EnAppSys за първото тримесечие на 2022 г.: Рекордни цени, доминиращо производство от ВЕИ и спад на търсенето на електроенергия с 2.3%

Първото тримесечие на 2022 г. беше доминирано от въздействието на конфликта в Украйна върху пазара, поставен пред изпитание заради много високи цени на горивата на едро. В своя пик цените на газа на едро стигнаха до четири пъти над предишния рекорд. Това повиши стойността на електроенергията до рекордно високи нива. Това отбелязват анализаторите от EnAppSys в доклада си за електроенергийния пазар на Европа през първото тримесечие на 2021 година.

Въпреки високите цени на горивата, производството от природен газ и въглища, както и от хидроенергийни мощности е по-ниско от нивото, които обикновено се очаква за периода на първото тримесечие, а намалява и производството от ядрени мощности. По-специално във Франция се наблюдава безпрецедентно ниво на непланирани прекъсвания на енергийните блокове на АЕЦ.

Високите нива на вятърната и слънчева енергия компенсират намаляването на производството от хидроенергийни източници, с което приносът на ВЕИ достига до 40 % в производствения микс. Приносът на изкопаемите горива е 35 %, а на ядрената енергия – 25 %.

Първото тримесечие на 2022 г. доведе до различни нови рекорди. Пазарите на електроенергия се движеха преди всичко от екстремния натиск на цените на газа. През първото тримесечие на 2022 г. бе отбелязан нов рекорд за цената на газа 246,8 евро/MWh на 4 март, в резултат на въздействието на конфликта Русия-Украйна, което надмина рекорда по отношение на цените за всички времена, отбелязват анализаторите като обръщат внимание и на проблемите с предлагането в резултат на силното икономическо възстановяване след кризата COVID-19.

В резултат средните цени за „ден напред“ в цяла Европа учетвориха нивата от предходното първо тримесечие. Имаше по-драстични и по-чести периоди на разделяне на цените и значително повишаване на волатилността на определени пазари, като напр. Франция, Белгия и Холандия.

В отговор на нарастващите цени на газа, производството на въглища/лигнит се увеличи до 124,5 TWh – нива, наблюдаван по време на периода на рязкото застудяване от 2018 г., известно като e Beast from the East. Германия (+6,7 TWh) отчете най-голямото увеличение на производството на каменни въглища от другите страни. Европейското търсене (773,0 TWh) спадна значително под сезонните средни за периодите от първи тримесечия (-2,5%) заради ефекта на по-меките метеорологични условия и икономическото въздействие на войната, а нарушеното търсене засегна сектори като производството на торове и стоманодобивната промишленост, пишат в резюмето си експертите от консултантката компания.

Въпреки скока в производството на изкопаеми горива, общото производство от възобновяеми източници (включително биомаса и отпадъци) продължи да доминира над конвенционалните източници с около 42 TWh (312,7 TWh спрямо 270,5 TWh). В сравнение с първото тримесечие на 2021 г. производството на хидроенергия намаля със съществените 25%, което доведе до 2% намаление на общото производство от възобновяеми източници, въпреки 23% увеличение на слънчевата енергия и 21% увеличение на вятърните мощности. Имаше няколко страни със значителни спадове в производството на хидроенергия конкретно в Южна Европа, страдаща от тежки засушавания, като тримесечието се характеризира с доста по-ниски от обичайните валежи, констатират експертите от EnAppSys.

В допълнение към новите инсталирани мощности, през първите тримесечия обикновено се наблюдава най-високо присъствие на вятъра. Това доведе до рекордно високо производство в Европа от вятърните централи през първото тримесечие със 150,2 TWh. По отношение на приноса на отделните страни, Германия (44.8TWh) продължава да държи водещо място по производството на вятърна енергия с увеличение с 10,6 TWh спрямо предишното първо тримесечие, докато Швеция (11 TWh) замени Франция (10,6 TWh) като четвърти по големина производител от вятърни централи с 60% увеличение на мощността в сравнение с предишното първо тримесечие (Q1).

Ядреното производство е с най-високо ниво на производство от един вид гориво през тримесечието, със 189,8 TWh като допринесе с 24,6% към общото производство, въпреки че отбеляза спад от 7% в сравнение с предишното Q4, се посочва в доклада.

