Централната банка на САЩ не подкрепя скъп американски долар

По време на търговията в четвъртък щатският долар се повиши спрямо някои стокови валути, заради поскъпването на петрола, след два поредни дни на поевтиняване. В същото време американският долар отстъпва на еврото, британския паунд, японската йена, китайския юан и определяния като валута-убежище швейцарски франк.

Анализатори възприемат тази ситуация на валутния пазар като реакция на инвеститорите на решенията на Федералния резерв на САЩ (Фед) да увеличи основната лихва и да намали прогнозата си за растежа на американската икономика, като смята, че най-важното за централната банка не е подкрепата на силен долара, а борбата с инфлацията. Пазарните участници очакват и решенията на Английската централна банка и на Японската централна банка.

Какво реши централната банка на САЩ

След двудневно заседание (15 и 16 март) Фед повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта (б. п.), като сега диапазонът на лихвения процент е между 0.25% и 0.5% годишно. Фед повиши основната лихва за първи път от 2018 г. насам и обеща повишаването на ставките да продължи до края на годината.

Първоначално доларът реагира с ръст в сряда, когато към 20:00 часа българско време бяха обявени резултатите, но бързо започна да спада и приключи търговията със спад спрямо повечето валути. Анализаторите обясняват тази динамика на долара с факта, че повишението на лихвените проценти с четвърт процент вече е калкулирано от пазарите, отбелязва Market Watch. Миналата седмица доларовият индекс (ICE Dollr) скочи до най-високата си стойност от май 2022 г. насам, а в четвъртък e на минус 0.64% спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), а по-широкият индекс WSJ Dollar Index на минус 0.15%.

Скокът на долара непосредствено след заседанието на Фед вероятно се дължи на значителна промяна в очакванията на членовете на борда на централната банка на САЩ относно перспективите за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти. "Точковата диаграма показва, че през 2022 г. членовете на Фед очакват седем повишения на лихвените проценти, докато през декември те предвиждаха три повишения, а нашите прогнози сочат пет повишения", казва пред „Ройтерс“ главният анализатор на британския инвестиционен посредник Ebury Матю Райън. По неговите думи, тази ястребова промяна в настроенията обяснява първоначалния скок на долара. Пазарът, обаче, вече е включил тези седем повишения на лихвите и затова доларът бързо започна да пада.

От публикуваната след срещата точкова диаграма на прогнозите (dot plot; диаграма, показваща индивидуалните очаквания за лихвените проценти на членовете на Управителния съвет на Фед) показва, че мнозинството от лицата, определящи паричната политика, очакват седем повишения на лихвените проценти през тази година.

С решението си Фед да повиши още най-малко три пъти лихвите до края на годината, за да стигнат ниво от 1.9%, е сигнал, че централната банка не подкрепя силен долар и се насочва към затягане на паричната политика. Освен това, повишените лихви оскъпяват кредитирането за бизнеса и домакинствата, като по този начин лихвите по други кредитни инструменти също ще се повишат.

За Фед е по-важна битката с инфлацията, която достигна рекордно 40-годишно високо ниво от 7.9% през февруари на годишна база, след като през януари беше отчетено нарастване до 7.5%. Банковият регулатор си поставя за цел да свали инфлацията до 4.3%, вместо 2.6% в декемврийската прогноза, а това със скъп долар няма как да стане, защото при висока инфлация потреблението се свива.

След заседанието, председателят на Фед Джером Пауъл обяви, че на следващото заседание ще се обсъжда рекордно високият баланс, който заради пандемията скочи до 9 трлн. долара, в резултат на програмата за изкупуване на активи в подкрепа на икономиката.  

Очакванията на Фед за ръст на американската икономика е ревизиран надолу – до 2.8% през 2022 година, вместо прогнозираните 4% през миналия декември. По отношение на войната в Украйна централната банка на САЩ отбеляза, че последиците за американската икономика са много несигурни, но е вероятно това да създаде допълнителен възходящ натиск върху инфлацията и да натежи върху икономическата активност, затова и битката с инфлацията излиза на преден план.

Американският пазар на труда е стабилен с най-ниска безработица от началото на пандемията от 3.8% през февруари, отчете Фед, а прогнозите са през годината тя да спадне до 3.5%.

Очакванията

Като цяло, очакванията са доларът да се движи в тези граници, ако не възникнат непредвидими обстоятелства като войната в Украйна или природни бедствия, които действат разрушително върху икономиките по света, обобщават анализатори пред CNBC.

В четвъртък ще се проведе и заседание на Bank of England (BoE). Очаква се Британската централна банка да повиши основния лихвен процент за трети път тази година от 0.5% до предварително определеното ниво от 0.75%.

