Каква ще бъде цената, ако се спре предлагането на руски петрол на западните пазари?

Президентът на САЩ Джо Байдън може да е готов Европа да не се присъедини към ембаргото му за внос на руски петрол. Но решението на Shell да се ангажира да не купува повече руски петрол и постепенно да го изключи изцяло от веригите си за доставки през следващите седмици, служи като напомняне, че дори ако страните все още не са официално забранили вноса от Русия, то купуването, плащането и осигуряването на  финансиране за търговия с петрол с Федерацията вече се оказва предизвикателство в много юрисдикции. Следвайки примера на САЩ във вторник, правителството на Обединеното кралство изчисли, че 70 процента руски петрол се борят да намерят купувач за стоката.

Така че не е изненада, че анализаторите се борят да се опитат да определят цената на въздействието от възстановяването на глобалните доставки на суров петрол, където руските обеми на практика са замразени в Атлантическия басейн или, което е още по-сериозен финансов проблем – те не могат да намерят дом никъде.

И покачването изглежда е подходяща дума. Например, наскоро консултантската компания Rystad Energy прогнозираше цена от $200/ барел на фона на загубата на 3,5-4,0 млн. барела на ден руски доставки за пазара. До сряда сутринта консултантите повиши най-лошия си сценарий - до 4,3 милиона барела на ден от загубените руски доставки, ако западните страни се присъединят към ембаргото на САЩ, а Китай и Индия запазят стабилните си покупки. Тогава цената на черното злато ще се повиши до 240 долара за барел. „Ако повече западни страни се присъединят към САЩ и наложат петролни ембарго на Русия, това ще създаде дупка от 4,3 милиона барела на ден на пазара, която просто не може да бъде бързо заменена от други източници на доставки“, казва ръководителят на петролните пазари на Rystad, Бьорнар Тонхауген .

„Цените на петрола следователно трябва да се повишат, за да унищожат достатъчното търсене и да стимулират реакцията на предлагането чрез по-висока активност – и двата фактура се случват с времеви интервал от няколко месеца. Така ще се възстанови баланса на пазара при по-висока пресечна точка на предлагане, търсене и цена, категоричен е експертът.

„Този праг потенциално може да бъде до 240 долара/барел, което ще ограничи търсенето на международния пазар в достатъчна степен през следващите шест месеца както чрез пряко въздействие върху цената, така и чрез косвено въздействие върху БВП“, продължава той.

Колкото по-високи са цените, толкова по-големи са шансовете глобалната икономика да влезе в рецесия през четвъртото тримесечие на 2022 г. „Цена на петрола от $240/барел ще предизвика глобална рецесия, като тези нива на практика ще се самоунищожат само за няколко месеца, след което цените ще паднат рязко.

Само ден по-рано ръководителят на анализите при Rystad, Пер Магнус Нисвийн, обрисува по-малко бича картина на пазара, макар не особено различаваща се. „Русия изнася около 7,5 милиона барела на ден, ако включите и петролните продукти, а Китай взема 2 милиона барела на ден от това“, каза той. „Ако имате теоретичен случай, че не трябва да позволяваме на никой друг да купува този петрол, вероятно ще бъде много трудно за пазара. „Но ние смятаме, че в най-лошия случай, нещо като 3,3-4,0 милиона барела на ден може да бъде извадено от световния пазар на доставки поради много тежки санкции, както и някои ангажименти, който Китай може да изпълни“, продължи той.

Допълнително производство

От Rystad смята, че на фона кризата с руския петрол ще се появят допълнителни производства, за да се опита да запълни празнината в доставките. Такова производство може да видим дори и от САЩ. До края на годината вече включваше още 1 милион барела на ден, но сега добави още 600,00 барела на ден към тази цифра. „Изглежда, че сега има някакъв социален лиценз за повече сондажи за Украйна“, смята Нисвийн.

