Станислав Тодоров: Целта ни на свободния пазар е да стимулираме търговията по дългосрочни договори, това създава предвидимост, стабилност и сигурност на цените

/б.ред. – интервюто пред сп. „Енергетика – електроенергийни ракурси“ е проведено преди 26 април 2022г./

Уважаеми г-н Тодоров, кои са първостепенните задачи пред Комисията в настоящата икономическа ситуация и поетите от страната ангажименти по Зелената сделка?

Още при встъпването на поста председател на КЕВР заявих, че енергийният регулатор трябва да изгради капацитет, за да бъде двигател на пазарната трансформация и да открои ролята на потребителите в процеса на декарбонизация, постигане целите на Зелената сделка и децентрализация на енергетиката. При осъществяването на енергийния преход от основно значение за Комисията е това да стане на възможно най-ниска социална цена за крайните потребители. За постигането на тази цел КЕВР ще използва всички възможни регулаторни механизми и ще работи съвместно с правителството, парламента, потребителите, енергийните дружества и бизнеса.

На първо място, основното предизвикателство е да предприемем реални стъпки за преминаване към икономика, базирана на нисковъглеродни източници на енергия, което трябва да се случи в следващите пет, максимум десет години. Този преход ще промени цялата енергийна структура на Европа и на България.

На следващо място, поради естеството на промяната неизбежно трябва да се разделим с комфорта, който ни дават огромните генериращи мощности, с които българската енергетика разполага в момента. Трябва да се подготвим за бъдещето, което всъщност е вече реалност, когато производството на енергия е много по-децентрализирано и независимо, в известен смисъл – дори демократично. В сегашния енергиен преход всеки потребител на енергия - битов или индустриален, е в състояние да стане активен участник в трансформацията на енергийната система чрез собствено производство и управление на потреблението.

КЕВР вече изготвя своя визия за мястото и ролята на България като пазар на електроенергия и на енергия, защото източниците стават все повече взаимозаменяеми. Комисията предстои да излезе и със становища по всички области на регулация, които имат отношение към развитието на алтернативните източници на енергия, включително и конвенционалните източници. Считаме от особена важност промените да бъдат обсъдени със заинтересованите страни, тъй като всички ще бъдем засегнати и носим отговорност енергийният преход да бъде максимално успешен.

Сегашната ситуация, при която държавата контролира 80 процента от електропроизводството, е остатък от миналото и е необходимо да бъде променена. Опитът показва, че в повечето случаи държавата като собственик не управлява по най-добрия начин бизнес процесите. Същевременно при реализирането на мерки на декарбонизация на енергетиката следва да отчитаме редица нюанси. Необходимостта от базови мощности за производство на електроенергия ще остане, тъй като ресурсът на слънцето не е наличен през по-голямата част от денонощието. Същото се отнася и за другите възобновяеми източници - вятър и вода, които не могат да бъдат използвани като енергиен ресурс през различни периоди на годината. По тази причина, ако в един момент не разполагаме вече с въглищни централи, България трябва да разполага с алтернативни генериращи мощности, които да осигуряват електроенергия през нощта.

Една от мерките, която считам, че може сравнително бързо да бъде реализирана и която е приоритетна за Комисията, е стимулиране на производството на електроенергия за собствени нужди от небитови и битови потребители. На първо място, това е мярка, която отговаря на директивите на ЕС и пряко влияе върху ускоряване процеса на декарбонизация на икономиката и енергетиката.

На следващо място, потребителите – битови и небитови, ще бъдат много по-малко зависими от високите цени на електроенергията. Битовите потребители ще намалят значително разходите си, а небитовите ще елиминират негативното влияние на високите цени на борсовия пазар, което ще повиши тяхната конкурентоспособност.

В тази връзка Комисията изготви становище, в което се предлагат конкретни мерки за промени в законодателството и в техническите изисквания с цел максимално облекчаване на режима за изграждане, присъединяване и експлоатиране на фотоволтаични инсталации за собствено потребление от тези клиенти. По този начин може да се ускори енергийният преход към ВЕИ, тъй като тези източници са евтина, въглеродно-независима технология с използване на местен ресурс. Те могат бързо да се изграждат и това ще бъде фактор в близка перспектива да се намали зависимостта от изкопаеми горива и да се повиши енергийната сигурност на България. Това е напълно постижима цел, към която регулаторът активно се стреми.

С направените предложения се облекчават и опростяват административните процедури и се създават нови правила в действащите нормативни актове за лицата, които желаят да съвместяват качеството едновременно на потребител и на производител на електрическа енергия. Сред мерките са прилагането на уведомителен режим за фотоволтаични инсталации за собствено потребление до 30 kW, въвеждане на стимули за изграждане на такива фотоволтаични централи чрез по-висока цена за излишък, освобождаване на фотоволтаичните инсталации за собствено потребление от режима на присъединяване на обекта по Закона за енергията от възобновяеми източници и Наредба № 6, когато те не са свързани към електрическата мрежа. Предложенията включват и премахване на изискването за представяне на одобрен подробен устройствен план /ПУП/ към заявлението за проучване, като такъв ще бъде изискуем само при получено становище за присъединяване от съответния мрежови оператор.

С какви средства и лостове разполага КЕВР за овладяване ръста на цените на енергоносителите?

Основната роля на регулатора е да гарантира интересите на крайните потребители, които за разлика от бизнеса, нямат алтернатива и получават енергийните услуги от един доставчик. Това крие риска те да бъдат подложени на стихията на пазара и тъкмо в това отношение Комисията има задачата да защити техните интереси, като им осигури поносими цени на енергията. Тук е мястото да подчертая, че в своето поведение пазарните участници трябва да разграничават ясно функциите си - когато са в ролята на обществен доставчик, те да имат отговорността за постигане на максимално ниска цена за потребителите, а като търговско дружество - да се грижат за печалбата си.

След отпадането на мораториума няма силен икономически мотив за повишаване на цените на електроенергията за битовите потребители. По тази причина не се предвижда те да бъдат променяни и до 1 юли ще останат на сегашните си нива. Не така стои въпросът за цените на услугите, които се формират въз основа на цените на природния газ, в т.ч. топлинната енергия.

Ако за цените на електроенергията страната има лостове за влияние, тъй като изцяло задоволяваме нуждите си с местни горива, то цените на природния газ зависят изцяло от външни фактори – цените на европейските газови пазари и цената на петрола. Това ще наложи да преразгледаме цените на топлинната енергия от 1 май т.г.

За новия регулаторен период предстои да направим пълен анализ на икономически обоснованите разходи в заявленията на енергийните дружества, но по никакъв начин няма да има драстично повишение на цените на тока за битовите потребители. Основната причина е, че ние нямаме дефицит на електроенергия, тъй като производството надвишава значително потреблението. Най-голямата сила, която движеше повишаването на цените към края на миналата година – разходите на ЕРП-тата за технологичните им разходи по мрежата, беше компенсирана от правителството.

Нещо повече – за второто тримесечие също беше решено те да получат компенсации, покриващи допълнителните им разходи. Изпълнителната власт направи категоричен жест, като се раздели с реализираните високи печалби на държавните енергийни дружества и ги прехвърли на българския бизнес, за да се запази неговата конкурентност. Потребителите на природен газ също бяха компенсирани за рекордно високите цени през есенно-зимния сезон.

В сравнение с повечето европейски държави България разполага с по-голям набор от средства, за да реагира на енергийната криза в цяла Европа. Уникалната ситуация у нас е, че сме на последно място по преход към по-нисковъглеродни източници на енергия, но това в случая е в полза на българските потребители, защото имаме много електроцентрали, които оперират на въглища. Това е местно гориво и себестойността на произвежданата електроенергия е по-ниска, отколкото енергията от газовите електроцентрали.

В началото на март месец Булгаргаз шокира със своята прогноза за ръст от 58% в цената на природния газ през април, а след това направи прогнозата си и за месец май, която беше за нов скок от 39%. Какво мотивира предложенията за такива драстични увеличения на синьото гориво на обществения газов доставчик?

Причините за постоянно променящите се цени на природния газ са изцяло външни. През последния месец основен фактор за волатилните ценови нива на европейските борси е силната им зависимост от хода на военния конфликт между Русия и Украйна. Ситуацията е изключително динамична, налице са и други събития, които оказват пряко влияние - въведеното от Русия изискване от 1 април доставяния природен газ да бъде заплащан в рубли, активирането от някои страни в Европа на първо ниво на план за извънредни ситуации за осигуряване на доставките на газ. Всичко това води до несигурност на пазарите и до високи нива на цените на природния газ, който България внася по договора с „Газпром“.

Важно е да се подчертае, че „Булгаргаз“ работи с прогнозни цени. В началото на м. март дружеството внесе ценово предложение за увеличение с 58 % за м. април, но тази прогноза се основаваше на котировките само за първите 10 дни на месеца. През оставащите дни до 31 март т.г. пазарните индекси станаха много динамични и първоначално спаднаха от 350 евро/МВтч до 100-110 евро/МВтч, като през последните дни на март тръгнаха отново нагоре и достигнаха 125 евро/МВтч. Ще спомена, че само в деня на проведеното открито заседание на КЕВР на 30 март цената се покачи с 15%.

При утвърждаването на цената на газа за м. април ние положихме максимални усилия тя да бъде възможно най-ниска, като в микса бъдат включени всички възможни количества от газохранилището в Чирен. В резултат на това Комисията утвърди цена за м. април, която е с 25% по-висока в сравнение с март, но е значително по-ниска от предложеното от „Булгаргаз“ повишение. Считам, че с приключването на отоплителния сезон това повишение ще има минимално отражение върху сметките на битовите потребители.

Основната роля на новия състав на КЕВР е да използва всички възможни регулаторни механизми, за да бъдат постигани възможно най-добри цени за крайните потребители и специално за битовите потребители. Енергийният регулатор промени подхода си и вече изисква във всяко ценово заявление „Булгаргаз“ да предоставя анализ за възможните алтернативни източници на природен газ, техните цени и доказателства, че компанията е потърсила най-евтиния възможен газ за потребителите. Освен това всеки договор или промяна в договорите, които „Булгаргаз“ сключва, вече минава през одобрението на КЕВР, защото те оказват влияние върху цената на газа за тези потребители. Изискваме също дружеството да търси възможности за сключване и на краткосрочни, средносрочни и дори дългосрочни договори, с които да се разнообразят източниците и да се постигне максимално изгодна цена за бита.

Позицията ни като регулатор е, че „Булгаргаз“ трябва ясно да разграничи своите отговорности като обществен доставчик и като търговец на природен газ. Бизнесът има алтернативи да сключва договори с други доставчици, но за битовите потребители единственият източник на природен газ е “Булгаргаз“ като обществен доставчик. Затова като енергиен регулатор ние ще сме гарант, че правата на тези потребители се спазват и те получават възможно най-добра цена.

Комисията предстои да промени Наредбата за регулиране на цените на природния газ, с което газовият доставчик да внася заявлението си не в началото на месеца, а в срок от 7-10 дни преди датата за утвърждаване на цената. Сегашният начин на внасяне на заявление 20 дни преди края на месеца не е адекватен, защото създава излишно напрежение сред обществото и индустриалните потребители и не им позволява да имат реална представа за цената и да направят своите разчети.

Какъв ще бъде приносът на Комисията в изпълнение на европейските цели за постигане на диверсификация при доставките на енергийни ресурси?

Военният конфликт Русия - Украйна промени радикално геополитическия контекст на енергийната сигурност на Европа. Това налага на европейско ниво да бъдат ускорени процесите на диверсификация на доставките на енергийни ресурси. Този процес засяга в значителна степен България, която изцяло внася от външни източници природния газ, необходим за вътрешното потребление – основно по договора с „Газпром“, осигуряващ близо 70 на сто от количествата, както и по договора с Азербайджан.

Стратегическо значение за реалната диверсификация на доставките има завършването на газовия интерконектор „Гърция-България“/IGB/. До средата на тази година строителството трябва да бъде приключено и след технически тестове връзката да влезе в търговска експлоатация. Това ще позволи интерконекторът да започне реален пренос в пълен обем на всички договорени количества природен газ по договора с Азербайджан - около 1 млрд куб. метра годишно. Това е от особена важност за националната енергийна сигурност на България с оглед на благоприятните цени от този доставчик.

Ролята на КЕВР е максимално бързо да създаде необходимите регулаторни условия за пускането на интерконектора. В края на 2021 г. регулаторът издаде лицензия на „Ай Си Джи Би“ АД /ICGB/ за осъществяване на дейността „пренос на природен газ“ с условие за изграждане на енергиен обект.

Като следваща необходима стъпка дружеството вече депозира и заявление за сертифициране като независим оператор на газопреносна система. Предстои енергийните регулатори на България и Гърция, както и ЕК, да се произнесат по това заявление, с което ще отпаднат всички пречки пред пускането на газопровода в търговска експлоатация.

Комисията отчита като особено важно за сигурността на доставките на природен газ решението на Европейската комисия за създаване на платформа за съвместни покупки на природен газ, втечнен газ и водород от страните-членки. Това ще гарантира координиран европейски подход за осигуряване на внос на газ при възможно най-добри условия и ще бъде от голямо значение за страни като България, които са силно зависими от доставките на газ от Русия. Бъдещата платформа ще помогне на страните-членки заедно да купуват газ от други доставчици и навреме да запълват газохранилищата в Европа.

