Вероятният край на газопроводa EastMed - ще доведе ли това до ново геополитическо разпределяне на силите в региона?

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
811
article picture alt description

В края на миналата седмица изтече информация, че САЩ са оттеглили подкрепата си за Източносредиземноморския газопровод (EastMed), който се планира да свърже откритите край Кипър и Израел значителни находища на природен газ през Гърция с Италия и от там - с останалата част на Европа.

През януари Кипър, Гърция и Израел подписаха междуправителствено споразумение за изграждането на Източносредиземноморския газопровод, който трябва да доставя в Европа от 9 до 12 млрд. куб. м. природен газ годишно. От своя страна Европейската комисия през ноември включи EastMed в петия си списък на проектите от общ интерес. През миналата година проектът беше подкрепен изрично и от България, Румъния, Унгария, Сърбия и Северна Македония. Както припомня порталът "Мидъл Ийст Ай" (Middle East Eye), предишната американска администрация на президента Доналд Тръмп, както и тогавашният държавен секретар Майк Помпейо, също бяха големи привърженици на проекта, както и на Източносредиземноморския газов форум, в който не участва Турция, с довода, че газопроводът ще допринесе за диверсификацията на източниците на природен газ и ще помогне за преодоляването на зависимостта на Европа от руските доставки.

 

Информацията за обрата в позицията на Вашингтон се появи за първи път в гръцкия информационен портал "Омега прес" и според нея миналата неделя САЩ са обявили чрез нонпейпър на заинтересованите страни - Гърция, Кипър и Израел, че вече не стоят зад проекта, защото не го смятат за икономически жизнеспособен. По-късно през тази седмица Държавният департамент по същество потвърди информацията, като добави, че друга причина за американското решение е подкрепата за възобновяемите енергийни източници.

Изглежда, че тези доводи широко се разглеждат от анализаторите само като претекст. Съмненията в рентабилността на Източносредиземноморския газопровод съществуват още от самото начало, защото той има 1250-километрова подводна част, която оскъпява проекта с обща дължина 1900 км и общата му стойност се изчислява на поне 6 млрд. евро. САЩ обаче подкрепяха проекта и при по-ниски цени на природния газ и съответно дори по-ниска очаквана възвращаемост на инвестициите. Освен това за Вашингтон EastMed винаги е бил по-скоро политически, отколкото икономически проект, а именно средство за диверсифициране на газовите доставки за Европа. Също така, както коментира кипърското издание "Филелефтерос", никога не е ставало въпрос газопроводът да бъде финансиран от САЩ и финансовата му страна не засяга Вашингтон.

Още по-формален изглежда другият аргумент на САЩ срещу газопровода - екологичният. Докато той по същество е легитимен, на фона на намеренията на ЕС да определи инвестициите в природен газ като зелени поне на този преходен етап твърде ревностната екологична позиция на Вашингтон изглежда неубедителна и то като се има предвид нарасналият износ на втечнен природен газ към Европа, който отбелязва увеличение с 16 процента през изминалия месец в сравнение със същия период миналата година.

Явно причините за "обратния завой" в политиката на САЩ към Източносредиземноморския газопровод, както Ройтерс определи този ход, трябва да се търсят по-скоро в политическата сфера. В тази посока мислят и повечето анализатори, като в Гърция това се приема като един вид реверанс към Турция след години на напрежение между Вашингтон и Анкара заради закупуването от Турция на руските зенитно-ракетни системи С-400.

Политическото измерение на американското решение се прокрадва и в нонпейпъра, изпратен до заинтересованите страни, където според гръцките медии се споменава и това, че проектът дестабилизира региона. А под "дестабилизация" очевидно се имат предвид турските възражения към EastMed, който според Анкара нарушава суверенните права, за които претендира в Източното Средиземноморие за сметка на Кипър и Гърция. Цитирани от "Мидъл Ийст Ай", турски официални представители са приветствали американското решение. Анкара, която оспорва обхвата на изключителните икономически зони на Кипър и Гърция, винаги е твърдяла, че израелски газ може да бъде изнасян за Европа само пред Турция - нещо, за което двете страни разговаряха през 2016 г. преди политическият разрив между тях да прекъсне съвместните им планове.

Кризата на руско-украинската граница вероятно засилва значението на Турция в стратегическите планове на САЩ в черноморския регион. Ролята на съюзници като Румъния и България там се намалява както от ограничения им ресурс, така и от липсата на ентусиазъм, особено от страна на България, да участва в балансирането на руската военна мощ. От друга страна противоречията на Анкара и Москва в Сирия, турското военно сътрудничество с Украйна, както и засиленото влияние на Турция в Кавказ напоследък създават достатъчно конфликтни интереси между Русия и Турция, независимо от конюнктурното им сближение. Засилената стойност на Турция като потенциален сдържащ фактор за Русия в Черно море, наред с икономическите й проблеми, които могат да принудят президента Реджеп Тайип Ердоган да стане по-гъвкав в политиката си към Запада, вероятно карат Вашингтон да мисли, че моментът за възстановяване на политическата близост с Анкара е подходящ и оправдава известни политически отстъпки.

Вероятно признаците за промяна в политиката на САЩ говорят, че надеждите, които влагаха Гърция и Кипър в Източносредиземноморския газопровод, ще бъдат попарени. А тези надежди се основаваха не толкова върху очакваните икономически ползи, колкото на стратегическата тежест, която би им дало реализирането на EastMed. Газопроводът за Атина и Никозия би засилил както значението им в Евросъюза, така и позицията им спрямо традиционния им съперник и на моменти противник в региона - Турция. Ракета-носител на тези амбиции не на последно място е хладината в отношенията между Вашингтон и Анкара - ситуация, която в момента изглежда по-несигурна, отколкото преди.

Американската позиция със сигурност не слага формален край на проекта за Източносредиземноморския газопровод. Но един предимно политически проект, лишен от най-мощния си политически двигател, не изглежда да има пред себе си особено бъдеще.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща