Може ли въглеродният данък да ни качи на електромобили и да ни накара да направим домовете си енергийно ефективни?

Решението на ЕК да включи транспорта и сградите в Схемата за търговия с емисии от 2024 г. е много голям шок за бизнеса и домакинствата. Това коментираха европейски депутати пред журналисти в Страсбург, които бяха на специално посещение на първата изцяло на живо сесия във френския град. Това е като глоба за вредните емисии, които отделят вредни газове във въздуха. Според депутатите става въпрос за първия европейски данък в историята, който да плащат колите, самолетите, корабите и къщите на хората. 

По принцип не е безсмислено като идея. Но то има смисъл от гледна точка на развитие на алтернативния транспорт и поредно насърчаване на енергийна ефективност на сградите, смятат евродепутатите.

Въглеродният данък-дебатът в сянка в ЕС

Въвеждането на въглероден данък за транспорта и сградите е подложено на ожесточен дебат в сянката на кризите, в които Европа се намира. Според вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс това е част от политиките за стимулиране на зелената трансформация. Тя е още по-необходима в изпълнение на целта да се освободим от енергийната и газова зависимост от Русия. Както подчерта Тимерманс преди няколко дни в дебатите в Страсбург необходимо е да засилим зелените политики и да ускорим Зелената сделка или да добавим „повече от същото“. На фона на военната и енергийна криза дебатите са ожесточени, а решенията се отлагат. Най-ясно и безспорно е преминаването към възобновяеми източници на енергия обаче.

Не одобрявам включването на транспорта и сградите в Схемата за търговия с емисии, посочи Петър Витанов, член на Европейския парламент от Прогресивен алианс на социалистите и демократите от България и представител на БСП.

Поскъпване с още до 20% на бензина и горивото

Това ще доведе до допълнително поскъпване на стойността на бензина и горивото с близо 15-20%, което ще се отрази допълнително на цените на стоките.

Идеята е парите от въглеродния данък да се събират в Социален климатичен фонд. Според Витанов парите, които ще се съберат в Социалния климатичен фонд няма да отидат при бедните. Мерките са насочени към средната класа, което донякъде е икономически обосновано, защото те могат и искат да направят нова трансформация. Преходът за бедните ще бъде най-труден и те трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. Това е основното предизвикателство за страните, включително и България.

Целта на данъка за транспорта е свързана с насърчаване използването на електромобили и затова е важно възможно най-скоро да се наложат на пазара. „Аз се боря за пълната електрификация на автомобилния транспорт до 2035 г., ако това не успеем да постигнем, другото е безпредметно,“ каза Витанов.

Допълнителен климатичен данък като част от винетката

Ще имаме задължението за допълнителен климатичен данък като част от винетката, но наред с това ще имаме много мерки, които ще доведат до електрификация на транспорта. Но дали облагането би насърчило използването на електромобили в момента особено в България? Не виждам защо трябва допълнително да обложим автомобилния, товарния и самолетен транспорт за нещо, което ще има много спорен климатичен ефект, попита Витанов. Дори да компенсираш бедния, той няма да има възможност да си купи електрически автомобил. Но от друга страна колкото по-бързо започнем, толкова по-бързо ще се създаде пазар втора употреба като за българи.

По-бърза електрификация означава

по-бързо да се създаде пазар втора употреба

В момента електрическият автомобил е вторият след бензиновия, нови дизелови автомобили се купуват по-малко отколкото нови електрически автомобили, 15% от новите автомобили са електрически автомобили в Западна Европа, подчерта Витанов. След 6-7 години ще е икономически по-изгодно и ще е по-евтино да си купиш нов електрически вместо нов дизелов или бензинов автомобил. Изграждането на прилежащата инфраструктура е много голям проблем в цяла Европа, в Германия в момента се чака 3 часа за зареждане. В България има достатъчно зарядни станции, но няма достатъчно автомобили.