Ролята на регулаторите във връзка с предизвикателствата, свързани със сигурността на енергийните доставки и високите цени на енергоносителите, беше сред основните теми на заседанията на 5 и 6 април 2022 г. на Съвета на европейските енергийни регулатори /CEER/ и Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори /ACER/. В заседанията участваха ръководители на регулаторите. Предмет на обсъждане бяха наличните LNG услуги в Европа, условията за достъп до тях и тарифите в различни LNG терминали. Дискутирано беше и практическото прилагане на обновеното законодателство на ЕС, засягащо пазара на природен газ и опита на националните регулаторни органи за динамично регулиране в отговор на промените в енергийната система. Проведени бяха дискусии по обновеното законодателство на ЕС, засягащо пазара на природен газ, и оценката на модела на електроенергийния пазар в ЕС, която в момента ACER извършва по поръчка на ЕК. Ръководителите на националните енергийни регулатори участваха в Кръгла маса, посветена на високите цени на пазарите на енергия и сигурността на доставките.

Всичко това показва, че КЕВР е част от усилията за намиране на бързи и правилни решения на европейско ниво в ситуация на променяща се пазарна среда.

В какво ще се изразяват промените на правилата за търговия с електрическа енергия, които трябва да успокоят цените на свободния електроенергиен пазар?

Основната цел на измененията в нормативната уредба е да се постигне по-голяма предвидимост и стабилност на борсовите цени на електроенергията, да се гарантира по-висока ликвидност на пазара и възможно най-добри цени в условията на честна конкуренция и максимална прозрачност. На това беше посветена организираната от КЕВР Кръгла маса на 29.03.2022 г., в която по наша покана участваха представители на всички заинтересовани страни - организации на индустриалните потребители, на търговците и производителите на електрическа енергия, както и Българската независима енергийна борса (БНЕБ). В дух на открита дискусия всички участници изложиха свои идеи и конкретни предложения по какъв начин да създадем условия пазарът на електроенергия да функционира успешно както в условия на възникнали кризи, така и при нормални условия.

От страна на Комисията беше посочено, че стремежът на регулатора е да насърчи дългосрочната търговия, като по този начин фокусът бъде изместен от пазара „ден напред“, който акумулира пазарните рискове и формира пиковите цени. Това мнение беше подкрепено от всички участници, които се обявиха за промени в правилата, позволяващи предлагане на БНЕБ на дългосрочни продукти - за срок от 1 година, както и за 6 месеца. Според индустриалните консуматори и останалите участници така ще се промени сегашната структура на пазара, при която 80 на сто от енергията се търгува на пазар „ден напред“, а съвсем малка част - по дългосрочни договори.

Предложението беше подкрепено от страна на търговците от групите на „ЕВН“ и „Енерго Про“, които посочиха, че промените в тази насока не трябва да създават дискриминация за отделните участници. От АЕЦ считат, че е необходимо и затягане на правилата за борсова търговия по отношение на допускането на участници, като възможен вариант е въвеждане на изисквания за предоставяне на банкови гаранции. Според тях са необходими гаранции за спазване на сключените договори и въвеждане на мерки за ограничаване на препродажбата на електроенергия, създаваща условия за спекулации. От БНЕБ определиха като добро решение създаването на местен сегмент на финансово хеджиране на дългосрочни продукти, което ще осигури сигурност и предвидимост на сделките. Според търговците на електроенергия е необходимо на IBEX да се възстанови търговията на продукти от ВЕИ, т.нар. нестандартни продукти (с отклонения). Във връзка с OTC (over the counter) сегмента на двустранните договори на организирания борсов пазар беше подчертано, че той има редица предимства за пазарните участници, тъй като позволява всяка оферта да достигне до най-широк кръг заинтересовани страни. Същевременно от особено значение за търговията на този сегмент е извършването на засилен контрол върху сделките с цел избягване на спекулации.

Бих искал отново да подчертая, че при предстоящите промени в нормативната уредба (Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за работа на организирания борсов пазар),  регулаторът ще продължи да работи в тясно сътрудничество с всички заинтересовани пазарни участници и направените от тях предложения и идеи ще бъдат отчетени.

Какви стъпки ще предприеме Комисията в защита на енергийно уязвимите потребители с оглед на предстоящото излизане на всички битови клиенти на свободния пазар до 2025 година?

Без съмнение енергийно уязвимите потребители, хората с ниски доходи, трябва да бъдат защитени от високите цени на свободния пазар на електроенергия.

