Кирил Темелков, БГА: Трябва да се постави ясна граница между регулиран и нерегулиран газов пазар, с отделни правила и регулации

„Булгаргаз“ има своето съществено място на българския газов пазар и той се очертава да го запази и през следващите години, но не и по начина, по който се изпълнява в момента. Това коментира заместник-председателят на Българската газова асоциация Кирил Темелков.

Високите цени на природния газ може да накарат битовите потребители, особено в големите градове да преминат към алтернативни източници за отопление. Ако това е електричество може да постави под риск електрическата мрежа. Освен това по същество е тревожна и евентуална тенденция на спад на потреблението на газ. Това коментира

Говори се активно, че природният газ ще бъде преходното гориво за постигането на целите, но за съжаление, ограниченията, които се предвиждат като максимален праг на емисиите от инсталациите с природен газ, изглеждат на този етап недостижими.

Господин Темелков, цената на газа на европейските газови хъбове продължава да е висока. Отчита се ръст и на цената на петрола. „Газпром“ очаква средна цена на газа за експорт от 286 долара за 1000 куб м. Вече има прогнози, че дори и да спаднат след първото тримесечие, цените на природния газ ще останат по-високи. Как ще се отрази това на българския газов пазар?

Потреблението на газ в България не е чак толкова чувствително към цената на природния газ, колкото е в страните от Западна Европа. Основната причина е, че малка част от потребявания газ се използва за производство на електричество. Освен това, повечето потребители на газ, макар и да разполагат с алтернативни горива, по-трудно и рядко превключват към тях. Правят го предимно в кризисни или аварийни ситуации. Това обаче не бива да ни успокоява. Дори напротив. Такова консервативно поведение при потреблението, ни поставя в риск от трайно намаляване на обема на консумирания газ.  Eкстремално високите цени през последните месеци и продължителното им задържане може да доведе до преминаване на част от потребителите към алтернативни горива за много кратък период и да се задържи продължително негативната тенденция. Много притеснително ще бъде това по отношение на малките потребители в големите градове, където е добре развита газификацията през последните години. Тези потребители използат газа основно за отопление или битова гореща вода.

Както знаете, през последните години имаме много интензивно застрояване в големите градове и много от тези обекти са предвидени да бъдат енергийно захранвани с природен газ. Евентуалното тяхно масово решение за преминаване към електричество, вместо газ, може да постави пред предизвикателство и възможни частични сривове електроразпределителната мрежа, тъй като тя не е преизчислена за такъв допълнителен товар за кратък период. По същия начин стои въпросът и по отношение на топлофицираните градски райони. Заради това е изключително важно, да не се допуска съществена ценова разлика между цената на газа и на електричеството  по отношение на малките потребители, присъединени към разпределителните мрежи. Мораториумът, приет от Народното Събрания по отношение на електричеството, трябва задължително да бъде съпроводен и от ценови стимули и компенсации за всички клиенти на природен газ, присъединени към разпределителните мрежи. Друг тревожен факт е, че тези процеси се отнасят по същия начин и за пазара на компресиран природен газ (CNG или КПГ). За разлика от силно регулирания пазар на газовата дистрибуция обаче, този на компресирания природен газ е напълно свободен и конкурентен, без водене на съществена статистика на структурата на крайното му потребление. При него трудно може да се оцени мащабът и спецификата на въздействие от бързото конвертиране на газа с други енергийни източници. Възможно е и там също да се крият големи рискове, които все още не сме идентифицирали.

Освен всичко казано дотук, съществен негативен ефект от високите цени на газа е прякото му въздействие върху конкурентноспособността на националната ни икономика и финансовото й състояние и ликвидност. Както знаете, природният газ е почти изцяло осигуряван от внос, поради което за неговото заплащане, износът на валута от страната ни ще бъде няколко пъти увеличен за същия период от миналите години, респективно националното ни богатство и валутната ни ликвидност намаляват значително. Това също ще има своето негативно влияние върху пазара на природен газ в България.

