Водородът като „гориво на бъдещето“ предполага отговорен подход с мисъл за икономиката, бизнеса и крайния потребител

Разговор с Веселин Тодоров - председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород за сп. „Енергетика – Електроенергийни ракурси“ 

/интервюто е проведено преди 24 февруари 2022г., бел. ред./

Веселин Тодоров е председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород. Притежава бакалавърска степен по „Политически науки“ и магистърска степен по „Устойчиво управление и развитие на енергийния сектор“ от Нов Български Университет. Понастоящем е Управител на компания за търговия с природен газ.

Уважаеми г-н Тодоров, какво предстои на газовия пазар в България с оглед на растящите цени на природния газ на световните пазари?

Преди да дам прогноза, нека първо разгледаме какво обуславя цените на природния газ в България. Тъй като в страната ни няма добив на синьо гориво и сме на 100% зависими от внос, основните доставки са по дългосрочни договори.

Исторически погледнато, Руската Федерация винаги е била основен доставчик за България, като цените се формираха на база единствено и само нефтени деривати. Това ни поставяше в неудобно положение, защото дълго време плащахме най-скъпия газ в региона. Дори се наложи намесата на Европейската Комисия, за да се предоговорят условията за доставка. Така в началото на 2020 г., ценообразуващата формула, по която купуваме природен газ от Газпром се промени в съотношение 70% пазарна цена на база най-ликвидната борса в Европа, холандската TTF, а останалите 30% се запазиха по-стария начин – нефтена индексация. По този начин се хеджира рискът от рязка промяна на пазарните цени на синьото гориво или петролът сорт Brent, което даде отражение и на българския пазар.

Дискусионен е въпросът дали формулата трябвше да бъде 50 на 50, но при всички положения, към днешна дата имаме едни от най-ниските цени на природен газ в цяла Европа.

От друга страна се сключи и договор с Азербайджан, което диверсифицира доставките на газ. Там формулата е на 100% зависима от нефтените деривати. Към днешна дата, обаче, не получаваме пълния обем по договора, а само ограничени количества (около 1 млн. м3 на ден). Тук няма да се спирам на причините за това, а само маркирам настоящото положение, за да бъде запознат уважаемият читател с цялата фактологическа обстановка около формирането на цените в България.

По краткосрочни договори доставят и търговци на природен газ, но обикновено цените, по които го правят са пазарно ориентирани и не са обвързани с петрола. Предвид всичко казано дотук, трябва да оценим и възможните рискове, които в средносрочен и дългосрочен план могат да се появят. А те са свързани основно с геополитика и цената на петрола.

При евентуални военни конфликти, забавянето на пуска на Северен Поток 2 или неразбирателства на ниво ОПЕК+, можем да очакваме покачване на цените на всички енергийни носители.

Независимо от това, аз очаквам малко по-стабилен пазар на природен газ през 2022 г. Цените няма да паднат чак толкова, колкото на нивата от пандемичната 2020 г. и преди това, но не очаквам и рекордни нива, както през 2021 г.

След големи трусове на пазарите, обикновено идва стабилизация. Очаквам това и на българския пазар. Либерализацията в сектора върви с бавни стъпки, но върви. Вярвам, че с общи усилия на всички заинтересовани страни крайният резултат ще бъде предвидим, конкурентен и устойчив на трусове газов пазар.

Котировките на европейския газов пазар се увеличиха няколко пъти през изминалата година. Кои фактори генерират този възходящ тренд?

Преди всичко, трябва да обърнем внимание на това, че половината от енергийните нужди на ЕС са зависими от техния внос. Така е и при природния газ. Основен газов доставчик за страните от Съюза е Руската федерация с над 40% дял от общия микс. Вносът на втечнен природен газ (LNG) също играе роля, но през годините статистиката показва, че не може да се разчита изцяло на такъв тип доставки.

Но какво се случи през 2021 г.? Факторите за многократно покачилите се цени са няколко. Първо, зимата продължи с около месец повече от обикновеното. През април все още топлоснабдяването не беше спряно поради по-ниските температури. Това доведе до рекордно изтощаване на газовите запаси в хранилищата за съхранение на природен газ. Второ, постковид възстановяването на икономиките увеличи потреблението на природен газ, за което ЕС не беше готов. От друга страна, поради спорове между Русия и някои страни от Съюза по отношение на Северен Поток 2, се промени търговската стратегия на Газпром.

