Александър Николов: Въглищата имат своето запазено място в енергийния микс на България в средносрочен план

/б.ред. – интервюто е за сп. Енергетика-Електроенергийни ракурси“ на ЕСО и е проведено преди 26 април 2022г./

Уважаеми г-н Николов, как се промениха стратегическите приоритети пред енергийния отрасъл в настоящата геополитическа ситуация?

Настоящата геополитическа ситуация, свързана с войната в Украйна, измести сериозно фокуса на енергийните приоритети не само в България, а и в цяла Европа. Все по-отчетливо става ясно, че зависимостта от внос на енергийни ресурси от един източник сериозно застрашава енергийната, а оттам – и националната сигурност на държавите.

Работата за реализиране на проектите, свързани с диверсификация и сигурност на доставките, придоби още по-важно значение. Непосредствената заплаха от спиране на газовите доставки от Русия за Европа извади по твърде болезнен начин на преден план инфраструктурните проекти, чрез които ще може да бъде гарантирана диверсификацията на газовите доставки и енергийната сигурност на региона.

И не на последно място – необходимостта от запазване на енергийната независимост доведе до преосмисляне от страна на европейските правителства на перспективата за използване на собствени енергийни ресурси. В този смисъл стана ясно, че въглищата, като местен ресурс, все още имат своето място в енергийния микс на България. Развитието на международната ситуация потвърди правилността на нашето становище, че използването на местни лигнитни въглища от маришкия басейн не бива да бъде зачерквано. Без да отричаме перспективите, свързани с европейската Зелена сделка, ние поддържаме становището, че енергийната трансформация на всяка държава към по-зелено бъдеще следва да бъде плавна, без сътресения и съобразена с нейните специфики. 

До каква степен може да бъде намалена енергийната зависимост на икономиката ни в отговор на общоевропейските цели за постигане на пълна диверсификация и независимост на доставките на енергийни ресурси?

На първо място трябва да отбележим, че този процес трудно може да даде резултати „от днес за утре“. Факт е обаче, че през последните десетилетия е било пропуснато много време, което ние днес сме принудени да наваксваме. Както е известно, България е една от най-сериозно зависимите в енергийно отношение държави на стария континент. Промяната на тази ситуация изисква целенасочени усилия за изграждане на необходимата инфраструктура, която да позволи доставки на природен газ от различни източници.

Тук бих искал да обърна внимание и върху широкото разгръщане на програми за енергийна ефективност, застъпено в Плана за възстановяване и устойчивост. Общият планиран в Плана за възстановяване и устойчивост финансов ресурс за енергийна ефективност в жилищни и нежилищни сгради е в размер на близо 2.5 млрд. лв. Почти 2 млрд. лв. от тези средства са за сметка на Механизма за възстановяване и национално публично съфинансиране. Изпълнението на мерки за енергийна ефективност има двустранен ефект – от една страна, намалява сметките на потребителите за електроенергия, а от друга – с използването на по-малки количества енергия, повишава енергийната ни независимост. С изпълнението на такива мерки ние разчитаме, че ще можем сериозно да намалим енергийната зависимост на страната. 

Какви са алтернативите пред българската страна, с реализацията на които ще бъде гарантирана сигурността на енергийните доставки?

Всички възможни опции, които имат потенциал да ни осигурят енергийни доставки на приемливи цени, са на масата. На първо място, от изключителна важност е завършването на междусистемната връзка Гърция-България, чрез която нашата страна и регионът ще имат достъп до алтернативни източници на природен газ от Азербайджан, Кавказкия регион и други дестинации. Когато връзката бъде завършена, тя ще осигурява възможност и за доставки от нови пазари – неотдавна тя стана част от платформата за предлагане на капацитет PRISMA, която работи с повече от 40 инфраструктурни оператора от 19 пазара на природен газ.

Участието ни като акционер в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис също е решение, благодарение на което в бъдеще ще можем да разчитаме на доставки от по-далечни дестинации. През последните месеци водим интензивни разговори с различни доставчици. Комуникираме интензивно и със съседните ни държави с цел да договорим общи доставки на втечнен природен газ през Турция и терминала Ревитуса в Гърция.

Преговорите за централизирани единни доставки, които се водят на равнище ЕС, имат потенциала да постигнат приемливи за потребителите условия поради сериозните обеми на договаряния природен газ. 

Какви са възможните решения за декарбонизиране на енергийния сектор на поносима за  потребителите цена и до каква степен водородните технологии и системите за съхранение на енергия ще подпомогнат този процес?