Цената на тон емисии въглероден диоксид постоянно расте последните години. Но това се случи, защото ЕС създаде резерв от квоти, който не може да се ползва и донякъде изкуствено увеличи цената на емисиите, за да може политиката за намаляване на вредните емисии във въздуха да стане достатъчно атрактивна за бизнеса. Още от приемането ни в ЕС, участваме в Европейската схема за търговия с емисии и предприятията плащат за замърсяването на въздуха или правят екологични проекти, за да компенсират своя въглероден отпечатък. Цената на емисиите вече се движи около 90 евро на тон. Това за предприятия, които отделят много вредни емисии и купуват квоти, означава големи финансови разходи. У нас квоти купуват най-вече големите генериращи мощности на въглища, както и топлофикациите, които са на газ.

Последното решение на ЕК е да започнат да го плащат колите, самолетите, корабите и къщите на хората. Всичко, което има комин, ауспух и отделя пушек, вредни емисии трябва да се измерва колко е той и да се плаща на пазарни цени. Но как на колата ще мериш емисиите на ауспуха? Затова се добавя данък върху бензина и дизела, така че да знаеш колко гориш и да плащаш цената на твоя въглероден отпечатък по пазарната цена.

„Сърцето и съзнанието са ми доста далеч от сърцето на „Зелените“. Не мисля, че можем да спасим околната среда ако направим хората бедни, а моята вяра е в пазара“, каза пред журналисти в Страсбург Андрей Новаков, евродепутат от Европейската народна партия и част от ГЕРБ.

Никой в ЕП не е гласувал да има само телефони с touch screen,

пазарът ги наложи

„Тогава, когато електромобилите станат достатъчно добри и достатъчно евтини, хората сами ще започнат да ги купуват и без да ги задължаваме. Никой в ЕП не е гласувал да има само телефони с touch screen, но всички до един сме с такива телефони, никой не е забранил тези с копчетата. Пазарът ги наложи, защото са по-добри. Тогава когато електромобилите станат по-добри от тези с бензинов двигател и аз ще си купя и всички хора ще си купят“, подчерта Новаков. В момента електромобилите струват два пъти по-скъпо и няма толкова зарядни станции. Според Новаков да принудим хората да ги купуват противоречи на пазарните закони. Разбира се като забраниш една технология и оставиш само една алтернатива цената й ще скочи до небето, защото нямаш избор.

„Аз не съм съгласен, че трябва да се налагат данъци, с които трябва да си връщаме заемите и никой не каза, че заемът, с който финансирахме следващо поколение Европа ще се връща по този начин. Ние казахме, че ще спасяваме икономиките. И сега поне остава да бъдем честни с хората, не това не е схема за опазване на околната среда, това е начин за събиране на първия в историята европейски данък“, смята Новаков.

Твърдата позиция на Новаков е: „Влизането на сградите в Схемата за търговия с емисии е нещото, което най-малко мога да си представя, във Видин или Враца,  как една баба на социални помощи ще си купува дърва и ще й наложим данък, защото е мръсно отоплението.“ Много голяма част от евродепутатите също е на тази позиция. Целта е бабата от Видин да спре да живее на енергийни помощи и да излезе от над 30% енергийно бедни в България. Но това е предизвикателството пред зелената политика на Европа, да направи бедните по-богати благодарение на зеления енергиен преход.

Без радикални промени възможна ли е истинска трансформация?

Дебатите вървят много бурно, не толкова социалистите колкото “Зелените” са на твърдата позиция, че стъпки за въвеждане на въглероден данък са задължителни за бързото преминаване към електромобили и енергийна ефективност на сградите. „Зелените са много радикализирани, буквално за тях ние сме варвари, които искат да заробят следващото поколение с отровен въздух и мръсна околна среда. За тях това е на всяка цена, без значение колко обеднеят хората, без значение дали ще останат без личен транспорт, без значение дали ще свалим хората от самолетите като сложим данък на керосина, важно е да има по-малко вредни емисии,“ коментира Новаков.