Сегашната регулация както на европейско, така и на национално ниво, предвижда дефиниране на категорията „енергийно бедни потребители“ на базата на дохода на съответното домакинство. Комисията подкрепя този подход и ще настоява целият процес по защита на тези потребители да бъде освободен от всякакви административни пречки – да няма подаване на заявления на хартия, да няма опашки пред социалните служби, да няма неясни критерии, които да водят до това едни домакинства да попадат в тази категория, а други неоснователно да се изключват. Като цяло трябва да се намери и въведе работеща система, която да гарантира, че енергийно бедните домакинства автоматично ще бъдат обхванати и ще получават необходимата защита, която им позволява да имат поносими сметки за електричество.

В тази насока в Комисията дискутираме една алтернативна идея - да се въведе гарантирано количество електроенергия за всяко домакинство, която е базирана на модела на гарантирания базов доход. Това ще бъде количеството електроенергия, необходимо за поддържане на едно средностатистическо домакинство със средно статистическа консумация. Колко точно да бъде тази консумация – това ще изчислят експертите. Идеята е всяко домакинство да има гарантирано количество електроенергия, която да се заплаща на базова цена – например 500 кВтч на месец. Потреблението над това количество да се заплаща на цени, които са пазарни. Например хората, които отопляват с електроенергия басейни, подземни паркинги, улуци да заплащат свръхпотреблението на електроенергия по справедливи пазарни цени.

Когато обаче се отнася за консумацията на един хладилник, телевизор, печка в едно домакинство, количеството, необходимо на всяко средностатистическо домакинство, да се заплаща на определена базова цена.

Предстои тази идея да бъде обсъдена със заинтересованите страни и считаме, че може да бъде успешно приложена, тъй като е социално справедлива, отнася се за всички домакинства и не на последно място – защото не изисква никакви административни усилия и разходи на заплати на чиновници. Тя е справедлива, защото независимо от броя на членовете на едно семейство – един или четирима, един хладилник, един телевизор, един климатик консумират едно и също количество електроенергия. В този смисъл нуждите на едно домакинство не са правопропорционални на броя на неговите членове. Затова според нас идеята има универсално приложение.

Същевременно трябва да се подчертае, че в България все още има регулиран пазар на елекроенергията за битовите потребители. Самата функция на регулирания пазар на практика има социална роля, тъй като осигурява едни поносими цени и предпазва битовите потребители от динамиката на цените на свободния пазар.

Как виждате ролята на КЕВР при пълната либерализация на пазара на едро на електроенергия, която трябва да се случи до края на 2022 г.?

Ролята на КЕВР по отношение на пазара на електроенергия е да определя правилата за търговия и правилата, по които функционира пазара. Моята визия е Комисията да престане да бъде администратор и да поеме ролята на активен регулатор на пазара. В тази посока са и нашите инициативи за промяна на Правилата за търговия на едро на организирания пазар и засиления контрол, който ще осъществяваме върху евентуални отклонения в поведението на пазарните участници, свързани с опити за злоупотреби и манипулиране на пазара.

Изменението на правилата е важен регулаторен механизъм, който ще доведе до промяна на структурата на пазара. Целта ни е да стимулираме търговията по дългосрочни договори, като въведем дългосрочни пазарни сегменти като борсов продукт. По този начин ще намалим драстично делът на търговията на най-динамичния пазар „ден напред“. В условията на енергийна криза и дългосрочна несигурност на пазарите, породени от геополитически фактори, търговията „ден напред“ е грешно поведение на пазарните участници, защото цените на този сегмент акумулират актуалните рискове. Закупуването по дългосрочни договори е в интерес на всички потребители, защото създава в значителна степен предвидимост, стабилност и сигурност на цените. Вече споменах, че КЕВР обсъжда промените в правилата за търговия и за функционирането на пазара в тесен диалог с всички заинтересовани страни – производители, търговци, потребители.

Правителството, парламентът и КЕВР предстои да дадат ясен хоризонт на потребителите и на бизнеса какво предстои през следващите 6 месеца – дали цените на електроенергията ще останат на сегашните нива или са временно явление. В тази връзка Регулаторът изготвя анализ на пазара, който ще даде прогноза за развитието на цените в средносрочен времеви хоризонт.

_____________________________________________________________________________________________________

Станислав Тодоров е завършил право в Софийския университет, след което в продължение на три години работи като юрист в Министерство на отбраната. През 2007 г. завършва магистратура по международно бизнес право в Будапеща.

Професионалната му реализация през годините е във водещи чуждестранни индустриални компании, инвестирали в България. В периода от 2007 до 2015 г. натрупва богат мениджърски опит в сферата на енергетиката с работата си в „AES Марица Изток 1“.

От 18 януари тази година до избирането му за председател на КЕВР е заместник-министър на енергетиката с ресор „Енергийни политики“.