Срещам в много публикации доста погрешни според мен твърдения, че тази енергийна криза е световна и заради това няма да засегне толкова съществено конкурентоспособността на родната ни икономика, както и, че е породена от стремежа и политиката към въвеждането на възобновяема енергия. Енергийната криза, макар и да не е локална само за Европа, тя не е повсеместна в глобален мащаб. Освен това, нейният характер е предимно пост-пандемичен, свързан с възстановяването и наваксване на изоставането на бизнесите от времето на пандемията и временното затваряне на отделни икономики. При това, следва да се има предвид, че за страните, които са производители на природен газ, и особено при нетните износители, цените на енергоносителите не са се променили съществено. Грубо можем да кажем, че енергийната криза е обхванала полoвината, а не глобално целия свят. Дори за страните, нетни износители на природен газ, тази ситуация е доста печаливша в много отношения.

В заключение може да обобщим, че енергийната криза определено ще има негативно въздействие върху пазара на природен газ, като силно се надяваме това да не е трайно и действията на правителството ни да бъдат своевременни и адекватни, така че да доведат до избягване на нейното задълбочаване. 

Очевидно от края на 2021 г. сме свидетели на промяна на енергийния модел. Ролята на възобновяемите енергийни източници заема все по-сериозно място в енергийния микс на европейските страни. В България също се планират нови мощности, което вдига необходимостта от по-големи обеми природен газ за балансиране на променливата енергия. В този смисъл необходима ли е промяна на настоящия модел на природен газ в страната ни и в каква посока?

Безспорно, дългосрочните цели трябва да бъдат насочени към увеличение на дела на възобновяемата енергия в енергийния микс на отделните държави, но при разумна и социално приемлива цена за обществото. Поставянето на конкретни цели във времето е важно за общественото развитие, но тяхното постигане не следва да бъде на всяка цена. За съжаление, в момента Европейската енергийна политика поставя много ясни цели, но не дава ясни послания и оценка за това, каква е социално допустимата максимална цена за постигането на тези цели, и как ще бъде осигурено нейното управление по време на прехода.

Говори се активно, че природният газ ще бъде преходното гориво за постигането на целите, но за съжаление, ограниченията, които се предвиждат като максимален праг на емисиите от инсталациите с природен газ, изглеждат на този етап недостижими. Надяваме се в близко време да видим напредък в преминаването от амбициозните цели към реалните и постижими планове и програми.

Съществуващата газова инфраструктура в България представлява много добра основа за развитие и удовлетворяване на потребностите дори при най-оптимистичните варианти за прилагането на природния газ като преходно гориво. Безспорно, необходими са допълнителни инвестиции в нея, но те се отнасят до по-нататъшното й развитие и оползотворяване на потенциала й, а не се налага промяна или отпадане на съществуващи съоръжения. Основно това касае развитието на капацитета за съхранение на природен газ и увеличаване на гъвкавостта на добиване на съхранените количества, както и изграждането на допълнителни газопроводни отклонения от мрежата, които ще доведат до по-оптимално оползотворяване на газа в крайното енергийно потребление и при производството на топлинна и електрическа енергия от природен газ.

Също така, е съществено необходима промяна в кратки срокове на модела на пазара на едро на природен газ. В момента преливането между  регулиран и нерегулиран пазар и неясната граница между двата, както и неизясненият статут на Булгаргаз като обществен или свободен доставчик, водят до цялостно объркване на пазара. Това забавя инвестиционния процес в областта на използването на природния газ и повишаване на дела и ползите от природния газ в общия енергиен микс. Стремежът към развитие на страната ни като енергиен център, няма как да се осъществи с прекалени, извънредни и неясни регулации, каквито са насложени от годините назад. 

Как трябва да бъдат изгладени съществуващите противоречия между регулиран и нерегулиран пазар в България ?