Тенденции в търсенето

Данните за европейското търсене показват, че през Q1 общото ниво през 2022 г. е било по-ниско от обичайното. Има спад от 2,3% в търсенето в сравнение с първото тримесечие на 2021 г., докато през отчитане на средните стойности за Q1 от 2017 г (853TWh) спадът е 2,5%.

Две са основни причини за този спад: по-меките метеорологични условия и въздействието на високи цени върху търсенето. С изключение на Италия, която отбеляза увеличение на търсенето от 2,47 TWh в сравнение с първото тримесечие на 2021 г. всички 5 страни с най-голямо търсене в Европа отбелязват спад  с 2- 5%. Само няколко други държави са увеличение през това тримесечие.

Спадът на европейското търсене с 20 TWh в сравнение с първото тримесечие на 2021 г. се дължи на значителния спад в повечето страни. Най-забележимо обаче е в Германия (-4,56 TWh) и Франция (-3,34 TWh).

Франция не е виждала такова ниско ниво на търсене през Q1 от повече от 6 години, докато последния път Германия имаше нива под 128 TWh през Q1 на 2016 г. Спадът на норвежкото търсене през Q1 на 2022 г. отговаря на 7,6% от общото.

Траекторията на търсенето беше изключително висока през първото тримесечие на 2021 г. в резултат на студеното време, преобладаващо в цяла Европа през този период на годината за тази година, отбелязват експертите. Докато профилът за температурата за първото тримесечие на 2022 г. наподобява този от меката зима на 2019 г. Заедно с Италия, Гърция и България имат увеличение на търсенето съответно с 6,8% и 5,3% съответно. Това се дължи на застудяването в Югоизточна Европа, при което бяха отчетени температури до 8 °C в посока надолу в сравнение със сезонните средни стойности между последната седмица на февруари до средата на март.

Общо за Европа

Общите нива на производство през посоченото тримесечие бяха 773,0 TWh, което съответства на 1% увеличение от Q4 и 1% намаление спрямо предходното Q1, дължащо се на спада в нивата на търсене. Въпреки пика при производството от изкопаеми горива, генерирането на интегрирани възобновяеми източници (включително биомаса и отпадъци) продължи да доминира над конвенционалните източници с близо 42 TWh (312,7 TWh срещу 270,5 TWh). Тази тенденция започна през 4-то тримесечие на 2019 г. и през това Q1 делът на възобновяемите източници от общото производство  е 40,5%.

Общо 312,7 TWh са произведени от възобновяеми източници, което е с 2% по-малко от 318,9 TWh през първото тримесечие на 2021 г. но с 8% повече от 289,2 TWh през четвъртото тримесечие на 2021 г.

Производството на изкопаеми горива (270,5 TWh) следва това от възобновяемите източници с 34,8% от общото производство, докато ядреното е 189,8 TWh (принос от 24,6% ).

Делът на възобновяемата енергия в чистото производство е 62% (61% през първото тримесечие на 2021 г.).

Ядрени мощности

По отношение на ядрените мощности  постоянно се наблюдава производство от един вид гориво, което продължава и през това тримесечие. Ядреното производство показва спад от 7% в сравнение с последното Q1, като някои ядрени енергийни  блокове са в ремонт, в допълнение към немските ядрени мощности, изведени от експлоатация ( близо 4GW) в началото на годината.

Наличните европейски ядрени мощности работят при по-високи натоварвания за по-дълги периоди от време, така че да облекчат стреса от високите цени на газа и въглеродните квоти на пазарите. Необичайните нива на производство, които продължават от третото тримесечие на 2021 г., натовариха застаряващия ядрен флот в Европа, което доведе до неочаквани и по-дълги срокове за планови ремонти основно във Франция.

Френското ядрено производство е в непрекъснат спад от края на януари, като 7,5 GW бяха изключени през февруари, а през март - 12,9 GW са изключени за ремонтни дейности. Повечето от тези блокове са по планирани прекъсвания, но няколко бяха изключени поради изискванията за безопасност, след откриването на проблеми с пукнатини в резултат на корозия.

Междувременно забавеният твърде много във времето финландски блок Olkiluoto 3 (1,6GW) в момента е в процес на въвеждане в експлоатация и в процес на производство от средата на март. Очаква се той да задоволи 14% от търсенето на страната, намалявайки драстично зависимостта на Финландия от внос.

Ядреното производство в Европа е 189,8 TWh, с 48,5 TWh по-високо от това на газа, който е вторият най-висок тип  през това тримесечие. Трябва да се има предвид обаче, че ядреното производство никога не е било толкова ниско през първото тримесечие на предходните 7 години, доколкото сочат данните на Entso-e.

