Позиция: Изграждането на инсталация за изгаряне на боклук от София в Мини Марица Изток е изместване на една грешка на друго място
Ако започнем да разделяме отпадъците, няма да имаме нужда от инсталации за горене
Проектите за изгаряне на отпадъци в София и в Павликени са плод на грешната система за управление на отпадъците у нас, коментира екологът Данита Заричинова.
С Данита Заричинова от екип „Нулеви отпадъци“ на екологично сдружение „За Земята“ разговаряме за завода за каменна вата в с. Върбовка, който предизвика общественото недоволство и постави на преден план въпроса за изгарянето на отпадъци в България. Много грешно се четат целите на ЕС за 10% депониране и 65% рециклиране, това не означава 25% горене, коментира тя. Данита Заричинова коментира и предложението на правителството да измести завода за горене на боклука от София в Мини Марица Изток. Според нея това е буквално изместване на една грешка на друго място, което ще означава само още разходи.
"За Земята" присъства на Експертния екологичен съвет към РИОСВ-Велико Търново и даде своето отрицателно становище за завода за каменна вата в село Върбовка, Павликени с по-голям капацитет отколкото на инсинератора, планиран в София? Защо?
Накратко - В инвестиционното предложение за завода за каменна вата, прикрит като енергоизточник, има проект за изграждане на огромна инсталация за изгаряне на отпадъци, която ще навреди на околната среда, на здравето на жителите и на цялостното икономическо развитие на района.
По-конкретно в сегашната процедура за доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) има много пропуски. Сред тях са липса на достатъчно ясна информация за състава и произхода на отпадъците, които ще се изгарят. Също така липса на достатъчно информация относно мониторинга на вредните емисии в атмосферата. Неяснота за последващото обезвреждане на пепелта след изгаряне и колко ще бъде като количество, както и каква част ще е токсична. Няма информация за влиянието върху качеството на въздуха, включително от увеличаване на трафика. Проектът не съответства на Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година.
Има и множество процедурни пропуски, като непълен достъп до документацията по проекта.
Какво следва оттук нататък като процедури и възможно ли е проектът да бъде спрян?
Предстои да има второ заседание на Експертния екологичен съвет (ЕЕС), след като се получат становища от Басейнова Дирекция и от РЗИ - Велико Търново.
На първия съвет представителят на Басейнова дирекция „Дунавски район” не успя да присъства, но в тяхното становище от 26.01.2022 г. става ясно, че не съгласуват доклада, заради пропуски. А представителят на РЗИ - Велико Търново уточни, че те не са били надлежно информирани на някои етапи от процедурата.
В България до момента има ли подобни заводи за изгаряне? Какво значи един такъв завод за България?
Няма такива заводи, изгаря се RDF в някои циментови заводи и ТЕЦ.
Ако се построи такъв завод ще означава, че Павликени ще стане "жертва" на цялата сбъркана система за управление на отпадъци в страната - неефективно разделно събиране, което на места липсва изцяло, а на другите е тотално недостатъчно.
Такъв огромен завод няма как да работи без да внася отпадъци
Ще бъде и в противовес с основен принцип в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г. - “близост - отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване”.
Такъв завод означава и огромна зависимост - за да работи, той ще има нужда от непрекъснато количество отпадъци, над 400 000 тона годишно. Ако подобрим разделното събиране и рециклираме и компостираме повече - следователно ще трябва да се внася отпадък.
Каква трябва да бъде политиката на страната по отношение на отпадъците за изгаряне? Ние не рециклираме добре отпадъците си, тогава не са ли необходими именно такива инсталации?
Изгарянето на отпадъци е последното и най-нежелано стъпало в йерархията за управление на отпадъци на ЕС и съответно на България.
Няма как да подобрим системата, ако се хванем за края и инвестираме милиони левове там (дали частни инвестиции или общински - както е в София). Не ги рециклираме добре, защото ги смесваме.