Все пак многократно сме виждали как доставките на природен газ се използват като геостратегическо оръжия. В този случай то беше използвано като ултиматум за пускане на Северен Поток 2. На трето място идва моментът с доставките на LNG. Основните износители на втечнен газ предпочетоха азиатските пазари, вместо европейския. Това се дължи на факта, че както в Европа, така и страните в Азия много бурно възстановиха икономиките си след първата година на пандемия и търсенето на природен газ се увеличи многократно. За разлика от Европа, обаче, страни като Китай, Япония, Южна Корея и Индия, бяха готови да платят много повече и, логично, LNG доставките се насочиханатам. Това доведе след себе си допълнителен недостиг на синьо гориво за Стария Континент.

Така започнахме да наблюдаваме една „перфектна буря“ – високо търсене, малко предлагане. Празни хранилища, дефицит на LNG и дефицит на руски газ. Това са основните фактори, които допринесоха за рекордните цени в Европа.

За щастие ценовият шок, който се получи на пазара в ЕС, допринесе за това последният отново да стане атрактивен за американския втечнен природен газ. От началото на 2022 г. наблюдаваме засилени доставки от тяхна страна, а донякъде имаме и късмет, свързан с атмосферните условия. През февруари очакваме първото намаление на цената на природния газ.

Надявам се, че ще извлечем максимална поука от случилото се през миналата година и повече няма да бъдат повторени същите грешки.

Какви са очакванията Ви за поведението на основните доставчици на газ за Европа и как прогнозирате то да се отрази върху ценовите равнища занапред?

За да прогнозираме качествено поведението на основните доставчици, трябва ясно да си дадем сметка, че пазарът на природен газ не е задвижван само от чисто икономическия принцип на търсенето и предлагането, а в голяма степен има намесена и политика.

Например посланието на Русия към Европа е, че континентът е силно зависим що се отнася до доставките на синьо гориво. Затова и спокойно мога да кажа, че докато в действителност пускането на Северен Поток 2 не се случи в най-кратки срокове, поведението на Газпром няма да се промени. Тоест, доставките на природен газ няма да се увеличат от вече договореното, а цените ще останат на средни нива.

По-интересен е моментът с доставките на LNG. Към днешна дата, както вече поясних при предишния ви въпрос, повечето от каргата буквално се изливат в Азия. Тук нещата са с изключително икономически характер. Може би ЕС трябва да положи повече усилия за диверсификация на доставките си на природен газ, като сключи дългосрочни договори със САЩ за по-големи обеми.

Исторически между европейците и американците винаги е имало силно сътрудничество в най-различни области и вече е време и енергийната сфера да намери място на масата. Аз лично мисля, че през тази година ще видим повече доставки на LNG за Европа, които да поуспокоят малко пазарите.

В България очакваме завършването на проекта IGB – новият ни интерконектор между България и Гърция. Той е с капацитет от около 3 млрд. кубика на година, като около половината от него вече е резервиран. Първоначалната точка за доставка на азерски газ е именно през него. Прогнозната дата за неговото завършване е в средата на тази година. При всички положения построяването на IGB ще има положително влияние на целия ни пазар, като цените на синьото гориво трябва да станат по-ниски от сегашните нива.

Каква ще бъде ролята на газа като преходно гориво в процеса по декарбонизация на българската икономика?

Любим въпрос, който постоянно ми задават! И, ако трябва да отговоря с една дума, то тя ще бъде „огромна“. Не може да има енергиен преход без природен газ. И искам много дебело да подчертая това.

Много хора се изказват неподготвени по темата и дават несериозни обещания в общественото пространство, как едва ли не още утре можем да „скъсаме“ с газа и всичко да бъде зелено. Ние много сме закъснели с прехода от въглища към природен газ и поради тази причина това е абсолютно невъзможно!

Нужно е първо постепенната замяна на въглищата с природен газ. След това паралелното използване на природен газ и водород и едва тогава можем да говорим за пълна декарбонизация или в този пример – използването само на водород като крайна цел.

И за да бъда съвсем пунктуален, ще ви накарам да си представите следната ситуация – изведнъж затваряме централите на въглища. Това означава -40% от мощностите за производство на електроенергия. Ядрената енергия не може да покрие тези базови мощности, а възобновяемите енергийни източници имат необходимост от балансиране, защото са непостоянни. В този случай логичната единствена преходна алтернатива е природният газ.