Белгия се отказа от плана си да спре всичките си ядрени мощности до 2025 г., тъй като крайният срок наближава, а има проблеми със сигурността на доставките. Два от блоковете Doel 4 и Tihange 3, общо близо 2,1 GW, сега вероятно ще останат в експлоатация до края на 2035 г. Тези блокове ще се нуждаят от продължителна поддръжка през следващите години, така че да се подготвят за удължаване на срока на експлоатация.

Производство на изкопаеми горива

През първото тримесечие се наблюдава необичайно високо производство на изкопаеми горива (безпрецедентно след „Звяра от Изтока“ от 2018 г.), така че да се покрие спада от ядреното производство и ниските нива на водна енергия. Това увеличение е въпреки изключително високите цени на газа, въглищата и въглерода през първото тримесечие на тази година в сравнение с предишните тримесечия.

Средният спад в производството на изкопаеми горива от четвърто до първо тримесечие е 12,7 TWh от нивото от 2016 г. (Обърнете внимание, че това намаление е до 31,9 TWh през  2019-2020). Тази година производството на изкопаеми горива е намаляло само с 9,6 TWh от Q4 до Q1, което съответства на понижение от 3%.

Въпреки високите нива, производството на въглища/лигнит е на четвърто място през това тримесечие (дял от 16,1% ). Рекордно високото производство от вятър (19,4% дял) е на второ място след ядрената енергия (24,6%) и  газа (18,3%), който е на трето място. Производството от въглища/лигнит (124,5 TWh) отбеляза спад от 5% спрямо четвъртото тримесечие (131,3 TWh) и 10% увеличение спрямо предишното Q1 (113,0 TWh). Това е второ поредно тримесечие, в което производството на въглища показва нарастваща тенденция, този път в резултат на изключително високите цени на газа, което доведе до преминаване от газ към въглища и от газ към лигнит в някои страни, подобно на Q4 2021 г.

Германия (+6,7 TWh) отбеляза най-голямо увеличение, което съответства на 90% от общото увеличение на производството от каменни въглища в Европа спрямо предходното Q1. Това развитие на ситуацията изведе Германия (18,7 TWh) на второ място след Полша (19,6 TWh) по отношение на производство от каменни въглища, тъй като Полша отбеляза безпрецедентен спад от 1,5 TWh в сравнение с предишното Q1.

Производството от лигнитни въглища се увеличи значително с 4 TWh в сравнение с предишното Q1, въпреки намалението с 1,3 TWh в производството на Германия, предвид действащата схема за поетапно спиране.

Българското производство от лигнитни въглища се е увеличило с 3 TWh, което съответства на увеличение от 43% за страната. Въпреки това Германия остава най-големият производител на електроенергия от лигнитни въглища в Европа -  38% от общото производство. На второ място е Полша, при това с ръст от 14% спрямо предходното Q1.

Новото правителство на Германия, най-големият производител на въглища/лигнит в Европа, спазва обещанието си да доведе страната до 100% електричество, базирано на възобновяеми източници до 2035 г., и се ангажира постепенно да прекрати въглищата до 2030 г. От друга страна, опасенията за сигурността на доставките поради руско-украинския конфликт накараха новото правителство да преразгледа плана за постепенно спиране. Твърди се, че нов стратегически резерв от въглища ще бъде подкрепен, в допълнение към съществуващите резерви с цел намаляване на зависимостта от внос от Русия. Планира се този резерв да позволи от въглищни мощности  да работи 30 дни през зимните месеци. Трябва да се  има предвид, че въглищната електроцентрала Ротердам 1 (Оникс) в Нидерландия  се очаква да продължи да работи независимо от първоначалния план за извеждане до края на тази година.

Производството на газ се увеличи с 1% в сравнение с първото тримесечие на миналата година, въпреки огромното увеличение на цените на газа и зае трето място като най-големият тип производство след вятъра. Цените на газа са с рязко нарастваща тенденция от март 2021 г. заради недостига на доставки на световния пазар на газ.

Въпреки това, след декемврийския пик (182,5 €/MWh на 21-ви), пазарите се върнаха обратно към нива под 80 евро за MWh постепенно, но до  възникването на  руско-украинският конфликт.

