България има нужда от 7-10% ръст на БВП, който ще се създаде от бизнеса с висока добавена стойност  

За стимулите и предизвикателствата пред стартиращите компании в България разговаряме с Добромир Иванов, председател на Българската асоциация на стартиращите компании. Достъпът до талант, до финансиране са сред основните проблеми в момента. Сред перспективите са да се стимулират ангелските инвестиции в предприятия с висока добавена стойност, възможността пенсионните фондове също да инвестират в иновативни бизнеси. Да се увеличи тавана за инвестиции в малки и средни предприятия на beam пазара на Българската фондова борса, предлага Иванов. Търговският закон предвижда въвеждането на ново дружество със свободен капитал. Според Добромир Иванов въпрос на време е да имаме първата българска едно милиардна компания, напълно възможно това да се случи 2022 година. Краткосрочното решение е, че България трябва да си отвори вратите за програмисти, инженери, високо квалифицирани кадри от целия свят. Става дума за процедурите по сините карти, които трябва да са  много по-бързи, а дългосрочното решение е образованието.

Какво още споделя Добромир Иванов за бизнес средата у нас и очакванията за новата 2022 година?

Г-н Иванов, от какви стимули имат нужда стартиращите компании и какви са проблемите в момента?

Предизвикателствата пред стартиращите компании са в различни аспекти, има проблеми в достъпа до капитал, в достъпа до талант, има проблеми и в самата среда за правене на бизнес.

Това не са само проблеми на стартиращите компании (стартъпите). Това са проблеми като цяло за правеното на бизнес с висока добавена стойност в България независимо дали компанията е от двама, 200 или 2000 човека. Въпросът е фундаментален, защото ако искаме да има повече пари в държавата е необходимо да произвеждаме продукти с висока добавена стойност. Нашият Брутен вътрешен продукт (БВП) е по-нисък отколкото на държави, които са съизмерими с България като население дори и по-малки. Например Ирландия при 4,5 млн. души имат 418 млрд. долара БВП, ние сме 6,9 млн. души и имаме 69 млрд. долара БВП. Нашата икономика е в пъти по-малка икономика от тяхната. Ако запазим средният ръст от 3% през последните години преди кризата, към края на века ще достигаме сегашните стойности на Чехия, която също не е чак толкова по-голяма от България.

Ние имаме нужда от 7-10% ръст на БВП,

който ще създават компании с висока добавена стойност

Ние имаме нужда от 7-10% ръст на БВП, от компании, които правят продукти и услуги с по-висока добавена стойност, които са на глобалния пазар. Това е нужно въобще, за да има пари в държавата, за да се решават въпросите на всички хора, които задават много социални проблеми. Но първоначалният тласък на икономиката ще дойде именно от тези компании. Затова е важно каква среда създаваме за тях.

Дългосрочното решение е образованието

Да се върна към проблемите. От една страна талантът е огромен проблем. В България няма програмисти, няма инженери, няма високо квалифицирани кадри, има хора, но те са крайно недостатъчни. Дългосрочното решение е образование, начално, средно, висше като реформата е необходимо да се случва с много по-бързи темпове, така или иначе ефектът идва след години.

Реално средната класа плаща много повече пари от другите, защото доплаща за допълнителни уроци на децата си най-малкото по различни направления за допълнително обучение. Децата трябва да ходят на частни уроци, в частни училища, здравеопазването е частно. Веднъж плащане данъци и осигуровки и още веднъж доплащане за всичко останало, защото това, което предлага държавата е с ниско качество. Основното образование, което предоставя една държава също трябва да е много по-качествено.

Сините карти трябва да се издават много по-бързо

Това е дълъг маратон, но както споменах, това е дългосрочното решение. Краткосрочното решение е, че България трябва да си отвори вратите за програмисти, инженери, високо квалифицирани кадри от целия свят. Става дума за процедурите по сините карти, които трябва да са  много по-бързи, което касае служителите. А стартъп визите за предприемачи трябва да стават буквално за дни и седмици по много облекчени процедури трябва да идват кадри от цял свят.

Как се случва това в момента?

