страната не успяха да достигнат месечни продажби дори от 200 000 нови коли. Не много по-различно стояха нещата и във Франция – втория по големина пазар в ЕС. И там най-силните месеци бяха март и юни, но в обратен ред. През юни страната бе на крачка от 200 000 продажби, колкото средно отичат на месец в годините преди коронакризата, но не й стигнаха 492 бройки, за да достигне тази граница. Като цяло през отделните месеци регистрациите на нови автомобили при французите се колебаеха между 120-140 хил. броя, като през август дори паднаха до малко над 88 хил. В Италия ситуацията бе малко по-добра, като там рекордните продажби бяха през март, като в Германия, когато почти стигнаха 170 000. Най-трагичният месец също бе август. Тогава италианците дори паднаха под нивата на французите, купувайки си едва 64 689 нови коли. От големите пазари испанският бе единственият, който не следваше точно тенденциите. Там през два последователни месеца – май и юни, бяха достигнати най-високите нива на продажби на нови автомобили – съответно 95 403 и 96 785. Най-лошите месеци пък бяха януари с под 42 хил. сделки с нови коли и август с малко над 47.5 хил. От всички тези данни става ясно, че коронакризата действително е била основният фактор, влияещ върху автопазарите в отделните държави-членки, тъй като пандемията се развиваше с различни темпове при тях, а и ограничителните мерки, налагани от правителствата, също не бяха идентични, както и не вървяха заедно в различните периоди.

Ситуацията в България

Нашата страна традиционно не е от силните пазари на нови автомобили поради куп причини. Въпреки това държавата ни се представяше сравнително добре спрямо общоевропейския пазар. През последните години пазарът у нас се движеше обикновено между около 2500 и 3500 покупки на нови коли на месец. Кризисната 2020 г. ни удари сериозно, като през първия месец, следващ навлизането на COVID-19 и локдауна у нас – април, пазарът на нови коли дори падна под 1000 боря, даже под 900. Но от друга страна 2021 г. донесе по-сериозни ръстове и възстановяване както спрямо средноевропейските нива, така дори и в сравнение с някои от водещите пазари. Разбира се тук говорим само за проценти, защото откъм бройки сме на светлинни години от големите пазари, а изоставаме никак не малко дори и от съизмеримите с нас държави. Ако погледнем по-мащабно данните, за периода януари-ноември 2021 г. средно за Евросъюза продажбите на нови автомобили отчетоха незначителния спад от 0.04% в сравнение с аналогичния 11-месечен период на 2020 г. Но за същия в България имаме ръст от над 10%. Най-кризисният месец в историята на европейския пазар на нови коли – ноември, пък се оказа доста обнадеждаващ за българския, който отчете +24%, като по този показател се нареди на първо място в ЕС. Освен това само още две държави отчетоха положителен резултат, заемайки второто и третото място след нас. Друг позитивен момент за българския автопазар е сравнително по-малките му флуктуации в сравнение с европейския. У нас динамиката на ръстове и спадове на продажбите през различните месеци бе доста по-малка спрямо повечето от останалите държави-членки, както и в сравнение с общия пазар на ЕС. Също така продажбите у нас бяха доста по-близо от нивата преди кризата, ако ги сравним по този показател дори с най-големите пазари. Така през юни – най-силният месец за българския пазар на нови автомобили (както и за доста други държави), бяхме на крачка от 3000 продадени нови коли, което си е резултат много близък до предпандемичните. Също така имаме два месеца с над 2500 продажби, а също и 4 с над 2000 плюс още един с почти толкова – отново близки до нивата отпреди появата на COVID-19. Остава да видим какво ще бъде положението през декември, за да разберем каква в крайна сметка е била 2021 г. за българския пазар на нови автомобили и можем ли да очакваме още по-добри резултати през новата 2022-ра.