Лъчезар Богданов: Голяма част от социалния бюджет не отива към най-уязвимите, а към програмите с широк обхват

Голяма част от социалните разходи в бюджета за тази година отиват към по-широкообхватни програми с голям брой бенефициенти. И в същото време не са насочени достатъчно към най-уязвимите групи в обществото ни. Всичко това идва на фона на значителното повишаване на социалните разходи в сравнение с предходните години. Въпросът обаче е дали така ще бъде постигнато намаляване на броя на хората, които са „заключени в капана на бедността“. Такова мнение изрази в ефира на БНР главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Според думите му социалните програми, които са насочени към по-големи маси от хора, които поотделно ще получат по-малко средства, няма да постигнат желания ефект – намаляването на бедните хора. Също така, според думите на Богданов, липсва и така поставена цел. Той отбелязва, че едва около 2% от бюджета за социални дейности е насочен към хората, които се намират в крайна и екстремна бедност. Според думите му това е прекалено малък ресурс за група, която след това дава дълготрайни последици. В същото време големите муси отиват към съвсем други места.

Икономистът отбеляза, че дори изключвайки заложеното в бюджета увеличение на пенсиите, представляващо и най-мащабната програма, която от своя страна замъглява останалите програми, социалните разходи за настоящата година с с около 1 млрд. лв. или 30% повече, които са предвидени за социални трансфери или разходи. Само бюджетът на Министерството на труда и социалната политика е увеличен с 500 млн. лв. в сравнение с предходните две години. Въпреки това обаче остава неясно дали всички тези разходи и програми ще доведат до дългосрочно намаляване на бедността и социалното изключване, казва Богданов.

Той отбелязва също така, че средствата за лична помощ са удвоени, а около 60% от определените за социални плащания средства под една или друга форма са предвидени да отидат при хората с увреждания.

Друга по-мащабна промяна в социалния бюджет за т.г. е по отношение на средствата за майчинство. Но там, според думите му, има различни категории и не всичко може да се сложи под общ знаменател. „Семействата и майките, които все пак са осигурени и могат да се върнат на работа, не са най-бедните. Хората в по-голяма нужда са тези майки, които нямат доход и няма къде да се върнат на работа. За тях има много по-малко парче от пицата. Там е концентрирана бедността, материалните лишения и големите рискове за тези семейства и тези деца. Въпросът е на баланс между отделните политики“, коментира Богданов.

„В работещите домакинства, особено такива с двама работещи родители, на практика риск от бедност няма, като говорим, разбира се, за бедност наистина в коректната представа. Това, че хората сравняват как се живее в Белгия или в Германия, е съвсем отделен въпрос. Бедността е концентрирана на други места“, отбелязва още Богданов.

Икономистът обръща внимание също и на факта, че над половината от социалните трансфери в бюджета ще дойдат през осигурителната система, но отново това са обезщетения, програми, механизми, които дават заместващ доход на хора, които иначе работят. Според него това показва ефективност на осигурителната система, но не са насочени програми, които отиват наистина там, където има най-големите рискове и най-големи потребности.

Богданов смята, че големият въпрос, на който трябва да се обръща сериозно внимание в бюджета е този на развитието. И по-конкретно как България да стане богата страна и да повтори това, което са направили Ирландия, Естония, Словакия – от държави, които, излизайки от тежкото си положение преди 20 години, за едно или две десетилетия са успели доста силно да се доближат о богатите страни в Европа. Това обаче, според икономиста, е въпрос, който трябва да се решава с комплекс от политики.