Rystad Energy: Капацитетът за улавяне на въглерод може да нарасне повече от 10 пъти до 2030 г., но има нужда от агресивни инвестиции

Енергийният преход се ускорява, а глобалните проекти за улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS) са на път да поемат изтегляне на над 550 милиона тона CO2 от атмосферата всяка година до 2030 г.  сочат изследвания на Rystad Energy. Това представлява ръст на  капацитета над 10 пъти спрямо настоящите 45 милиона тона годишно (tpa) уловен CO2 в резултат на набиращата скорост цел за декарбонизация.

Съобщенията за проекти в този сектор се увеличават още от 2021 г., като към момента има над 200 разработки, което е три пъти повече, отколкото в момента се използват в световен мащаб. Очакването е през следващите години интересът към този сектор да се засилва,  тъй като страните и компаниите бързат да постигнат целите за 2030 г. в стремежът си да намалят и компенсират въглеродния си отпечатък.

На база на наученото от настоящото развитие и очакваните икономии от мащаба, цената на проекта CCUS се очаква да варира между 75 и 100 долара за тон уловен CO2 до 2030 г.. Това означава, че общата пазарна стойност на сектора може да достигне 55 милиарда долара годишно до 2030 г.

Въпреки това, дори и с това покачване, общият капацитет за улавяне на въглерод може да остане под  нивата, необходими за ограничаване на глобалното затопляне, така че да се отговори на климатичния сценарий, разработен от  Rystad Energy за намаляване на затоплянето до 1,6°C, или сценария Net Zero на Международната енергийна агенция (IEA).

И двата сценария изискват улавяне на въглерод от близо 8 гигатона (Gt) CO2 до 2050 г., което представлява значително увеличение от 550 милиона tpa, предвидени до 2030 г. Ако светът трябва да постигне тези цели, ще са необходими агресивни инвестиции и внедряване на CCUS технология от 2030 г.

„С глобалните емисии на CO2, които достигат нови рекорди след възстановяването от Covid-19, търсенето на проекти за CCUS се ускорява. Под въздействие на опасенията за енергийната сигурност на фона на войната Русия-Украйна, призивите за по-бърза декарбонизация на енергийната индустрия, особено в Европа, се разрастват“, казва Yvonne Lam, ръководител на изследванията за CCUS към Rystad Energy.

В резултат на подкрепящи политики и стимули, Европа и Северна Америка ще доминират на пазара на CCUS до 2030 г., допринасяйки за 450 милиона tpa капацитет за улавяне на СО2, което е над  80% от прогнозирания глобален общ обем от 550 милиона tpa.

Очаква се европейският капацитет да достигне 222 милиона tpa до 2030 г., което е значителен скок от настоящите улавяни СО2 от 7 милиона tpa CO2 към днешна дата. Квотите за емисии на континента са в етап на ръст след нахлуването на Русия в Украйна, което предизвиква сътресения в системата за търговия с емисии на Европейския съюз. Въпреки че в бъдеще не се очакват допълнителни проекти за CCUS в енергийния сектор или допълнително производство на син водород, високата цена на въглерода в Европа ще бъде катализатор за ускоряване и влизане в експлоатаци на проектите за CCUS. Една трета от очакваните ускоряване на проектите вероятно ще  се дължи на Обединеното кралство, Холандия и Норвегия взети заедно.

В Северна Америка Канада наскоро обяви в бюджета си схема за данъчен кредит  за тази година, включително 60% данъчна отстъпка за директно улавяне от въздуха (DAC), 50% за традиционна технология за улавяне и 37,5% кредит за оборудване за транспортиране и съхранение на CCUS. Това значително ще подобри икономиката за CCUS по отношение на проектите в Канада, доближавайки се до сегашните средни разходи за емисии на CO2 в страната от 30 долара на тон. В САЩ предоставеният данъчен кредит ще се увеличи от 50 щатски долара на 85 щатски долара за тон CO2, ако съответният законопроект бъде приет от Сената. Освен това законопроектът за инфраструктурата на САЩ, който беше приет в края на миналата година, ще осигури допълнителен тласък на пазара на CCUS.

Икономическите и финансови ограничения са основната причина проектите за CCUS да не напредват така, както е планирано, но все повече държави започват да  разбират значението за  предоставяне на подкрепа за такива проекти. Търсенето на проекти за улавяне на въглерод до 2030 г. ще се ръководи предимно от политиките на подкрепа, особено за трудните за декарбонизиране сектори като цимент, стомана, морски транспорт и химическата индустрия.