В пика на пазара преобладаващата цена на газа на TTF беше 246,8 евро за MWh на 4 март, което значително по-висока стойност от предишния пик, който беше рекорден за последните 10 години. Цените на квотите на ЕС за търговия с емисии също бяха рекордно високи през същия ден, достигайки 96 евро за тон. Въпреки това, при толкова високи нива на цената на газа за средна CCGT единица, цената на въглеродните квоти остава с относително малък разход съставляващ приблизително 6% от пределните разходи за генериране на рентабилност.

Увеличаващите се цени на газа и липсата на ядрени мощности доведоха до повече производство от въглища и лигнит, което имаше вълнообразен ефект върху цените на квотите на ЕС за търговия с емисии.

Страната с най-голямо ниво на производство на газ е Италия (33,8 TWh) – така, както беше през последните две тримесечия и всяко тримесечие на 2020 г., със значителна разлика спрямо втория по големина производител от такива мощности Великобритания (21,4 TWh).

Великобритания (-6,5 TWh), Холандия (-3,8 TWh) и Германия (-3,3 TWh) бяха страните, които показаха най-големи обеми на преминаване от газ към въглища.

Поради продължаващия конфликт проектът "Северен поток 2", който се очакваше да бъде пуснат в експлоатация до края на 2021 г., все още е спрян. От друга страна, Европа търси диверсификация на доставките на газ и по-голяма енергийна сигурност. В отговор на продължаващите проблеми холандското правителство се върна към възможността да запази газовото находище Грьонинген в експлоатация.

 

Възобновяеми енергийни източници

В Европа като цяло през първото тримесечие на 2022 г. се наблюдава 312,7 TWh производство на енергия от възобновяеми източници (включително биомаса и отпадъци), което възлиза на 40,5% от общото европейско производство на електроенергия. Това е увеличение от 8% от 736,7 TWh през четвъртото тримесечие на 2021 г.. Това се дължи, както на значителното увеличение на слънчевото, така и на вятърното производство. Периодите на първото тримесечие обикновено показват най-високото производство на възобновяеми източници за една година, с изключение на 2019 г., когато през четвъртото тримесечие се наблюдават рекордни нива на присъствие на вятъра.

В сравнение с първото тримесечие на 2021 г., хидроенергийното производство намаля с 25%, което доведе до 2% спад на общото производство от възобновяеми източници, въпреки увеличението с 23% на слънчевата и 21% на вятърната енергия. Наблюдаваха се няколко страни със значителни спадове в производството на хидрогенератори, особено в Южна Европа, в резултат на тежки засушавания, тъй като за тримесечието има много по-ниски от обичайните валежи.

Вятърното производство остана най-големият тип възобновяема енергия за втори пореден път. Производството от вятър отговаря на 48% от общото такова от възобновяеми енергийни източници, с което прехвърли предишния рекорд от 45,6% през четвъртото тримесечие на 2021 г. Вторият по големина компонент на производството на възобновяеми енергийни източници е хидроенергията - 107,8 TWh , спадайки до нивата, регистрирани през 2019 г. Слънчевото производство удари нов рекорд с принос към производство от възобновяеми източници от 8,6% през първото тримесечие (26,9TWh), в сравнение с 6,9% (21,8TWh) през първото тримесечие на 2021 г.

Хидропроизводство

Производството от хидроенергийни източници беше много ниско през това тримесечие, подобно на нивата от Q1 на 2019 г., което беше последвано от още по-сухи периоди до зимата. Средното увеличение от четвърто до първо тримесечие исторически е 14,1 TWh, докато от Q4 2021 до Q1 на 2022 г. производството от хидрогенергийни мощности е спаднало с 1,2 TWh, констатират анализаторите.

Производството от хидроенергийни мощности (reservoir + river) бе ограничено до 107,8 TWh, което съответства на 25% спад в сравнение с Q1 на 2021 г. и 17% спад в сравнение с Q1 на 2020 г. През това тримесечие Норвегия остана най-големият хидропроизводител в Европа със среден принос от  34%.

Въпреки спада в нивата на производство поради причини, свързани с отчитането, Норвегия остава най-големият производител от помпени хидроенергийни мощности от 31,5 TWh, но с 6,1 TWh намаление в сравнение с първото тримесечие на 2021 г.