Това е дългосрочен процес, през който трябва да преминем по възможно най-щадящия за икономиката ни начин. Не само на държавно ниво, но и с мисъл за крайния потребител, който и без това вече усеща теглото на скъпите енергийни ресурси. В този смисъл предлагам изготвяне на такава дългосрочна енергийна стратегия, при която природният газ да играе транзитно ключова роля при декарбонизацията на икономиката ни. Дали въглищните централи да минат на природен газ, дали да бъдат изградени парогазови мощности - това са въпроси, които се нуждаят от анализ, който не мисля, че към настоящия момент е изготвен и съществува.

Важно е да се обърне сериозно внимание и на топлофикационните дружества в страната, които са 14 на брой. Горивата, които използват част от тях, са природен газ, а останалите работят на въглища. Говорим за хиляди абонати в цяла България. Убеден съм, че при един анализ с хипотеза изключване на въглищните мощности и намаляване на дейността на газовите, енергийната система на страната би имала множество проблеми. Поради тази причина, както споменах и преди това, трябва да бъде направен сериозен анализ на енергийния микс на България и на основат на него да се изгради нова енергийна стратегия.

Прибавям и това, че наблюдавам все по-ясна тенденция за идеи, свързани с изграждане на нови, по-ниско въглеродни мощности на територията на текущи такива. Идеята е да се използва създадената вече енергийна и производствена инфраструктура, включително и за генериране на водород с цел производство на електроенергия. Бих се радвал, ако можем да виждаме повече проекти, които са с мисъл за бъдещето.

И последно на въпроса Ви ще кажа следното – концепцията за трансформация трябва да следва вектора въглища - природен газ - водород. Постепенно, интелигентно и с грижа както за държавните, така и за частните дружества да не фалират от прекалено затягане на регулациите, а крайният потребител да не бъде прекомерно ощетен. Има време за всичко, много е важно да не прибързваме с взимането на необмислени достатъчно решения за бъдещето на българската енергетика.

Вашата оценка за потенциала на газопреносната структура и газовите мощности у нас за осигуряване сигурната работа на електроенергийната система на страната предвид предстоящото затваряне на въглищните централи?

Газопреносната система на България има необходимия капацитет за пренос при смяна на горивото на въглищните централи от въглища на природен газ, но към днешна дата няма свързаност. До въглищните централи в района на Маришки басейн, както и до тази в Югозападна България, няма изградено трасе. Много е важно и в двата случая да бъде изградена инфраструктура, за да може при евентуални инвестиционни намерения на дружествата, които трансформират производствата си от въглища на природен газ, да имат достъп до синьо гориво.

Подходяща електроенергийна инфраструктура има и в двата района, така че не виждам проблем за системата като цяло. Проблемът за мен идва от липсата на постоянство и единомислие що се отнася до темата природен газ. От изключителна важност е да се разгледат сериозно вариантите за нови газови мощности както за производство на базова енергия, така и за развитието им към едно плавно преминаване след десетилетие към използването на водород.

Имайте предвид, че изграждането на чисто нова централа ще бъде по най-високи стандарти и изисквания и тя ще бъде много високоефективна. В момента технологиите се развиват скоростно и сме свидетели на високо ефективни турбини, които могат да работят със смесено гориво природен газ и водород. Много внимателно в краткосрочен план трябва да бъде анализирана нуждата от такива проекти!

Какви технологии за производство на водород са в процес на разработване и кога може да ги видим приложени реално в подкрепа на енергийния преход?

Има няколко начина за производство на водород, които обикновено са означени с различни цветове. Цветовата гама е относителна и може да се среща и под друга форма, но основата е следната:

Когато говорим за „зелен водород“, това означава, че той се произвежда чрез електролиза на водата, а използваната енергия за този тип производствоидва от ВЕИ-та.

„Синият водород“ е произведен чрез различни процеси, при които като изходна суровина се използват изкопаеми горива, основно при преобразуване на природен газ или газифициране на въглища. Произведеният от процесите въглероден диоксид се улавя и значително намалява въглеродните емисии.

Производството на „сив водород“ е най-използваната технология към днешна дата. Това е най-евтиният метод, но има много висок въглероден отпечатък. Технологията предвижда разграждането на природния газ на водород и въглероден диоксид, като въглеродният диоксид се оставя да изтече в атмосферата.

„Розов водород“, срещан и като лилав, е отново производство чрез електролиза на водата, но източникът на енергия за това са ядрени централи.

Най-мръсният начин за производство се нарича „кафяв“, още наричан „черен“. Водородът се извлича от въглища чрез тяхната газификация.

„Жълтият водород“ се отнася до производството на водород от смес от възобновяеми източници и изкопаеми горива.