Първо и най-важно, трябва да се постави ясна граница между двата вида пазар, с изцяло отделни правила и регулации, без право да се преливат ползи или загуби от един към друг. Това не означава, че свободният пазар ще бъде оставен на произвола. Напротив. Както преди малко споменах, за да имаме един добър свободен пазар на природен газ, трябва да имаме много ясни, стриктни и обективни правила на търговия, които да са създадени с грижата за възможно най-добри условия за доставка за индустрията и населението, като същевременно осигуряват равнопоставеност, свободна и честна конкуренция на всички участници на пазара. За да се постигне това, на първо време са необходими известни законови промени, но повече са необходимите изменения на подзаконовите актове, които добре да регламентират бизнеса в този сектор.

Можем да кажем, че най-важните от тях са: 1) Да се регламентира много по-добре и да се развие прилагането на Програмата за освобождаване на количества, като същевременно се осигури в максимална степен получаване на съществените ползи от нея към крайните потребители на газ; 2) Да се промени подхода на ценообразуване на Обществения доставчик, като се регламентира много по-ясна методика, при която КЕВР следва да осъществява текущ, а не превантивен контрол. Тоест, цената не трябва да подлежи на утвърждаване от страна на КЕВР, а той само да контролира Обществения Доставчик при спазването на методиката и при необходимост да му дава задължителни указания ; 3) Да не се допускат сходни действия и на двата типа пазар от един и същи участник, както и поведение, с което да се изкривяват разбирането на потребителите дали се намира в договор с регулирана или със свободна цена. В момента поведението на Обществения доставчик на свободния пазар води точно до такова объркване; 4) Да се разработят, обсъдят публично и да се одобрят общи условия на договор за доставка на природен газ за клиенти от регулирания пазар на природен газ, както и този, по който да се освобождават количества по Програмата. В момента се утвърждава една цена на газа, но условията при която се изпълнява доставката при тази цена е оставена на едностранната собствена преценка на Обществения доставчик, което е недопустимо за такъв тип договор. Да не говорим, че същият прилага почти идентичен подход и условия и спрямо договорите си с клиентите му от свободния пазар, което е нерелевантно.

Необходимо ли е преразглеждане на ролята на „Булгаргаз“ и разделяне на настоящата двойна функция, която изпълнява дружеството като „обществен доставчик“ и „търговец“ и как трябва да се случи, предвид факта, че това е компанията, която е титуляр по договорите и за азерски, и за руски газ ?

Безспорно е необходима такава промяна, която ясно да разграничи дейността на „Булгаргаз“ като Обществен Доставчик и като свободен търговец. „Булгаргаз“ има своето съществено място на българския газов пазар и той се очертава да го запази и през следващите години, но не и по начина, по който се изпълнява в момента. Основата за неговата значимост е изцяло геополитическа и не се отнася до това, че все още по закон му се дава допълнително уникалното качество на Обществен Доставчик. Роля, която няма да намерите вече в никой друг европейски пазар от доста години. Непрекъснато се насажда в управляващите едно погрешно схващане, че ако „Булгаргаз“ няма тази функция, той ще фалира и ще загуби дългосрочните си договори. Това далеч не е така. Силата на  „Булгаргаз“ са именно тези дългосрочни договори, а не качеството му на Обществен Доставчик. А тези договори са постигнати в качеството му на държавно дружество, където България е държава, чиято ценност е основно в трансграничния пренос на количества, отколкото като краен потребител на газ. Нашият пазар е незначителен спрямо транзитно пренасяните количества през страната ни. В този смисъл, стратегическите доставчици предпочитат да имат дългосрочни договори при добри цени именно с такова дружество, което освен всичко казано, им дава и по-голяма сигурност и предвидимост на взаимоотношенията с държаното управление като цяло.

Именно поради тази причина, „Булгаргаз“ трябва бъде утвърден като основен участник, формиращ пазара като цяло, и в това му качество изискванията към прозрачност, предвидимост и недискриминация следва да бъдат особено засилени. Особено важно за бизнеса в България е да се гарантира, че тези предимства на „Булгаргаз“ в условията на доставка, ще достигнат до крайните потребители. В този смисъл, развитието на Програмата за освобождаване на природен газ трябва да стане основен инструмент за разграничаване на двете функции на „Булгаргаз“, като се гарантират в много по-голяма степен доставките до крайни потребители, при възможно най-добрите условия за тях. Асоциациите в бранша имаме много конкретни и ясни предложения как точно следва това да се изпълни, като разчитаме на чуваемост от страна на новото управление на страната, за да може наистина да се подобри значително инвестиционният климат в сектора и сигурността на доставките до крайните потребители при гарантирано добри цени.     

