Източна Европа гледа с предпазливост на дипломатическите игри между Москва и Запада

Ана Мария Якубек от Франс прес, превод на БТА

Изправени пред най-тежката патова ситуация между Русия и Запада от Студената война насам, страните от бившия комунистически блок остават на твърди позиции, предупреждавайки да не се правят никакви компромиси с Москва.
Изявленията на Франция за "легитимните" опасения на Русия, от една страна, както и тесните енергийни връзки между Русия и Германия от другата, накараха страни като Полша и балтийските държави да се безпокоят от дипломацията на големите сили.

"Полша заема най-решителна и твърда позиция срещу това, което прави Русия", подчерта пред националната телевизия Павел Солох, ръководител на полското Бюро за национална сигурност.

Той заяви това след срещата във вторник в Берлин между лидерите на Франция, Германия и Полша, основна тема на която беше патовата ситуация с Русия. Струпването на руски войски на украинската граница поражда опасенията от война пред вратите на Европа.
Полският президент Анджей Дуда настоятелно твърди, че Западът трябва "да сплоти редиците си": "Трябва да покажем, че е невъзможно да ни разделят", заяви той в Берлин.

Вчера естонската премиерка Кая Калас също направи изявление, отразяващо този подход: "Няма да направим никакъв компромис по фундаменталните принципи, включително правото на всяка страна да избира собствения си път. Трябва да останем твърди и единни".
Русия призовава за трайна забрана за приемане на бившата съветска република Украйна в НАТО и иска Алиансът да ограничи присъствието си в бившите комунистически страни.

Спомени и възприятия за заплаха

Според Марчин Заборовски, политически експерт на Варшава, "не е тайна", че по отношение на украинската криза Полша възприема различен подход от този на Германия и Франция.
"Полша е най-ревностният поддръжник на Украйна в Европа. Имаме най-дългата граница с нея, най-голямата диаспора", анализира политическият директор на центъра за анализи Globsec.
"Ако Украйна попадне завинаги в сферата на руското влияние, това би имало преки негативни последици за сигурността на Полша", опасява се Заборовски.
Същото важи и за балтийските страни, които според него изглеждат още по-войнствени и са доставили оръжия на Украйна дори преди Полша.

Бивши съветски републики, трите балтийски страни се опасяват, че и те може да попаднат под прицела на Русия.
"Всички страни от Централна и Източна Европа са живели под руска окупация, която дълго време им пречеше да се присъединят към ЕС", обяснява Войчех Пшибилски, главен редактор на центъра за анализи "Вишеград инсайт".

Различна скорост, липса на посока

Руският президент Владимир Путин показа, че е наясно с деликатното положение на тези страни, макар и да отрича, че притесненията им са основателни.

"Балтийските страни и други държави, наши съседи, казват, че не се чувстват в безопасност. Защо? Не е ясно", каза той тази седмица на пресконференция със своя френски колега Еманюел Макрон.
"Във всеки случай те използват това като претекст да развиват враждебна към Русия политика", добави той, като подчерта, че тези страни доставят на Украйна "големи количества" модерни оръжия.
Според Пшибилски в сравнение със Запада Централна Европа е показала "решимост да действа в пряка подкрепа на Украйна".

Той смята, че въпреки желанието на Путин да види Европа разделена, "единството надделява" и няма каквото и да било усещане, че Франция и Германия може да искат да продадат Централна Европа.
От друга страна, има "усещане за недоверие, породено от това, че елитите на тези страни не виждат толкова ясно надвисналата заплаха".