Хиляди декари паркове и зелени площи в София законно се застрояват, решение ли е програма "Околна среда"?

Всеки ден стотици софиянци се будят с блок пред балкона си. Това не става толкова изневиделица обаче. Случаите се роят във всички квартали на София, не са вече само в квартали като Младост или Бъкстон, където жителите от години се борят срещу застрояването на частен терен пред блока им. Уви обикновено без резултат. Машините вече копаят.

Обикновено всичко се случва съвсем законно и хората са безсилни и нямат почти никакво право на глас. А общината и държавата мълчат с оправданието, че законите са такива и се обвиняват взаимно за бездействието.

И ако доскоро в Дружба 1 са си мислели, че са далеч от апетита на частните инвеститори, днес това не е точно така. Само един поглед на Подробния устройствен план на район Искър показва, че и тук почти всеки терен е частен. На поредното "отхапано" парче от София ще изникне блок. Строителството не е започнало, но всичко и тук се случва напълно законно. Още при приемането на плана през 2016 г. теренът в квартала е предвиден за жилищно строителство. Инвеститорът вече има разрешително за строеж, а хората не са били заинтересована страна независимо, че блокът е на 9 метра от балконите им. Жителите са принудени да се примирят, изпуснати са всички законови срокове да се обжалва инвестиционното намерение. Това е трябвало да се случи още при приемането на ПУП на квартала.

Но това не е всичко. В близост има още по-апетитни парчета за отхапване и въпреки че общината ги е предвидила за зелени площи, в момента текат дела от страна на частните собственици да си вземат имотите. Още с приемането на ПУП общината казва, че иска тези терени да останат зелени, всички живущи като заинтересована страна също се съгласяват. Но парадоксът е, че и тези терени са под заплаха. Защо ли? Частните собственици на тези терени имат възможност да обжалват в съда. За зелените площи на София хората могат да се борят, ако са активни и се интересуват от всички процедури, които се случват в тяхната община, смята кметът на район Искър Ивайло Цеков. Но какво точно могат да направят хората и кога? Отговор на този въпрос трудно може да се даде еднозначно, но борбата за тези терени тепърва ще започва.

За съжаление много често съдът отсъжда в полза на частника, посочи общинският съветник от "Спаси София" Борис Бонев пред Dir.bg. След отнемането на частната собственост през комунизма, в опит да се компенсират недъзите и ощетените собственици, частната собственост се издига на пиедестал. В други държави ПУП не може да се обжалва от собствениците. Тук странното е, че живущите в даден район не могат да обжалват ПУП след неговото приемане, но собствениците на имоти могат да го правят. В Германия, Франция, Чехия, Полша частните терени се отчуждават, това са възможните решения и за София.

 
Бюджетът на София за отчуждаване е 15 млн. лева годишно, което е крайно недостатъчно, припомни Бонев.

На 28 януари е изтекъл 15 годишният срок според плана на София, в който Столичната община имаше привилегията да придобие парковите части, които са частна собственост - чрез отчуждаване или обезщетение с друг терен, коментира преди няколко дни по медиите общинският съветник и заместник-председател на СОС арх. Борислав Игнатов от "Демократична България." Ако до момента изкупуването на паркове и улици се изчислява на 1 млрд. лева, сега това ще струва стократно повече. Той обясни това с факта, че е изтекъл 15 годишния срок според плана на София за отчуждаване на частните имоти.

Все още очакваме отговори на въпросите от архитекта на общината - Здравко Здравков, за площта на терените за отчуждаване и действията на общината. Терените за отчуждаване са над 23 000 дка, съобщи по Радио София шефът на дирекция "Инвестиционно отчуждаване" към Столичната община Венцислав Тодоров преди дни. 15-годишният срок не важи за Общия устройствен план на Столичната община. В същото време в Закона за устройство на територията има текстове, които защитават зелената система, каза той.

Но кое защитава всички живеещи около зелени площи в София, че на тяхно място няма да изникне поредната сграда? Това се случва навсякъде в София, а дори парковете като Южния парк и Борисовата градина се оказва, че не са защитени.

За 15 години, Столична община не е отчуждила нито един квадратен метър частен имот в парк, градина или междублоково пространство. Столична община, видно от отговорите, които сме искали, все още прави анализ и регистър, коментира и Марта Георгиева от "Демократична България".

Последният фрапиращ случай за опит за застрояване в парковете е ПУП на "Борисовата градина". В документите на проекта на ПУП се разчитат недвусмислени намерения "Борисовата градина" да загуби завинаги огромни зелени масиви от над стогодишни дървета и да се превърне в строителна площадка. Разчита се, че хората не могат да четат устройствени документи и карти и след време, когато планът е приет и започне прилагането му, тоест - когато влязат багерите - ще бъде късно за протести, казва Георгиева.

Както се случва сега в жилищните квартали. Хората виждат как изниква мастодонт в зелената полянка пред дома им, който им отнема светлината, зеленината и качеството на живота, но срокът, в който са можели да възразят към ПУП-а на квартала си, е отдавна отминал и те са безпомощни.

В документите към ПУП се казва, че не е допустимо строителство, освен определеното в ПУП. Това е вратичката - вместо да не определя строителство и така да защити парка от строежи, което е една от главните задачи на устройствен план на градината, проектът залага, колкото се може повече строителство. Ново строителство се предлага от проекта дори в резерватната част на парка, която би следвало да е опазена от такова, а да подлежи единствено на реставрация, подчерта Марта Георгиева.