Процедурата преди отнемаше осем, сега е три месеца. За съжаление в много държави от ЕС процедурата е 2-3 седмици до месец максимум т.е. пак е в пъти по-бавна. Това трябва да се промени, защото ние не само трябва да сме съизмери с тях, ние трябва да сме по-добри от тях. България трябва да е вратата към ЕС и ние трябва да сме привлекателни, това е комбинация между бързи процедури на законодателно ниво с ефективно промотиране на страната ни на пазарите, които има смисъл като Молдова, Украйна, Беларус, Балканските държави. Полша са взели от Украйна над 2 млн. души само за няколко години, много от които точно висококвалифицирани кадри. Ние нямаме държавна политика как привличаме кадри оттам. Само за сравнение няколко десетки хиляди програмисти повече тотално биха променили пазара на труда в България. А ние имаме по 100-300 нови сини карти на година. Това не отговаря на пазарната дупка, която има не само в IT сектора, но във всеки друг високо технологичен сектор.

Много трудно е една компания да расте при положение че да си наеме само един програмист или двама, може да отнеме осем месеца. Какво става ако тя трябва да расте със стотици хора на година. Средата е много здравословна, което е огромен проблем.

Смятате ли, че е успешен вариант компаниите да имат по-агресивна политика по квалификация и преквалификация на кадри?

Компаниите го правят, но това не може да запълни съществуващата дупка в сектора.

Другият проблем за стартиращите компании е достъпът до пари. Те се финансират масово чрез дялови инструменти или чрез банките, което е правилно все пак това са пазарните механизми. Много добро нещо, което сe направи е beam пазара на Българската фондова борса. Пазарът за растеж на МСП beam е специален пазар, който дава възможност за финансиране на дейността на малките и средни компании в България. Борсата получи одобрение за организирането на пазара за растеж на МСП beam от Комисията за финансов надзор в края на 2018 г. Основната цел на Пазар beam е да осигури на малкия и среден бизнес възможност за набиране на капитал при по-облекчени условия в сравнение с регулирания пазар, като в същото време им предостави сходни предимства на тези на публичните компании. Пазар beam се явява и междинно звено по пътя на една компания към същинското листване на основния пазар на БФБ. Той дава възможност на технологични компании да излизат по-бързо на борсата.

Трябва да се вдигнат праговете за събиране на

при през beam пазара на Фондовата борса

Сега трябва да се вдигнат праговете за събиране на пари през него, което е 3 млн. евро на година. Трябва да може да достигне колкото е разрешено от ЕС 8 млн. евро на година. Това наистина би могло да бъде много голяма крачка в посока развиването на капиталови пазари, а такъв тип компании имат нужда от развит капиталов пазар. Това е нещо, от което всички българи имаме нужда. Ако в САЩ например 80% от обществото им търгува на борсата, В България това са буквално няколко десетки хиляди човека въобще някога са си купували някаква акция. Целият ЕС изостава в това отношение спрямо Азия и САЩ, но beam пазара е чудесна инициатива на фондовата борса и трябва да продължи да се развива. Kогато става дума за инвестиране в стартиращи компании може да кажем, че хем има пари, но не са покрити всички етапи на финансиране.

Например в момента има 2-4 фонда, които инвестират в ранна фаза и те инвестират публични пари, което не е устойчиво решение понеже дали ги има тези пари или ги няма е зависимо от това дали Фондът на фондовете ще отпусне такива пари или не. Случи се 2-3 години да няма финансиране за най-ранна фаза на компании, които искат сега да стартират заради обжалвания на процедури за отпускане на парите. Решението са ангелските инвестиции. България трябва да създаде по примера на почти цяла Европа механизъм за насърчаване на ангелските инвестиции и да въвлече повече хора в този процес, за да може когато някой има нужда от 50 -100 000 лева да стартира, да има силно развита мрежа от ангелски инвеститори. За да се случи това, трябва да се създадат механизми, с които да се обучават, ограмотяват и да се стимулират финансово. Това са умни пари, защото се връщат обратно  в икономиката, създават работни места. По всички тези въпроси работим в момента. Хубавото е, че всички неща, за които говорим са заложени в коалиционното споразумение от партиите, които сформираха новото коалиционно управление. В следващите месеци една-две години, ако се запази правителството, се надяваме да се случат.

По какъв пример да се създаде общност от ангелски инвеститори?

Ние направихме изследване с примера от другите държави от ЕС. Сега сме на етап, на който го дискутираме със съществуващите в момента български ангелски инвеститори. С тях дискутираме как да направим решение, което да е хем мотивиращо през данъци, гаранционни фондове и банките или фонд, който дублира инвестициите. Има различни модели, които работят. Но важно е да бъде работещо и стимулиращо, но да е защитено по отношение на прозрачност и лимити, за да има гаранции за инвеститорите и да няма измами. Много е важно като се прави нещо такова да се стимулират добрите предприемачи, а не да се отвори врата за измами, а в нашата държава предпоставките затова са налични, не ни е непознато

Дали това ще бъде организация или фонд, подкрепен от държавата, ще стане ясно допълнително.