Изпълнението на целите за декарбонизация и постигане на нулеви въглеродни емисии към 2050 г. е амбициозна задача, която изисква целенасочени усилия от всички представители на обществото – битовите потребители, индустрията и държавата като цяло. Внедряването на нови технологични решения е фактор, който може да има водеща роля за успешното решаване на тази задача. В този смисъл, проектите за съхранение на енергия и водородните технологии, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост, имат запазено място в процеса на трансформация.

България има всички предпоставки да се превърне в една от водещите държави, които могат да заменят природния газ с водород като енергиен източник. В страната вече работят компании, които технологично могат да направят тази замяна. Освен това страната ни е богата на водни ресурси, което е необходимо условие за по-широко навлизане на новия вид гориво в средносрочен план.

За подпомагане на този процес в Плана за възстановяване и устойчивост на България е предвидена схема за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз на стойност 137 млн. лв. – 68.5 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и още 68.5 млн. лв. частно съфинансиране.

В процеса на декарбонизация ние разчитаме особено на изграждането на ВЕИ мощности със съоръжения за съхранение на енергия. Това е от ключово значение за балансиране на системата, тъй като поначало производството на енергия от ВЕИ е зависимо от природните условия и не може да бъде устойчиво. С тези аргументи правителството включи в Плана за възстановяване и устойчивост проект в подкрепа на изграждането на минимум 1.4 гигавата ВЕИ и батерии на стойност 2 млрд. лв. Предвидено е проектът да се реализира на пет тръжни процедури, всяка от които - за предоставянето на поне 285 мегавата възобновяем капацитет. Изискването е съответните ВЕИ мощности да бъдат изграждани заедно със съоръжения за съхранение, които да балансират производството и които ще получават подкрепа със средствата по Механизма за възстановяване.

В дългосрочен план каква е визията Ви за енергийния микс на страната, за да се изпълнят целите на Зелената сделка и да се гарантира енергийната сигурност?

Вече споменах, че е редно енергийният микс на всяка държава да следва нейните конкретни специфики и традиционни особености. В този смисъл, въглищата, като местен ресурс, имат своето запазено място в енергийния микс на България в средносрочен план. Към това следва да добавим и развитието на ядрената енергетика, която осигурява чиста енергия на приемливи за потребителите цени.

Енергията от възобновяеми източници – слънце, вода, вятър – също може успешно да допълва енергийния микс, особено с развитието на технологиите за съхранение.

Ще бъдат ли постигнати целите за пълна либерализация на електроенергийния пазар на едро до края на 2022 година?

Пълната либерализация е едно от ключовите условия за осигуряване на конкурентни и прозрачни условия за снабдяване с електроенергия на потребителите. Както е известно, този процес в България е твърде закъснял, и отлаган през годините. Към момента пълната либерализация на електроенергийния пазар е заложена като една от необходимите реформи в Плана за възстановяване и устойчивост, която трябва да бъде изпълнена до края на тази година. За успешното приключване на процеса са необходими промени в Закона за енергетиката, които да транспонират изискванията на директивата за вътрешния енергиен пазар в българското законодателство.

Става въпрос за премахването на ролята на НЕК като обществен доставчик и премахването на квотите електроенергия за регулирания пазар. Тези изменения са заложени в законодателната програма на правителството, така че аз вярвам, че те ще бъдат направени в заложените срокове.

Интегрирането на пазарите на електроенергия в региона е съществена част от процеса на либерализация. Обединенията в рамките на пазара „ден напред“ с Румъния и Гърция се реализираха през 2021 г. Следващата стъпка на пазарна интеграция е проект за обединение „в рамките на деня“ с Гърция. Той се изпълнява в момента и следва да приключи в края на тази година, паралелно с пазарното обединение „в рамките на деня“ на границите на Словакия. 

Подготвя ли се някакъв механизъм за защита на енергийно уязвимите потребители предвид предстоящото излизане на всички битови клиенти на свободния пазар до 2025 година?

Идентифицирането на уязвимите потребители е една от ключовите задачи за успешна либерализация на пазара на дребно в страната. Същинската работа по тази задача предстои съвместно с министерствата на финансите и на социалната политика. Процесът ще бъде подпомогнат и от Плана за възстановяване и устойчивост, където идентифицирането на уязвимите потребители е включено като една от необходимите стъпки за либерализация на енергийния пазар.

С транспонирането в националното законодателство на Директивата 2019/944, за която стана дума, България планира да определи критерии за идентифициране на енергийно бедните домакинства и уязвимите потребители. Ще бъдат взети предвид критериите от Директивата като ниски доходи, високи енергийни разходи като дял от наличните доходи, както и енергийна ефективност.

На база на тези критерии ще получим яснота за това колко са уязвимите потребители на електроенергия в страната, каква е необходимостта от тяхното подпомагане и в какви рамки следва да бъде направено то. Това е определящ фактор за избора на мерките, които ще предприемем, за защита на тази категория потребители.