В този последен вариант на разработката се предлага урбанизирането на най-ценните части от парка, т. нар. "лесопаркови части", които представляват истинска гора в сърцето на града. Предвиждат се "благовидни" строежи на сгради за поддръжка на парка, тоалетни, детски площадки, спортни съоръжения, алеи, разкопаването на гората за ВиК инфраструктура, тежка техника за премахване на дърветата. Това може да повреди и изсуши околната растителност, а тези строежи лесно да преминат в частни ръце и да не бъдат вече толкова "благовидни", споделя Георгиева.

Проблемите с частната собственост в новия план на Борисовата градина се задълбочават

Проектът на ПУП представя карта на собствеността, която е непълна и грешна и може да бъде използвана за заграбване на терени от парка, при положение, че собствеността им е "неизяснена".

Детските площадки, спортните съоръжения, дори сградите за поддръжка на парка са така заложени в проекта, че да се разполагат на частна, частна общинска или неизяснена собственост. По този начин, след като частните терени придобият ново предназначение, те вече не подлежат на отчуждаване и собственикът може веднага да си ги загради, още повече, че вече ще му е позволено и да строи.

Така все повече територия от парка, която сега е покрита с дървета и безценна растителност, ще бъде заграбена и отнета от хората.

За вече заграбените терени - къпалнята "Мария Луиза", "Летния театър" ("Дендрариумът" не се споменава, а той е резерват и вместо да е публична държавна, е частна собственост), проектът само декларативно казва, че трябва да запазят функциите си и да се върнат за обществен достъп, но не предлага механизъм как да стане това.

Напротив, по проекта те са част от големи УПИ-та с различна по вид собственост, което възпрепятства отчуждаването им. Групата на "Демократична България" в Столичния общински съвет предлага обособяването на тези частни терени в отделни УПИ-та и предвиждането им за обекти на социалната инфраструктура, които следва да са публична собственост. Така ще бъде създадена възможност за отчуждаването им, коментира Георгиева.

А според Игнатов след като общината не е направила нищо да придобие имотите в парковете и между блоковете в тези 15 години, се приема, че те вече не са й необходими и не са в обществен интерес. Така хиляди междублокови пространства и зелени площи са заплашени от застрояване. Според Игнатов е въпрос на време собствениците да спечелят делата в съда и през процедурите за ПУП, един по един да сменят предназначението на тези терени. Това означава директно превръщането им в терени за застрояване и това, което най-често се случва с тях е да бъдат превърнати в жилищни и офис сгради. Южният парк може да се превърне в жилищен квартал. Но същото заплашва парк "Въртопо", парк "Източен", Западен парк, Панчарево, Парк Искър, Дружба и редица междублокови пространства.

Вместо нива да "отхапеш" парче в жилищен квартал

Проблемите са създадени още с възможността да се връщат нивите на хората от 1992 година, което се случва и досега. Днес се случва така, че вместо ниви тези хора получават парче от зелените пояси на София в жилищни квартали на многократно по-високи цени. Никой не си помисля да се откаже от земята си или да я дари в обществена полза. Промени в законодателството са необходими, но от Столична община не отговориха на въпросите на 3eNews и Dir.bg какви са възможните решения на проблемите.

Кметовете на райони се оказват безсилни, защото стотиците дела за връщане на имоти, които общината е отредила за озеленяване се водят от Столична община. Единствено обществения интерес и бунт могат да променят ситуацията в някои квартали.

Замяна на имотите и повече пари за отчуждаване,

има ли възможности в програма "Околна среда"

Видно е, че държавата също трябва да се намеси. В София все още има определен брой държавни имоти, на които може да се изгради инфраструктура. Те могат да бъдат дадени на общината да направи необходимата инфраструктура за жилищни квартали и да замени част от имотите между блоковете и парковете в такива зони като например Полигона до София Тех парк, предложи Борис Бонев.

Миналата година Марта Георгиева и Тома Белев, тогава общински съветник, а сега заместник-министър на околната среда и водите, предложиха по Оперативна програма "Околна среда" 2021-2027 да бъдат включени мерки за намаляване на запрашаването на въздуха чрез закупуване на частни терени, създаване и поддържане на зелени площи и улично озеленяване в София.

От ОПОС (при предишното управление) отказаха предложението ни, а кметът Фандъкова дори не ни отговори. В момента се опитваме да разберем дали е възможно такива средства да бъдат заложени, макар и със закъснение, коментира Марта Георгиева.

Специално на въпрос на 3eNews и Dir.bg екоминистърът на околната среда и водите Борислав Сандов коментира пречките пред тази възможност в оперативната програма. Средства от новия програмен период могат да се предвидят за отчуждаване на частните терени. Но проблемите за това са няколко, първо областните управители, които отговарят за тези процедури, трябва да станат бенефициенти по програмата и второ е по-възможно да се случи за паркове в Натура 2000. В София това е малко възможно да се стане, защото няма такива територии, но в други градове, където парковете са частни, но са в Натура 2000 е напълно възможно, каза Сандов. Това е един от вариантите, които тепърва ще се обсъждат с ЕК.

"Околна среда" е възможност за парковете в Натура 2000, а такива в София няма

Дотогава стотици хора ще стоят "на тръни", за да се опитат да спрат строежа пред блока си достатъчно навреме, а други просто ще кажат, че това е столицата София, а не парк и е нормално да се строи. София продължава да се "отхапва" и да се превръща в бетон, а когато хората започнат да се изнасят извън столицата, може би редица нови кооперации ще останат безлюдни и ще започнат да се събарят. Все пак част от експертите продължават да работят и търсят решения за зелена и модерна София. Но това без промяна на генерално на закона няма да стане, а това е решение на национално ниво.
 
 Анализът, подготвен за Dir.bg може да прочетете - Да "отхапеш" парче от София- как може да се събудиш един ден с нова сграда пред балкона