Ако започнем да разделяме отпадъците още при източника, премахнем анонимните контейнери и вкараме заплащане на база количество изхвърлен смесен отпадък, то тогава няма да има нужда от инвестиции в инсталации за горене на отпадъци.
Много грешно се четат целите на ЕС за 10% депониране и 65% рециклиране -
това не означава 25% горене
Много грешно се четат целите на ЕС за 10% депониране и 65% рециклиране - това не означава 25% горене, а означава, че трябва да се стремим да отделяме над 65% и да имаме стратегия като държава за намаляване на отпадъците - поощряване на повторна употреба по всякакъв начин.
Kачеството на нашето RDF гориво не е добро, смятате ли, че е по-добре да се внася отколкото да се преработват, включително и изгарят всички отпадъци тук в една-две инсталации в страната?
Не, в никакъв случай не трябва да се внася, това е порочна практика, водеща още проблеми след себе си - икономически и екологични.
RDF горивото е некачествено, защото цялата система не е ефективна.
Не може да смесваме в сивия контейнер рециклируеми, хранителни, опасни, електрически и строителни отпадъци, а да искаме после магически да бъдат разделени в сепариращи инсталации. Липсва комуникация с хората, липсват стимули, липсва контрол и най-вече - липсват контейнери за разделно събиране на изброените видове отпадъци. Ако се подобри системата не само че RDF отпадъкът ще е по-добър, а всъщност даже няма да го има като такъв.
Какво ще спечели и какво ще изгуби София ако инсинераторът за отпадъци не бъде построен? Какво ще се случи с отпадъците, които не могат да се преработят?
Според мен, като човек, занимавал се с този проект вече повече от 7 години, София само ще спечели.
Ако не се построи, Столична община ще е принудена да подобри сметосъбирането, да мотивира гражданите и да създаде условията, които чакаме толкова много години за разделно събиране, включително на хранителни отпадъци.
Столична община да подобри сметосъбирането,
дотогава временно може да депонира отпадъци
Знаете ли колко много хора в София искат да намаляват отпадъците си и се обръщат към нас с въпроси, а не към общината, защото там няма чуваемост и воля за промяна?
Отпадъците, които не могат да се преработят, ще намаляват, ако започне разделяне при източника, и за момента все още могат временно да се депонират, но не да се трупат над домовете на хората в Долни Богров и Враждебна, разбира се.
Общината изгуби 15 години, трудно ще ги навакса, но не е невъзможно.
Какво Ви е мнението по идеята да се търсят варианти за по-чиста SRF инсталация за изгаряне в района на Мини Марица-Изток?
Абсурдно е предложението за местене на инсталацията в Мини Марица-Изток, това е буквално изместване на една грешка на друго място, което ще означава само още разходи. Със сигурност SRF е по-добре от RDF, но пак е мислене как да заметем проблема, а не на решаване в зародиша му.
Как работят другите държави по темата за изгарянето на отпадъци?
Има много добри примери за работа в горните части на споменатата йерархия за управление на отпадъци - политики за предотвратяване, повторна употреба, рециклиране и компостиране - разделно събиране при източника без анонимни контейнери, със стимули и контрол. Много информационни кампании, непрестанни и към цялото население, а не както тук само в училищата например.
Да, все още има инсталации за изгаряне на отпадъци, но тенденцията е това да намалява, а ние в България искаме да хванем последния влак и пак да сме най-неамбициозните в ЕС.
За съжаление в последните месеци излизат все повече резултати от анализи за трайно замърсяване с устойчиви органични замърсители около инсталации за изгаряне на отпадъци в Швейцария, Чехия, Испания, Латвия, Франция.
Каква част от отпадъка, в частност в България отива в момента за изгаряне? Как предстои да се променят европейските регламенти?
Не мога да предоставя точни данни за България, очакваме и ние актуална информация.