Напоследък възникват и много въпроси около Програмата за освобождаване на газ, която се приема и като стъпка по пътя към пълната либерализация на пазара. Необходими ли са промени и в каква посока?

Без промени в условията на Програмата няма как да се постигнат целите, заради които самата тя е създадена. А именно: да се създадат равнопоставени и честни условия на конкуренция между участниците на пазара на газ. В момента „Булгаргаз“ има безспорно пазарно предимство, поради държавната подкрепа и геополитическите фактори, за които говорехме. За съжаление, забелязва се явно поведение на дружеството към стремеж за елиминиране на останалите участници от пазара, с цел дългосрочно обвързване към тях на крайните клиенти, при условия, които са едностранно определени от „Булгаргаз“, без опция за договаряне и отразяване на спецификите на клиента.

Промяната на условията в Програмата трябва да осигури няколко неща. На първо място да се регламентират много по-ясно правилата и условията за определяне на количествата за освобождаване в отделните времеви периоди. Да се увеличи също обемът на освободените количества така, че да може напълно да обезпечи местното потребление през съответния период. Правилата трябва да гарантират в много по-голяма степен, че количествата, които се освобождават, ще достигнат до крайните клиенти в страната в обем, период и условия, които са необходими за удовлетворяване на крайното потребление. „Булгаргаз“ следва приоритетно да освобождава количества именно по тази Програма, преди да влезе като конкурент на свободния пазар с използането на доставките си от тях.

Ако се въведат правила, които да осигурят тези условия, това в много голяма степен ще развие ликвидността и конкуренцията на пазара, от което ще черпи позитиви икономиката и обществото в страната ни. 

Имаме две газови борси. Пазарът на пръв поглед изглежда разчупен, а се оказва, че „куца“. Пак ще попитам къде?

Имаше един виц, при който две патерици се разхождали и едната казала на другата: Знаеш ли, между нас нещо куца? Сякаш много е аналогична ситуацията в енергетиката ни в момента. Имам усещането, че държавата не се стреми да оздрави енергетиката и да я направи здраво стъпила на краката си. Непрекъснато се изненадваме от проблемите, за които експертите и асоциациите алармираме постоянно като потенциални заплахи. Държавният апарат предпочита да насочи усилията си в това, да демонстрира колко бързо може да закрепи енергетиката ни така, че да не рухне всеки момент. Това обаче не решава проблема, а само го отлага и влошава ситуацията. По конкретно: ние реално нямаме достатъчно свободен пазар. Но за сметка на това имаме две борси за свободна търговия. Честно казано, количествата на пазара трудно биха осмислили съществуването и на една борса, ако отпадне законовото задължение за регистрацията в тях на двустранните договори, какво остава за наличие на две конкурентни борси. Считам, че първото, което трябва да се направи, е да отпадне законовото изискване за задължителната регистрация на двустранните договори на борсата. Борсата трябва да влезе в истинската си функция на доброволно място за търговия между свободни субекти. Именно и за тази цел, трябва да се заложи и изискване тези дружества да бъдат публични, без право на доминиращ контрол от едно  физическо или юридическо лице. Такива са и изискванията в Закона за стоковите борси и тържища, които обаче не бяха възприети от Парламента при въвеждането на енергийните борси в законодателството.  Ако тези условия се изпълнят, убеден съм, че нещата в тази област ще потръгнат.

Ако трябва да кажем чисто функционално, и двете борси в момента не предлагат нито клиринг на сделките, нито търговия на деривати, които са основополагащи за свободната търговия. Лично очаквам успешното въвеждане на тези две неща да увеличи значително търговията на съответната борса, а защо не и да я утвърди и като регионална, а не само като национална. Ако си спомняте, такава беше първоначалната идея при създаването на Газов Хъб Балкан.