Централната банка на Япония (Bank of Japan – BoJ) ще проведе двудневно заседание на 17-18 март, а очакванията на анализаторите са банковият регулатор на промени основните параметри на паричната си политика, но да не променя лихвите, тъй като управителят на BoJ Харухико Курода изключи възможността за намаляване на мерките за стимулиране въпреки нарастващата инфлация.

Валутният пазар в четвъртък

След слабото си повишение в азиатската търговия, след старта на валутния пазар в Западна Европа, американският долар се понижи с 0.15% до 118.71 йени за един долар. Щатската валута отстъпва минимално и на китайския юан с 0.02% до 6.3623 юана за долар.

Спрямо възприемания като валута убежище швейцарски франк, доларът спада с 0.13% до 0.94036 долара за един франк.

Eврото и британският паунд също са на плюс спрямо американския долар, което е по-скоро в резултат на отслабването на американската валута, заради решението на Фед. Общата европейска валута нарасна с 0.22% до 1.1042 долара, излизайки от двугодишното си дъно от 1.0843 долара, достигнато в началото на седмицата, заради продължаващата война в Украйна. Пазарните участници залагат, че ЕЦБ може да преосмисли решенето си да прекрати покупките на активи през третото тримесечие, тъй като нарастващата инфлация е по-притеснителна от загрижеността за шоковото нахлуване на Русия в Украйна. Инфлацията в блока вече е рекордно висока до 6.2% през февруари и се очаква да бъде по-устойчива поради по-високите цени на суровините и свития пазар на труда.

Обменният курс на британския паунд спрямо долара се повиши с 0.30% до 1,3176 щатски долара спрямо 1.3149 долара в края на предходната сесия в сряда, което е най-високата стойност от седмица насам, тъй като инвеститорите очакват ключовото решение на BoE да обяви увеличение на лихвения процент с четвърт пункт, за да укроти нарастващата инфлация.

Това ще бъде третото поредно увеличение на разходите по заемите, което ще върне лихвените проценти на нивата отпреди кризата. Инфлационният натиск се засилва, като за Обединеното кралство е на нива, невиждани от 1992 г. насам, до 5.5% през януари, въпреки че в последния доклад за индекса на потребителските цени все още не са включени ефектите от войната в Украйна върху цените на храните и енергията. Пазарите залагат, че лихвените проценти във Великобритания ще достигнат 1% през май.

Цените на петрола отново тръгнаха нагоре

Американският лек суров петрол (WTI) поскъпна с 4.27% до 99.100 долара за барел, а европейският вид Brent се повиши с 4.18% до 102.120 долара за барел, след като от началото на седмицата трендът беше низходящ. В резултат двете най-силно зависими от цените на петрола валути – канадският долар и норвежката крона, се понижи съответно с 0.23% до 1.2656 канадски долара за един американски, и с 0.19% до 8.8886 крони за един долар.

Другите две стокови валути – съименниците австралийсикя и новозеландския долари, обаче, се повишиха. Австралийският долар нарасна с 0.61% до 0.7331 щатски долара, поскъпвайки за трета поредна сесия, след като данните показаха, че нивото на безработица в страната е спаднало до 14-годишно дъно от 4% през февруари, тъй като активността се е възстановила бързо след епидемията от щама Omicron, подкрепяйки очакванията за по-ранно повишаване на лихвените проценти.

Новозеландският долар нарасна 0.24% до 0.6844 американски долара за едно „киви“, повишавайки се също за трета поредна сесия, след като данните показаха, че БВП на страната се е върнал към растеж през последното тримесечие на 2021 г., тъй като икономиката е излязла от блокирането заради Covid, подкрепяйки очакванията за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти.

Срив на руската рубла

Руската рубла отново се срина, прекъсвайки тридневния си ръст спрямо американския долар, като се понижи с 15.86% до 104.8570 рубли за един долар, тъй като инвеститорите следяха от началото на седмицата развитието на руско-украинските мирни преговори и очакваха актуална информация за лихвените плащания на Русия по деноминирани в долари дългове, чийто падеж настъпи вчера. В последните геополитически събития украинският президент Володимир Зеленски заяви, че преговорите стават "по-реалистични", а Русия съобщи, че обсъжданите предложения са "близо до споразумение", но анализаторите предупредиха за продължаваща несигурност.

Рублата остана нестабилна, след като се сблъска с безмилостна девалвация, в резултат на която валутата достигна рекордно ниски стойности от 150 за долар заради осакатяващите западни санкции срещу Русия, които на практика отрязаха страната от световната финансова система. Досега Банката на Русия реагира с повече от двойно увеличение на основния лихвен процент до 20% и с редица мерки за контрол на капитала, за да защити валутата си. Оказа се, че и това не помага, след като руската валута отново тръгна надолу.

*Валутните курсове са актуални към 11:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.