Финансиращите институции на ЕС вече спират да приемат проекти за инсталации за изгаряне на отпадъци, отпадат като цяло от инвестиционната политика на съюза.
През 2024 г всички държави ще са задължени да разделят биотпадъците
В същото време се работи по нови цели за повторна употреба, включително за опаковки на хранителни продукти. От 2021 влезе в сила новата Директива за пластмасата, през 2024 г всички държави ще са задължени да разделят биотпадъците. Всичко това са политики за цялостно намаляване на отпадъците, за да не трябва да се стига до изгаряне.
В България имаме едно предимство - все още не произвеждаме толкова много отпадък на глава на населението спрямо други държави. Трябва да се възползваме от това.
Как да се промени българското законодателство?
Българското законодателство се променя спрямо новите европейски изисквания. Важното е как се контролира, където са големите пропуски.
Замърсителите най-после наистина трябва да започнат да плащат, включително и индустрията, която произвежда всички тези опаковки, които ни заливат на пазара. Много хора искат да изхвърлят по-малко отпадъци, но са принудени да купуват опаковани стоки, защото това само им се предлага.
Промяна трябва да има и в такса битови отпадъци - толкова време вече се отлага,
а е крайно наложително да се случи и да се въведе нова база спрямо количество.
Има воля от новото правителство да се въведе депозитна система за пластмасови бутилки - също ще има нужда и от законодателни промени.
Трябва да се изисква много повече от организациите, които поставят цветните контейнери и определено не си вършат работата както трябва в момента.
С нормативни промени трябва да се насърчава и местния бизнес, за да е по-устойчив - например да се развие мрежа от магазини за насипни и наливни продукти трябва да се въведат поправки в много стари наредби, които имат нужда от актуализация.
Необходим ли е по-голям обществен дебат по принцип по темата и как да се случи той?
Със сигурност е нужно да се говори повече, да има силна комуникационна кампания.
Отпадъците са обща отговорност и всички трябва да действаме - граждани, институции и бизнес.
Необходимо ли е за инвестиционни предложения, които засягат околната среда на населените места хората да научават възможно най-рано какво точно предвижда конкретния проект и какво ще е неговото влияние? Какво е нужно да се промени?
Абсолютно. Трябва да се правят много по-дълги и всеобхватни обществени обсъждания, да се обясняват проектите на разбираем език.
Какво ще разбере един средностатистически гражданин от село Върбовка (където искат да строят инсталацията), като му се каже RDF гориво? Нима е длъжен да знае какво е това? Да се обясняват проектите на разбираем език.
Проектът в Павликени е много добър пример как се заобикаля общественото мнение.
През 2013 г. в селата Върбовка и Димча се провежда референдум с въпрос „Съгласни ли сте с изграждането и експлоатацията на една или повече кариери за добив на базалт и варовици в землището на с. Върбовка и с. Димча, общ. Павликени“, а местното население ясно изразява своето несъгласие. Сегашното инвестиционно предложение за завода за каменна вата е пряко обвързано с “изграждането и експлоатацията” на кариера за добив на базалт, доколкото предвижда “складиране, логистика и преработка на базалтните материали”, добити във визираната в референдума територия. А в процедурата за обхвата на ОВОС не са проведени консултации с местното население. Такива са организирани само с РИОСВ, РЗИ и Басейнова дирекция . Провеждането на местен референдум през 2013 г. е ясна индикация, че местната общност има отношение по въпроса и трябва да участва в процеса на консултации.
Нужно е да се промени и достъпа до информация - сега цялата документация беше налична само в община Павликени, а срокът за разглеждане съвпадаше с коледните и новогодишни празници, когато очевидно общината не работи. Така се оказва, че от едномесечен срок, той е станал реално 18 дни. Трябва тези срокове да се увеличат, както и да се премахне поправката в ЗООС от преди няколко години за едноинстанционно обжалване на ОВОС.