Настоящата цена на газа отрази ли се на работата на дружествата, членуващи в Българска газова асоциация? Чувстват ли се ощетени?

По отношение на търговците на природен газ не може да се каже, че флуктуациите на цените на газа са се отразили негативно. Истинските търговци знаят как да управляват пазарни рискове и да се предпазват от негативни развития на пазарите. По отношение на дистрибуцията на газ, при крайните снабдители има известно напрежение. Намаляването на потреблението, поради високите цени, и преминаването към алтернативни енергийни източници, безспорно ще окаже доста негативно влияние, заради вече направените инвестиции и разчети при съществуващото потребление, а от друга страна, може да доведе до забавяне развитието на пазара на дребно. Ние и без това сме на последно място в Европа по газификация на населението, но една такава ситуация може да забави допълнително темпа на развитието й.

Може би най-пряко и краткосрочно засегнати в момента са дружествата, търгуващи с компресиран природен газ. Голяма част от техните клиенти са от автомобилния транспорт, ползващи природен газ като алтернативно гориво. В момента стимулите за преминаване от течни горива към газ не са такива, каквито са били очакванията на ползвателите им. Освен това, този бранш работи в реална конкуренция с всички останали видове горива, дори по отношение на клиентите, които го ползват като гориво за отопление. Както се знае, цената на природния газ не се измени пропорционално на цените на алтернативните горива, а се повиши доста повече. В този смисъл, определено има известни затруднения в бизнеса в тази област.

Правителството пое ангажимент за подпомагане на потребителите на природен газ на регулирания пазар с 200 млн. лв. Каква част от тези средства ще стигнат до газоразпределителните дружества и ще се отрази ли това по някакъв начин на битовите потребители?

Това, за което сме информирани като решение за компенсация е, че помощта ще бъде насочена единствено към битовите потребители, присъединени към разпределителни мрежи. Считам, че за миналите вече периоди, тя може да бъде реализирана в този вид, заради наистина много краткия срок, в който е необходимо да се вземе това решение. Но все пак, звучи доста нечестно да се подкрепят само една част от засегнатите потребители. Очертава се и в следващите поне 2 месеца да се налага прилагането на такива помощи, за което считаме за удачно да се създадат в ускорен порядък правила за разширяване на списъка на получателите на тези помощи. Трябва да уточним, че тези помощи отиват директно за намаляване на сметките на крайните клиенти и не се задържа никаква част при газоразпределителните компании. Техните ползи са косвени - запазване на размера на потреблението и предпазване от негативни тенденции.

Къде виждате мястото на „Булгартрансгаз“ в един евентуално нов и актуализиран модел на газовия пазар в страната ни?

„Булгартрансгаз“ е Европейски газопреносен оператор, и като такъв управлява газопрeносната мрежа на България, част от общата Европейска газова инфраструктура. В тази област регулациите са много детайлни и стриктни, и дори решенията за развитие на мрежите и услугите подлежат на строги правила и процедури и предварителни публични обсъждания.

На тази компания е отредено най-същественото място на пазара, защото именно тя е отговорна за създаване и прилагане на много от правилата, на базата на които функционира газовият пазар.

В инвестиционно отношение, очакваме и разчитаме „Булгартрансгаз“ да ускори максимално разширението на газовото хранилище, най-вече с финансова подкрепа на Европейския съюз, защото, както вече споменахме, в следващите години това ще бъде изключително необходимо с оглед плановете за интензивно развитие на възобновяемата енергия. Друг аспект е необходимостта от ускоряване на вътрешната газификация на страната, за което е време да се обърне особено внимание на нея и да се изградят газопроводни отклонения до райони, които нямат достъп до този енергоресурс, а имат потенциал за индустриално или енергийно развитие. Има още какво да се свърши и по отношение на междусистемната свързаност със съседните държави, което може да доведе до значително развитие на националния пазар и да повиши присъствието ни на регионалния газов пазар. Такива са междусистемните връзки с Турция, Македония и Сърбия. За тази цел са необходими изпълнението не само на инвестиционни, но и на много организационни задачи по освобождаването на тези точки за регионална търговия. 