Но на другия полюс без радикални промени възможна ли е истинска трансформация? Проблемът със замърсяването на въздуха особено в големите градове става все по-сериозен и ако не се вземат бързи мерки човечеството ще страда все по-силно от бедствия и горещини. Затова бе сключена и Зелената сделка, която си постави за цел да намали емисиите със 50% до 2030 г.. А това без радикални мерки изглежда невъзможно. Температурата продължава да се покачва. Да се оставим на инерцията или да свалим парниковите емисии наполовина още през това десетилетие. Това е изборът, който очертава и последният научен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), публикуван на 4 април. До 2025 светът трябва да е достигнал пика на въглеродните си емисии, а до 2030 г. да  преструктурираме икономиката, бизнесите и обществата си така, че да ограничим повишаването на глобалната температура до не повече от 1,5°C над нивата преди Индустриализацията.

Кой ще плати сметката, основният въпрос на всяка страна в ЕС

Говорим не за разширяване на системата за търговия с емисии, а за създаване на нов пазар на емисии, специално за транспорт и сгради, внесе още едно пояснение в разговора Радан Кънев от Европейската народна партия в ЕП и част от „Демократична България“.

По принцип това не е безсмислено като идея.  Но има смисъл от гледна точка на развитие на алтернативния транспорт и поредно насърчаване на енергийна ефективност на сградите, допълни той. Според него обаче двете теми трябва да се разглеждат отделно.

За енергийна ефективност на сградите имаме безброй отлични технологични решения на пазара в момента. В България енергийната ефективност може да се подобри с 30-40%, което ще намали нуждата от използване на енергоресурси. ЕС дава възможност всеки да подобри енергийната ефективност и да използва ВЕИ. Но това е безспорният енергоизточник в момента в цялото уравнение.

Проблемът е, че в сградите, които пестят енергия живеят богатите, а в сградите, които пилеят енергия живеят бедните. Всъщност социалните неравенства се увеличават. На климата нищо не помагаме, защото бедните са повече и живеят в по-лоши сгради, коментират евродепутатите. Това е проблем на националните политики във всяка страна.

За сградите има технологични решения,

за транспорта алтернативата е една и дали работи

По отношение на личния и лекотоварния транспорт алтернативна технология е налична, но само теоретично. Но пазарът не може толкова бързо да бъде наситен с електромобили нито от гледна точка на производство, нито е достъпно за по-бедните държави и по-бедните хора. По отношение на тежкия транспорт изобщо нямаме алтернативи. Да въвеждаме допълнително облагане с емисии на съществуваща технология без да имаме алтернатива превръща търговията с емисии в данък.

А облагането с данъци,

които да бъдат наричани по друг начин е ужасен политически грях, смята Радан Кънев.

В сегашната ценова криза това решение на ЕК би било безумно, защото стимулиращия ефект да подобриш технологичното си представяне е на лице. Цените са толкова високи, че да мислим за увеличаването им е немислимо, напротив ние трябва да мислим за обуздаването им. Стратегически това решение трябва да зависи от технологиите. Това означава, че поетапното му въвеждане за сгради носи смисъл ако се отделят достатъчно средства за подобряване на енергийните характеристики на сградите, в които живеят бедните хора.

Въглеродният данък с перспектива да се отложи засега

Докато по отношение на транспорта особено товарния при липса на технология няма особена логика. Въвеждането на въглероден данък в настоящия момент би било голяма грешка, виждам го може би ефективно след 10 години, каза Кънев.

Дебатът е много остър, но все още не се търсят компромиси, защото депутатите са на ниво дебати. Има вариант да се отложи във времето или да се въведе с някои условности, защото в противен случай ще падне, просто няма да мине и с това ще се приключи с една донякъде логична идея, прогнозират българските евродепутати.

Анализът е подготвен за Dir.bg и публикуван първо в Dir.bg.