Това също съответства на 37,2% от спада на производството на европейските помпени централи от Q1 на 2021 г. до Q1 на 2022 г. Швеция остава на второ място с 18,4 TWh - с 3 TWh спад от предишното Q1.  Испания запази третото си място, но отбеляза спад от 6,2 TWh, което съответства на понижение от порядъка на 60%. Испания преживя подобен сух сезон през 2019 г., но никога преди това не е регистрирала толкова ниско ниво от 4,1 TWh през първото тримесечие.

Нито една страна не отбеляза увеличение на производството от хидроенергийни мощности от реките (с изключение на Норвегия поради гореспоменатите технически причини), а европейското производство спадна с 11 TWh в сравнение с първото тримесечие на 2021 г.

Франция запазва първото място в този сектор и през това тримесечие, както обикновено за първите тримесечия. Франция производе 9,8 TWh през първото тримесечие със значителен спад от 2,5 TWh в сравнение с предходното Q1. При новата категоризация Норвегия е на второ място сред най-големите производители от реките с 5,1 TWh , което съответства на 145% увеличение спрямо предходното Q1.

Като цяло южноевропейските страни отбелязаха големи спадове в производството от реките поради тежките засушавания. Италия отбеляза 80% по-малко дъжд и 60% по-малко сняг през първото тримесечие и пострада от най-значителен спад сред всички европейски страни с 3,4 TWh. Италия исторически е вторият по големина производител от реките през първите тримесечия, но тази година отпадна до 4-то място с 4,4 TWh. Португалия е също страната със спад в производството от над 71% от Q12021 до Q1 2022.

Вятър

Бързото развитие на новите вятърни мощности  в цяла Европа продължават отчитат нови рекорди всяко тримесечие. С допълнените новите инсталирани мощности, през първите тримесечия обикновено се наблюдава най-високо присъствие на вятъра. Това доведе до рекордно високо производство през това тримесечие в Европа със 150,2 TWh. Вятърното производство нарасна драстично спрямо последното тримесечие с 18,4 TWh (+21%) – като се има предвид средното увеличение от 12,7 TWh. От друга страна, първото тримесечие на 2021 г. имаше относително ниско генериране от вятъра, се казва в доклада на консултантската компания.

Германия (44,8 TWh) запазва лидерството при производството от вятъра с увеличение от 10,6 TWh от предишно първо тримесечие. Все пак, това не е най-високото ниво от вятърни централи за тримесечие, регистрирано в страната, тъй като нивото през първото тримесечие на 2020 г. достигаше 50,4 TWh. На второ място, с голяма разлика от нивата на германското производство със 17,9 TWh е Великобритания, а след нея се нарежда Испания с 16 TWh.

Развитието на вятърната енергия в Швеция допринася за съществено увеличение през всяко тримесечие. Страната се придвижи от пето на четвърто място през това тримесечие с увеличение от 60% спрямо предходното Q1. Ветроенергийното производство за това тримесечие (11 TWh) покри 28% от търсенето в Швеция. Франция (10,9 TWh) за първи път изостана от Швеция в производството на вятър.

Вятър на сушата

Европейското производство на сушата се е увеличило с 18% (+18,4 TWh) спрямо първото тримесечие на 2021 г. Германия е с най-голям принос от 37,3 TWh и 10,4 TWh увеличение спрямо предходното Q1. Испания остана като вторият по големина производител, въпреки че беше една от малкото страни, които отбелязаха спад в производството през това тримесечие. През разглежданото първо тримесечие сухопътните вятърни централи на Холандия регистрираха увеличение от 101% спрямо предходното Q1 и достигнаха 3,5 TWh. Въпреки че това означава само 12-то място в класацията по отношение наземните съоръжения по държави, производството отговаря на 13% от търсенето през Q1. Друга страна, която направи значителен скок в производството, беше Полша - от 4 TWh до 6,4 TWh през последната година.

Офшорен вятър

Въпреки че има няколко страни, които скоро ще пуснат в експлоатация офшорни ферми, като Португалия, Испания и Франция, това тримесечие Великобритания, Германия, Холандия, Белгия и Дания остават единствените търговски производители от офшорни мощности. Европейското офшорно производство нарасна със 7,2 TWh през това разглеждано тримесечие в сравнение с първото тримесечие на 2020 г. и достигна 26,9 TWh, което представлява 18% от общото производство от вятър.

Офшорното производство във Великобритания е не само неразделна част не само от британското  но и европейските вятърни централи и през това тримесечие е 12,3 TWh, което съответства на 63% от общото производство от този тип източници. Дания регистрира забележимо увеличение от 1 TWh (+61%) спрямо предходното първо тримесечие и достигна рекордно ниво от 2,7 TWh благодарение на новите мощности.