По отношение на правилата за работа с ползвателите на мрежата – необходими са малки, но много съществени за пазара на газ промени в правилата за ползване на Газохранилището в Чирен и на правилата от т.нар. мрежови кодекс. Тази изменения ще трябва да гарантират равнопоставеността на участниците на пазара и да ограничават възможността на отделни компании да налагат своето пазарно предимство в ущърб на клиентите от индустрията и на другите участници на пазара. Вярваме, че това може сравнително бързо да се  осъществи при наличие на политическа воля и усърдие от страна на оператора. 

Като експерт, как преценявате, реални ли са очакванията, че при по-високи обеми на доставка от азерски газ цената на газа ще поевтинее?

Това, което знаем от изказванията на „Булгаргаз“ и на регулатора по време на утвърждаване на цените на газа, по този договор се получават едва половината от договорените количества, а цената по него е значително по-ниска. Безспорно, повишаването на доставените количества по него в настоящия момент ще се отрази положително за намаляване на регулираната цена. Експертите в бранша все още не можем да разберем точно каква е причината и истината за намалените доставки по този договор. Излизат противоречиви информации, както и обяснения, които са нерелевантни за такъв тип доставки. Имам предвид твърдението за липса на капацитет по съществуващите мрежи за доставката му до България.

Тези количества газ имат положителен ефект в настоящия момент и със сигурност в следващите няколко месеца. Но те не винаги ще бъдат по-евтини от другите източници, защото техните ценообразуващи фактори са различни от тези, които са обвързани предимно със спотовите пазари. Никой не може да предвиди точно кога тенденцията ще се обърне в обратна посока. В такъв случай, ние ще бъдем страната, която ще желае да намалява количествата по-договора. Считаме, че е редно еднозначно, безспорно и достатъчно мотивирано да се информира обществеността - защо и как са намалени доставките точно в този период.  В крайна сметка това реално е обществен ресурс, и не споделяме мнението на „Булгаргаз“, че това са чисто техни търговски взаимоотношения. Без подкрепата на държавата и без държавната собственост в дружеството „Булгаргаз“ нямаше да разполага с този договор, така както не разполага никой друг участник на пазара с подобен договор.

Отново като експерт, как смятате, каква е позицията, която страната ни трябва да защити при предстоящите преговори с „Газпром“ предвид изтичащия договор?

Изразявам лично мнение, базирано на цените на „Булгаргаз“ през последните две години, че условията по действащия договор на „Булгаргаз“ с „Газпром“ не са негативни за страната ни, но може да се оптимизират допълнително. За да може обаче да се дадат конкретни препоръки за подобряване, е необходимо да се направят множество изчисления с данни, с които ние не разполагаме. Освен това, от съществено значение са бизнес намеренията на „Булгаргаз“. Такъв тип договори не се разглеждат сами по себе си, а в контекста на пазарното присъствие и плановете за развитието на компанията. Считам, че „Булгаргаз“ трябва да бъде много по-отворен за преговори с потенциални партньори, както и да създаде и прилага много по-ясни и публични правила за краткосрочните покупки и продажби на пририден газ. В една такава ситуация, той може много по-добре да оптимизира договорените си количества по дългосрочните договори и да донесе много повече позитиви за държавата и бизнеса в нея. За съжаление, не виждаме такава заявка от страна на обществения доставчик, но се надяваме, че в близко бъдеще нещата ще бъдат променени. То е свързано, както с промяна в подхода му на работа, така също и с известни промени в нормативната уредба и регулациите в сектора. Развитието на бизнес отношенията на Булгаргаз с останалите участници на пазара в краткосрочен план, може да доведе до много по-добри резултати, както  и да подпомогнат успешното договаряне на много по-добри условия по новите му дългосрочни договори.