ОПЕК също може да се засили продукцията, не на последно място чрез „извънредно освобождаване“ на запаси от петрол, прогнозира той. „Сделка с Иран може да се сключи по-бързо и това също може да предостави над 1 милион барела за пазара“, предполага още Нисвийн.

„Ускорената сделка с Иран определено ще донесе известно спокойствие на петролните пазари“, съгласява се старшият анализатор на петролните пазари на Rystad, Луиз Диксън. „Въпреки това, рискът от интерпретирания недостиг на доставки се случва тук сега на пазара и барелите, които идват от включените ирански находища, всъщност не са в състояние да се увеличат напълно за период от около 3-6 месеца.

Съществува също така възможността Саудитска Арабия да действа независимо от своите съюзници по ОПЕК+, които, разбира се, включват и Русия, и да предостави част от 2-та милиона барела на ден незабавно, заради наличния свободен капацитет, който притежава тя и ОАЕ. „Интересно е да се отбележи, че Саудитска Арабия гласува в подкрепа на резолюцията на ООН [за осъждане на инвазията на Русия в Украйна], докато ОАЕ се въздържаха“, казва Нисвийн.

„Мисля, че това е знак, че можем да видим някои реални действия от Саудитска Арабия за увеличаване на доставките на петрол в бъдеще, може би едностранно, без да имаме съгласието на ОПЕК.

„Европа ще бъде основният потребител, засегнат от промените в петролните доставки заради преминаването от средно киселия сорт Урал към други смеси от ОПЕК“, смята Диксън. „Но все още не сме виждали от ОПЕК демонстрирани възможности за увеличаване на производството. Първо трябва да видим от четири или пет основни страни от ОПЕК [Саудитска Арабия, ОАЕ, Иран и Ирак] не само ангажимент, но и действително демонстрирано увеличение на производството, което ще се появи на пазара през следващите няколко месеца.

Анализаторите Крис Уитън и Дейвид Раунд от американската инвестиционна банка Stifel имат малко по-малко бичи възгледи за пазара, като приемат, че повечето руски барели няма да бъдат загубени за пазара при по-широк западен бойкот, но до голяма степен ще могат да намерят купувачи на изток от Суецкия канал. Но те все пак прогнозират, че „пренасочването на търговските потоци ще доведе до временно разместване на пазарите, което може да доведе до високи цени на петрола – между 130 и 200 долара за барел – между сега и края на 2022 г.

Обръщане на търговските потоци

„Смятаме, че замяната на който и да е от този руски петрол на европейските пазари ще изисква обръщане на настоящите търговски потоци на петролния пазар“, смятат анализаторите. „В момента руските търговски потоци са предимно на запад, докато потоците от производителите на петрол от Близкия изток са предимно на изток към пазарите на Азия. Ако Европа трябваше да замени всичките си 4 милиона барела/ден петрол от Русия, това ще трябва да бъде заменено от производители от Близкия изток и от Африка.

Но дори и в този по-оптимистичен сценарий, Stifel все още вижда ограничения, които ще премахнат някои руски доставки от пазара. Например, ако руски петрол не може да потече към Европа през тръбопровода Дружба, този суров петрол ще трябва да се изнася през западните пристанища, тъй като в руската система няма капацитет, който да го премести на изток.

Но банката оценява само на 600 000 барела на ден свободния капацитет в пристанищата  в Новоросийск на Черно море и Приморск и Уст-Луга на Балтийско море. За сравнение по петролопровода „Дружба“ преминават по 900 000 барела на ден.

Рафиниращата индустрия на Европа също трябва да има достатъчен свободен капацитет, за да замести вноса на руски петрохимически продукти, добавят от анализаторите на Stifel. При оценка на 4 милиона барела на ден неизползвани мощности в сравнение с 2,5 милиона барела на ден от руския внос.

„[Но] не е ясно дали целият този капацитет може да произведе продукт с необходимата спецификация за съдържание на сяра от 10ppm и ние смятаме, че има вид „стъклен таван“ на времето на работа на рафинерията от около 95%“, предупреждават анализаторите.