Холандия официално обяви намерението си да разшири агресивно офшорния си флот и да достигне до 21 GW през 2030 г., което надвишава пиковото ниво на търсене (~16 GW) в страната.

Слънчева енергия

Производството от слънчеви мощности достигна ново рекордно ниво през това Q1 с 26,9 TWh. Това означава увеличение от 43% спрямо последното тримесечие на предходната година и увеличение от 23% спрямо предходното Q1, пишат експертите.  Това е очакван ръст, тъй като средното увеличение от 2019 г. е 42%. Въпреки това никога досега не е регистрирано увеличение от 8,1 TWh, благодарение на развитието на слънчевия капацитет в цяла Европа. Очаква се пролетта по всяка вероятност да донесе нови рекорди. Слънчевото производство за това тримесечие покри 3,2% от европейското търсене.

Германия остана най-големият производител от солари с общо производство от 8,7 TWh и показа 29% увеличение спрямо предходното Q1. Испания (5,0 TWh) се нарежда на второ място – с ръст от 25% през това тримесечие. Италия остана на трето място с 4,3 TWh.

Португалия отбеляза значително увеличение от 69% в слънчевото производство спрямо предходното първо тримесечие, но въпреки това то остана само на 0,5 TWh.

Освен това производството от слънчеви мощности беше под силното влияние на праха от Сахара и необичайното образуване на облаци поради повишените нива на аерозол в CWE в началото на март, което намали нивата на генериране за една седмица.

Биомаса и отпадъци

Производството на биомаса (23,7 TWh) е намаляло със 7% спрямо последното тримесечие и все още е в историческия диапазон от  20-25TWh. Производството от отпадъци значително се увеличава с 14% в сравнение с Q1 миналата година и отново удари рекорд  с  4,2 TWh и през това тримесечие.

Ценови тенденции при  „ден напред“

Пазарите на едро през това тримесечие бяха под силното влияние на повишените цени на газа, които се отразиха допълнително върху рекордните нива, наблюдавани през последното тримесечие на миналата година. Италия, която е с голяма зависимост от производството на газ за покриване на базовото си натоварване беше с най-високата средна цена за „ден напред“ през това разглеждано тримесечие от 245,7 евро за MWh, което е повече от четирикратната средна цена от Q1 на 2021. От друга страна, почти всички от страни се сблъскаха с екстремни цени над 650 евро за MWh поне веднъж през първото тримесечие на 2022 г.

Освен това, разликата в разделението на цените беше по-очевидна през това тримесечие, тъй като междусистемните връзки бяха напълно използвани, а капацитетите не бяха достатъчни, за да се доближат до подобни ценови нива, констатират анализаторите. Северната зони на Норвегия и Швеция бяха отчетливо отделени с много по-ниски цени през годината в резултат на производството от хидроенергийни източници, докато в другите страни се наблюдава голяма разлика в ценовите профили, дължащи се на възобновяемите източници и възможността за превключване на въглища от газ.

Франция разчиташе значително на ядрените си мощности за дълъг период от време и осигуряваше големи обеми на износ поради относително по-ниските цени за последните 3 тримесечия. След спада на ядрената енергия в резултат на планираните и непланирани прекъсвания, Франция се превърна в страна, изложена на много високи цени към края на тримесечието. Наличността на ядрените мощности повлия на ценовата премия на пазарите.

Спредове между дневните минимални и максимални цени

Тъй като възобновяемите енергийни източници заемат по-голям дял в производствения микс, нестабилността в настоящите пазарни условия се увеличава, тъй като необходимата гъвкавост е оскъдна,  но и много ценна, се казва в доклада. Тъй като Великобритания е островна система, при нея като цяло се наблюдава по-голяма волатилност и е изложена на големи спредове между максималните и минималните цени всеки ден. От друга страна, през разглежданото тримесечие Нидерландия със средни 178,9 евро за MWh спредове за „ден напред“ за 1 час почти настигна Великобритания при 186,3 евро за MWh.

Като един от най-нестабилните пазари, в Белгия се наблюдават най-голям брой отрицателни ценови периоди през това тримесечие (32случаи), въпреки много високите ценови нива на пазара средно. В отрицателни часове бяха предизвиквани от много силното производство от вятър, оето понякога водеше до през февруари до съкращения.