И, накрая, „бял водород“ е естествено формираният водород в геологичните пластове, който в някои случаи се извлича чрез фракинг. Но понякога се използва за водород, добит чрез газификацията на възобновяеми ресурси като биомаса или пластмаси.

Разбира се, в контекста на цялостната политика за декарбонизация, най-много се залага на „зеления“ водород. Цялостното му приложение като гориво на бъдещето зависи времево от изграждане на подходяща инфраструктура и икономически обосновано производство. В този смисъл мога да кажа, че това ще бъде един много дълъг процес. Има много неизвестни пред масовото производство на горивото и трябва много добро планиране при взимането на нвестиционни решения за проекти, свързани с него. При всички положения ще бъде необходима финансова помощ от държавата, ако искаме по-бързото създаване на една водородно ориентирана икономика.

Кои страни са най-напреднали с внедряването на този енергиен ресурс в икономиките си? Каква показва световният опит за рентабилността му?

От 5 000 км тръбопроводи за водород в момента, повече от 90% са разположени в Европа и Съединените щати. Повечето са затворени системи, собственост на големи търговски производители на водород, концентрирани в близост до промишлени потребители (главно рафинерии и химически заводи). Първите стъпки за разширяване на тази специфична за водород инфраструктура за доставка до крайни потребители (в допълнение към промишлените потребители) вече са предприети. Повечето разработки включват използването на тръбопроводи за природен газ, което мож значително да намали разходите за създаване на национални и регионални водородни мрежи.

Първият тръбопровод за природен газ беше преобразуван и въведен в търговска експлоатация от Gasunie в Холандия през ноември 2018 г., с дължина от 12 км и пропускателна способност от 4 kt/год. Това накара консорциум от оператори на газови мрежи в Европа да предложат инициатива за европейски водороден гръбнак (EHB) през 2020 г. (актуализирана през 2021 г.), която предвижда 39 700 км тръбопроводи в 21 държави до 2040 г.

Само 200 MW електролизатори - машините, които използват електричество за разделяне на водните молекули на водород и кислород - в момента са разположени по целия свят и не всички от тях дори използват възобновяема енергия. Най-големият действащ зелен водороден проект в света днес в Квебек, Канада, е само 20MW.

Оценките на разходите варират в зависимост от цената на природния газ и възобновяемата енергия, като факторите на капацитета на последните имат голямо влияние (т.е. колкото повече часове работи един електролизер, толкова по-евтино е производството на водородът).

Международната агенция по енергетика определя текущите разходи за зелен водород на $3-8/kg, в сравнение с $0,50-1,70/kg за производството на сив водород. Личното ми мнение е, че правителствата ще трябва да субсидират зеления водород в краткосрочен до средносрочен план, за да го направят достъпен и да създадат жизнеспособен и устойчив пазар на горивото – по подобен начин, по който преференциалните тарифи драстично намалиха цената на вятърната и слънчевата енергия през последните 20 години.

Какво трябва да се предприеме за усвояване на пълния потенциал на водорода в енергийната карта на България?

Ние вече имаме приета Водородна стратегия, която се състои по същество от цели… 9 страници.

За да стъпим на здрава основа за разгръщане на пълния потенциал на горивото е необходимо много по-сериозен анализ за възможностите за производство му в България. След това трябва да си дадем сметка, че самото производство на горивото при наличните технологии и цени на останалите енергоносители е скъпо удоволствие, но на този етап. От изключително значение е да бъде създадена регулаторна рамка, която да доведе до развитието на „чиста“ икономика, като създаде и подходящи финансови инструменти. В този смисъл ние сме много назад и е време това да се промени! Трябва да станем активни по темата, защото ако закъснеем прекалено много, ще стане както при пазарите на електроенергия и природен газ – последни във всичко.

Реално в какви срокове може да се случи масовото навлизане и използване на водорода в българската индустрия?

В последната версия на Националния план за устойчивост и развитие е заложена схема за подпомагане на пилотни проекти, свързани с производството на зелен водород. По схемата ще се предоставят инвестиционни помощи за нови инсталации за производство на водород от възобновяема енергия и за нови инсталации за производство на биогаз.

Краен срок за изграждането на такъв тип проект е средата на 2026 г. Трябва да се има предвид обаче, че това е едва първата стъпка, която ще направим в тази сфера. Както по-рано казах – декарбонизацията, въпросите, засягащи българската енергетика и нейното „позеленяване“ и изобщо използването на водорода като „гориво на бъдещето“, са дълъг процес, към който трябва да подходим отговорно, с мисъл за икономиката, бизнеса и крайния потребител.