Планираме повече ВЕИ и батерии, но законовите пречки за навлизането им все още са много

Възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) по покривите и замяна на стария начин на отопление от въглища и дърва на соларни инсталации и придвижване на ток към момента ни се струва една твърде далечна картина. Но властта предвиди повече ВЕИ и 6000 MWh батерии. За навлизането и масовото използване на ВЕИ, както и на батерии, които ще балансират използването на енергия, когато нямаме вятър и слънце, са необходими законодателни промени и реформи, които трябва да се случат.

Няма правна рамка за системите за съхранение на енергия, те не съществуват в законодателството и в момента няма рамка как да участват на пазара, коментира Марияна Янева, директор Комуникации на Асоциацията на производителите за търговия и съхранение на енергия (АПСТЕ). Единственият вариант това да се случи са търговете, но дали това е най-добрият начин е въпрос на анализ, коментираха експертите. 

На специален форум за климата и справянето с климатичните промени редица експерти обсъдиха колко е важно да преминем към алтернативни източници на енергия, които също имат своите недостатъци, които могат да бъдат преодолени, но и са към момента единственият вариант за справяне с климатичните промени.

През последните 10 години цената на възобновяемата енергия е намаляла с над 80%, което я прави най-евтиния източник на енергия за нови централи. Освен това има изключително много инструменти за финансиране. Системите за съхранение на енергия могат да бъдат внедрени бързо, във всеки мащаб и ниво на електрическата система (производство, пренос и системни услуги, разпределение, потребление). Те имат ключова роля за електрификацията и бързата декарбонизация на други сектори (транспорт, отопление и охлаждане)

Системите за съхранение на енергия са различни. Това са механичните системи като ПАВЕЦ, има термални системи, химически системи каквото е производството на водород, електрохимически системи като акумулатори и проточни батерии е електрически машини като супер кондензатори и магнитни бобини.

Пазарът на системи за съхранение на енергия ще нарасне 20 пъти в следващите 10 години

При системите за съхранение на енергия цените на литиево-йонните батерии отбелязват спад от 89 %. Глобалният пазар за системи за съхранение на енергия се очаква да нарасне 20 пъти в следващите 10 години (до 358 GW/1,028 GWh в края на 2030, сравнено със 17 GW/34 GWh в края на 2020 г. по прогноза на изследователското звено на агенция Блумбърг (BNEF).

В България комуналните услуги, независимите производители на енергия, операторите на електропреносната мрежа, но дори и домакинствата могат да използват такива системи, бизнеса и енергийните общности могат да се възползват от различните приложения на системите за съхранение на енергия. Те могат да служат не само за балансиране на енергията на системата, както изглежда от плановете на правителството към момента.

ВЕИ производителите могат да ги използват за изглаждане на производствената кривa, намаляване на разходите за балансиране и увеличаване на продажбите в по-атрактивни часове на висока консумация

Мрежовите оператори могат да ги използват за преодоляване на локални претоварвания на мрежата, за да си осигурят резерви и пикова мощност, както и системни услуги (регулиране на честотата и напрежението).

Индустриалните консуматори, както и активните граждани и енергийни общности, могат да ги използват за собствена консумация, но и за предоставянето на услуги по управление на търсенето.

В транспорта – електрическа мобилност и услуги от превозно средство към мрежата V2G (vehicle to grid).

Този пазар обикновено се разделя на 2 сегмента: преди и след електромера. Сегментът „Преди електромера“ се фокусира върху работата на електрическата мрежа, към която са свързани системи за съхранение на енергия, за да се поддържа плавен и непрекъснат поток на електроенергия към потребителите. „След електромера“ са самите потребители, които използват батериите главно за намаляване на разходите за закупуване на електроенергия, както и за подобряване на надеждността на ВЕИ системите за собствено потребление. Като пазарът за изграждане на собствени системи за съхранение в жилищата  ще нарасне със 765% през 2030 година.

Какво би ускорило процеса на навлизане на батерии в България?

Според производителите необходима ясна и категорична национална стратегия за декарбонизация на енергийния сектор и какъв ще е приносът на системите за съхранение на енергия. Друга е необходимостта от повишаване на обществената информираност за климатичните промени и необходимостта от декарбонизация на енергетиката. Дори и сега в Плана за възстановяване и устойчивост държавата не е приела ангажимент да затваря централите, а да намали емисиите, което няма ка да се случи, ако не се промени начина, по който работи енергетиката и не спрем зависимостта й от въглищата, които представляват над 40% от енергийния микс на страната. Този дял трябва да бъде заменен и въпреки, че е най-въглеродно интензивната икономика, България може да се превърне в регионален производител на ВЕИ енергия, която ако съхранява правилно с необходимите системи и да се превърне във водещ износител на енергия, коментира и Димитър Енчев, управляващ директор на Postscriptum, една от водещите български компании в производството на ВЕИ инсталации в Австралия, Великобритания и други европейски страни.

За това е важно да се случат редица демонстрационни проекти, които да покажат ползите от тези системи.

Успешни примери в Европа са директни стимули за крайните потребители, данъчни облекчения за изграждане на системи за съхранение на енергия, освобождаване на тези, които са едновременно производители и консуматори от данъци и такси, въвеждане на стандарти за енергийна ефективност при обновяване на сгради при обновяване на сгради, търгове за хибридни системи от ВЕИ генерация и система за съхранение на енергия или търгове за мрежови услуги, предоставяни от системите за съхранение на енергия.

Търгове за 1.7 GW нови ВЕИ централи с прилежащи системи

за съхранение на енергия от началото на 2022 година

В Плана за възстановяване и устойчивост правителството планира проект за търгове за 1.7 GW нови ВЕИ централи с прилежащи системи за съхранение на енергия от началото на 2022 година. Търговете ще се провеждат на всеки 6 месеца от началото на 1-во тримесечие на 2022г.Всеки търг ще бъде за поне 285 MW (70 MW резервирани за малки проекти под 5 MW). Предвижда се CAPEX подкрепа (инвестиционна подкрепа чрез ПВУ – 448.8 милиона евро (33% of the 1.4 милиарда евро прогнозна
цена на инвестициите). Компонентът по съхранение на енергията е 25% от предвидената инсталирана мощност с продължителност от 4 часа (100 MWp PV + BESS 25 MW/100 MWh).

До 2030 г. могат да бъдат изградени поне 4650 MW нови фотоволтаични мощности

и 2350 MW наземни вятърни мощности

В случай, че бъдат приложени активни политики за насърчаване на сектора, АПСТЕ изчислява, че до 2030 г. могат да бъдат изградени поне 4650 MW нови фотоволтаични мощности и 2350 MW наземни вятърни мощности, заедно с 1750 MW системи за съхранение на енергия. Така делът на ВЕИ в общата инсталирана мощност би нараснал до 58%, коментират от организацията. Ако това се случи АПСТЕ прогнозира отваряне на около 100 000 работни места в сферата на възобновяемата енергия и всички свързани сектори, които ще даде нов тласък на икономиката и възможност на редица специалисти да се преквалифицират и да сменят работното си място и да намерят ново развитие я света на зелените и екологосъобразни технологии.

За съжаление дотогава трябва да се решат още редица проблеми свързани със законодателството, да се въведе понятието производител- консуматор, за да може всяко домакинство да изгражда индивидуално такива системи, да се стимулира създаване на енергийни общности, които да произвеждат енергия. Но също така е важно най-накрая да се постави дефиниция за енергийна бедност. Според Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН икономическите стимули трябва да бъдат насочени към обедняващата средна класа, защото тя единствена има амбицията и активността да направи трудния енергиен преход.