И двете неща са възможни. Това е въпрос на решение кое би работило най-добре за България. На етап сме, в който сме събрали много данни и сега ще ги дискутираме, кое решение ще бъде най-добро.

Да дадем възможност на пенсионните фондове

да инвестират в технологични компании

Като говорим за капитал, друго нещо, което е финансиране на по-късен етап, когато компаниите са набрали инвестиции от 3-5 млн. лева или над 20 млн. лева например. Едното място, което помага е beam пазара, а другото. Но много държави в Европа стимулират пенсионните фондове да влагат пари във фондовете, които инвестират в компаниите т.н. алтернативни инвестиционни фондове. Преборихме тази реформа да влезе в Плана за възстановяване и в коалиционното споразумение, вярваме, че тя ще се реализира. Тя ще даде възможност на нашите пенсионни фондове по втори и трети стълб много по-гъвкаво да инвестират парите си, което в първия момент звучи стряскащо. Реално техните финансови показатели в момента са такива, че финансовите им резултати са по-лоши от инфлацията не само за тази година, но така е повече от 10 години, те губят пари.

Така е било и в другите развити държави. Но това е възможност за тях да разнообразят своите активи. Другите държави са направили така че те да могат да инвестират в инвеститорите на големите технологични компании, защото те не са толкова рискови. Пенсионните фондов могат да инвестират в най-успешните фондове по света, където всъщност финансовите резултати са много големи. Това е вариантът, по който големите пенсионни фондове по света реализират добри печалби, те така са на плюс, защото там са парите. Ако преди 10 години най-големите компании преди бяха енергийни и петролни, в момента са технологични и е много важно нашите фондове да имат тази свобода да инвестират там, където са парите. В момента са като с вързани ръце и не могат да покажат финансов резултат, който да е на плюс спрямо инфлацията.

В момента имат много ограничения, целта е да им се разреши и например 5% от парите да инвестират в големи технологични компании. Това ако сработи правилно и добре може да удвои парите, които са в момента на пазара за стартиращи и иновативни компании scale up компании.

Това може да покрие този сегмент с по-големите инвестиции, което е добре за икономиката, тези инвестиции са по-ниско рискови.

Това би било огромен Game Changer за средата в България.

Когато става въпрос за средата за бизнес, може би най-голямото нещо, по което работим е, че настояваме в Търговския закон да се създаде нов тип търговско дружество, което е много по-гъвкаво и дава възможност на предприемачите на правят т.н. option pull-ове, договори за vesting, конвертируеми заеми, променливи капитали. Това са инструменти, които са изключително важни за всяка една компания в 21 век, която се опитва да расте, да бъде глобална. Нашият Търговски закон, както някои, които са го писали са ни казвали, е писан като за занаятчийници от 19 век. Нашите компании още от деня на регистрацията си не са конкурентни на това, което се случва по света, защото са им вързани ръцете особено с ООД-тата. Много държави в ЕС въвеждат такова дружество, което рамките на 10 години това става най-популярното и използвано дружество, защото дава повече възможности на един работодател, собственик на фирма да стимулира служителите, да привлича различен вид инвестиции, дава по-сигурна среда за всички, които участват вътре. Това е много  важно. Служители ще могат да имат дялово участие в капитала на компанията, което да бъде обвързано с резултатите и това колко време са там.

Създаването на ново дружество със свободен капитал ще промени

средата за правене на бизнес в България

Това дружество ще бъде огромна реформа и промяна, оптимисти сме че това ще се случи съвсем скоро. Работното име на новото предприятие е дружество със свободен капитал. Текстовете на промените, в които участваха много юристи и експерти в търговското право, са готови. Очакваме след нова година промените на Търговския закон да бъдат гласувани в новия парламент.

В него се предвижда да се ликвидират по-бързо фирми, дават се повече шансове за провал да има при несъстоятелност, да имаме дигитални трудови книжки. Всички теми , свързани с електронното управление са много важни за подобряване на средата за бизнес. Това са много конкретни промени, които могат да стимулират предприемачеството в България, също много предприемачи да остават в България, да правим България притегателно място за компании от целия свят.

Последните години наистина се увеличава броят на стартиращите компании, цялата екосистема се развива добре и става все по-голяма. Въпрос на съвсем кратко време е да имаме първите си едномилиардни компании в България.